Артюр Жапен е съвременен автор. Той е един от най-обичаните и продавани холандски писатели. Много от неговите книги са превеждани на други езици. Ощe пpи излизaнeтo им нa пaзapa иcтopичecкитe му poмaни ce пpeвpъщaт в бecтceлъpи. Спечелил е  почти всички холандски награди за литература. Като утвърден писател той е получавал и  много други :  

1990 – Gorcumse Literatuurprijs за De klap van Ediep Koning

1995 – LIRA-prijs за De roering van het kielzog

1995 – Literaire prijs van de provincie Gelderland за De draden van Anansi

1998 – Lucy B. en C.W. van der Hoogtprijs за De zwarte met het witte hart

1998 – Halewijn-literatuurprijs van de stad Roermond за the body of his work

1999 – ECI-prijs voor Schrijvers van Nu за De zwarte met het witte hart

2004 – Libris literatuurprijs за Een schitterend gebrek

2005 – De Inktaap за Een schitterend gebrek

2008 – NS Publieksprijs for De overgave

Освен книгите, които е създал, Жапен е писал също така няколко сценарии за филми, текстове за песни и театрални пиеси.

Поредицата „Избрани романи” на издателство “Летера” започва с една от най-заинтригуващите му и награждавани книги – „Един прекрасен недостатък”, отличена с нидерландската награда за роман на годината „Либрис” за 2003. В романа историята на прочутия Джакомо Казанова е поднесена от съвсем неочаквана гледна точка: през очите на една жена. „Всяко вдишване и издишване, всеки сън, всяко раждане, всяка смърт минават покрай нас, без да успеем да ги осъзнаем” – пише Артюр Жапен. Той ни представя героиня, която ни разказва за осезаемото и неосезаемото, очевидното и скритото от хорските очи, за тайната на лицето, заживяло под плътен воал и за времената и силите на духа. За всички човешки чувства и преживелици, които обитават историята и на нашите сърца.

Разказът се води от името на Лучия. Млада, едва четиринадесетгодишна тя се влюбва в Джакомо Казанова. Но се разделя с него поради трагични обстоятелства. Разказът ни пренася от слънчевото италианско имение Пазиано, през Венеция и Париж до мъгливия и недружелюбен Амстерадам, където тя не може да намери работа дори с доброто си образование или дори никой да не забелязва белезите й. Там, след толкова години, животът на Лучия отново се преплита с Джакомо Казанова. Може би, за да й покаже какво е загубила по пътя? Всичко завършва в Америка – един нов свят, убежище за всички авантюристи. Предполага се, че там са останали наследници на Казанова.

Романът е написан с психологическа проникновеност. В него личи стилистичното майсторство на автора. Проследява се не само изпълненият с премеждия живот на Лучия, но се описват и исторически детайли от епохата – от бляскава и суетна Венеция през Просвещението, до бордеите и наказателните институциите за морално прегрешилите в Амстердам. Представени са много подробно уличният живот и моряшките кръчми край пристанището в Амстердам. Споменати са причудливите „научни опити” на прогресивните френските съсловия, не е пропуснато и изкуството на венецианските майстори на огледала, но основно са описани вълненията на младите хора, възпитанието през тази епоха, сексът и битът.

Разказът е представен в два времеви параметъра и в два повествователни пласта. Лучия разказва, от една страна, положението си в момента вече като пораснала жена, изкараваща прехраната си като проститутка, а от друга страна, описва живота си преди тази голяма нейна метаморфоза. Сюжетът се развива едновременно и в минало, и в сегашно време, за да ни разкрие напълно животът на жена, която не се отказва да се бори на каквато и да е цена.  Хората, които са били в близост  до обезобразената Лучия, са се сменяли толкова бързо, колкото и местата, през които тя е минала, за да оцелее.  Малцина са хората, които се трогват от нейната богата душевност и образованост, и не забелязват само и единствено нейното лице. 

