PEREGRINUS

Версия с БЪЛГАРСКИ субтитри.

Часът на Земята?!? Не, благодаря!
Като запален еколог не пропускам да отбележа всички инициативи и програми целящи да повдигнат интереса на хората към проблемите на Земята. До сега винаги съм се включвал активно във всякакви подобни инициативи, като например “Часът на Земята”. Дори първият ми пост в този блог преди две години беше именно за Часът на Земята (Earth Hour). Като се замисли обаче човек и се порови в нета и потърси малко повечко информация по темата ще види, че всъщност “Часът не Земята” се оказва една в най-добрия случай благородна лъжа!

И преди да сте ме анатемосали и проклели навеки ще споделя няколко логични довода, пък нека всеки си прецени за себе си. Да предположим, че цъкна копчето на лампата за 1 час. Какво се получава на практика – бездействието на 20 ватовата крушка ще спести на планетата колосалните 0,02 kW/h електроенергия. Да, същата тази енергия, която едно PC гълта за няма и 5 минути, да не говорим за климатика на чичо Иван от съседния апартамент, който е набримчен на 29 градуса, та да може леля Мара да се разхожда по секси потник. А колко унищожава автомобил с 4 литров двигател, в който екопартиот си зарежда мобилния телефон за да не разхищава енергия??? А осветлението на рекламните билбордове? А шадраваните пред НДК…?

На теория изгасването на тока за час би могло да намали вредните емисии, които бълват електроцентралите. Но дори ако всеки човек на Земята изгаси лампите си (следователно допринесе за редуцирането на въглероден диоксид в атмосферата), ефектът би бил все едно Китай да спре да излъчва вредни емисии за по-малко от 4 минути.

Британските оператори на електрически мрежи откриха, че кратко прекратяване на консумацията не води до по-малко количество енергия в мрежите и следователно не намалява емисиите. Напротив. Изгасването на лампите е засенчено от ускорената употреба на въглища и газ за възстановяване на консумацията след ”Часът на Земята”.

Свещите, които палят някои от хората, угасили осветлението, никак не са ”приятелски настроени” към околната среда. Те са изкопаеми горива, почти 100 пъти по-малко ефективни от крушките с нажежаема жичка. Употребата на една свещ на мястото на крушката заличава всякаква възможност за намаляване на въглеродния диоксид в атмосферата. Използването на две вещи пък увеличава отделянето на вредни вещества.

А? Какво? Като че ли дочувам плахи гласчета, които се опитват да кажат, че “Часът на Земята” е символична проява. Дами и господа, според мен времето за символични прояви е минало…отдавна…много преди да се родим ние. Още повече, че човешката психика е така устроена, че приема тази символика като универсален сапун. Измива си ръцете с нея и още преди да са изсъхнали пак си кара 4-литровата кола, пак си бримчи яко климатика, пак твори енергоразхищаващи безсмислици, но е със спокойна съвест – угасих си лампата за час и всичко е наред. Защо трябва да стоим на тъмно? Защото протестираме, казват те, срещу промените в климата. Чудесно, но защо да изключа лампата в стаята, питам пак аз. Защото, казват те, така отправяме послание, че ни е грижа за Земята. Послание към кого? Към Земята?

Хайде сега да видим кой стои зад т. нар. Час на Земята. Не са тъпи, повярвай ми. Това е една от най-богатите природозащитни организации в света, WWF, точно така онези с пандата. Само преди 4 години докато твърдяха как от годишната дейност на всеки обикновен гражданин на света се оделят около 18-20 тона въглероден двуокис, същите тези природозащитници предлагаха частни екскурзии с Боинг 757 над най-интересните природни кътчета на земята за скромната сума от 65 000 $ на човек. Няма лошо. Който ги има, нека ги дава. За да измине обаче 36 000 мили (както пише в рекламата на екскурзията), този самолет трябва да изгори 100 000 галона гориво и да излъчи в атмосферата приблизително 1 200 тона въглероден двуокис.

Същото е и с инициативи от сорта на “Да изчистин България за 1 ден”. Хубаво, изчистваме я, а после? След седмица или две (да бъдем малко оптимисти все пак) е отново същата кочина. И така, когато в уречената вечер вие се потопите в романтиката на свещите (които също отделят CO2 и други вредни газове) аз ще си чета книжка на 20 ватовата лампа.

Специални благодарности на Явор Тодоричков за неговите възгледи по темата, използвани в настоящата статия!

Още по темата:

Часът на лицемерието (One Stiff Second) (на Български)

Накрая ще ви оставя в ръцете на George Carlin, за да помислите върху този и някои други въпроси за опазването на природата.

Вече 42 години на втория ден от февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. Това е повод в цял свят граждани, организации и институции да обърнат внимание на значението на влажните зони за живота на населението на Земята. Тази дата не е избрана случайно. На 2 февруари 1971 г. е подписана Конвенцията за влажните зони, известна повече като Рамсарска конвенция. Документът носи името на град Рамсар, Иран, където е подписан. Тази година фокусът е насочен към влажните зони и управлението на водите.

В списъка на Рамсарската конвенция са включени 11 влажни зони от България – местността Пода, край Бургас, езерата Атанасовско, Вая, Сребърна, Дуранкулак, Шабла и Поморийско, комплекс Ропотамо, остров Ибиша, комплекс Беленски острови и карстовия комплекс Драгоманско блато. Важно е да знаем, че влажните зони са резервоар на чисти води и богато биоразнообразие, но също така и източник на много ресурси за нас хората – риба, сол, дивеч и др.

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях фауна и флора. Те са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята, имат изключително важна  роля за кръговрата на водата, ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води, предпазват от наводнения, важни са за смекчаване на климатичните промени, имат голяма стойност за живота на хората като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, животновъдство и пр., предлагат добри условия за отдих и туризъм.

Основната цел на кампанията за Световния ден на влажните зони през 2013 година е да  се повиши обществената отговорност за взаимната зависимост между водата и влажните зони, за да се акцентира върху начините за равномерно, справедливо разпределение на водата между различните заинтересовани страни и да се разбере, че без влажните зони няма да има и вода.

Снимки: Ивелин Моллов

Източници: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1034576

Предлагам ви едно лично и по-различно мнение относно прословутата кампания на бТВ от блога на Христо Панев, което аз лично напълно подкрепям и съм на 100% съгласен!

Накратко – смятам, че не е правилно. Иначе имам и по-дълъг вариант на списъка  с причини.

Първо – нямам никакво намерение да участвам в рекламни кампании, представени под формата на ленински съботници. Казвам ленински съботници не защото в събота ще се събират хора да чистят. А защото досущ като другарски съд ще ме порицаете, че аз няма да дойда. Активизмът не е лошо нещо. Но когато този активизъм придобие корпоративен или политически оттенък, работата много започва да ми мирише на Ленин… т.е. на развалено. Ако искате да ме оборите, намерете добро обяснение какво прави корпоративното лого на бТВ на емблемата на инициативата, защо тя е брандирана с цвета на бТВ и какво прави раздела „Нашите партньори” (чии партньори?) освен да рекламира. А за това, че пълчища политици, политичета и политиченца ще се изсипят в събота сутринта да изчистят България за един ден, нямам абсолютно никакво съмнение. Ако вие се съмнявате, отидете лично да проверите. Само дето тяхната работа първо не е за един ден, второ – не е лично да ходят да чистят, а да организират ежедневно нещата, така че да си е чисто по принцип и трето…хайде да не паркират колите на НСО на съседната пряка и да не се правят на точно на 12-ти и точно тази събота на хора от народа.

Второ – не съм я цапал аз. Вече 33-та година проявявам странна упоритост да живея според правилата и си изхвърлям боклуците в контейнерите. Дори въпреки обстоятелството, че принадлежа към презряното напоследък мнозинство на пушачите, си хвърлям фасовете в пепелника на колата, а не през прозореца. Нали не искате да ми кажете, че би трябвало да чистя мизериите, сътворени от съгражданина ми Х? Намерете го, глобете го, порицайте го публично, ако искате, но не ме занимавайте да чистя неговата мизерия! Общината има инспекторат и общинска полиция, държавата има полиция – да си следят кой цапа и да си го глобяват, а със събраните пари да изчистят. Може да не съм прав, но живея с дълбокото убеждение, че в тази държава е необходимо най-после всеки да започне да се занимава с това, което му е работа, вместо всички да се събираме да вършим работата на тези, които не са си я свършили.

Трето – нямам никакво намерение да чистя паркове и градинки, за които вече съм платил някой друг да изчисти. Абсолютно никакво! Тази година данъкът и таксата смет за апартамента ми са в размер по-голям от една средна месечна заплата на висшист в България, а данъкът за колата ми е половин такава заплата. Тази година бюджетът на Столична община ще е над  един милиард и триста милиона  лева. И от общината в събота ще ми връчат чувалчета и ръкавици и ще ме гледат как сам върша, това, за което съм им платил. Сериозно ли? Бих се включил едва когато получа разумно обяснение защо всички собственици на фирми за почистване с предоставени от общината концесии внезапно се събуждат милионери.

Четвърто – мотото на кампанията е безумно! „Да е чисто е модерно”. Наистина ли? И от кога?  Да е чисто е здравословно, приятно и…нормално. „Модерно” е друго. Явно е модерно да ни третират като стадо идиоти. Но за това сме си виновни сами. Ако последвате линка с мотото ще видите лицата на бТВ от музикалните им формати, новините и сериалите им, а също и хора, работещи в радиата, собственост на бТВ, споделящи омерзението си от мръсотията в България и насърчаващи ни да вземем участие в почистването на общинските градинки. Не смятате, че ни предлагат да изчистим общинските градинки ли? Ами разгледайтекартата на местата за почистване и се уверете сами.

Иначе на 12-ти май в събота и аз ще чистя. Разбрали сме се със съседите ми да направим пролетно почистване на блока, в който живеем и на пространството, около блока, което си е наше и за което отговаряме ние. Горещо ви препоръчвам да направите същото – изчистете вашето собствено място и оставете общината, с медийната подкрепа на бТВ да се погрижи за това, за което всички ние сме и платили. А и така в крайна сметка ще си проличи кой е небрежният стопанин.

Източник: Стената на Срама.

Документалният филм „Истината за Морето” (“Sea the Truth”) е продължение на добилия популярност филм от 2008 год. „Истината за Месото” (“Meat the Truth”), в който се разглежда влиянието на животновъдството върху глобалното затопляне. Новият филм „Истината за Морето” представя също толкова разрушителните последици от свръхриболова. Премиерата му беше миналата седмица на специално представяне в Амстердам. Филмът е създаден от Фондацията на Николас Г. Пиърсън – изследователско бюро към Холандската група за животните, и заснет от известния холандски подводен фотограф и природозащитник Дос Уинкъл.

Фотографът споделя: “Никой не вижда какво се случва под водата, а това, което става там, е най-голямото разрушение в природата, и изобщо на Земята. Опитах се да го направя видимо чрез красиви картини на подводния живот. Когато хората видят това, да си кажат: „О, това е толкова красиво, трябва да го запазим.” А за да го запазите, трябва да предприемете строги мерки, като например да се спре консумацията на риба. Да се спре изцяло риболовът по света.”

Дебютът на филма съвпада с публикуването на нов доклад на Обединените нации за биоразнообразието, който прогнозира, че ако не се вземат мерки, световните океани могат да изчерпят запасите си от риби само след 40 години.

В Остин, Тексас една група от предприемачи са решили да основат един нов тип магазин за хранителни стоки. Новият магазин In.gredients ще се специализира в местни и органични храни, но има една голяма разлика между него и конкуренцията – In.gredients обещава да бъде първят по рода си магазин, който предлага хранителни стоки БЕЗ ОПАКОВКИ.

Идеята е толкова проста, че е изненадващо, че никой до сега все още го прилага. Подобно на много хора, които носят собствени платняни чанти в магазините за хранителни стоки (а не използват найлонови торбички), купувачите на In.gredients ще бъдат насърчавани да носят собствени контейнери, в които да опаковат продукти като зърнени храни, масла, млечни продукти и др. Ако даден клиент не си носи собствени контейнери, в магазина ще му бъдат осигурени компостируеми или биорзградими такива. Новият магазин е като по-специализиран магазин за насипни храни, примесен с традиционен магазин за хранителни стоки. In.gredients ще замени нездравословните, преопаковани с 1000 опаковки боклуци с местните, органични и натурални храни. Ще има също и читалище, където ще се изнасят уроци по готвене, градинарство семинари и изложби.

Истината е, че това, което е нормално в бизнеса с хранителни стоки не е здравословно за потребителите или околната среда. Американците дават допълнителни £570 милиона за опаковки за храни, които отиват в техните сметища всеки ден. Освен това предварително пакетираните храни карат “на сила” потребителите да купуват повече, отколкото е необходимо, нещо което в крайна сметка пълни кофите им за боклук. 27 на сто от храната произведена в САЩ, закупена от домакинствата в крайна сметка бива изхвърлена на боклука.

Основателите на In.gredients се надяват да отворят врати на магазина за хранителни стоки без опаковки в Източен Остин тази есен, при условие, че финансирането бъде одобрено. За повече информация посетете техният сайт.

Международната общност отбелязва всяка година на 17 юни Световният ден за борба със сушата и настъпването на пустините, за да напомни на хората, че планетата ни се превръща в пустиня. Има наистина спешната необходимост от спиране на процеса на опустиняване и поставяне на въпроса със сушата в центъра на вниманието. Денят се чества от 1995 г. с резолюция 49/115 на Общото събрание на ООН, приета на 30 януари 1995 г.

Опустиняването или загубата на биологичната продуктивност на почвата е едно от най-сериозните предизвикателства пред човечеството. Проблемът е глобален и засяга една пета от населението на света в над 100 държави, а последиците са дълготрайни. В ужасната му спирала бедността е една от първопричините, а той един от способстващите я фактори.

Изменението на климата е най-голямото предизвикателство пред човечеството в момента. То води до изменения във всички екосистеми и това трябва да ни подскаже, че решението все още е в наши ръце. Човешката дейност влияе върху тези промени и е основен фактор за бързото развитие на ерозия, за повишаване на температурите, за пожари, наводнения, земетресения.

Специалистите отчитат, че в България през последните години има струпване на валежите в един влажен период. Очаква се обостряне на климата, т.е. имаме по-високи максимални температури и по-високи минимални температури. Има една промяна на равномерността на валежите и ако тази тенденция се закрепи, ще имаме много големи промени и върху растителността в страната. 2006 година бе обявена за Световна година на пустините и борбата с опустиняването, а наш посланик на добра воля за тази Международна година на пустините бе Христо Стоичков.

Едно кратко филмче, което направих и, с което участвах на Втория Фестивал за Алтернативно Аматьорско Късометражно Кино “Защитени светове” в с. Райново (Димитровградско), провел се на 11-12 юни 2011 г.

Фестивалът има за цел да даде възможност за изява на авторите в некомерсиалното алтернативно кино по темата за защитените територии и местности, защитените животински и растителни видове в Република България, а така също и в съседни страни.Територия и жанр: Тематиката на фестивала е съсредоточена върху проблемите на защитените местности, резервати и други територии на местообитание на редки и застрашени представители на флората и фауната. До конкурса ще бъдат допуснати и филми показващи чистотата и първичноста на природни образувания – реки, езера, крайморски местности и др., както и такива за дейността на сдружения и други доброволни организации по опазване на околната среда.