PEREGRINUS

Автор: CYBret
Превод и редакция: Ивелин Моллов
Източник: Geocacher U

Ако сте играли геокешинг за дълъг период от време, сигурно сте виждали резултатите от т.нар. “прегаряне”. Почти навсякъде има поне един кешър, който започва да играе много ентусиазирано, открива много кешове, скрива много и след това ентусиазма му избледнява и изчезва съвсем от играта почти толкова бързо колкото е и дошъл. Останалите кешъри остават с с множество изоставени кешове, за  които да се грижат или да оправят и с въпроса “Какво се е случило?”, а може би дори и се чудят, което са могли да направят, за да помогнат.

А може би сте го почувствали и самите вие? Прекарали сте деня в търсене на кешове, които са микро след микро. Преровили сте хиляди дупки и сте повдигнали стотици камъни. Седите пред компютъра си и се опитвате да напишете новия лог и осъзнавате, че той всъщност звучи точно като предишния ви лог. Ако изобщо имате желание да пишете лог, не оставяте просто смайли или тривиалното “TFTC!”. Изведнъж започвате да се чудите дали това все още ви е забавно.

Burnout (“прегаряне”) може да се наблюдава във всяка една област на живота. Психолозите го определят като “изживяването на дългосрочно изтощаване и намаляване на интереса (деперсонализация или цинизъм), обикновено в контекста на работата.” Почти всеки един от нас, се е чувствал по този начин в една или друга степен, и се справяме някак си с този проблем. Понякога обаче той става по-всеобхватен и тогава просто се чувстваме изтощени. В един момент същите тези неща, които са ни носили радост и спокойствие сега ни донасят разочарование и в крайни случаи, депресия.

Интернет страницата на клиниката Майо дава добра информация за разпознаване на признаците на “прегарянето”. Въпреки, че техните насоки са свързани по-скоро с прегаряне, свързано с работата, не е трудно тези концепции да се приложат и в света на геокешинга:

Задайте си тези въпроси, за да проверите, дали проявявате симптоми на “прегаряне”:

* Осъзнавате ли, че сте станали по-циничен, критичен и/или саркастичен по отношение на геокешинга?
* Загубили ли сте способността да изпитвате радост?
* Трябва ли да се насилите, за да отидете на геокешинг?
* Станали ли сте по-чувствителни и по-малко търпелинви с околните?
* Смятате ли, че ви липсва енергия, за да отидете на геокешинг?
* Изпитвате ли удовлетворение от постиженията си?
* Трудно ли ви е, да се смеете на самите себе си?
* Уморени ли сте от това други хора да ви питат дали сте добре?
* Чувствате ли се разочаровани от геокешинга?

Моето наблюдение е, че геокешърите са особено чувствителни към ефектите на “прегаряне”. Голяма част от това, което правим за забавление може да стане повторяемо и банално, ако нямаме необхадимата нагласа за него. Също така, тъй като голяма част от играга е обществена дейвост, последиците от прегаряне на един човек се виждат и усещат от цялата общност.

Разпознаването на прегаряне е лесно. Излизането от него може да бъде трудно. За да стане това често се налага да се направят огромни промени в нагласите и навиците. Всеки е различен и ние всички изпитва тези чувства в различна степен. Като цяло обаче, има няколко стъпки, които можете да предприемете, за да намалите ефекта на прегаряне и да врезете отново в релси и да се забавлявате.

Връщане към основите – Защо започнахте да се занимавате с геокешинг?

Никой не може да отрече, че геокешинга се е променил доста през годините. Тези, които играем играта по-отдавна, вожем да се задоволим и с една или две хубави разходки сред природата на месец и да не обърнем особено внимание на възможността да намерим още 100 кеша. Днес не е необичайно за чисто нов cacher да намери над 100 кеша само през първия си месец, или дори първата седмица, ако се намират в подходяща зона.

Някои хора обичат да играят играта заради бройката, а други го намерат за повторяемо и банално, но все пак имат очаквания да имат много находки. Но, когато количеството на забавлението е обпатно пропорционално на количеството намерени кешове, е време да преосмислим защо играем и какво точно искаме.

