Archive

Archive for December, 2011

Лекция на Гари Юрофски за правата на животните

December 30th, 2011 Comments off

Това е цялата вдъхновяваща лекция на Гари Юрофски за правата на животните и веганството от лятото на 2010 в Джордж Тек. Чуйте този невероятен човек, който ще разсее митовете, ще представи много интересни факти и ще ви помогне да направите важен избор за вашето физическо и духовно здраве. Неговата харизматичност и искреност са уникални. Това видео е важно за всеки, който го е грижа за животните и иска да направи света по-добро място.

За повече информация:
http://vegebg.org
http://ecovege.org
http://animalrights.aresistance.net
http://adaptt.org

Линк към Q&A сесията (част с въпроси и отговори):
http://www.youtube.com/watch?v=WIkC4OJEx3c

Връзка за изтегляне:
http://bit.ly/GaryFileBG

 

Когато хората осъзнаят, кой държи контрола…

December 29th, 2011 Comments off

Обществото ни става все по-толерантно към вегетарианците

December 23rd, 2011 Comments off

Полина Маринова е председател и съосновател на Българското вегетарианско общество. Координатор е и на местната организация в София. Завършила е бакалавър в УНСС със специалност Стопанско управление.

– Госпожо Маринова, откога сте вегетарианка и как решихте да станете такава?
– Не ям месо от 6-7 години. Причините, поради които реших да стана вегетарианка, са изцяло етични спрямо животните. Доста хора тогава ми повтаряха, че е вредно, но ако се върна назад, отново бих избрала същото. На по-късен етап дойде и здравословната причина. Започнах да се интересувам от този начин на живот, защото той е и на светоусещане. Има много здравословни преимущества. Впоследствие коригирах някои неща в диетата си, тъй като един начинаещ вегетарианец може да направи доста грешки. Има опасност накрая някои елементи да липсват в тялото и противниците на този вид хранене да кажат „вегетарианството е виновно”, а всъщност не е така. Просто хората не знаят как да се хранят. Може да си вегетарианец и да нямаш енергия, може и да ядеш месо и да страдаш от анемия и да имаш нисък хемоглобин. След като започнах да се храня правилно, усетих много ползи. Преди години имах здравословни проблеми, още от малка много боледувах и съм изпила много антибиотици. Мога да кажа, че откакто спрях консумацията на месо, не съм се разболявала.

– Как хората, които тепърва започват с вегетарианския начин на живот, могат да се предпазят от неправилно хранене?
– Аз самата в началото просто махнах месото и не бях много запозната с различните видове храни. Средностатистическият човек смята, че като премахне месото, му остават хляб, картофи, ориз и салата. С времето разбрах, че е хубаво да се обръща внимание на белтъчна храна от растителен произход, че има много видове различни варива освен боба и лещата и че има много зърнени храни освен ориз. Изключително много се обогатих за разнообразието от храни, които мога да използвам.

– Всеки ли може да стане вегетарианец? 
– Не мога да кажа със сигурност, че всеки може, но го вярвам. Нека хората да се запознаят първо с начина на хранене и след това да преценят. Има вече много проучвания от Световната здравна организация и Американската асоциация по хранене, които показват, че вегетарианството намалява риска от много заболявания, основно сърдечносъдови. Това е благодарение на малкото натрупани мазнини. От прекомерната употреба на храна от животински произход има по-голяма вероятност да развиеш някое заболяване.

– Как се променя светогледът, след като станеш вегетарианец? 
– Започнах да правя връзката храна-мисли, храна-усещания. Наблюдавах се как реагирам на хората спрямо храната, която съм изяла. Така разбираш и как теб те усещат.

– Прави ли месото хората по-агресивни заради отделения адреналин при убийството? 
– Не знам дали е точно агресия.

– Има ли реален заместител на месото? Много хора казват, че няма как по друг начин да си набавят белтъчини… 
– Не смятам да търся заместител, защото месото за мен не е храна. Основният проблем е с прекомерната употреба на белтъчини. По-скоро от това трябва да се предпазим. През последните години нужните белтъчини за един организъм спаднаха с три пъти.

– Това как си го обяснявате? 
– Преди се казваше, че са ни необходими 150 г белтъчни дневно, докато новите проучвания посочват, че са ни нужни само 50 г. Според мен досега е имало изключително голям лобизъм на индустрията, за да поддържат бизнеса си. Налагано е, че човек трябва да яде много месо. Натрапено им е. Това са хора, които наистина не знаят какво да ядат. Те хапват пилешко, телешко, свинско, но с някаква гарнитура. Понеже гарнитурата в повечето случаи е картофи или ориз, до голяма степен не дават шанс на други зърнени и бобови храни.

