ФЛОРЕНТИНСКИ РЕНЕСАНС

Лектори: проф. д.ф.н. Георги Каприев, проф. д.ф.н. Клео Протохристова, гл. ас. д-р Дияна Николова

Анотация: Курсът си поставя за задача да представи от три неслучайни гледни точки културата на Ренесанса в Италия. Фиксирайки се върху класически негови топоси, той подбира развитията във Флоренция като “класическо място” за изследваните културни процеси. Работата по курса предполага уточняване на самото понятие “Ренесанс”, извеждане на основните му характеристики, формулиране на спецификите на ренесансовото образование и изкуство, както и на ренесансовата литература и философия.

Първата специализирана част е посветена на новия антропологически концепт, генериращ характерния за ренесансова Флоренция философски стил с неговите особености, при което детайлно се уточнява характерния за него “платонизъм”. Специално внимание се обръща на двама от емблематичните Флорентински философи: Пико делла Мирандола и Марсилио Фичино с концентрация върху форматиращи техни текстове. Търси се непосредствена кореспонденция на тяхното философстване със стиловете и жизнените практики на големите художници, работили по тяхно време. Като особен тип “резюмиране” специфичния тип теоретичен и практически живот се анализира делото на Савонарола.

Вторият модул е посветен на един частен аспект от Флорентинския ренесанс – изобилието от изображения на Благовещение в изкуството от XV век. Търси се обяснение за интензифицирането на интереса към темата с фокусиране върху присъщата й символика и обследване на контекстите – обществено историческия и собствено естетическия. Предлага се хипотеза за мястото и ролята на благовещенския сюжет в ренесансовия мегатекст.

Третата част е посветена на едно ново изкуство, което се ражда във Флоренция в края на XVI век – операта. Очертават се някои аспекти, свързани с появата на операта като dramma per musica: отношението поезия – музика и присъствието на операта в контекста на светския театър, балета, ренесансовата драматургия, поезия и проза; влиянието на пасторала върху развитието на операта. Тази част от курса ще проследи накратко дейността на Флорентинската Camerata, основните трактати за музиката (през XV-XVI в.), както и ренесансовите идеи за перспектива, за сценична архитектура и живописта, родили и новия тип сценично пространство на ренесансовия театър и операта. Откроява се начинът на осмисляне на операта (opera, вм. dramma per musica, opera scenica) именно като ново изкуство, родено от диалога между поезия и музика, в дебата за приоритетната роля на едно от двете изкуства в операта, които на свой ред водят от общото обозначение за „техне” до дефинирането на операта главно чрез музиката и до новия статут на музиканта в XVI–XVII век.

Първата лекция ще се проведе от проф. д.ф.н. Георги Каприев на 27 ноември, сряда, от 15.00 ч. в 29. с.з. (в сградата на ул. „Костаки Пеев” 21, ет 2.).

На 27 ноември 2013 г. от 17.00 ч. в  Огледалната зала на Софийски университет “Свети Климент Охридски” ще бъде представен сборникът “Атика в България”. Катедра Класическа филология на Софийски университет “Свети Климент Охридски” и Катедра по история на литературата и сравнително литературознание на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” ви канят на представянето.

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ” ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ

на тема:

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ, НЕГОВАТА ИСТОРИЯ, НЕЙНИТЕ ПРЕПИСИ, ПРЕПРАВКИ И ПРИПИСКИ – ПРЕДАЙ НАТАТЪК!

Лектор: Доц. д-р Мила Кръстева

29 октомври 2013 г. 15.00 ч.

11 ауд. (на партера в Ректората)

Лекцията се провежда в рамките на проекта: “От идеята за историята към националното, космополитното и глобалното: преписите и преправките на

“История славянобългарска” на Паисий Хилендарски и културноидентификационните модели на XVIII – XXI в. ” (Проект № НИ13 ФЛФ014 / 20.03.2013 от 23.04.2013 на Фонд “НИ” на ПУ)

Ръководител на проекта: Доц. д-р Мила Кръстева

Членове на проекта: доц. д-р Йордан Костурков, гл. ас. д-р Атанаска Тошева, гл. ас. д-р Иванка Гайдаджиева, гл. ас. д-р Фани Бойкова, гл. ас. Антоанета Джельова, гл. ас. Гергана Иванова, гл. ас. Мариана Куршумова, докт. Галина Димитрова, докт. Тенчьо Дерекювлиев, Самуил Дабов (студент)

С предстоящата лекция Деканатът на Филологическия факултет на Пловдивския университет поздравява любомъдрите българи с Деня на народните будители (1 ноември 2013 г.)

Oт 20 Септември 2013 до 21 Септември 2013  ще се проведе вече традиционната за града ни “Нощ на галериите и музеите”. Този път в две вечери от 19 ч. може да посетите събитията от културния афиш. За повече инфармация:

Литературна програма на Нощ на музеите и галериите Пловдив 2013.

Фестивали в Нощта на музеите и галериите Пловдив 2013.

