PEREGRINUS

Датата е 26-ти април 2011… Слънчев хубав ден след Великден и аз, Крео и Евгени не бяхме на работа и това означаваше само едно – геокешинг… Срещата ни беше в с. Драгойново, но на път за там аз не пропуснах да “ударя” друг кеш, който не бях намирал, а именно

Arapovski Monastery (GC2JC8Q)
A cache by Kreo_74 & Evgenin Hidden : 11/16/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Small)
http://coord.info/GC2JC8Q

Тъй като тръгвахме от Пловдив, решихме да минем п пътя за с. Ягодово, Катуница, Каданджово, Избегли… От Избегли GPS-а малко ни заблуди и се отклонихме в ляво, а правилната посока е дясно. Малко по-нататък по пътя си имаголяма синя табела указваща пътя към манастира. Когато пристигнахме до манастира бях поразен от… тишината. Нямаше никой! Буквално нябаше жива душа. Манастира беше отворен, аз влязох а разгледам, направих доста снимки, част от които виждате тук. Беше толкова тихо и спокойно, че чувах собствените си стъпки… Дори собствените си мисли. Чувствах се кано натрапник, който не би трябвало да безпокои тази тишина. За това набързо разгледах и се запътих към изхода… От там се насочих към самия кеш, чието намиране не беше проблем и аязмото! Аааа аязмото – невероятно красиво е! Препоръчвам на всеки, който идва до манастира да го посети. Отвътре цялото е изписано с невероятно красиви икони (вижте снимките по-долу)! Мястото е страхотно!

А ето и малко информация за самия манастир. Единствен по рода си в страната, манастирът е построен по време на Османското владичество на България. Според легендата, водата от аязмото на манастира излекувала любимата на местния Турски владетел Арап бей и той от благодарност дарил земя до лековития извор и разрешил изграждането на манастир.

Първоначално манастирът е основан като монашеско общежитие край аязмото през 1856г. до 1863г. се оформя като цялостен манастирски комплекс. Построен е с дарения на родолюбви пловдивчани като противопостявяне на асимилаторските опити на Гръцката църква.

Манастирският комплекс е строен от родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Манастирският храм е построен през 1859 г, както може да се види от надпис над западната му врата. Храмът представлява внушителна трикорабна, триабсидна каменна постройка, като външните му стени са облицовани с каменни блокове. Шест каменни колони поддържат купола, а подът е покрит с мраморни плочки. Олтарният иконостас и четирите малки икони при колоните също са дело на майстор Узунов. Стенописите, от своя страна, са изработени от известния възрожденски художник Георги Ганчов – Зографина, близък приятел и съратник на Васил Левски. Отначало Ганчов работи заедно с учителя си Алексий Атанасов, но по неизвестни причини по-късно, едва 18-годишен, довършва сам църквата. В храма са изобразени повече от 150 сцени. За първи път в българската монументална живопис са изобразени животът и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е направено в цикъл от 10 последователни теми, като образите на светците не са канонизирани, а изглеждат изключително жизнени.

Една от най-ценните икони на манастира е тази на Св. Богородица, която се смята за чудотворна. Може да се види вдясно от южния вход. Нарисувана е така, че погледът й винаги следва богомолците.

Най-оригиналната постройка в манастирския комплекс е кулата на Ангел войвода – един от най-известните хайдути от този край. Според преданието, той лично е заръчал нейното съграждане. Кулата е правоъгълна и е използвана за наблюдателница и жилищна постройка. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници. Третият етаж представлява жилищната част с дървено-паянтова конструкция и силно издадени еркери. Тук има 4 стаи, които понастоящем се отдават под наем на посетители на манастира.

Извън двора недалеч от северния вход се намира старото аязмо. Около него е построен първият параклис, запазен и до днес. Параклисът е изографисан също от Георги Ганчов, като това е станало през 1870 г.

Манастирът е тясно свързан с просветната и революционната дейност в околността. През 1868г. тук е открито училище за свещенници, наред със съществуващото училище за деца от околността. През 1871-1872 г. “Св. Неделя” служи за едно от многобройните манастирски убежища на Левски.

Наистина невероятно място! Още един манастир за, който изобщо нямаше да знам, че същества, камо ли да отида да го разгледам, ако не беше геокешинга!!! Ето за това тази игра е велика…