На 02 август 2012 г. се навършва година от кончината на доц. д-р Маргарита Славова. Поколон пред светлата й памет! От колегите
Спомен за Маргарита Славова
Трудно ми е да пиша за Margarita.. Само преди година водехме с нея дълги, разгорещени, понякога на висок глас, прекъсвани от изненадващ залп смях, разговори за работата, децата, детската литература и книгите, които четем, планирахме обща книга за приказките, приказното и техния лингводидактичен ракурс в българската образователна система, мечтаехме как ще се включи в нея и обичаната от нас Емилия Огар от Украйна, с която вече бяхме реализирали съвместен проект през 2006 г. …
Първият ми спомен за Маргарита е от студентско време, от годината, когато се дипломирах по българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” в родния ми град Пловдив, а тя тъкмо се беше преместила от Педагогическия институт в Кърджали. Тогава никоя от нас не предполагаше, че години по-късно ще бъдем колеги и приятели, ще живеем на съседни улици и ще се вълнуваме от приказността в литературата и липсата на приказност в живота, че ще плачем заедно, когато едната от нас страда, ще се радваме и с удоволствие ще готвим заедно, учейки полските си студенти да правят българска „баница”.
С годините, със съкровените разкази и съвместните преживявания Маргарита се превърна в „Марго” не само за мен, но и за всички приятели и колеги. Марго, която беше многопластова и силна личност, обичаща живота, любовта, добрата книга, прекрасната си внучка, работата в университета, студентите с дух, любимия си литературен герой Котаракът в чизми, когото тя определяше като „трикстер по нрав и благородник по заслуги”; която беше безпощаден редактор и добросъвестен критик на написаните от мен и от други колеги текстове.
Тя работеше много и с увлечение. Незабравима ще остане за мене 2004 година, в която заедно с Маргарита организирахме международна научна конференция по детска литература в нашия университет. Тя беше двигателят, пламъкът, живееше с това месеци наред: събуждаше ме сутрин в 6.30, за да сподели някоя нова идея или просто да попита какво съм свършила. Колко вълнения и тревоги – идваха нейни приятели и колеги от цял свят! Конференцията се получи добре, макар че, увлечени в работа и организаторска дейност, не успяхме да завършим собствените си доклади. Но бяхме щастливи от свършеното!
Маргарита беше искрен, верен и щедър приятел, грижовна и състрадателна, пряма до болка. Ценях професионалната й преценка, нещо повече – търсех я, защото критичността й често се оказваше градивен материал за моите идеи. От няколко години имахме обичай да четем и редактираме една на друга статиите си. Една от последните си ми изпрати малко преди да влезе в болницата за операция през май 2011. Недовършен остана наш съвместен проект за книга, а също и обща студия за литературната приказка като метатекст. Те ме чакат, защото още в съзнанието ми са отпечатани нашите дискусии на чаша кафе или чай.
Марго беше неслучайният пратеник на съдбата, който, когато през 2004 г. трябваше да избирам в коя европейска страна да замина на работа като лектор по български език, литература и култура, ме погледна и каза уверено: „ Замини за Полша! Поляците са наши приятели!” Колко пророчески се оказаха тези нейни думи!
Полша грижовно ме приюти и ми предложи приятелства за цял живот, интересна работа, незабравими преживявания със студенти и колеги; тук открих красотата на полския език, в който се влюбих и който стана завинаги част от духовния ми свят!
Последните четири години от живота си Маргарита преживя в Познан. Тук тя разбра силата на вярата, състраданието и приятелството, усети благородството на аристократичния полски дух, който я съпроводи до самия край…
Последната ни среща беше през м. април 2011, в Пловдив. Маргарита дойде на лекцията на проф. Jean Webb от университета в Уорчестър, която откликна на поканата ми да изнесе цикъл лекции по детска литература в Педагогическия факултет на Пловдивския университет. Беше щастлива за мен, за студентите, но лицето й беше бледо и измъчено, а прегръдката й по-топла и продължителна от всеки друг път.
Книгите,които Маргарита написа, които обичаше и четеше, пазят спомена за нея в университетския й кабинет. Малките фигурки и играчки, които колекционираше и подреждаше с любов в специален шкаф в дома си, са застинали в реда, установен от нея, помнещи вниманието, с което ги събираше и им се радваше: те бяха нейните приказни герои, принадлежащи към свят, в който властва красотата и добротата, благородството и младостта!
Вярвам, че Маргарита е открила приказността в нови светове на нетленна духовност, в които няма край, няма начало, а само безкрайна любов към живота!
доц. д-р Кристина Стоилова Танева (Чичикова)
Пловдивски университет „Паисий Хилиндарски”
Пловдив, 2012