– Разкажете ни за Българското вегетарианско общество. 
– Създадохме го преди 2 години. В началото бяхме само група приятели, които решихме, че в България има нужда от организация, която да представлява вегетарианците и да разяснява на обществото ползите от този начин на живот, които влияят добре и на природата. В момента има възход на вегетарианството. Хората усещат, че имат нужда от такъв живот.

– Някои го определят като мода или по-скоро е вътрешно усещане? 
– Модата се сменя много бързо, докато вегетарианството е от векове. Бих казала, че в световен мащаб все повече хора стават вегетарианци, но това е въпрос на осъзнаване.

– Откъде си пазарувате храна и има ли достатъчно места, откъдето всеки може да си намери подобни стоки? 
– В София има 7 вегетариански ресторанта и много магазини. Но всеки, който иска, може да си пазарува и от обикновен магазин, защото там има зеленчуци, боб, леща и много други неща. Може да си разнообрази диетата и с по-екзотични храни, но мисля, че биологичната храна в България е неоправдано скъпа. Може би най-скъпата, която съм купувала някъде по света, поради тази причина не всеки може да си я позволи. Да речем има и хора, които смятат, че стоката, която идва от другия край на света, не е полезна, защото докато се пренесе, замърсява атмосферата. Други мислят, че продуктът, който е отгледан на твоята почва, ти дава най-много от това, от от което се нуждаеш.

– Доколко е полезно децата от малки да стават вегетарианци? Това техен избор ли трябва да бъде или свикват да ядат каквото им се приготви?
– Продължава да е спорно, тъй като в България не се правят сериозни проучвания. Явно се смята, че е загуба на пари, но позицията на Американската асоциация за хранене е, че не само вегетарианството, но и веганството, което е пълен отказ от животински храни, е достатъчно богато на вещества и може да осигури на организма нужното развитие, без значение дали става въпрос за бременност, юношество или ранно детство. В България хората са със стари разбирания и смятат, че без месо не може, но не си задават въпроса „Има толкова милиони вегетарианци, те как още са живи?

– В България обществото толерантно ли е към вегетарианците?
– Започва да става, и то с бързи темпове. Преди две години, като кажех, че съм вегетарианец, ме гледаха и ми се чудеха дали не съм сектантка. Вече като кажеш, че си вегетарианец и питаш какво съдържа дадена храна, реагират по-нормално. Това е така, защото може би вече има по-голям интерес и се говори повече. Но все още сме много назад от западноевропейските държави в това отношение.

– Какви са данните за вегетарианците в световен мащаб? 
– Според статистиката на Световното вегетарианско общество вегетарианците по света са около половин милиард души, като най-голямата част е в Индия, където повече от 400 млн. не ядат месо.

– Помага ли вегетарианството в борбата за чиста природа?
– През 2006 г. излезе доклад на ООН, в който се наблягаше на щетите върху планетата от отглеждането на добитък. Тогава данните показаха, че животновъдният сектор произвежда повече емисии на парникови газове в сравнение с транспорта. Лошото е, че се разраства по-бързо, отколкото всеки друг селскостопански подсектор.

Източник: Новинар.

Categories: Вегетарианство Tags:

По думите на великия Чарли Чаплин

December 16th, 2011 Comments off

Categories: Conspiracy Theory, Uncategorized Tags:

Истината за академичното облекло

December 10th, 2011 Comments off

АЗ, ВЪЗПИТАНИКЪТ на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”,
като навлизам в редовете на българската интелигенция,
СЕ ЗАКЛЕВАМ:
– да пазя името на университета,
който разкри пред мен света на науката;
– да защитя достойно професионалната си подготовка;
– да използвам научните си познания единствено за добро,
за напредък,
за хуманизация на света;
– да съдействам за издигане на човека
като висш критерий за всяка научна и социална дейност;
– да утвърждавам в себе си и в обществото
основните принципи на човешкия морал;
– верен на своя народ,
да допринеса с труда си за неговото по-добро бъдеще;
– да бъда достоен гражданин на Отечеството си!
ЗАКЛЕХ СЕ!

