Burnout или когато геокешингът спре да ти бъде забавен
Автор: CYBret
Превод и редакция: Ивелин Моллов
Източник: Geocacher U
Ако сте играли геокешинг за дълъг период от време, сигурно сте виждали резултатите от т.нар. “прегаряне”. Почти навсякъде има поне един кешър, който започва да играе много ентусиазирано, открива много кешове, скрива много и след това ентусиазма му избледнява и изчезва съвсем от играта почти толкова бързо колкото е и дошъл. Останалите кешъри остават с с множество изоставени кешове, за които да се грижат или да оправят и с въпроса “Какво се е случило?”, а може би дори и се чудят, което са могли да направят, за да помогнат.
А може би сте го почувствали и самите вие? Прекарали сте деня в търсене на кешове, които са микро след микро. Преровили сте хиляди дупки и сте повдигнали стотици камъни. Седите пред компютъра си и се опитвате да напишете новия лог и осъзнавате, че той всъщност звучи точно като предишния ви лог. Ако изобщо имате желание да пишете лог, не оставяте просто смайли или тривиалното “TFTC!”. Изведнъж започвате да се чудите дали това все още ви е забавно.
Burnout (“прегаряне”) може да се наблюдава във всяка една област на живота. Психолозите го определят като “изживяването на дългосрочно изтощаване и намаляване на интереса (деперсонализация или цинизъм), обикновено в контекста на работата.” Почти всеки един от нас, се е чувствал по този начин в една или друга степен, и се справяме някак си с този проблем. Понякога обаче той става по-всеобхватен и тогава просто се чувстваме изтощени. В един момент същите тези неща, които са ни носили радост и спокойствие сега ни донасят разочарование и в крайни случаи, депресия.
Задайте си тези въпроси, за да проверите, дали проявявате симптоми на “прегаряне”:
* Осъзнавате ли, че сте станали по-циничен, критичен и/или саркастичен по отношение на геокешинга?
* Загубили ли сте способността да изпитвате радост?
* Трябва ли да се насилите, за да отидете на геокешинг?
* Станали ли сте по-чувствителни и по-малко търпелинви с околните?
* Смятате ли, че ви липсва енергия, за да отидете на геокешинг?
* Изпитвате ли удовлетворение от постиженията си?
* Трудно ли ви е, да се смеете на самите себе си?
* Уморени ли сте от това други хора да ви питат дали сте добре?
* Чувствате ли се разочаровани от геокешинга?
Моето наблюдение е, че геокешърите са особено чувствителни към ефектите на “прегаряне”. Голяма част от това, което правим за забавление може да стане повторяемо и банално, ако нямаме необхадимата нагласа за него. Също така, тъй като голяма част от играга е обществена дейвост, последиците от прегаряне на един човек се виждат и усещат от цялата общност.
Разпознаването на прегаряне е лесно. Излизането от него може да бъде трудно. За да стане това често се налага да се направят огромни промени в нагласите и навиците. Всеки е различен и ние всички изпитва тези чувства в различна степен. Като цяло обаче, има няколко стъпки, които можете да предприемете, за да намалите ефекта на прегаряне и да врезете отново в релси и да се забавлявате.
Връщане към основите – Защо започнахте да се занимавате с геокешинг?
Никой не може да отрече, че геокешинга се е променил доста през годините. Тези, които играем играта по-отдавна, вожем да се задоволим и с една или две хубави разходки сред природата на месец и да не обърнем особено внимание на възможността да намерим още 100 кеша. Днес не е необичайно за чисто нов cacher да намери над 100 кеша само през първия си месец, или дори първата седмица, ако се намират в подходяща зона.
Някои хора обичат да играят играта заради бройката, а други го намерат за повторяемо и банално, но все пак имат очаквания да имат много находки. Но, когато количеството на забавлението е обпатно пропорционално на количеството намерени кешове, е време да преосмислим защо играем и какво точно искаме.
Най-вероятно, не сте започнали да играете геокешинг с идеята да спирате на всички лампи и парапети или да се ровите м места отрупани с боклуци. Вероятно сте си представяли нещо по-авантюристично. Ако геокешинга вече не ви задоволява, може би е време да се върнете към първоначалните ви намерения и идеи.
Като цяло, за да излезете от burnout помага това да търсите по-авантюристични кешове. Например с по-висока трудност на намиране или по-труден терен (да речем от 3 нагоре). Също помага това да разгледате снимките си или видеоклиповете си и си припомните търсенето на някои хубав кеш, който наистина ви е харесъл и донесъл наслада. Това е особено освежаващо в студените зимни дни, когато повечето копнеем за малко слънце. Целта е да се свържете с тези моменти в живота, когато геокешинг ви донесъл реална наслада. Какво сте изпитвали тогава? Какво ви липсва сега? Какво можете да направите, за да възстановите това, което липсва?
Освен да търсите повече авантюристични кешове, помага и това да си възстановите авантюристичния дух по принцип. Всеки обича да се сравнява геокешинга с любимите си истории за приключения – “Геокешингът в гората е, като да си на лов за съкровище.”, “Геокешинг в града е, като че си шпионин на мисия”. Защо не заобиколите малко кеширането и се върнете към тези истории, които обичате?
Отделете няколко вечери и изгледайте отново тези филми, които грабват вашето въображение. Повчето геокешъри се превъплъщават в известният археолог и изследовател Индиана Джоунс от едноименната четирилогия и геокешинга до някаква степен им напомня за приключенията му. Двата филма “Национално съкровище” също грабват въображението на не-малко геокешъри и са били причината да грабнат GPS-а и да хукнат те да разгадават загадки и да търсят своето съкровище.