Образите в  романа са много, но някои се появяват за кратко, колкото да причинят душевна болка на обезобразената Лучия и след това да изчезнат в забвение. Но те й служат като урок, който по-късно ще й бъде от полза. По време на детството си Лучия е заобиколена с любов както от своите родители, така и от графинията, на която те служат. Графинята я обича като своя собствена дъщеря и дава мило и драго за нея. След като решава да се омъжи за своя любим, Лучия започва да се учи на благородническо възпитание от бившия възпитател на Адриана – дъщерята на графинята.

Персонажите, които са най-пълно и точно  описани, са Лучия и Джакомо Казанова. Тя – като малко невинно дете до зряла жена, преминала през ада на това да бъдеш различен в едно общество, където външността изгражда връзки, а грозотата прогонва и най-плахите опити да се впишеш в него. Била е жертва на  миналото; ден след ден се е молила за чуждото одобрение.  А когато слага воала на лицето, осъзнава, че може сама да дърпа конците на живота си.  Той – кавалерът Дьо Сейнгалт, показан в този роман  не толкова като съблазнител, известен с еротичните си похождения, а по-скоро като освободена личност с авангардни за времето си идеи, всъщност е надарен с изключителен интелект и богата чувствителност. Ценностите, които е имал като млад той нарича илюзии. Джакомо преминава от фазата на млад, незрял още напълно за красотата и тайните на женската душа мъж до изкусен познавач на жените и техните желания. Твърди, че няма жена, прелъстена и изоставена после от него, която да е разочарована от това негово странно поведение. Двата образа са убедителни и напълно развити. Разкриват се емоционалните и нравствените търсения на двамата и уроците, които получават по пътя на своето развитие като индивиди. Те се научават да бъдат ценени и да бъдат над всичко онова, което се опитва да ги смаже или потисне.

 Романът е забавен, интригуващ, трогващ и поучителен. Езикът, използван в него, е ясен и точен и не е усложнен допълнително от сложни думи и изрази. Епохата, в която се развива романът, предполага по-висок стил на мислене и говорене, но не и труден за разбиране. От философска гледна точка тук са залегнали много ценности, които човек напоследък е позагубил или пък е забравил като например уроците на любовта: „честността не е най-силната страна на любовта”; начинът, по който виждаме нещата първо като лоши, а после като добри: „Осезаемото позволява да се оформи само от неосезаемото… Няма нужда да докосваш нещата, за да ги превърнеш в други, трябва просто да ги видиш от друг ъгъл”; несигурността, която се поражда в някакъв етап от живота: „Можеш цял живот да ядеш сладкиши, без да знаеш какво има в тях, само че винаги ще чакаш да ти ги изпече някой друг. Дадеш ли си веднъж труда да разбереш от какви съставки са замесени, ще можеш да се храниш сам до края на дните си”.

Книгата е увлекателна по свой неповторим начин. Тя разкрива уроците на живота, начина да оцелееш, въпреки че си различен, ценностите, които се губят в опита да се спасиш от това бедствие.  Ако се вгледаме по-детайлно в книгата, ще се види, че образите описват много добре хора от реалния свят. Мнозина биха преоткрили себе си тук, може би биха се поучили от житейските несгоди на Лучия или пък биха направили опит да мислят като жените, за да ги спечелят.

Бих препоръчала книгата на широката публика, колкото и общо да звучи това. На първо място тя е за  всеки, които се интересува от увлекателни и заедно с това неангажиращи романи. Но от гледна точка на ценностите, на морала, които съдържа, тя би била идеално четиво за интeлигентната публика, която търси в книгите някаква поука и иска да извлече максимално полезните идеи от тях. Романът би представлявал интерес за българския читател, защото в него се разкрива нов, малко познат за него свят. Просвещението е епоха, основана на разума, на равенството между хората. Тази книга дава художествен поглед към нея. Съдбата на героинята е преплетена и пречупена през призмата на ценностите на Просвещението. Колкото и да ни се струва, че познаваме тази епоха, колкото и страници да са изписани за нея, винаги е любопитно да се потърси нов поглед и тази книга прави точно това. В този смисъл тя може да се препоръча на българските читатели като един нов поглед от 21. век към ценностите на 18. век.

Книгата би могла да се преведе от човек, който е живял в Холандия, познава страната, ценностите там и съответно езика в детайли. Практикуването и познаването на даден език в реални условия, би спомогнало за по-добрия превод на български език.