PEREGRINUS

Източник: Стената на Срама.

Предоставям на вашето внимание една рецепта, за вегетариански кюфтенца, които са не само изключително вкусни, но и не са особено калорични и са дори полезни. И най-вече, ако ви липсва вкуса на традиционните кюфтета от кайма – това е the next best thing, както се казва. Според мен са дори по-добри от кюфтетата от кайма. От повечето ми познати и приятели, на които предваритерно не им казвам от, какво са кюфтетата, дори не могат да направят разликата и не могат да повярват, че това не е кайма. Ето и рецептата и начина на приготвяне.

Необходими продукти:

2 ч.ч. фини овесени ядки (накисват се във чаша и половина вряла вода с 1 с.л. сол за поне два часа)
1/2 ч.ч соя на гранули (по желание)
150-200 гр. кашкавал (настърган на ренде)
2 яйца
1 глава крумид лук (нярязан на много ситни кубчета)
1 стрък пресен кромид (ако нямате можете да използвате повече стар кромид – 2 малки глави)
1/2 стрък магданоз (по желание)
2 с.л. кимион (млян)
2 с.л. червен пипер
1 с.л. черен пипер (млян)
1 с.л. сол
1/2 с.л чубрица
1/4 ч.л. индийско орехче
(можете да използвате подправка за кайма, вместо гореизброените подправки по желание)

За пърженето: олио или зехтин и 200-300 гр. пшеничено брашно.

Начин на приготвяне:

Към предварително накиснатите овесени ядки се добавя нарязания кромид и настъргания кашкавал, двете яйца и подправките. Всичко се разбърква много добре в голяма купа. Трябва да се получи хомогенна, гъста, подобна на кайма смес.

От така приготвената смес пригответе и оформете кюфтенцата, като ги оваляте в брашно.

Кюфтенцата се пържат на слаб огън в подходящ тиган с обилно количество олио.

Пържат се докато придобият златисто-кафяв цвят, подобен на нормалните кюфтета.

Освен на вкус дори консистенцията им наподобява много на истинските кюфтета.

Бон апети! 🙂

Не беше толкова отдавна времето, когато  дори в града хлапетата си беряха от дърветата череши, сливи, черници. Тези пък, чиито баби и дядовци живееха по селата, имаха късмета да закусват, обядват и вечерят с  храна, директно набрана от двора. Звучи така, сякаш е било в древни времена, в някой друг живот, но всъщност само допреди едва двайсетина години това беше абсолютно нормално и естествено, а сега този начин на живот се приема като нещо екзотично.

През последните години нещата се промениха драстично и сега се приема за съвсем  рутинно да приемаме храна под формата на хапчета, капсули, прахове – храната на  космонавтите. Вместо чесън от градината на баба, чесън в капсула. Харесва ли ни, или не, такива са фактите.

Сега е много по-важно да умеем да четем каква храна ни предлагат  в най-различните цветни, лъскави, изрисувани и атрактивни опаковки. Всъщност етикетите на повечето пакетирани „храни“ съдържат немалка част от учебниците по  химия, така че човек да се зачуди храната му от каква лаборатория е излязла.  За да се прочете и най- вече да се разбере съдържанието на храната, се изисква немалко време, огромно търпение и поставена цел.

Дали в „храната“ е останала храна е въпрос на доказване, но въпросът „домат ли ям, или риба?“ е съвсем актуален, имайки предвид непрестанните опити за налагане  на генномодифицирани  продукти на пазара.

И въпреки всичко, ако сме решили твърдо, че държим да разберем с какво ще се храним, и пробваме да прочетем написаното на етикета,  то ще е добре и от помощ за всички надписите, вместо да са  на гръцки,  турски, албански или китайски,  да бъдат на български език. Всъщност това не само, че е добре, но е изадължително.  Задължително е също там,  където видим някои от следните „Е“-та:  Е 102, Е 104, Е110, Е 122, Е124 и Е 129, на етикета да бъде изписано предупреждението:  Може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата.
Също така  при наличие на подсладителя „аспартам“ Е 951, на етикета трябва да бъде изписан предупредителният текст: “Източник на фенилаланин”, което означава, че може да предизвика алергична реакция у вас или вашите деца.
Производителите и разпространителите на хранителни продукти са длъжни да обозначават с различен цвят и двойно по-голям шрифт  съдържанието на генетично модифицирани организми в продуктите.

По отношение на изброените „Е“-та различните държави реагират по различен начин.  Например Е 129 е забранен в Дания, Белгия, Франция, Германия, Швейцария, Швеция, Австрия и Норвегия;  Е104 – в САЩ,  Австралия и Норвегия;  Е 122 – в Швеция,  Австрия,  САЩ и Норвегия.  Дълго можем да продължим да изброяваме и  „Е“-тата , които могат да доведат до пристрастяване, увреждания и болести , както и държавите, в които те са забранени.

В България конкретните „Е-та”  не са забранени, но законът изисква да бъдем предупреждавани за възможните неблагоприятни последици, а отговорността и изборът са оставени на самите нас.

Затова в случай, че видите некоректно предложен ви продукт, можете да подадете сигнал в Българската агенция по безопаснаст на храните на телефон  0700 122 99 , както да сигнализирате  и  в „За Пловдив”.

Източник: „ За Пловдив”

По принцип има много сайтове за рецепти за вегетариански и вегански гозби и реших, че няма смисъл и аз само да преповтарям и разпространявам известни рецепти, но снощи реших за първи път да направя съвсем сам вегански сладки и се сблъсках с някои трудности,  които реших да споделя. Искам да подсажа на тези от вас, които решат да си сготвят нещо подобно от къде да намерят някои от по-трудно намиращите се продукти, и някои технологични решения на проблеми при приговянето. И така… Снощи исках да направя някакъв вегански десерт по случай Ивановден. До сега не бях правил такова нещо. Разгледах рецептите в www.veganskirecepti.com и си харесах ето тази рецепта: Сурови двупластови шоколадови сладки.

Първият проблем, който се сблъсках беше, че явно бях накиснал кашуто за много кратко време, защото то си остана твърдо. Освен това фурмите също бяхо сушени и доста твърди. Като цяло, като сложих това в блендера, горкия направи няколко нещастни опита да смеле фурмите и кашуто, но на третия опит се счупи. Успях някак си да го ремонтирам и го залепих с “Капчица”. След като понакиснах фурмите и кашуто към два часа нещата се получиха, но резултата не беше каша, а просто суха начупена материя от кашу и фурми. За това реших да добавя и продуктите за “втория” пласт вътре. Резултата вече беше по-различен. Въпреки, че моите сладки не приличаха на тези от картинката от сайта, пак си бяха вкусни. Ето видоизменената от мен рецепта:

Необходими продукти:

1 ч.ч. обезкостени фурми (предварително накиснати във вода),
1 ч.ч. кашу (предварително накиснато във вода),
[можете да накиснете кашуто и фурмите във топла вода с малко ром в нея още предната вечер и да стоят цяла нощ]
1/2 ч.л. ванилия,
4-5 с.л. кокосово масло (предварително разтопено на водна баня),
2 с.л. какао на прах,
1 с.л. агаве (можете да използвате и мед, но тогава сладките няма да са на 100% вегански),
щипка сол (по желание)

+настъргани орехи за поръсване

Начин на приготвяне:
Смелете продуктите в блендер, докато се получи хомогенна каша. Тъй като сместта ще е доста суха тази задача няма да е лесна, тъй като сместта ще полепва по стените на блендера и ще трябва периодично да я избутвате надолу към перката с помощта на лъжица (при изключен блендер, разбира се). Настържете орехите с машинка за орехи и разстелете в чиния. С помощта на чаена лъжица взимате малко от сместта и я овалвата в орехите. Така получените топчета нареждате в подходящ съд. Слагате във фризера за около два часа, за да стегне и сладките са готови за сервиране.

Сладките могат да бъдат съхранявани около седмица в хладилник.

Ето и крайният резултат:

Сладките се получиха много вкусни и са изключително здравословни. Фурмите са отличен източник на калий, калций, желязо, витамин А. Кашуто е богато на магнезий и фосфор. Магнезият играе важна роля за засилването на костите и за активността на ензимите. В кашуто се съдържа и желязо, което е важна част от хемоглобина, влизащ в състава на червените кръвни телца. Кокосовото масло подобрява храносмилането, засилва метаболизма, помага при хипогликемия, има противовирусни и противогъбични свойства. Състои се от 90% сурова наситена мазнина, която е под формата на средноверижни мастни киселини. Те поддържат имунната система, тироидната жлеза, кожата и осигуряват бърза енергия. Кокосовото масло съдържа повече лауринова киселина от всяко друго растение. Притежава силни антиоксидантни и антиейджинг свойства и намалява нуждите от витамин Е. Сиропът от агаве е 1,5 пъти по-сладък от захарта, с нисък гликемичен индекс и се усвоява изцяло от организма. Агавето съдържа важна субстанция, която се бори срещу процесите на декалцификация в организма и предпазва от остеопороза и други заболявания. Освен това стимулира производството на хормона GLP-1, регулирайки нивото на инсулина в кръвта. Агавето съдържа и вещества, които предпазват от рак на дебелото черво.

Фурмите и кашуто могат да се намерят във всеки по-голям хранителен магазин. Колкото до кокосовото масло и сиропа от агаве (както и други полезни био-храни и козметика) можете да си закупите в магазина за био-храни “Зелен Био” в Пловдив, намира се на ул. “Скайлер” № 3 близо до Джумаята. Магазини от тази верига има и в София и Благоевград, а можете да поръчате и онлайн.

Звучи невероятно, че едни сладки могат да бъдат толкова полезни, но – факт. Е, да стават малко калорични и не се за препоръчване за всeкидневна консумация, но можете да се поглезите с нещо много полезно и ВЕГАНСКО на празника! 🙂