Катедра по история на литературата и сравнително литературознание

Извънредният брой на сп. “Страница”  за 2012 г. може да прочетете в електронен вариант на адрес:

http://files.slovo.uni-plovdiv.bg/13/Straniza_2012_isvunreden.pdf

През тази година сп. “Страница” посети различни градове в България, за да се срещне със своите читатели. За интереса към специализираното издание свидетелства все по-многобройният кръг от негови приятели, към който може да се присъедини всеки, заинтересован от литературата и съвременния й облик. Виж групата списание Страница във Фейсбук.

Списание МОРЕ  представя своите автори на 27.11.2012 г. от 19.00 ч. в клуб “Петното” – Пловдив.  Заповядайте на представянето!

На 12.10.2012 г.  от 12.00 ч.  в Заседателната зала на ПУ „Паисий Хилендарски” се проведе  откритото заключително заседание  за присъждане на образователната и научна степен ‘доктор’  на докторант Милена Георгиева Динева-Мулешкова. Дисертационният труд “Социокултурни пространства на храненето в българската възрожденска книжнина” беше успешно защитен пред национално жури в състав: 

проф. дфн Инна Пелева (председател на журито),

проф. дфн Румяна Дамянова,

доц. д-р Катя Станева,

доц. д-р Николай Чернокожев,

                            доц. д-р Юлия Николова (научен ръководител).

Соня Александрова завършва български език и френски език в ПУ „Паисий Хилендарски” като магистър през 1999 г. От 1999 г. е хоноруван преподавател по френски език в УХТ – Пловдив, а от 2000 г. – хоноруван преподавател по френски език в Алианс франсез – Пловдив. В периода 2004 – 2008 г. следва редовна докторантура по антична и западноевропейска литература в ПУ „Паисий Хилендарски” съвместно с докторантура по сравнително литературознание към университет Артоа, Франция. От 2009 г. е  асистент (от 2011 г. главен асистент) по антична и западноевропейска литература в Катедра по история на литературата и сравнително литературознание при ПУ „Паисий Хилендарски” и лектор във филиала на университета в гр. Смолян. Научните й интереси са в областта на сравнителното литературознание, западноевропейската литература, френската литература и превода.

Настоящата книга, редактиран вариант на докторската й дисертация, предлага възможен съпоставителен поглед над художествената проза от 1953 и 1954 година в западноевропейската литература. Анализирани са eдновременни тематични ядра – централните детски образи, второстепенните женски персонажи, топосът на плажа, алкохолната метафора, отзвукът на Втората световна вoйна. Проследени са и диахронните им проявления в рамките на различни изкуства. Изследването прилага алтернативен синхронен подход спрямо разноезична емпирия и се определя като литературноисторическо и компаративистично.

ОТГОВОР НА КЛЕО ПРОТОХРИСТОВА

ВЪВ ВРЪЗКА С ОБЯВЯВАНЕТО НА „ПРИНАДЛЕЖНОСТТА” Й КЪМ ОРГАНИТЕ НА ДС

Първата ми реакция по повод на врявата и безумството, предизвикани от огласяването ми като агент на контраразузнаването, беше по принцип. Сега, когато разполагам с необходимата документация, отговарям по същество

Да, опитаха се да ме вербуват. Отказах. Във въпросната система обаче никой не приема отказ просто така, отведнъж. Бях привиквана неколкократно. Въпреки това не подписах декларация и последователно отказвах да изпълнявам каквито и да е задачи. Публикуваното тук предложение да бъда снета от отчет, независимо от отделни неистини или изопачавания, с които ”вербувалият ме” служител е трябвало да се оправдае пред висшестоящите за неуспеха си с мен, свидетелства недвусмислено, че не съм сътрудничила. Факти, които говорят за същото, могат да се намерят в изобилие в личната ми биография, при това подлежат на лесна проверка. Например това, че от 1976 година нататък не съм работила нито веднъж на Международния панаир. Още по-малко съм общувала с дипломати.  Имаше и ответни реакции за моята неотзивчивост. През лятото на 1977 г. след унизителен обиск  на границата беше конфискуван личният ми бележник, защото  в него имало адреси на чужденци и това било доказателство, че се готвя да бягам. Месеци по-късно, когато спечелих стипендия за специализация в Италия, тя  беше отказана от Министерство на образованието „по нецелесъобразност”. Има куп други подобни факти, включително и демонстративното следене на личната ми кореспонденция, но не си заслужава да ги разказвам. Репертоарът на службите е добре известен.

Важно е да уточня, че отбелязаните в досието ми години не са точни и по този начин се създава превратно впечатление. Първите разговори с мен датират действително от 1976 г. Естествено, че не е било на 8 декември, тогава празнувах, при това не в Пловдив и не сама. Но в края на годината е било необходимо да се отчете, че са вербувани определен брой нови агенти. И въпреки неуспеха на опита да бъда въведена в системата, направен месеци по-рано, все пак са ме вписали, вероятно с очакването, че все пак ще се огъна.

Натискът продължи и през 1977 г. След това обаче, когато през пролетта на 1978 г. майка ми се разболя и почина, за чест на службите, бях оставена на мира за около година. Подновиха инициативата през 1979 г. Със същия резултат като по-рано. През 1980 г. бях привикана на сплашващ разговор с очевидно по-висшестоящ служител. На този разговор, за който в „предложението” пише, че е трябвало „да ме укрепи”, се държах така истерично, че бързичко ме изпратиха да си вървя. Скоро след това ми се предостави възможност да поискам помощ от достатъчно влиятелна личност и въпросът приключи. Това, че „предложението” е написано едва в началото на 1983 г. е въпрос на лични съображения на служителя и на ведомствена дисциплина, за които не отговарям.

Нямам намерение да се правя на герой. Ако някой си мисли, че в подобно положение би могъл да не изпитва страх, значи е прекалено наивен. Просто увъртах и се дърпах и така успях да се измъкна. Но все пак, на онези, които набързо решиха да ме заклеймят, ще обърна внимание, че макар и само на 26 години, при това изключително уязвима поради „неподходящия си произход” и вироглавото си поведение, съм намерила сили да не се поддам на натиска. Нека онези, които сега са така дълбоко възмутени, да си отговорят честно как биха постъпили в аналогична ситуация.  Колкото  до това откъде съм намерила сили да не се поддам на натиска – има простичко обяснение, дълбоко в себе си бях уверена, че никога няма да работя за онези, които бяха съсипали живота на най-скъпите ми хора. И също, бях готова да платя цената, за  да запазя съгласие със съвестта си. Донякъде я платих, тогава.  Сега я доплащам с лихвите…

Депозирала съм в съда възражение срещу решението на Комисията. Предстои ми разговор с нейни представители, на който ще настоявам да преразгледат решението си. Ако се наложи, ще предприема и следващи стъпки по реда на закона.

На 02 август 2012 г. се навършва година от кончината на доц. д-р Маргарита Славова. Поколон пред светлата й памет! От колегите