Най-вероятно, не сте започнали да играете геокешинг с идеята да спирате на всички лампи и парапети или да се ровите м места отрупани с боклуци. Вероятно сте си представяли нещо по-авантюристично. Ако геокешинга вече не ви задоволява, може би е време да се върнете към първоначалните ви намерения и идеи.

Като цяло, за да излезете от burnout помага това да търсите по-авантюристични кешове. Например с по-висока трудност на намиране или по-труден терен (да речем от 3 нагоре). Също помага това да разгледате снимките си или видеоклиповете си и си припомните търсенето на някои хубав кеш, който наистина ви е харесъл и донесъл наслада. Това е особено освежаващо в студените зимни дни, когато повечето копнеем за малко слънце. Целта е да се свържете с тези моменти в живота, когато геокешинг ви донесъл реална наслада. Какво сте изпитвали тогава? Какво ви липсва сега? Какво можете да направите, за да възстановите това, което липсва?

Освен да търсите повече авантюристични кешове, помага и това да си възстановите авантюристичния дух по принцип. Всеки обича да се сравнява геокешинга с любимите си истории за приключения – “Геокешингът в гората е, като да си на лов за съкровище.”, “Геокешинг в града е, като че си шпионин на мисия”. Защо не заобиколите малко кеширането и се върнете към тези истории, които обичате?

Отделете няколко вечери и изгледайте отново тези филми, които грабват вашето въображение. Повчето геокешъри се превъплъщават в известният археолог и изследовател Индиана Джоунс от едноименната четирилогия и геокешинга до някаква степен им напомня за приключенията му. Двата филма “Национално съкровище” също грабват въображението на не-малко геокешъри и са били причината да грабнат GPS-а и да хукнат те да разгадават загадки и да търсят своето съкровище.

Направете, каквото е необходимо, за да се върнете към първата си любов, това, което ви е вълнувало и свързвало с приключенията, преди някога са сте били свързани с геокешинга. Това може не само да разпали отново любовта ви към търсенето и приключенията, н може да ви вдъхнови да направите някои наистина добри скривания.

Променете фокуса си и към други аспекти на играта

Често се случва, човек да влезе в един коловоз в повечето дейности в живота. Това, което започва като забавление и нещо ново, понякога започва да се повтаря и да се превръща в банален навик. Ако цялото ви време е консумирано от намирането на кеш след кеш и лог след лог, може би е време да обмислите и други аспекти на геокешинга, които могат да вдъхнат нов живот на вашия отдих.

Ако сте били фокусирани върху намирането на кешове, опитайте се само да криете за известно време. Поставянето на нови кешове може да подхрани въображението ви и да даде нов живот на играта за вас. То също може да ви даде усещане за постижение и да ви донесе удовлетворение, докато четете логовете от играчи, коитса харесали кеша ви и са оценили усилената работа, която сте положили в него.

Понякога промянята на фокуса е всъщност концентрирането на повече фокус върху играта ви. Предизвикателства съществуват, и те са нещо повече от това да натрупате една камара смайлита. Приемете предизвика-телства, които ще ви помнагат да се концентрирате върху конкретни цели. Участието в евенти може да събуди нови възможности и ще донесе нов поглед върху играта ви.

Понякога предизвикателството може да е по-лично… Имам една приятелка, която си постави за цел за себе си, че следващите й 100 кеша ще бъдат всичко друго, но не и традиционни кешове. Така тя мина няколко virtuals, няколко събития и много пъзели и mutli-кешове. До края на личното си предизвикателство тя бе изтощена, но поглеждайки назад върху пъзелите, които усилено е решавала и върху мултитата, които е завършила, тя изпита огромно чувство на удовлетворение, което бе много е по-голямо, отколкото това от простото намиране на 100 “парк енд граб” кешове например.

Има и други, които намират радост и удовлетворение в това да местят trackables. Вместо да се фокусират върху броя на кешовете, които те могат да намерят, те се фокусират върху броя на пътешествениците (travel bugs) и геомонетите, чиито мисии да могат да спомогнат за завършване.

Най-лошото нещо, което можете да направите вследствие на усещането си на прегаряне е да се откажете от играта като цяло. Потърсете нещо по-различно в геокешинга, което да ви вълнува и да представлява предизвикателство за вас.

Burnout или boreout?

Burnout е всичко свързано със стрес и преумора. Честно казано, това звучи ли ви, като проблеми на хората, които играят геокешинг? Истинският проблем може да бъде по-скоро “отегчаване” (boreout), отколкото изтощение.

През 2007 г. статия на TimesOnline оценява, че 15% от офис служителите, страдат от “boreout”, а не от професионално прегряване. Авторът Петър Вердер казва просто: “Те просто нямат предизвикателства пред себе си.”

Звучи ли ви познато? Колко трудно е да се намери намери поредното микро в града и да регистрирате вашето име отново и отново? Какво предизвикателство е просто да карате по пътя, и да намирате кеш след кеш, коита са скрити на едва километър-два един от друг? Безсмислено, повтарящи се задачи довежда до умора, апатия и дори до ниско самочувствие. В много отношения това състояние имитира прегаряне, но лечението му може да бъде толкова просто, колкото намирането на нещо, което ви предизвиква и нещо, което ви вълнува.

Направете пауза

Любимата ми сцена във филмите с Индиана Джоунс е, когато д-р Джоунс се връща в колежа Маршал и върши преподавателска работа в кабинета си. Имаше нещо странно успокояващо във факта да знам, че дори и той може да върши нещо обикновено, като обикновен човек … поне за известно време. Винаги е било очевидно, че когато си е у дома само усилва желанието му отново да се впусне в приключение.

Колкото и трудно да звучи, може би най-доброто нещо, което можете да направите против прегаряне е да си вземе почивка от геокешинга за известно време. Никой не е казал, че всеки ден от живота ви трябва да премине в преследването на съкровище или смайлита. Крачка назад за известно време може да даде известен нов поглед върху геокешинга, а така и върху живота като цяло.

А всъщност, може да откриете, че проблемът изобщо не е бил геокешинга. Много често последиците от прегаряне крият, друга част от нашия живот (дейност, лице или отговорност), която е действителната причина за прегаряне, но тя се проявява на друго място. Би било много лесно да се хвърли вината върху хоби, като геокешинга, когато истинският източник на прегаряне е важна отговорност, която ние просто не сме в състояние да изпълняваме.

Разбира се, вземането на почивка от геокешинга не трябва да се разбира като отказване от играта. Специалистите, които изучават въздействието на burnout ще ви кажат, че последното нещо, което трябва да направите, е да спрете да работите напълно. Въпреки всичко, като се отдръпнете за малко може да добиете по-добра перспектива за това, какво е ви е дало истинска радост и удоволствие от играта на първо място. В действителност, много пъти се оказва, че прегарянето има по-голям ефект, отколкото причината и истинският проблем е нещо, което изобщо не е свързано с въпросната дейност.

Ничий живот не би трябвало да бъде изживян приключение след приключение. Дори Джеймс Бонд си взима почивни дни. Индиана Джоунс все пак се връща в класната стая от време на време.

Преди всичко – грижете се за себе си. Геокешингът не би трябвало да бъде стресиращ. Може би напрежението, което чувстване всъщност е неоправдано.

Предлагам на вашето внимание един филм, разкриващ малко познати факти за месото и влиянието му върху здравето на хората, животните и планетата. Определено има какво ново да научите…

Пълна версия без субтитри можете да гледате тук:

Версия, разделена в четири части със български субтитри от линковете по-долу:

Част 1/4;   Част 2/4;   Част 3/4;   Част 4/4

Earthlings (Земляни) е пълнометражен документален филм за абсолютната зависимост на хората от животните (за домашни любимци, храна, облекло, забавление и научни изследвания), но в същото време илюстрира нашето пълно неуважение към тези същества. Филма е озвучен от номинираният на “Оскар” Хоаким Финикс (Joaquin Phoenix) и включва музиката на Moby.

“Земляни” използва скрити камери и не показвани досега кадри за да опише ежедневните практики на някои от най-големите индустрии в света, всички от които разчитат изцяло на животните за печалба. С дълбок поглед в магазините за любимци, фабрики за кученца и подслони, както и фабриките за развъждане, търговията на козина и кожа, спортната и развлекателната индустрия, и накрая медицинската и научната професии. В началото ще се запознаете със съдбата на изоставените домашни любимци, ще надникнете зад вратите на приютите за животни и съдбата на хиляди животни които не си намират нови стопани. Следват кадри, разкриващи какво се случва зад стените на кланиците. Цитатът “Ако стените на кланиците бяха от стъкло, всички щяхме да сме вегетарианци” може да ви стане ясен със силата на това което ще видите. Съветваме ви да не бягате от истината, а да видите в действителност каква е цената на приготвянето на кренвиршите, пържолите и другите месни продукти. Това е кървавата цена на животни, отглеждани като роби, за да умрат. Освен за храна и компания, животните са използвани (да използваш живо същество си е направо да го поробиш) и за облекло, спорт, хазарт, лов, циркове/зоо градини, научни изследвания.

Едно нещо трябва да се проумее – всички сме родени свбодни и това което, човечеството прави в момента с животните е абсолютна експлоатация. Мощен, информативен, и провокиращ размисли, “Земляни” е най-обширния продуциран до сега филм за връзката между природата, животните, и човешките икономически интереси. Има много значими филми за правата на животните, но този ги надминава. “Земляни” ПЛАЧЕ да бъде видян. Искрено ви го препоръчвам!

Награди:

Winner of the 2005 Artivist Film Festival (Best Documentary Film – Animal Advocacy)
Winner of the 2005 Boston International Film Festival (Indie Spec, Best Content Award)
Winner of the 2005 San Diego Film Festival (The Humanitarian Award, Joaquin Phoenix, Best Documentary Film)
2004 PETA Proggy Award (PETA Progress Award)

Можете да гледате целия филм с Български субтитри тук:

http://video.google.com/videoplay?docid=-6176563723666627529#

Връзки:

Earthlings страницата в Wikipedia
Официален сайт на филма

Хапвате ли си сочни пържолки от свиня или бутчета от клетъчно отглеждан бройлер. Или може би обожавате препечено до степен на канцероген филе. Тази статия има за цел малко или много да отрезви всички месо-любители и да покаже доколко са изкривени масово разпространените човешки разбирания.

Човешкият организъм не е пригоден за консумацията на толкова много месо, колкото сме свикнали да консумираме в днешно време. Нека да сравним нашата храносмилателна система с тази на хищниците:

1. Уста – знаете, че процесът на храносмилане започва още в устата ни, където с дъвченето и отделянето на слюнка се подготвя храната за стомаха и се отделят жизнено важни ензими. Но разликата между нашата слюнка и тази на хищниците е, че човешката слюнка е алкална, докато тази на хищниците е киселинна. Киселинността е предпоставка за разграждането на месото.Нашите зъби също ни показват, че ние не би трябвало да сме месоядни същества. Нямаме остри и дълги зъби, с които да разкъсваме плячката си, челюстите ни не са издължени. Зъбите ни са плоски, равни, гъсто разположени – идеални за сдъвкването на растителна храна така, както е и при растителноядните животни. Докато ядем месо, между зъбите ни остават късчета, които е много трудно да извадим и престоявайки там започват да загниват. Това почти не се случва с хищниците, тъй като техните зъби не са плоски, равни и гъсто разположени, а точно обратното.

2. Стомах – солната киселина, която е необходима за доброто разграждане на месото и се произвежда в стомаха, е над 10 пъти по-малко, отколкото произвежданата в стомасите на хищниците. Техните стомаси са идеални за тази цел, но нашите трудно се справят със смилането на месо, приемано 3 пъти на ден, всеки ден, през цялата година.

3. Черва – вече влязла в устата ни, храната изминава дълъг път, докато излезе от нас. Ние имаме много по-дълги черва от тези на хищниците. Техните черва са много по-къси от нашите и отпадъците от месото бързо излизат навън, докато при нас тези отпадъци престояват ненужно дълго, продължавайки да загниват, ферментират, а цялата тази гнилост се абсорбира отново от дебелото черво, вредните вещества преминават отново в кръвта и ако имате лениви черва ужасът се засилва още повече.

И още:

4. Месото подкиселява нашия организъм. Това оказва силно влияние върху здравината на костите ни и работата на органите ни. Увеличената киселинност е предпоставка за развитието на много болести и най-вече на остеопорозата, тъй като, за да компенсира силната киселинност в организма ни, тялото извлича калция от костите.

5. Прекомерното приемане на животински мазнини блокира натрупването и усвояването на калций, тъй като се образуват устойчиви съединения (биохимични сапуни), които се изхвърлят от организма. И така, как мислите – ще си набавите ли необходимия калций след като си похапвате гниещо месо.

6. Месото, което купувате, си е всъщност мърша. Ами какво се учудвате, още след самото умъртвяване на животното, в тялото му започват процеси на разлагане. Колко дневна мърша мислите, че ядете. На 2 дена, о, съвсем прясна. Животното се коли, разфасова, складира, транспортира, като не винаги се спазват нужните хигиенни и температурни условия, месото престоява в магазините, ако не се изкупи, се овкусява с червени или зелени подправки за скара, ако пак не се купи се прави на каймичка, оттам на кюфтенца или плънка за нещо с неизвестен произход, сроковете за годност се подменят, или като крайна фаза месото се дава в ресторантите на безценица за термично “доубиване” или се приготвя в самите магазини на ароматни кебапчета с розово-лилаво оцветяване. И така – колко дневна мърша днес ще си похапнете. А като капак мършата, попадайки в дебелото черво, продължава да загнива и да ви трови.

7. Ние не сме хищници – никой от нас няма желанието да отива в гората и с голи ръце да дебне тревопасното животно и да откъсва със зъби от топлата плът парче месо. Ами да, ако майката Природа беше заложила в нашата същност да ядем месо, то тогава щеше да е нормално да изпитваме и такива желания, каквито имат и хищниците. Природата никога не бърка. Преди много много години се е налагало човекът да яде месо с цел да оцелее, но не и сега. Сега много по-добре бихме оцелели ако не консумирахме месо. Нямаше да има толкова болести, гняв, смърт. А списъкът на болести, предизвикани от консумация на месо, е твърде дълъг.

8. Животните са на върха на хранителната пирамида – заедно с храната, която приемат, в тялото им постъпват всичките пестициди, тежки метали, радиоактивни елементи, фунгициди и много други токсини от околната среда. Консумирайки такова месо, ние приемаме всички тези вредни химични елементи и съединения, които разстройват нашето здраве, тровят ни.

9. В днешни дни месопроизводителната индустрия дотолкова се е изродила, че ако всички хора, ядящи месо, имаха шанс да погледнат със собствените си очи целия процес, щяха веднага да се откажат от консумацията му – да видят при какви условия се отглеждат животните, с какво ги хранят, как ги убиват, при какви условия се съхранява месото, как се произвеждат любимите колбаси, кренвирши, филета… Има много филми на тази тема – един от тях е “Земляни” /Earthlings/. Знаете ли, че обикновено, когато се разболее прасе от болест, която го убива бавно, обикновено му се дават тонове антибиотици, с цел да се поддържа живо, а ако показва признаци, че ще умира, бързо се умъртвява и се дава на кланиците като качествено месо. Да не си мислите, че има някакъв контрол от страна на държавата. На болните млекодаващи крави също се дават антибиотици и други лекарства, с цел да оздравеят или като превантивна мярка, а всички тия антибиотици ги поемаме ние хората, и още по-лошо – нашите деца. Месо от щастливи прасета – по-добре отидете и вижте колко са щастливи.

http://www.youtube.com/watch?v=iBbYUdvGWk0

10. Колбас или кренвирш от истинско месо!?!? – хората, които са работили в цех за производство на кренвирши или пастет, никога не ядат от тях, защото виждат какви боклуци се слагат в тях и колко отблъскващо протича целият процес.

И най-лошото е, че няма кой да ти каже за това!

Източник: http://www.zemianazaem.com