Archive

Archive for November, 2012

Геокешинг и опазване на природната среда

November 18th, 2012 Comments off

След последните ми няколко разговора с приятели геокешъри и с приятели мъгъли се заформи един много интересен казус, който аз като еколог, не мога да подмина с лека ръка. Та приятелите ми геокешъри споделиха, че и те са имали подобни разговори с мъгъли, каквито имах и аз, а именно, че геокешинга замърсява околната среда! Технически погледнато наистина ние слагаме “чужди” предмети в природата, направени от неразградими материали (най-често пластмаса, метал и стъкло), което може да се разгледа, като замърсяване. Аз винаги съм отговарял първосигнално на подобни твърдения и винаги казвах “Е, свършиха се всичките пластасови бутилки и найлони, разхвърляни навсъкде сред природата, та нашите кутийки взеха да ви пречат!”. Всъщност напоследък се позамислих доста върху този проблем и реших да проуча въпроса малко по- в дълбочина. Ето какво открих…

Попаднах на една научна статия от някой си Brendon G. Patubo със заглавие “Environmental Impacts of Human Activity Associated with Geocaching” (Въздействие върху околната среда от човешки дейности свързани с геокешинга). Като цяло останах много изненадан, че има такъв сериозен труд посветен на тази тематика, но явно този “проблем” е широко разискван сред геокешърите.

Та според Patubo геокешинга може да бъде неофициално групиран към по-широкото понятие “recreational ecology” (рекреационна екология), така че той първо започва разясняването на този термин. Рекреационната екологията изучава въздействието върху околната среда от туризма и отдиха на открито и управлението на тези дейности (Monz et al., 2010). Друг термин, според Patubo, който също свободно се вписва с геокешинга е екотуризма. Hanney (1999) определя екотуризма като “пътуване до крехки, девствени и обикновено защитени територии, които се стремят да бъдат под по-слабо въздействие от страна на човека и обикновено са малки по размери. Екотуризма помага да образова пътника; осигурява средства за опазване на природата; има пряка полза за икономическото развитие на местните общности; и насърчава зачитането на различните култури и човешките права.” Въпреки, че определението Hanney идва на фона на изучаване на този предмет в контекста на екологичния туризъм в развиващите се страни, терминът все пак може да се прилага за геокешинг в по-широк смисъл.

Според Patubo няколко фактора основно засягат промените в околната среда при екотуризма. Един водещ фактор е утъпкването от туристи. Това е едно широко изследвано смущение на околната среда, защото ефектите са видимо забележими. Изследванията в тази насока показват, че утъпкването извън обособените пътеки има както преки, така и косвени въздействия, както върху почвата, така и върху растителността. Уплътняването на почвата е едно от преките въздействия, което води до намаляване на пространството между почвените  пори и оттам променя водния отток и води до косвени въздействия като ерозия на почвата (Monz et al., 2010).  Освен това туристите и другите посетители допринесят за разширяването на пътеките или създаване на вторични пътеки, което води до увеличаване на загубата на растителност или разширяване на зоната със смущения върху фауната. Също така доста често, туристите се отклоняват от официално разработените пътеки, за да достигнат до определени райони и по този начин смущенията могат да се простират далеч от локализирания коридор.

Макар и малкото научни изследвания в областта на рекреационната екология и екотуризма все пак те осигуряват някои важни възгледи, коите се прилагат и за геокешинга. Важен аспект на проучванията е, че те са полезни за управленските практики приложими за природна среда подложена на засилен трафик от хора, които геокешинга също използва. Groundspeak и уебсайта им geocaching.com е помогнал на компанията да консолидира геокешинга в по-единна и стандартизирана обществена дейност. От тази гледна точка съвсем ясно и точно е разгледан въпросът за възможните места, където може да се играе геокешинг. Като цяло, туристите и природолюбителите (в това число и геокешърите) демонстрират вродено чувство, когато става въпрос да се оставят нещата такива, каквито са били преди да дойдат, но разрастването на геокешинга, като игра откри туризма за мнозина, които не са запознати с правилното държане и правилата за присъствието им в природата. Освен това, геокешинга, по своята същност, нарушава простото правило “без да се оставя следа”,  защото кеш контейнерите остават в природата, дори и след като хората си отидат. Скот Силвер, изпълнителен директор на Wild Wilderness,  група за застъпничество и насърчаване на публичната осведоменост за запазване на националните гори, твърди “дали считате геокеш кутията за опадък или за полу-перманентно скривалище, на практика това е срещу регламентите на националените и горски паркове” (Blouin, 2008).

Освен това, същесвува голяма вариабилност за това какво представлява правилният геокешинг етикет и има различни правила за определени места, агенции и организации, които управляват или притежават земята.  На някои места, като някои национални паркове в САЩ например, се изисква да се попълват писмени заявления за разрешения за скриване на кеш на дадено място (Schlatter & Hurd, 2005). Има и насоки и изисквания специално за геокешинга, като например какви са разрешените контейнери и какво съдържание може да бъде пуснато в тях. В крайна сметка съществува вариабилност и в управлението на играта и често въпросите се решават случай по случай. Освен в националните паркове и защитените територии, които са с по-пряк контрол и възможности за управление, прилагането на смекчаващи мерки от въздействието от геокешинга в други открити пространства и извън туристическите пътеки може да стане трудна задача. Тъй като GPS приемниците показват пътя до кеша под права линия е трудно да се контролира как гекешърите биха подходили към него – по пътеката или извън нея. За това е важно в описанието на кешовете да се указва изришно на такива места, от къде да се тръгне, описание на трасето и особености. Особено полезно е публикуването, като допълнителни точки началото на пътеки и други специфични за района особености (места за почивка, чешми и т.н.), както и ясно да са оповестени правилата и насоките за поведение в определената местност.

Тъй като Groundspeak се превърна в основния орган контролиращ геокешинга, трябва да има повишена отговорност от страна на компанията и тя трябва да продължава да повишава осведомеността на геокешърите относно въздействието на геокешинга върху околната среда. Важна стъпка в това отношение е, че в geocaching.com се разглеждат и препоръчват мерки за намаляване на въздействието на скривалищата и кешовете, което е от голяма полза. Допълнително трябва да се увеличи интереса на собствениците на кешове  към начина, по който скритите от тях кешове се отразяват на заобикалящата ги среда.

Едно от решенията на този проблем, който е предприел Groundspeak е неформална програма наречена “Кеша – вътре, боклука – навън” (Cache In Trash Out – CITO), която насърчава всички, които участват в геокешинг играта да почистват местата, които посещават, когато търсят или крият кеш. Презумцията на CITO е геокешърите да се отнасяме с уважение към околната среда. “Света е нашата игрална дъска, нека я поддържаме чиста!” е мотото на CITO инициативата и участващите в нея. Този лозунг би трябвало да се превърне в правило в геокешинга като морален етикет, който също ще помогне на широката общественост с осведомеността относно въздействието на геокешинга върху околната среда.

CITO е широка разпространена практика по цял свят. По моите наблюдения CITO се практикува и в България и то с не малък ентусиазъм от доста геокешъри, но според мен тази практика трябва да стане неизменна част от всяко едно геокешинг излизане и да се прави от всички участващи в играта. Това ще е не малка “коменсация” за кеша, който сте оставили сред природата и последващите негативни въздействия от евентуалното му бъдещо търсене от други геокешъри.

Друг положителен ефект от геокешинга върху природата според мен, са и такива кешове, които научават търсещия ги нещо за природата, нейното опазване и съхраняване. Освен традиционните кешове, посветени на тази тематика, неоценима е ролята на т.нар. “земни кешове” – Earth Caches. Най-големия плюс при тях, е че първо няма физическа кутия, която да “замърсява” околната среда и второ винаги човек научава нещо полезно за планетата, когато посещава такива места и търси такива кешове. Броя на този тип кешове в България също се увеличава напоследък, но е далеч под нивото, на което трябва да бъде. Има много красиви и уникални природни кътчета в страната ни, които си заслужава да се видят и на които с малко повече мислене и усилия може да се направят earth кешове. А усилията си заслужават.

В заключение ще кажа само, че всеки един занимаващ се с геокешинг трябва да има предвид, че тази игра е уникална в много отношения. Едно от тях е, че освен забавление тя е и отговорност! Отговорност всеки един от нас да пази природата, когато крие и търси кешове и да прави всичко възможно да не я уврежда и замърсява докато се забавлява. Едно простичко правило “Leave nothing but a footprint, take nothing but a photograph!” (Оставяй само стъпки и не взимай нищо освен снимки!) e отличен съвет винаги, когато се намирате сред природа, независимо дали за геокешинг или не. Присъствието на кутийките, които оставяме може лесно да се компенсира от всеки един от нас с практикуване на CITO и други дейности, при които със самото си присъствие този кеш помага много повече както на природата, така и на хората, отколкото да нанася вреда.

Литература

Blouin, N. (2008). Does Geocaching Violate Leave No Trace?. BackpackerMagazine. Retrieved May 25, 2010, from http://www.backpacker.com/april_2008_geocache_leave_no_trace/nature/12342
Haney, M. (1999). Treading Lightly?. Environment, 41(5), 4-9, 28-33.
Monz, C. A., Cole, D. N., Leung, Y., & Marion, J. L. (2010). Sustaining Visitor Use in Protected Areas: Future Opportunities in Recreation Ecology Research Based on the USA Experience. Journal of Environmental Management, 45(3). 551-562.
Schlatter, B., & Hurd, A. (2005). Geocaching: 21st-Century Hide-and-Seek. Journal of Physical Education, Recreation & Dance (JOPERD), 76(7), 28.

Categories: Geocaching Tags: