PEREGRINUS

Не беше толкова отдавна времето, когато  дори в града хлапетата си беряха от дърветата череши, сливи, черници. Тези пък, чиито баби и дядовци живееха по селата, имаха късмета да закусват, обядват и вечерят с  храна, директно набрана от двора. Звучи така, сякаш е било в древни времена, в някой друг живот, но всъщност само допреди едва двайсетина години това беше абсолютно нормално и естествено, а сега този начин на живот се приема като нещо екзотично.

През последните години нещата се промениха драстично и сега се приема за съвсем  рутинно да приемаме храна под формата на хапчета, капсули, прахове – храната на  космонавтите. Вместо чесън от градината на баба, чесън в капсула. Харесва ли ни, или не, такива са фактите.

Сега е много по-важно да умеем да четем каква храна ни предлагат  в най-различните цветни, лъскави, изрисувани и атрактивни опаковки. Всъщност етикетите на повечето пакетирани „храни“ съдържат немалка част от учебниците по  химия, така че човек да се зачуди храната му от каква лаборатория е излязла.  За да се прочете и най- вече да се разбере съдържанието на храната, се изисква немалко време, огромно търпение и поставена цел.

Дали в „храната“ е останала храна е въпрос на доказване, но въпросът „домат ли ям, или риба?“ е съвсем актуален, имайки предвид непрестанните опити за налагане  на генномодифицирани  продукти на пазара.

И въпреки всичко, ако сме решили твърдо, че държим да разберем с какво ще се храним, и пробваме да прочетем написаното на етикета,  то ще е добре и от помощ за всички надписите, вместо да са  на гръцки,  турски, албански или китайски,  да бъдат на български език. Всъщност това не само, че е добре, но е изадължително.  Задължително е също там,  където видим някои от следните „Е“-та:  Е 102, Е 104, Е110, Е 122, Е124 и Е 129, на етикета да бъде изписано предупреждението:  Може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата.
Също така  при наличие на подсладителя „аспартам“ Е 951, на етикета трябва да бъде изписан предупредителният текст: “Източник на фенилаланин”, което означава, че може да предизвика алергична реакция у вас или вашите деца.
Производителите и разпространителите на хранителни продукти са длъжни да обозначават с различен цвят и двойно по-голям шрифт  съдържанието на генетично модифицирани организми в продуктите.

По отношение на изброените „Е“-та различните държави реагират по различен начин.  Например Е 129 е забранен в Дания, Белгия, Франция, Германия, Швейцария, Швеция, Австрия и Норвегия;  Е104 – в САЩ,  Австралия и Норвегия;  Е 122 – в Швеция,  Австрия,  САЩ и Норвегия.  Дълго можем да продължим да изброяваме и  „Е“-тата , които могат да доведат до пристрастяване, увреждания и болести , както и държавите, в които те са забранени.

В България конкретните „Е-та”  не са забранени, но законът изисква да бъдем предупреждавани за възможните неблагоприятни последици, а отговорността и изборът са оставени на самите нас.

Затова в случай, че видите некоректно предложен ви продукт, можете да подадете сигнал в Българската агенция по безопаснаст на храните на телефон  0700 122 99 , както да сигнализирате  и  в „За Пловдив”.

Източник: „ За Пловдив”