Ким Едуардс е завършила магистратура по литература и лингвистика. След завършването си тя заминава заедно със съпруга си за Азия, където двамата прекарват следващите пет години. По време на престоя си в Азия, Ким започва да издава кратки разкази. През 1990г. печели наградата Нелсън Олгрин.

Кариерата й на писател започва с публикуването на разкази и есета, за които печели множество награди, сред които награда „Пушкарт“, както и включване на нейни произведения в антологията „Най-добрите американски разкази“. Сборникът й с разкази „Тайните на огнения крал“ е номиниран за награда „ПЕН/Хемингуей“ за 1998г. Романът й „Дъщерята на пазителя на спомени“ е отличен като „Откритие на годината“ от Барнс & Ноубъл и е удостоен с „Литеуратурна награда Кентъки“ за 2005г. В продължение на три месеца романът е бестселър № 1 на „Ню Йорк Таймс“, преведен е на 16 езика.

Романът „Дъщерята на пазителя на спомени” проследява в 455 страници последствията от една снежна нощ, в която д-р Дейвид Хенри изражда собствените си деца – момче и момиче. Момиченцето се ражда със синдрома на Даун и докторът взима тежко решение – да я остави в дом и да премълчи, за да предпази съпругата си Нора. Поверява малката Фиби в ръцете на медицинската сестра Каролайн Гил, а на съпругата си казва, че момиченцето е умряло. Но Каролайн не оставя детето в дома, където я изпраща д-р Хенри; видяла условията в дома и животът на децата като Фиби, Каролайн решава, че ще дари това дете с цялата любов, на която е способна.

Романът проследява историята на семейната трагедия през годините – 1964, 1965, 1970, 1977, 1982, 1988, 1989. Нора Хенри дарява цялата си обич на сина си Пол, но не престава да скърби за загубената си без време дъщеря. През годините тази загуба и пропастта, която се отваря между нея и съпругът й, не изчезват. Опитва се да бъде съвършената съпруга, съвършената майка; в последствие решава, че ще се спаси като работи като туристически агент, че ще намери топлина в прегръдките на друг мъж.

Пред погледа на читателя Пол пораства, преминава през бунтарските си тийнейджърски години. Става музикант, въпреки неодобрението на баща си. Дейвид Хенри се бори със страшната си тайна, че малката Фиби е жива. Живее със спомените за собствената си болнава сестричка. Той се дистанцира от семейството, за което е направил огромната жертва да пази тайната на един живот. Отвън семейството е като всички други, но отвътре всеки изживява по своему последствията от онази снежна съдбовна нощ през 1964г.

Паралелно се проследява и животът на малката Фиби. Каролайн заминава и я взима със себе си с надеждите за нов живот и за двете. Каролайн я гледа как расте, но неизменният страх, че детето няма да живее дълго, е като надвиснала сянка. Въпреки очакванията Фиби пораства и става мило и обичливо момиче, което се радва на музиката и на простичките неща в ежедневието. През всичките години Каролайн изпраща снимки на д-р Хенри. Той изпраща пари, които Каролайн заделя за Фиби.

След смъртта на Дейвид възелът се разплита.

Няма драматизиране, няма преескпонирани чувства. Стилът не натоварва с излишни елементи. Всичко е толкова човешко и реално. Всеки човек взима решения, които засягат и хората, около него; всеки греши; всеки има тайни.

Финалът е някак неопределен и неубедителен. След смъртта на д-р Хенри нещата някак губят смисъл и в края на романа се случват твърде хаотично, като придобиват отенък на безсмислие.

Романът се чете лесно. Отделя се внимание на определени важни моменти за развитието на сюжета в точно определени години. Така са и разпределени частите и главите – години и дати. Разказана с достойнство и съпричастност, в тази история няма укор, няма съдник. Интересното са връзките между персонажите, взаимоотношенията им в отделните периоди. Романът не натоварва читателя с негативни усещания, а му дава поле за разсъждения.