Това е Галилеевата клетва, която всеки абсолвент във всяко едно висше учебно заведение полага, когато завърши своето висше образование. На 7 януари 1989 г. на едноименния площад пред църквата “Санта Кроче” във Флоренция, където е погребан Галилео Галилей, се e състоял митинг в негова чест. Тогава прозвучава призив да се въведе във всички университети и институти Галилеева клетва, подобна на Хипократовата – да се произнася тържествено обещание за използване на науката единствено за борба с болката и страданието, в името на хуманизацията на света. Радостно е, че това е вече утвърдена традиция в Пловдивски уни­вер­си­тет, който е откликнал на този хуманен призив.

Дипломирането на студентите или т.нар. “промоция” (бел. ред. – все още ми звучи супер странно) е емоционален ден, както за студентите така и за преподавателите. Всички се обличат тържествено в т.нар. “академично облекло”, звучи студентският химн и най-важното – студентите получават своите дипломи. Оказва се, че малко хора до сега са се запитвали, от къде идва традицията да се обличат тоги и квадратните шапки в този ден. Много хора и до ден днешен не знаят. От малкото, които знаят съм убеден, че дори и те не са подозирали, за някои аспекти относно истината за т.нар академично олекло.

За да разкрием историята на академичните облекла следва да се върнем 7-8 столетия назад към 11-12 век, когато в Европа се създават и укрепват първите университети в Париж и Болоня, а малко по късно и Университетите в Оксфорд и Кеймбридж.

Получаването на академична степен по това време преминава през същите етапи както в занаятчийските гилдии (където степените са също три – чирак, калфа и майстор). Не е много ясно и засега не е установено кога се е появила титлата доктор, като по висша от тази на магистър, но през 12 век в Университетите в Париж и Болоня те са присвоявани, а в Оксфорд тяхното присвояване започва през 1184 година.

По това време облеклото е било доста по различно от днешното, но горното облекло за всички е било вид роба (наподобяващо днешната тога). Различните съсловия са украсявали връхната дреха по различен начин. Елегантността е зависела от ранга и богатството. Тогата с много варианти се е запазила до 16 столетие. След тази дата тя е рядко носена, но се е запазила за определени професионални съсловия. След края на 17 век само официални лица (главно адвокати и съдии) носят тоги. По същото време (14-15 век) се появява качулката, която претърпява още по големи изменения за да се достигне до отделна шапка и качулка. След 16 век качулка се носи само от духовни и академични лица, като тя е елемента в облеклото, който подчертава степента на академичното лице или ранга на духовенсвото. През късното средновековие се появяват и първите правила и описания за облекло в английските университети, позволяващи да се различават степени и факултети.

В американските университети в резултат на английското академично наследство шапките и тогите се използуват от колониално време, особено в университетите в Ню Йорк, Пенсилвания, Колумбия, Йеил. Около 1885 година се подема широка кампания сред студентите по време на церемонии да се носят академични облекла. Факултетите на университетите много бързо одобряват тези практични и изпълнени с достойнство дрехи за церемонии и особено за връчване на дипломи и академични степени. Много скоро те са възприети и от членовете на академичното тяло. През 1895 година е организирана специална комисия, която изработва и представя пред академичната общност правилата за изработка и носене на академични облекла. Тези правила определят изискванията за тоги, шапки, качулки, пискюли, цветове и материали от които се изработват. От 1895 година тези правила са били променяни няколко пъти, като последния е бил през 1959 год. Най – големи промени са били направени в областта на използваните материали- по-леки, с по ярки цветове.

Според възприетите правила има три вида тоги-бакалавърски, магистърски, докторски. Черната шапка се носи от всички степени, но само докторите могат да носят златисто жълт пискюл. Страната от която се носи пискюла също има значение, но е прието да се носи от ляво (left), тъй като вие “напускате университета” (have left the university). Качулката е един от важните елементи на академичното облекло в американските университети. Тя позволява да се разпознаят бакалаври, магистри, доктори, както и да се разпознае университета, който е присвоил степента.

Още по-малко известна и по-интересна е символиката на квадратната шапка, която се свързва с тайните общества и масоните. Като се има предвид, че всъщност масон (mason) означава “зидар”, а “freemasonary” може да се прведе като “гилдия на свободните зидари”, не е изненада, че самата шапка носи името mortar-board, което в певод то английски буквално означава “маламашка”. Маламашката е модификация на четириъгълната, църковна biretta носена от кардинали и епископи. Biretta-та е признат символ на майсторство и е подходяща шапка за възпитаници. За академични цели, горната част на шапката се е разширила до такава степен, че да може да се поддържа във въздуха и предпазва от падане пред лицето. Тази подкрепа била под формата на квадратно парче картон. С последващи изменения на корона става плоска и квадратна, с кепе беше монтирано отдолу. Разбира се, горната част на шапаката се нарича маламашка, защото прилича на квадратните дъски, които зидарите (masons) използвали, за да пренасят и нанясят хоросан.

Облечени на завършването със шапка (кепе), вие се присъединявате към общност с многовековна история на солидарност и постижение. Вашата шапка показва членството ви историческа традиция на учени, датираща още от Средновековието. Точно като и тогата, тя е част от историята. Шапката се нарича маламашка и е част от дизайна на шапки, носени от дюлгери и зидари през Средновековието. Плоската повърхност има практическо значение – място където се трупа на цимент или хоросан, необходим за слепването на тухли или камъни. Символиката е да се достигне до вашата “маламашка”, или тази на партньора ви, с мистрия за “разпространението на хоросан между тухлите”. Човек, който е спечелил (заслужил) “маламашка” е обучен член на стара гилдия на древни изкуства, както и маламашката показва гордостта му от постъпването му (изтъргуването му) в тази гилдия.

На иврит думата “кепе” (kippah) означава “купол”. Колкото и да е странно, шапки във формата на купол се носят от папи, кардинали, православни равини, и всъщност произлиза от гръцката шапката на Хермес, гръцко божество на ума. Търговията, богатството, гимнастиката, хитростта, мъдростта и проницателността са били на почит и празнувани в негова чест. Хермес има важно значение и за масоните. За тях той е “бог” на мъдростта, също така известен като Тот или Сет.

Някои автори, като Джордан Максуел, твърдят, че черната тога се свързва със култа към Сатурн. Когато получавате степен за висше образование (бакалавър, магистър или доктор), носейки масонска шапка-маламашка и челна тога от култа към Сатурн, вие ставате Alumni (от англ. “възпитаник на университет”) или Illumini.

Съдиите и римските католически свещеници също традиционно носят черни тоги. Съдиите имат масонски чук или чукчето, с което те удрят, за да обявят повелята на закона. Идеята на закона идва от библейските десет Божи заповеди, изписани на камък и за това се казва, че се “нарушава” (на англ. “break the law”) закона. Съдиите винаги седят на висока платформа, на три нива, представляващи първите три сини степени на масонството (бел. ред. – Като се замисля и в управлението на един факултет влиза деканско ръководство, което е на три нива – декан и двама заместник-декани. Може би за това те не носят шапки-маламашки?!).

Когато говорим за “масонско образование,” трябва да се има предвид, че става въпрос едновременно за образование, морална поука, духовно просветление и интелектуален растеж, така че човек да може да су учи и да се усъвършенства. Но това не е трябва да е самотно занимание, защото преди всичко масонството е братство. Идеята на масоните се  обяснява, чрез символиката на “кошера”, който не ще се стреми да добави към общия запас от знания,  безполезен член на обществото и недостоен за грижата и закрилата на масоните. Масонството се разкрива чрез ритуалите (бел. ред. – Също както церемонията по връчването на дипломите на студентите по своята същност е ритуал. Носят се специални дрехи с определена символика, произнася се на глас клетва, хората се изправят, слушайки химни с определено значение и т.н.). Тези вековни церемонии са рамка, или по-точно, картата, която всеки масон може да следва в неговото търсене на истината. Днес масонството представлява инструкции за всички, представени в алегория и символика. Тъжно е, че малко хора изглежда разбират или не искат да разберат, че тази сила е разпространена навсякъде и бива пренебрегвана от обикновения човек. В най-основното задължение на всеки един от нас – обучението ни, ние днес сме значително неинформирани (или дезинформирани). И най-лудото нещо, е че ритуалите и символиката ни разкриват всичко и дори ни казва какво да правим. Търсенето на познания е лично начинание на всеки един от нас, но има хора, могат да ви помогнат по пътя. Целта на образованието, както и целта на масонството е хората да се трудят заедно в попълване на “общият запас от знания” в преследване на истината.

Източници:

http://www.uchilishte.com/02/980-86-11/history.html
http://www.bitesizecanada.org/cause_18.htm
http://www.ehow.com/how_4743908_wear-graduation-cap.html
http://www.ltradio.org/articles/?admin=linkto&link=258
http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/atlantean_conspiracy/atlantean_conspiracy37.htm
http://www.masonicdictionary.com/education3.html 

Categories: Conspiracy Theory Tags:

Pic of the day

December 7th, 2011 Comments off

Categories: Снимка на деня Tags:

Лакомата нация

December 4th, 2011 Comments off

Наскоро социалните служби в Охайо взели попечителството над осемгодишно момче по доста странна причина. Неназованото дете било отнето от родителите си, защото било прекалено дебело. Властите обяснили на родителите, че не полагат достатъчно грижи за правилната диета на сина си и излагат здравето му на риск.

Малчуганът, колко и да е неподходяща тази дума, тежал над 90 килограма, което означавало, че състоянието му е болестно, тежко при това. Излишно е изобщо да споменаваме трайните увреждания, до които може да доведе подобно затлъстяване. И, както вече стана ясно, властите се намесили, отнели лакомника от семейството му и започнали да полагат грижи за него, като вероятно са го пратили на дебелариум, където той може да слабее и оздравява, далеч от лошото влияние на родителите си.

Това наистина звучи като типична “американска история ХХL” с щастлив край, но не съвсем. Краят не е щастлив, защото край няма. Тази ситуация не е прецедент, затлъстяването не е единичен случай в САЩ и отнемането на едно дете от родителите му няма да промени нищо. Американците са най-дебелите хора в света и, ако не спрат да поглъщат хамбургери с такова настървение, ще продължават да напълняват все повече и повече, докато не натежат прекалено и континентът им не потъне. 60% страдат от затлъстяване, а всяко трето дете, родено след 2000-ната година, ще се разболее от диабет, преди да навлезе в пубертета.

Колкото и да е странно, имайки предвид уж високия стандарт на американците, те се хранят изключително нездравословно и основната причина за това са ресторантите за бързо хранене и лошата двигателна култура. Американците умират (и това буквално) да се тъпчат със сандвичи и пържено, всеки ден в “Макдоналдс” се хранят над 46 милиона души – това е повече от населението на Испания. За сметка на това почти не се движат, все по-често в тамошните супермаркети може да се види здрав човек, да се вози в стол, задвижван от електромотор. Огромната част от американците почти не ходят, камо ли да спортуват. Само за сравнение – за изгарянето на калориите в един Биг Мак, голяма кола и картофки е нужно да вървите седем часа, помислете си колко часа трябва да натискате лостчето на електрическия си стол, за да свършите работата.

Проблемът на американците се корени в това, че да си дебел вече се счита за нормално. Ако едно дете расте в среда, в която всички възрастни приличат на ходещи билбордове, е разбираемо това, че то няма да се стреми към здравословен начин на живот. Освен това всеки погълнат хамбургер е долар в нечия банкова сметка. Лобистките групи насърчават всемирното плюскане и по никакъв начин не популяризират здравословното хранене. Милиарди се харчат за реклами на заведения за бързо хранене и десерти, а едва два милиона се отделят за здравни кампании.

В резултат едно средностатистическо американско дете гледа 10 000 рекламни клипа за храна годишно. Как смятате, какво би му се дояло следващия път, когато влезе в магазина – сандвич или краставица? Не само това, американските деца могат да разпознават “Макдоналдс”, преди да могат да говорят и дори и никога да не разберат как изглежда Исус Христос, още в предучилищна възраст занаят кой е Роналд Макдоналд.

Това, разбира се, са проблеми на американците, не наши. Ние все още не смятаме, че дневният прием на зеленчуци се изчерпва с пържените картофи, ядем салата (пък макар и с ракия) и слава Богу. Затлъстяването не е толкова страшно у нас, въпреки че се наблюдават тенденции към ошишкване на българина.

Притеснително е обаче, че разпространението на някой вредни навици от американската култура е изключително бързо и все по-често по улиците се виждах хора, заръфали стръвно мазен сандвич в колата, все повече ресторанти за бързо хранен отварят врати и все по-малко внимание се обръща на здравословното хранене.

А другото е ясно – по света има над 30 000 ресторанта “Макдоналдс”, разпръснати в повече от 100 страни на шест континента и няма нищо по-лесно от това да си поръчаш и след това да вървиш някакви си седем часа.

Източник: Supersizeme

Categories: Здраве Tags: