Авторът Даниел Мейсън е роден през 1976 г. и е завършил биология в Харвард. Той прекарва една година на границата между Тайланд и Мианмар (където е написана и се развива действието на по-голямата част от книгата) изучавайки маларията. Дебютния роман „Акордьорът на пиана” на Мейсън е издаден през 2002 година от издателство „Кнопф”. Досега тя е издадена от над двадесет различни издателства.
Авторът описва и разказва за традициите и начина на живот на населението в колониална Бирма, медицина, музика и акордирането на пиана, политика и история. Всичките факти са добре съчетани с художествената измислица и понякога се питаш кое точно е дело на авторовото въображение и кое истина. Самият автор споменава за източниците си на информация, като това ни дава още по малко причини да се съмняваме в автентичността на романа.
Като класически, романът е разделен на отделни глави, които можем да групираме в три части – отпътуването на героя от Англия и пристигането му в Бирма, времето прекарано в бирманските градове и времето прекарано при доктор Каръл. Всичко се случва в точно определен период и човек не може да се загуби и да не може да разбере точно колко време е минало, като пример мога да посоча постоянните писма на акордьора към жена му в които описва  пътуването си и колко време трае то. Това разбира се е и задължително заради историческата достоверност, която се опитва да пресъздаде авторът. Въпреки прекрасно предадените факти и майсторски разказаните случки, въпросните са прекалени редки и липсва динамичност и напрежение в историята, като изключение правят последните страници от романа когато е неочакваната и напрегната развръзка. Цялото действие е разказано от гледната точка на главния протагонист Едгар Дрейк. То се развива по време на колониалните войни в Бирма през 80-те години на XIX век. Акордьорът на пиана от Лондон – Едгар Дрейк получава писмо от английското военно министерство с искането да отпътува към Бирма за да поправи едно пиано Ерар, което е било поръчано от тамошния командващ Антъни Каръл, военен хирург за да постигне мирни отношения с принцовете на щатите Шан. По време на пътуването си Едгар среща различни образи – войници, местни жители, разбойници и една жена, с която той има противоречиви отношения.
Героите, били те и многочислени, не са много добре развити с изключение може би на дузина от тях. Това се дължи на краткия престой на протагониста на едно място и времето нужно за да се изгради един пресонаж не е достатъчно. Разбира се това не важи за главния герой Едгар, който има прекрасно изграден собствен характер заедно с вярната му и любяща съпруга. Самият доктор Антъни Каръл е един от колоритните и добре описани персонажи, но той се появява след първата половина на книгата, като преди това бива развиван чрез други, второстепенни герои.
Въпреки политическите и военните нотки в книгата няма сложни термини, което можем да приемем за плюс. Проблемите и въпросите с медицината, музиката и акордирането на пиана са предадени по един прост и лесно разбираем начин. Термините свързани с културата и езикът на местните в Бирма и Индия са добре обяснени и човек не може да се обърка за какво става въпрос дори за миг.
Книгата е препоръчана от американския вестник „Deseret News”, списание  „The Nation” и други.
Разказа за една измислена история съгласувана с исторически факти те кара да четеш без да се замисляш. Стилът и начинът на предаденото е подходящ както за читателите на сериозна литература, така и за тези на развлекателната. Самото място където се развива действието е вероятно, място което малко българи ще посетят през живота си и това прави книгата още по интересна за прочитане. Тя е начин да научиш и да се потопиш повече за джунглите и културата на Бирма, така че все едно си там.
Поради техническите подробности около акордирането на пиана и термините свързани с местната култура би трябвало да се потърси помощна литература за превода.
Моята препоръка за книгата, че книгата трябва да се издаде.