Детска програма в Нощта на музеите и галериите Пловдив 2013.

Програма Култура и клуб – Нощ на музеите Пловдив 2013

Програма Град и публични пространства – Нощ на музеите Пловдив 2013

Програма на A to JazZ в Нощта на музеите Пловдив 2013

Народно читалище “Христо Ботев” ви кани на  традиционния фестивал на изкуството “Сцена, палитра и слово”.

– 25 февруари (понеделник), 18:00 – Малък театър – Пловдив   представя „Приказки от страната Поговория” от Мария Станкова и Фьодор Тютчев – поезия: в аудиовариант, с участието на Дияна Николова-Багалева и актьора Красимир Воскресенски.

Виж програмата на адрес:  Сцена, палитра, слово

Списание МОРЕ  представя своите автори на 27.11.2012 г. от 19.00 ч. в клуб “Петното” – Пловдив.  Заповядайте на представянето!

ОТГОВОР НА КЛЕО ПРОТОХРИСТОВА

ВЪВ ВРЪЗКА С ОБЯВЯВАНЕТО НА „ПРИНАДЛЕЖНОСТТА” Й КЪМ ОРГАНИТЕ НА ДС

Първата ми реакция по повод на врявата и безумството, предизвикани от огласяването ми като агент на контраразузнаването, беше по принцип. Сега, когато разполагам с необходимата документация, отговарям по същество

Да, опитаха се да ме вербуват. Отказах. Във въпросната система обаче никой не приема отказ просто така, отведнъж. Бях привиквана неколкократно. Въпреки това не подписах декларация и последователно отказвах да изпълнявам каквито и да е задачи. Публикуваното тук предложение да бъда снета от отчет, независимо от отделни неистини или изопачавания, с които ”вербувалият ме” служител е трябвало да се оправдае пред висшестоящите за неуспеха си с мен, свидетелства недвусмислено, че не съм сътрудничила. Факти, които говорят за същото, могат да се намерят в изобилие в личната ми биография, при това подлежат на лесна проверка. Например това, че от 1976 година нататък не съм работила нито веднъж на Международния панаир. Още по-малко съм общувала с дипломати.  Имаше и ответни реакции за моята неотзивчивост. През лятото на 1977 г. след унизителен обиск  на границата беше конфискуван личният ми бележник, защото  в него имало адреси на чужденци и това било доказателство, че се готвя да бягам. Месеци по-късно, когато спечелих стипендия за специализация в Италия, тя  беше отказана от Министерство на образованието „по нецелесъобразност”. Има куп други подобни факти, включително и демонстративното следене на личната ми кореспонденция, но не си заслужава да ги разказвам. Репертоарът на службите е добре известен.

Важно е да уточня, че отбелязаните в досието ми години не са точни и по този начин се създава превратно впечатление. Първите разговори с мен датират действително от 1976 г. Естествено, че не е било на 8 декември, тогава празнувах, при това не в Пловдив и не сама. Но в края на годината е било необходимо да се отчете, че са вербувани определен брой нови агенти. И въпреки неуспеха на опита да бъда въведена в системата, направен месеци по-рано, все пак са ме вписали, вероятно с очакването, че все пак ще се огъна.

Натискът продължи и през 1977 г. След това обаче, когато през пролетта на 1978 г. майка ми се разболя и почина, за чест на службите, бях оставена на мира за около година. Подновиха инициативата през 1979 г. Със същия резултат като по-рано. През 1980 г. бях привикана на сплашващ разговор с очевидно по-висшестоящ служител. На този разговор, за който в „предложението” пише, че е трябвало „да ме укрепи”, се държах така истерично, че бързичко ме изпратиха да си вървя. Скоро след това ми се предостави възможност да поискам помощ от достатъчно влиятелна личност и въпросът приключи. Това, че „предложението” е написано едва в началото на 1983 г. е въпрос на лични съображения на служителя и на ведомствена дисциплина, за които не отговарям.

Нямам намерение да се правя на герой. Ако някой си мисли, че в подобно положение би могъл да не изпитва страх, значи е прекалено наивен. Просто увъртах и се дърпах и така успях да се измъкна. Но все пак, на онези, които набързо решиха да ме заклеймят, ще обърна внимание, че макар и само на 26 години, при това изключително уязвима поради „неподходящия си произход” и вироглавото си поведение, съм намерила сили да не се поддам на натиска. Нека онези, които сега са така дълбоко възмутени, да си отговорят честно как биха постъпили в аналогична ситуация.  Колкото  до това откъде съм намерила сили да не се поддам на натиска – има простичко обяснение, дълбоко в себе си бях уверена, че никога няма да работя за онези, които бяха съсипали живота на най-скъпите ми хора. И също, бях готова да платя цената, за  да запазя съгласие със съвестта си. Донякъде я платих, тогава.  Сега я доплащам с лихвите…

Депозирала съм в съда възражение срещу решението на Комисията. Предстои ми разговор с нейни представители, на който ще настоявам да преразгледат решението си. Ако се наложи, ще предприема и следващи стъпки по реда на закона.

На 02 август 2012 г. се навършва година от кончината на доц. д-р Маргарита Славова. Поколон пред светлата й памет! От колегите

Спомен  за Маргарита Славова  

        Трудно ми е да пиша за Margarita.. Само преди година водехме с нея дълги, разгорещени, понякога на висок глас, прекъсвани от изненадващ залп смях,   разговори за работата, децата, детската литература и книгите, които четем, планирахме обща книга за приказките, приказното и техния лингводидактичен ракурс в българската образователна система, мечтаехме как ще се включи в нея и обичаната от нас Емилия Огар от Украйна, с която вече бяхме реализирали съвместен проект през 2006 г. …  
                   Първият ми спомен за Маргарита е от студентско време, от годината, когато се дипломирах по българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” в родния ми град Пловдив, а тя тъкмо се беше преместила от  Педагогическия институт в Кърджали.  Тогава никоя от нас не предполагаше, че години по-късно ще бъдем колеги и приятели, ще живеем на съседни улици и ще се вълнуваме от приказността в литературата и липсата на приказност в живота, че ще плачем заедно, когато едната от нас страда, ще се радваме и с удоволствие ще готвим заедно, учейки полските си студенти да правят българска „баница”.
                    С годините,  със съкровените разкази и  съвместните преживявания  Маргарита се превърна в „Марго”  не само за мен, но и за всички приятели и колеги. Марго, която беше многопластова и силна личност, обичаща живота, любовта, добрата книга, прекрасната си внучка, работата в университета, студентите с дух, любимия си литературен герой Котаракът в чизми, когото тя определяше като „трикстер по нрав и благородник по заслуги”; която беше  безпощаден редактор и добросъвестен критик  на написаните от мен  и  от други колеги текстове.     
        Тя работеше много и с увлечение. Незабравима ще остане за мене 2004 година, в която заедно с Маргарита организирахме международна научна конференция по детска литература в нашия  университет.  Тя беше двигателят, пламъкът, живееше с това месеци наред: събуждаше ме сутрин в 6.30, за да сподели някоя нова идея или просто да попита какво съм свършила. Колко вълнения и тревоги – идваха нейни приятели и колеги от цял свят! Конференцията се получи добре, макар че, увлечени в работа и организаторска дейност, не успяхме да завършим собствените си доклади. Но бяхме щастливи от свършеното!
Маргарита беше искрен, верен и щедър приятел, грижовна и състрадателна, пряма до болка. Ценях професионалната й преценка, нещо повече – търсех я, защото критичността й често се оказваше градивен материал за моите идеи. От няколко години имахме обичай да четем и редактираме една на друга статиите си. Една от последните си ми изпрати малко преди да влезе в болницата за операция през май 2011. Недовършен остана наш съвместен проект за книга, а също и обща студия за литературната приказка като метатекст. Те ме чакат, защото още в съзнанието ми са отпечатани нашите дискусии на чаша кафе или чай.
        Марго беше неслучайният пратеник на съдбата, който, когато през 2004 г. трябваше да избирам в коя европейска страна да замина на работа като лектор по български език, литература и култура, ме погледна и каза уверено: „ Замини за Полша! Поляците са наши приятели!” Колко  пророчески  се оказаха тези нейни думи!
                      Полша грижовно ме приюти и ми предложи  приятелства за цял живот, интересна работа, незабравими преживявания със студенти и колеги; тук открих красотата на полския език, в който се влюбих и който стана завинаги  част от духовния ми свят!  
        Последните четири години от живота си Маргарита преживя в Познан. Тук тя разбра силата на вярата, състраданието и приятелството, усети благородството на аристократичния полски дух, който я съпроводи до самия край…  
        Последната ни среща беше през м. април 2011, в Пловдив. Маргарита дойде на лекцията на проф. Jean Webb от университета в Уорчестър, която откликна на поканата ми да изнесе цикъл лекции по детска литература  в Педагогическия факултет на Пловдивския университет.  Беше щастлива за мен, за студентите, но лицето й беше бледо и измъчено, а прегръдката й по-топла и продължителна от всеки друг път.
        Книгите,които Маргарита написа, които обичаше и четеше, пазят спомена за нея в университетския й кабинет. Малките фигурки и играчки, които колекционираше  и подреждаше с любов в специален шкаф в дома си, са застинали в реда, установен от нея, помнещи вниманието, с което ги събираше и им се радваше: те бяха нейните приказни герои, принадлежащи към свят, в който властва красотата и добротата, благородството и младостта!  
        Вярвам, че Маргарита е открила приказността в нови светове на нетленна духовност, в които няма край, няма начало, а само безкрайна любов към живота!

доц. д-р Кристина Стоилова Танева (Чичикова)
Пловдивски университет „Паисий Хилиндарски”
Пловдив, 2012