Геокешинг – вр. Драгойна
Драгойна е връх в северната част на Източните Родопи с надморска височина 813,6 м. Пприлича на един от пловдивските хълмове, но значително по-обемист. Разположен е в землището на община Първомай, където планината се среща с Горнотракийската низина. Всъщност това е един от най-северните ридове на Родопите. На самия връх се намира обсъжданото през последните години в научните среди, но сравнително неизвестно за широката публика тракийско светилище у нас. За първи път то е проучвано в периода 2004 – 2006 г. от археологически експедиции на Пловдивския музей, ръководени тогава от ст. н. с. д-р Костадин Кисьов. Светилището е обитавано от 13-и до 3-и век преди новата ера, а крепостният зид е вдигнат през 5-и век пр. Христа, твърдят научни работници от пловдивския Археологически музей.
Археологическия обект – светилището на връх Драгойна, е с площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10 м. В основната си част разсипът е от местни камъни-отломки, но също така са запазени и обработени камъни с историческа информация. По източните склонове на масива Драгойна личи античен път. Ясно личат и иманярските набези, които са разрушили ценни исторически данни.
След проучвания от лятото на 2010 г. се смята, че в близост е имало и голям тракийски град. Новата археологическа експедиция е ръководена от Елена Божинова и се е натъкнала на нови данни. Проучването е разширено до почти 1/3 от територията на рида, включвайки и поречието на река Кайлийка. Според Божинова там се намира най-голямото тракийско селище, разкривано до момента на територията на Южна Тракия. То е било активно от ХVІІІ до ІІІ век пр. н. е.
До есента на 2010 са били открити каменна площадка, която е във вид на амфитеатър, както и 50 тракийски могили, по-голямата част, от които обаче подлежат на детайлни изследвания. А на километър от близкото с. Драгойново е открита и уникална крепост от византийската епоха, като в същия район са разкрити и три уникални църкви.
Местните наричат крепостта Козлек, а според легенда била управлявана от болярина Драгой, откъдето и името на селото.
Според учените тъкмо в околностите на Драгойново за първи път са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която мирно са съжителствали българи и ромеи. В района са намерени уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите…
До връх Драгойна и светилището се стига от самото село и шосето за другото село в подножието – Буково. Преди да се излезе от Драгойново, в ляво има пътека с маркировка към върха. По пътеката се минава и край останките от крепостта Козлек, за която вече стана дума. Изкачването до върха трае около час и половина. Ще видите и много красиви скални образувания на северозапад от върха. Оттам се вижда и изоставената хижа „Буково”.
Разбира се причината да погеглим към Драгойново и да секачим на Драгойна отново беше геокешингът, а не археологията… 🙂 Причината да дойдем тук беше ето този кеш:
Dragoyna Peak
A cache by v_abozov & el_alexa Hidden : 11/14/2010
Difficulty: Terrain: Size: (Regular)
http://coord.info/GC2JAGE
След като прочетохме описанието на кеша и логовете на granchar решихме да подходим към върха от с. Буково, а да се върнем към с. Драгойново. Тъй като бяхме с две коли това беше възможно. Оставихме едната кола в Драгойново и отидохме с другата до с. Буково. Оставихме колата там и започнахме да се изкачваме към върха. както винаги не тръгнахме по пътека, защото не виждахме такава, а карахме под права линия… 😀 Терена действително си е 3,5-4 – точно каквито ги харесваме… 🙂 След няколко кратки почивки и доста изкачване след около час бяхме вече на върха.
Търсенето на самия кеш беше средна трудност. Не го намерихме веднага и го търсихме към 5-10 мин. Скриването беше добро. До някъде ми напомни за Turluka cache. 🙂 В крайна сметка намерихме кеша, записахме се в дневника и направихме размени. Аз оставих геомонета, която Крео веднага взе, а той остави TB.
А иначе гледката от върха беше уникална. Направо ти спира дъха… Няма начин как да не се спреш и да не се огледаш наоколо. Както и да направиш малко снимки…
Разбира се толкова бяхме пленени от това място, че останахме доста там. Направихме си импровизиран пикник за обяд. Пийнахме и биричка… Наслаждавахме се не само на гледката, но и на любовната и друга лирика по скалите…
Толкова се увлякохме горе, че всъщност забравихме, че ни чака дълъг път към с. Драгойново… Бяхме изправени пред дилемата дали да се качив на вр. Голяма Драгойна, за да разгледаме археологическите разкопки и да загубим още 1 час или да потегляме към Драгойново. След кратки дебати решихме, че предпочитаме да се прибираме по светло и за това потеглихме към селото. По пътя очаквахме да видим доста забележителности, както е изобразено на картата в началото на страницата, но видяхме единствено камъка, където Ангел войвода (най-известният войвода по тези места).
Ето и още инфо за него:
Пътеката до с. Драгойново беше дълга (отне ни 3 часа) и не особено приятна. В смисъл нямаше нещо кой знае какво да се види. Като че ли очаквахме повече… Изкачването откъм Буково беше много по приятно и кратко, за това го препоръчвам на останалите, които ще търсите този кеш. Като цяло кеша е много готин и изживяването си заслужава!