PEREGRINUS

– Госпожо Маринова, откога сте вегетарианка и как решихте да станете такава?
– Не ям месо от 6-7 години. Причините, поради които реших да стана вегетарианка, са изцяло етични спрямо животните. Доста хора тогава ми повтаряха, че е вредно, но ако се върна назад, отново бих избрала същото. На по-късен етап дойде и здравословната причина. Започнах да се интересувам от този начин на живот, защото той е и на светоусещане. Има много здравословни преимущества. Впоследствие коригирах някои неща в диетата си, тъй като един начинаещ вегетарианец може да направи доста грешки. Има опасност накрая някои елементи да липсват в тялото и противниците на този вид хранене да кажат „вегетарианството е виновно”, а всъщност не е така. Просто хората не знаят как да се хранят. Може да си вегетарианец и да нямаш енергия, може и да ядеш месо и да страдаш от анемия и да имаш нисък хемоглобин. След като започнах да се храня правилно, усетих много ползи. Преди години имах здравословни проблеми, още от малка много боледувах и съм изпила много антибиотици. Мога да кажа, че откакто спрях консумацията на месо, не съм се разболявала.

– Как хората, които тепърва започват с вегетарианския начин на живот, могат да се предпазят от неправилно хранене?
– Аз самата в началото просто махнах месото и не бях много запозната с различните видове храни. Средностатистическият човек смята, че като премахне месото, му остават хляб, картофи, ориз и салата. С времето разбрах, че е хубаво да се обръща внимание на белтъчна храна от растителен произход, че има много видове различни варива освен боба и лещата и че има много зърнени храни освен ориз. Изключително много се обогатих за разнообразието от храни, които мога да използвам.

– Всеки ли може да стане вегетарианец? 
– Не мога да кажа със сигурност, че всеки може, но го вярвам. Нека хората да се запознаят първо с начина на хранене и след това да преценят. Има вече много проучвания от Световната здравна организация и Американската асоциация по хранене, които показват, че вегетарианството намалява риска от много заболявания, основно сърдечносъдови. Това е благодарение на малкото натрупани мазнини. От прекомерната употреба на храна от животински произход има по-голяма вероятност да развиеш някое заболяване.

– Как се променя светогледът, след като станеш вегетарианец? 
– Започнах да правя връзката храна-мисли, храна-усещания. Наблюдавах се как реагирам на хората спрямо храната, която съм изяла. Така разбираш и как теб те усещат.

– Прави ли месото хората по-агресивни заради отделения адреналин при убийството? 
– Не знам дали е точно агресия.

– Има ли реален заместител на месото? Много хора казват, че няма как по друг начин да си набавят белтъчини… 
– Не смятам да търся заместител, защото месото за мен не е храна. Основният проблем е с прекомерната употреба на белтъчини. По-скоро от това трябва да се предпазим. През последните години нужните белтъчини за един организъм спаднаха с три пъти.

– Това как си го обяснявате? 
– Преди се казваше, че са ни необходими 150 г белтъчни дневно, докато новите проучвания посочват, че са ни нужни само 50 г. Според мен досега е имало изключително голям лобизъм на индустрията, за да поддържат бизнеса си. Налагано е, че човек трябва да яде много месо. Натрапено им е. Това са хора, които наистина не знаят какво да ядат. Те хапват пилешко, телешко, свинско, но с някаква гарнитура. Понеже гарнитурата в повечето случаи е картофи или ориз, до голяма степен не дават шанс на други зърнени и бобови храни.

– Разкажете ни за Българското вегетарианско общество. 
– Създадохме го преди 2 години. В началото бяхме само група приятели, които решихме, че в България има нужда от организация, която да представлява вегетарианците и да разяснява на обществото ползите от този начин на живот, които влияят добре и на природата. В момента има възход на вегетарианството. Хората усещат, че имат нужда от такъв живот.

– Някои го определят като мода или по-скоро е вътрешно усещане? 
– Модата се сменя много бързо, докато вегетарианството е от векове. Бих казала, че в световен мащаб все повече хора стават вегетарианци, но това е въпрос на осъзнаване.

– Откъде си пазарувате храна и има ли достатъчно места, откъдето всеки може да си намери подобни стоки? 
– В София има 7 вегетариански ресторанта и много магазини. Но всеки, който иска, може да си пазарува и от обикновен магазин, защото там има зеленчуци, боб, леща и много други неща. Може да си разнообрази диетата и с по-екзотични храни, но мисля, че биологичната храна в България е неоправдано скъпа. Може би най-скъпата, която съм купувала някъде по света, поради тази причина не всеки може да си я позволи. Да речем има и хора, които смятат, че стоката, която идва от другия край на света, не е полезна, защото докато се пренесе, замърсява атмосферата. Други мислят, че продуктът, който е отгледан на твоята почва, ти дава най-много от това, от от което се нуждаеш.

– Доколко е полезно децата от малки да стават вегетарианци? Това техен избор ли трябва да бъде или свикват да ядат каквото им се приготви?
– Продължава да е спорно, тъй като в България не се правят сериозни проучвания. Явно се смята, че е загуба на пари, но позицията на Американската асоциация за хранене е, че не само вегетарианството, но и веганството, което е пълен отказ от животински храни, е достатъчно богато на вещества и може да осигури на организма нужното развитие, без значение дали става въпрос за бременност, юношество или ранно детство. В България хората са със стари разбирания и смятат, че без месо не може, но не си задават въпроса „Има толкова милиони вегетарианци, те как още са живи?

– В България обществото толерантно ли е към вегетарианците?
– Започва да става, и то с бързи темпове. Преди две години, като кажех, че съм вегетарианец, ме гледаха и ми се чудеха дали не съм сектантка. Вече като кажеш, че си вегетарианец и питаш какво съдържа дадена храна, реагират по-нормално. Това е така, защото може би вече има по-голям интерес и се говори повече. Но все още сме много назад от западноевропейските държави в това отношение.

– Какви са данните за вегетарианците в световен мащаб? 
– Според статистиката на Световното вегетарианско общество вегетарианците по света са около половин милиард души, като най-голямата част е в Индия, където повече от 400 млн. не ядат месо.

– Помага ли вегетарианството в борбата за чиста природа?
– През 2006 г. излезе доклад на ООН, в който се наблягаше на щетите върху планетата от отглеждането на добитък. Тогава данните показаха, че животновъдният сектор произвежда повече емисии на парникови газове в сравнение с транспорта. Лошото е, че се разраства по-бързо, отколкото всеки друг селскостопански подсектор.

Източник: Новинар.