Направете, каквото е необходимо, за да се върнете към първата си любов, това, което ви е вълнувало и свързвало с приключенията, преди някога са сте били свързани с геокешинга. Това може не само да разпали отново любовта ви към търсенето и приключенията, н може да ви вдъхнови да направите някои наистина добри скривания.
Променете фокуса си и към други аспекти на играта
Често се случва, човек да влезе в един коловоз в повечето дейности в живота. Това, което започва като забавление и нещо ново, понякога започва да се повтаря и да се превръща в банален навик. Ако цялото ви време е консумирано от намирането на кеш след кеш и лог след лог, може би е време да обмислите и други аспекти на геокешинга, които могат да вдъхнат нов живот на вашия отдих.
Ако сте били фокусирани върху намирането на кешове, опитайте се само да криете за известно време. Поставянето на нови кешове може да подхрани въображението ви и да даде нов живот на играта за вас. То също може да ви даде усещане за постижение и да ви донесе удовлетворение, докато четете логовете от играчи, коитса харесали кеша ви и са оценили усилената работа, която сте положили в него.
Понякога промянята на фокуса е всъщност концентрирането на повече фокус върху играта ви. Предизвикателства съществуват, и те са нещо повече от това да натрупате една камара смайлита. Приемете предизвика-телства, които ще ви помнагат да се концентрирате върху конкретни цели. Участието в евенти може да събуди нови възможности и ще донесе нов поглед върху играта ви.
Понякога предизвикателството може да е по-лично… Имам една приятелка, която си постави за цел за себе си, че следващите й 100 кеша ще бъдат всичко друго, но не и традиционни кешове. Така тя мина няколко virtuals, няколко събития и много пъзели и mutli-кешове. До края на личното си предизвикателство тя бе изтощена, но поглеждайки назад върху пъзелите, които усилено е решавала и върху мултитата, които е завършила, тя изпита огромно чувство на удовлетворение, което бе много е по-голямо, отколкото това от простото намиране на 100 “парк енд граб” кешове например.
Има и други, които намират радост и удовлетворение в това да местят trackables. Вместо да се фокусират върху броя на кешовете, които те могат да намерят, те се фокусират върху броя на пътешествениците (travel bugs) и геомонетите, чиито мисии да могат да спомогнат за завършване.
Най-лошото нещо, което можете да направите вследствие на усещането си на прегаряне е да се откажете от играта като цяло. Потърсете нещо по-различно в геокешинга, което да ви вълнува и да представлява предизвикателство за вас.
Burnout или boreout?
Burnout е всичко свързано със стрес и преумора. Честно казано, това звучи ли ви, като проблеми на хората, които играят геокешинг? Истинският проблем може да бъде по-скоро “отегчаване” (boreout), отколкото изтощение.
През 2007 г. статия на TimesOnline оценява, че 15% от офис служителите, страдат от “boreout”, а не от професионално прегряване. Авторът Петър Вердер казва просто: “Те просто нямат предизвикателства пред себе си.”
Звучи ли ви познато? Колко трудно е да се намери намери поредното микро в града и да регистрирате вашето име отново и отново? Какво предизвикателство е просто да карате по пътя, и да намирате кеш след кеш, коита са скрити на едва километър-два един от друг? Безсмислено, повтарящи се задачи довежда до умора, апатия и дори до ниско самочувствие. В много отношения това състояние имитира прегаряне, но лечението му може да бъде толкова просто, колкото намирането на нещо, което ви предизвиква и нещо, което ви вълнува.
Направете пауза
Любимата ми сцена във филмите с Индиана Джоунс е, когато д-р Джоунс се връща в колежа Маршал и върши преподавателска работа в кабинета си. Имаше нещо странно успокояващо във факта да знам, че дори и той може да върши нещо обикновено, като обикновен човек … поне за известно време. Винаги е било очевидно, че когато си е у дома само усилва желанието му отново да се впусне в приключение.
Колкото и трудно да звучи, може би най-доброто нещо, което можете да направите против прегаряне е да си вземе почивка от геокешинга за известно време. Никой не е казал, че всеки ден от живота ви трябва да премине в преследването на съкровище или смайлита. Крачка назад за известно време може да даде известен нов поглед върху геокешинга, а така и върху живота като цяло.
А всъщност, може да откриете, че проблемът изобщо не е бил геокешинга. Много често последиците от прегаряне крият, друга част от нашия живот (дейност, лице или отговорност), която е действителната причина за прегаряне, но тя се проявява на друго място. Би било много лесно да се хвърли вината върху хоби, като геокешинга, когато истинският източник на прегаряне е важна отговорност, която ние просто не сме в състояние да изпълняваме.
Разбира се, вземането на почивка от геокешинга не трябва да се разбира като отказване от играта. Специалистите, които изучават въздействието на burnout ще ви кажат, че последното нещо, което трябва да направите, е да спрете да работите напълно. Въпреки всичко, като се отдръпнете за малко може да добиете по-добра перспектива за това, какво е ви е дало истинска радост и удоволствие от играта на първо място. В действителност, много пъти се оказва, че прегарянето има по-голям ефект, отколкото причината и истинският проблем е нещо, което изобщо не е свързано с въпросната дейност.
Ничий живот не би трябвало да бъде изживян приключение след приключение. Дори Джеймс Бонд си взима почивни дни. Индиана Джоунс все пак се връща в класната стая от време на време.
Преди всичко – грижете се за себе си. Геокешингът не би трябвало да бъде стресиращ. Може би напрежението, което чувстване всъщност е неоправдано.