Спомен  за Маргарита Славова  

        Трудно ми е да пиша за Margarita.. Само преди година водехме с нея дълги, разгорещени, понякога на висок глас, прекъсвани от изненадващ залп смях,   разговори за работата, децата, детската литература и книгите, които четем, планирахме обща книга за приказките, приказното и техния лингводидактичен ракурс в българската образователна система, мечтаехме как ще се включи в нея и обичаната от нас Емилия Огар от Украйна, с която вече бяхме реализирали съвместен проект през 2006 г. …  
                   Първият ми спомен за Маргарита е от студентско време, от годината, когато се дипломирах по българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” в родния ми град Пловдив, а тя тъкмо се беше преместила от  Педагогическия институт в Кърджали.  Тогава никоя от нас не предполагаше, че години по-късно ще бъдем колеги и приятели, ще живеем на съседни улици и ще се вълнуваме от приказността в литературата и липсата на приказност в живота, че ще плачем заедно, когато едната от нас страда, ще се радваме и с удоволствие ще готвим заедно, учейки полските си студенти да правят българска „баница”.
                    С годините,  със съкровените разкази и  съвместните преживявания  Маргарита се превърна в „Марго”  не само за мен, но и за всички приятели и колеги. Марго, която беше многопластова и силна личност, обичаща живота, любовта, добрата книга, прекрасната си внучка, работата в университета, студентите с дух, любимия си литературен герой Котаракът в чизми, когото тя определяше като „трикстер по нрав и благородник по заслуги”; която беше  безпощаден редактор и добросъвестен критик  на написаните от мен  и  от други колеги текстове.     
        Тя работеше много и с увлечение. Незабравима ще остане за мене 2004 година, в която заедно с Маргарита организирахме международна научна конференция по детска литература в нашия  университет.  Тя беше двигателят, пламъкът, живееше с това месеци наред: събуждаше ме сутрин в 6.30, за да сподели някоя нова идея или просто да попита какво съм свършила. Колко вълнения и тревоги – идваха нейни приятели и колеги от цял свят! Конференцията се получи добре, макар че, увлечени в работа и организаторска дейност, не успяхме да завършим собствените си доклади. Но бяхме щастливи от свършеното!
Маргарита беше искрен, верен и щедър приятел, грижовна и състрадателна, пряма до болка. Ценях професионалната й преценка, нещо повече – търсех я, защото критичността й често се оказваше градивен материал за моите идеи. От няколко години имахме обичай да четем и редактираме една на друга статиите си. Една от последните си ми изпрати малко преди да влезе в болницата за операция през май 2011. Недовършен остана наш съвместен проект за книга, а също и обща студия за литературната приказка като метатекст. Те ме чакат, защото още в съзнанието ми са отпечатани нашите дискусии на чаша кафе или чай.
        Марго беше неслучайният пратеник на съдбата, който, когато през 2004 г. трябваше да избирам в коя европейска страна да замина на работа като лектор по български език, литература и култура, ме погледна и каза уверено: „ Замини за Полша! Поляците са наши приятели!” Колко  пророчески  се оказаха тези нейни думи!
                      Полша грижовно ме приюти и ми предложи  приятелства за цял живот, интересна работа, незабравими преживявания със студенти и колеги; тук открих красотата на полския език, в който се влюбих и който стана завинаги  част от духовния ми свят!  
        Последните четири години от живота си Маргарита преживя в Познан. Тук тя разбра силата на вярата, състраданието и приятелството, усети благородството на аристократичния полски дух, който я съпроводи до самия край…  
        Последната ни среща беше през м. април 2011, в Пловдив. Маргарита дойде на лекцията на проф. Jean Webb от университета в Уорчестър, която откликна на поканата ми да изнесе цикъл лекции по детска литература  в Педагогическия факултет на Пловдивския университет.  Беше щастлива за мен, за студентите, но лицето й беше бледо и измъчено, а прегръдката й по-топла и продължителна от всеки друг път.
        Книгите,които Маргарита написа, които обичаше и четеше, пазят спомена за нея в университетския й кабинет. Малките фигурки и играчки, които колекционираше  и подреждаше с любов в специален шкаф в дома си, са застинали в реда, установен от нея, помнещи вниманието, с което ги събираше и им се радваше: те бяха нейните приказни герои, принадлежащи към свят, в който властва красотата и добротата, благородството и младостта!  
        Вярвам, че Маргарита е открила приказността в нови светове на нетленна духовност, в които няма край, няма начало, а само безкрайна любов към живота!

доц. д-р Кристина Стоилова Танева (Чичикова)
Пловдивски университет „Паисий Хилиндарски”
Пловдив, 2012

На 18 юли 2012 ще се състои тържествено отбелязване на 175-годишнината от рождението на Васил Левски пред паметника на Левски на Хълм Бунарджика.  Слово за Левски и поднасяне на венци и цветя пред паметника на Апостола на централната алея на Бунарджика.