PEREGRINUS

Геокешингът е едно от любимите ми хобита и смятам за в бъдеще доста да говоря за него, затова ми се струва добра идея първо да обясня, за незапознатите какво е геокешинг?!

Значи, това, което трябва да знаете е, че геокешингът е игра. Но преди да се разочаровате и да спрете да четете нататък, нека ви кажа, че това е хай-тек игра за авантюристи, която се играе в целия свят, включително и Антарктида! Идеята на играта е, че един играч скрива кутия (наричана “геокеш”-geocache или просто “кеш”-cache) някъде и другите играчи трябва да я намерят, използвайки Глобалната Позиционираща Система (GPS).  За да се включите и вие, единственото, което ви трябва е GPS приемник (да, този в телефова ви, ще свърши работа ;)) и достъп до Интернет.

Първото нещо, което трябва да направите, е да отидете на главния сайт, ръководещ играта, а именно www.geocaching.com. Можете да използвате търсачката или картата, за да потърсите някой скрит близо до вас кеш. На страницата на кеша ще има публикувани GPS координати и описание на кеша. Всеки един кеш съдържа дневник, в който трябва да се запишете след като го намерите и обикновено има и дребни предмети за размяна. Обикновено това са играчки или евтини предмети, но понякога геокешърите оставят и по-скъпи предмети, като например мобилни телефони, пейджър, часовници и др. Ако си харесате нещо от предметите в кеша, можете да го задържите, но трябва да оставите нещо в замяна, което да е със същата или по-висока стойност. По този начин, за следващите играчи, които ще намерят кеша, също има „съкровище“, което да открият.

Интервю с мен по БНР, за играта геокешинг (2015)

Геокешингът е подобен на играта letterboxing, която има 150-годишна история, но която не е развита в България изобщо. Геокешингът възниква скоро след премахването на т.нар. избирателен достъп (на английски „Selective Availability“) до GPS на 1 май 2000, тъй като повишената точност на системата позволява поставянето и последващо локализиране на малки контейнери. Първото документирано поставяне на геокеш е извършено на 3 май 2000, от Дейв Улмър (Dave Ulmer). Координатите на мястото са публикувани в Usenet новинарската група sci.geo.satellite-nav. До 6 май 2000, кешът е открит два пъти, но само едното от двете посещения е отразено в дневника на кеша.

Първоначално играта се нарича GPS stash hunt или GPSstashing. Това обаче е променено след обсъждане в дискусионната група GPSstash на eGroups (сега Yahoo!). На 30 май, 2000, Matt Stum, предполагайки, че „stash“ може да носи негативни конотации, предлага вместо това да се използва „geocaching“.

Ако искате да скриете традиционен геокеш, който другите геокешъри да търсят, трябва да приготвите и скриете водонепроницаем контейнер, съдържащ дневник (евентуално молив или химикал) и разни дребни предмети или друг вид „съкровище“. След като скриете кеша на подходящо място, трябва да снемете координатите на скривалището и заедно с допълнително описание на мястото (напр. история, указания, подсказвания и др.) да ги публикувате в geocaching.com или на някой от другите специализирани сайтове, посветени на играта. По този начин останалите участници имат възможност да вземат координатите от сайта и да търсят кеша, използвайки ръчен GPS приемник. Понякога, играч, който създава кеш, може да остави в него и предмети с по-висока стойност, като специална награда за играча, който пръв намери кеша, или пък, ако кешът е скрит на труднодостъпно място и/или изправя търсещия пред някакво по-голямо предизвикателство.

Често, в кешовете могат да бъдат открити специални предмети, които се наричат trackables („проследими“). Те биват три основни типа – т. нар. „пътешественици“ (на англ. travel bugs), геомонети (на англ. geocoins) и скъпоценни камъни (на англ. geogems). Всеки един от проследимите предмети имат уникален номер, чрез който могат да бъдат проследявани в Интернет. За съжаление, колкото и да са красиви и да ви харесват, не можете да задържите тези предмети за себе си! Те се местят от един кеш в друг, а пътешествието им може да бъде регистрирано и проследено онлайн, като всеки играч, който ги намери и премести, логва номера им. Проследимите предмети добавят една допълнителна емоция към намирането на кеша и правят самата игра по-интересна.

Хората, които не са запознати с играта, обикновено са наричани “мъгъли”, като терминът е заимстван от книгите за Хари Потър. На английски се използва и терминът “muggled”, ако кеш бъде унищожен или откраднат. Геокешър, който открие, че даден кеш е унищожен или откраднат, би следвало да отбележи на сайта, където е публикуван кешът, че той има нужда от поддръжка. По този начин собственикът на кеша получава съобщение, че кешът трябва да бъде поправен или възстановен. В случай, че собственикът на кеша няма възможност да възстанови липсващ кеш, същият може да бъде “осиновен” или в краен случай ще бъде архивиран (деактивиран).

Самите геокешове могат да бъдат с различна големина — от кутийка за фотографска лента (която е твърде малка, за да съдържа нещо друго освен малък дневник) до кутии с наистина много големи размери. Съществуват и различни видове кешове. Някои са изключително лесни и могат да бъдат “открити” много бързо, докато играчът просто минава случайно в близост до мястото („park ‘n’ grab“). Други кешове са много трудни за намиране, например пъзел или мулти кешове, състоящи се от няколко отделни етапа. Например има кешове, които се намират под вода, на дърво, на височина 15 m, високо в планина, дори на континента Антарктида и на връх Еверест, на височина 7570 метра надморска височина.

Възможните типове геокешове са:

Традиционен кеш (Traditional Cache): Това е основния тип геокеш. Представлява контейнер с дневник (поне), който се намира на координатите, които са публикувани и може да съдържа предмети за размяна.

Нощен кеш (Night Cache): Вариант на традиционния геокеш. Може да бъде открит нощем, с помощта на фенерче, като се следва поредица от рефлектори (маркери), които водят до финалните координати на кеша. Маркерите могат да бъдт видяни само нощно време, като бъдат осветени с фенерче или начелник и през деня са почти незабележими.

Мулти кеш (Multi-Cache): Този тип геокеш се състои от няколко етапа.  Първоначалните координати ви отвеждан на първият етап. Следват няколко междинни точки, всяка от които съдържа координатите за следващата междинна точка или координатите на последната точка, където реално се намира кутията с дневника и предметите за размяна.

Мистериозен/Пъзел кеш (Mystery/Puzzle Cache): Този тип кеш изисква откриването на някаква информация или решаването на някаква задача (пъзел). Началните координати, които се публикуват обикновено са неверни и играчът трябва да реши някакъв пъзел за да намери истинските координати. В други случаи се публикуват истински координати, но това което се намира на публикуваните координати само по себе си съдържа пъзел, решаването на който води до истинското местоположение на кеша. Възможно е да има и определени изисквания, които трябва да бъдат спазени, за да бъде възможно регистриране онлайн.

Събитие (Event Cache): Това е среща на геокешъри, което е организирано от някой от участниците и самото събитие представлява геокеш. Понякога по време на такива събирания временно се скриват и реални контейнери, които са налични за откриване само за времето на събитието.

Мега събитие (Mega Event Cache): Това е разновидност на обикновенното събитие, но много по-голямо. За да се смята едно събитие за “мега” такова, в него трябва да вземат участие минимум 500 човека.

10 години! събитие (10 years! Event Cache): Това е специална разновидност на кеша-събитие, по случай честването на 10 години от създаването на играта. Такива събития бяха провеждани в периода 30 април – 3-ти май 2010 год. по целия свят.

Cache-In Trash-Out (CITO) събитие: Това е вариант на кеша-събитие. При него геокешърите се събират, за да почистят със съвместни усилия даден район от боклуци. Мотото на CITO е “Светът е нашата игрална дъска – нека я пазим чиста!”.

Земен кеш (Earthcache): Това са кешове организирани и подържани от Американското геоложко общество (Geological Society of America). На мястото на кеша, играчът намира не контейнер и предмети за размяна, а някакъв образователен материал за Земята. Изключително важно условие, кешът да бъде одобрен и публикуван е описанието му да съдържа образователна информация от науките за земята свързана с района на кеша и задача, която реално да направи участника съпричастен към геологията. EarthCache се предлагат на http://www.earthcache.org и след това се прехвърлят към сайта geocaching.com, в процеса на преглед.

Виртуален кеш (Virtual Cache): При този тип кешове липсват традиционната кутия, дневник и предмети за размяна. Вместо това на мястото има някакъв обект. Като доказателство, че кешът наистина е бил открит/посетен, играчът трябва да изпрати електронно писмо на собственика на кеша, като предостави информация получена на мястото — например дата или име, които са били на някоя табела или пък трябва да публикува своя снимка на мястото, с GPS приемник в ръка.

Уебкам кеш (Webcam Cache): Подобен на вируалния тип кеш — няма контейнер, дневник и предмети за размяна. Вместо това координатите са на място с публично достъпна уебкамера. Вместо записване в дневника, играчът следва да представи снимка от уебкамерата като доказателство.

Groundspeak Headquaters Cache: Седалището на Groundspeak се намира в Сиатъл, САЩ. Геокешърите, които праявяват интерес да посетят щаба, за да логнат този кеша трябва да изпратят електронно писмо до contact@groundspeak.com.

Проект A.P.E. кеш (Project A.P.E. Cache): През 2001 г., четиринадесет геокеша са поставени във връзка с подкрепата на филма “Планетата на маймуните” на 20th Century Fox. Всеки кеш съдържа измислена история, в която учените са разкрили алтернативни пътища на еволюцията при приматите. Тези кешове са в специално маркирани контейнери. Във всеки кеш първоначално се е съдържало част от декорите от филма. Днес почти не са останали кешове от проекта A.P.E., като всичките са се намирали в САЩ.

Wherigo ™ Cache: Wherigo е набор от инструменти за създаване на GPS-базирани игри, които дават възможност на приключения, в реалния свят. Чрез интегрирането на опита на Wherigo, наречен cartridge, намирането на кеш може да се превърне в още по-богато преживяване. Освен това, Wherigo позволява геокешърите да взаимодействат както с физически, така и с виртуални елементи като обекти или символи, докато все още намират и физически контейнер (геокеш). Wherigo-съвместимо GPS устройство трябва да може да пуска такъв cartridge. Научете повече на www.wherigo.com.

Letterbox Hybrid: Letterboxing е друга форма на на игра на търсене на съкровище,  като при нея се използват улики, вместо координати. В някои случаи обаче, собственикът на letterbox го е направил и като геокеш и е публикувал координатите на Geocaching.com. За да прочетете повече за Letterboxing, посетет тeхният уеб сайт.

Геокешинг без разпечатки (Paperless geocaching) е процесът на използване на смартфон или друго електронно устройство с цел да се играе, без да е необходимо разпечатване на описанията на геокешовете. Също така, по този начин играчите получават възможност да поиграят, ако неочаквано имат свободно време и имат със себе си описанието на кешовете в съответния район.

Поради самото естество на играта, ако не се спазват определени правила, играчите може да застрашат самите себе си, други играчи или странични хора, които не участват в играта. Geocaching.com има насоки за скриване на кеш който се публикува на сайта. Други сайтове, като Terracaching.com и Geocaching with Navicache.com, Opencaching.de имат свои собствени правила, относно приемливите за публикуване кешове. В САЩ много институции също имат приети правила, относно поставянето на кешове на територия, която е тяхна собственост или под тяхно управление.

В случаите, когато кешът е скрит в оживен район, търсенето на кеша изисква много търпение, такт и майсторство, така че да не се привлече вниманието на незапознатите с играта (т.нар. мъгъли). Обикновено това се отчита, както от скриващия кеша, така и от тези които го търсят впоследствие. Недостатъчното внимание в това отношение, може да предизвика излишна паника и намеса на полицията, провокирана от „подозрителните“ действия на играчите. Има известни случаи, когато се е стигало до намеса на анти-бомбените отряди на полицията, които в крайна сметка откриват безобиден кеш или пък директно го унищожават.

Сайтове за геокешинг

Има голям брой сайтове, на които може да се публикуват геокешове. Първият и в момента най-големият от тях е Geocaching.com, който се появява през 2000 г. Този сайт има регистрирани членове от цял свят и над 1 милион публикувани кешове. Геокешовете се одобряват за публикуване от доброволци, организирани на регионален принцип. Сайтът е насочен към това, да популяризира спорта геокешинг като занимание за цялото семейство. Освен платеното членство (premium membership) на сайта, е възможно и обикновено, безплатно членство, което осигурява достъп до почти цялата богата база данни с кешове. Разликата е, че платеното членство дава някои предимства от гледна точка на функционалност на сайта — напр. по отношение практикуването на геокешинг без разпечатки, както и достъп до определен брой кешове, които са достъпни само за платените членове.

Следващият сайт, който предлага собствена база данни с кешове е Geocaching with Navicache.com. Започвайки като регионален списък с кешове около февруари 2001 г., Navicache.com бързо набира популярност всред играчи, които търсят по-малко рестриктивни алтернативи за публикуване на кешовете си в сравнение с наличните към онзи момент. Сайтът продължава да се разраства и макар че част от публикуваните кешове могат да бъдат открити публикувани и на други сайтове, Navicache.com предлага и голям брой уникални кешове. За разлика от комерсиалните сайтове, Navicache.com публикува почти всички видове кешове и в никой случай не изисква такса за достъп до базата данни. Принципно всички предложени за публикуване кешове минават процес на проверка и верификация, но правилата, които се следват, са доста либерални.

Алтернативен сайт е и TerraCaching.com, чиято цел е да привлича играчи, които публикуват и търсят кешове, които по някакъв начин са с по-високо „качество“. За целта играчите оценяват откритите от тях кешове.

В САЩ, където се хостват повечето от сайтовете, публикуващи кешове, координатите на кеша не са защитени, но самата информация за кеша е.

Играта придобива все по-голюма популярност и е станала дори обект на сюжети на филми от големия екран. Филми, в които се споменава геокешинг или действието се развива изцяло около играта са:

1. Splinterheads (2009) – http://www.splinterheadsthemovie.com
2. Find Me (2009) – http://www.findmethemovie.com/
3. Are You Scared 2 (2009) – Можете да гледате целия филм онлайн със субтитри тук – http://rapidadd.com/g/show:2BMm:ddf9e770
4. The Cache (2009) –  на страницата има и линк към целия филм, но без субтитри.
5. GPS – The Movie (2007) – http://www.gpsthemovie.com/
6. Tracker (2007)
7. Burried Secrets (2007)
8. Adventures in Geocaching (2006)
9. Geocaching: From the Web to the Woods (2006)

Геокешингът в България

Играта има все повече фенове и в България. На сайтове като geocaching-bg.org можете да намерите информация за нови кешове и да ги откриете, а също и да предложите ваши кешове.

Първият известен геокеш в България е GCRILA и е поставен от играч с псевдоним Virag Tibor (най-вероятно чужденец) на 30 март 2002 г. в района на Рилския манастир (в момента активен, благодарение на Mort). До края на 2002 г. на Geocaching.com са регистрирани още 3 кеша. През 2003–2005 година броят на кешовете нараства незначително, което най-вероятно е свързано с факта, че любителските GPS-приемниците като цяло са непопулярни в България най-вече поради високата си цена и липсват активни български участници. От 2006 г. интересът към играта в България се засилва значително. Статистика на геокешовете в България, регистрирани на Geocaching.com по години (2002-2010):

Година     Брой активни геокешове
2002     2
2003     1
2004     0
2005     5
2006     20
2007     48
2008     92
2009     138
2010     203

По-пълни и актуални статистични данни за българските геокешове може да се намерят на geocaching-bg.org – официалния сайт на българската геокешинг общност.

През май 2008 е отсечена и първата българска геомонета – “Bulgarian Mystic Geocoin”. Геомонетата е с формата на седемлъчевата бронзова розета от Плиска, открита при разкопки през 1961 година (датирана към 7-9 век). Геомонетата е проследима на http://www.geocaching.com

Играта взе да става все по-популярна в България и благодарение на все по-честото й отразяване в Българските медии. На 20.08.2009 г. по bTV бе излъчен репортаж за геокешинг. В други ТВ и радиопредавания също все по-често започна да се споменава за играта. Излязоха десетки статии в различни наши вестници и списания (IT Forum, в-к “Капитал Лайт” и много др.).

Едно допълнително популяризиране на играта идва и от аматьорски геокешинг видео клипчета, споделяни в YouTube и Facebook. Един от първите инициатори да се заснемат геокешинг приключенията на видео и видеоклиповете да се споделят в YouTube беше моя милост. В канала ми в YouTube има над 80 видеоклипа с личните ми геокешинг истории. Тази идея бе прегърната и от kreo_74, който също има завидна колекция от видео в неговия канал в YouTube. Съществуват и много други единични геокешинг клипчета от България.

Geocaching BG – Geocaching Commercial (video)

За финал мога да кажа, че геокешингът е една страхотна игра. Благодарение на нея ще имате допълнителна мотивация да излезете сред природата и да се порадвате на красотите й, да видите места, които иначе едва ли някога ще посетите, ще научите интересни неща и най-важното ще се забавлявате. Не се иска много, за да го направите – опитайте! 🙂

В тази статия са използвани материали от:

Уикипедия

Geocaching.com

Geocaching Bulgaria

Imane – Forum of the Bulgarian Geocachers

bTV

И неделята от този уикенд трябваше да се оползотвори подобаващо. Плана за днес беше пътуване до пещера “Снежанка” до гр. Пещера, разходха, малко образование, почивка и възможност за скриване на нов кеш. 🙂

Пътуването от Пловдив до Пещера, макар и 1 час мина неусетно. Времето сутринта се беше леко намусило, но малко след като пристигнахме се усмихна и слънцето. Рейса ни остави точно до табелата за пещерата на разхлона на пътя за гр. Батак (N42°01.045 E024°16.853).

Началото на пътеката за пещерата.

Пътя е асфалтов и ходенето е сравнително лесно, въпреки наклона и немалкото завои. По-голямата част от пътя до пещерата може да се измине и с автомобил, но аз лично ви препоръчвам да го изминете пеша, както направихме и ние…

По асфалтовия път към пещерата…

В даден момент, може би след около 30-45 мин ходене, трябва да се отклоните от асфалтовия път и се поема по туристическа пътека. Това е и най-крайната точка която може да се достигне и с автомобил (N42°00.071 E024°16.874).

Отклоняване от асфалтовия път…

… и поемане по стръмната пътека.

Пътеката нагоре, макар и стръмна е много приятна за вървене. С нормален ход не би трябвало да ви отнеме повече от 30 мин, за да стигнете до пещерата. В по-голямата си част има изградени огради, пейки и дори… стъпала!

Нагоре по пътеката… Дишай дълбоко! 🙂

Както казах, не след дълго стигнахме и самата пещера. Ето малко повече информация и за нея:

Входа на пещерата (N 42° 00.154 E 024° 16.637)…

Пещерата е разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. Открита е неотдавна. На 3 януари 1961г., Борис Ефтимов, Генчо Коцев и Георги Златаров случайно намират нейния вход. Кръстникът й е известният български спелеолог Алекси Петров. Независимо от това че е сравнително малка, в пещерата можете да видите едни от най-красивите ледникови форми в България. Дължината и е само 145 м, с постоянна годишна температура 8 градуса. Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера.

Първата ни среща с тази красавица е в Залата на виметата.

Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Най-големият сталактит е дълъг 1.27м. “Снежанка” се състои от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала, изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, дала името на пещерата.

Залата на виметата…

В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Намерената бронзова игла и съдове край кръглото огнище са едно потвържение, че в дълбините на Голямата зала е намирало приют древното тракийско племе беси.

Пещерата е обявена за природна забележителност и поставена под закрилата на закона. През 1968г. Снежанка става достъпна за масово посещение – благоустроена и електрифицирана. Снежанка е и сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Територията на пещерата и особено страничните галерии, които са неосветени и не се посещават от туристи съхраняват ценни местообитания за редица редки и защитени видове. Съгласно Палеарктичната класификация, Снежанка се отнася към следните типове местообитания: 65.22 Континентални прилепни пещери, 65.41 Пещери с безгръбначни троглобионти в умерената зона, 65.5 Пещери с безгръбгначни троглофили, 65.6 Пещери с безгръначни субтроглофили.

Биоразнообразието на територията на пещерата, включва интересни представители на троглобионтите, които са с най-висока консервационна стойност. Троглобионтите са отлично адаптирани към подземен живот организми, в повечето случаи ендемични за дадена пещера или район. Почти всички са загубили пигментацията на тялото си, очите липсват или са силно редуцирани, сетивните или тектилните органи са силно развити, живеят и се размножават само в подземна среда. От тази екологична категория наскоро в пещерата бяха открити много интересен бръмбар, предствител на Tribus, вероятно нов за науката род и вид и вероятно нов вид многоножка от род Bacillidesmus, чието научно описание предстои. Други установени троглобионти са троглобионтната скрипя (Lithobius lakatnicensis), низши безкрили насекоми (Plusiuocampa sp.), видове от род Chtonius и представители на Collembola. От прилепите в пещерата са установени голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), трицветен нощник (Myotis emarginatus) и голям нощник (Myotis myotis).

В дебрите на пещерата към края на нашата обиколка.

Освен,че си направихме страхотна разходка сред природата, видяхме и се насладихме на доста от подземнте й красоти остана време и за малко геокешинг… Скрих нов кеш на това разкошно място.
Snow White and the Seven Dwarfs (GC2R0G4).

Една приятелка психоложка ми направи психопрофил (тест на Д. Кейрси)… 🙂 Стори ми се забавно да споделя резултатите с вас.

Максим Горки (ISTJ): Логико-сензорен интроверт, разсъдителен („попечител”). Притежава делова логика, стреми се всичко да класифицира, да планира, да разработва в детайли и планове, да анализира подробности, да изпълнява работата планомерно, в срок. Не обича неяснотите, неточностите, стреми се всичко да разположи по полиците. Опекун, обстоятелствен, дори заядлив понякога, домошар.

Това са хора волеви, упорити, понякога дори сурови. Смятат, че дисциплината и редът са много важни и изискват от другите съблюдаване на реда, понякога грубо и жестоко. Умеят да дестват бързо и точно и да довеждат започнатото дело докрай. Когато се устремят към крайната цел, в стремежа си да достигнат практически резултати, оставят без внимание чувствата и интересите на изпълнителите.

Лошо оценява възможностите на хората, често не знае на какво са способни околните, затова проявява повишена бдителност, подозрителност и потйност. Не обича ярките необикновени личности. Под негово ръководство могат да се изпълняват добре производствени планове, но не и изследователска работа. Стреми се да контролира всеки въпрос, като се задълбочава в детайлите.

Надежден и отговорен тип. Добре подхожда за ролята на мениджър. Движи се от чувство за отговорност, продуктивност и практически резултат. Всекидневните му задължения са разпределени по пунктове, а по силата на своята интроверсия той изглежда сдържан и хладен. Нелошо си подхожда с околните, умее да убеждава. Верен е на думата си. Работата за него е на първо място и едва след това идват семейните и обществените задължения. Отличава се със спокойствие и издържливост, а в конфликтни ситуации проявява твърдост и самообладание. Сред лидерите този социотип може да се открие в охранителните структури и във въоръжените сили. Сред военните 30% от харата са от този тип, а сред останалото население – 6%. Извънредно скъпи на похвали, даже там, където е необходимо.

Повечето неща са верни, между другото… 🙂

Днес и аз реших да се възползвам от хубавото време и да покарам колело на Гребната в Пловдив. Не бях карал от октомври миналата година и в интерес на истината нямах търпение. Бях си стегнал колелото след стоенето в мазето цяла зима – напомпах си гумите, сложих си нови светлоотражатели и светлини… Всичко си беше тип-топ. Сложих си вело-ръкавиците, напълних си шишето с вода, пуснах си любимото радио “NRJ” на телефона, сложих слушалките и тръгнах.

Първото нещо, което ме подразни на път за Гребната беше, нещо което не ми се случва за първи път, но като че ли бях позабравил. А именно, че града не е пригоден за движение на велосипеди. Няма да говоря, че почти няма алеи за велосипеди, да не говорим за места, където можеш да си оставиш колелото без да се страхуваш, че ще ти го откраднат – това си е направо утопия. Дразни ме например първо спрелите навсякъде коли – по тротоари, до тротоара, на улицата – навсякъде. Когато съм с колелото се предполага, че трябва да карам до самия бордюр на тротоара, за да не преча на движението. Е хубаво, но когато не заобикалям спрелите автомобили се налага да се съобразявам и с недружелюбни пешеходци, които поради някаква неразбираема за мен причина не вървят по абсолютно празния тротоар, а по улицата ДО тротоара! И когато недай си Боже се осмеля да сигнализирам със звънеца си да се преместят на тротоара или поне да се отдръпнат от пътя ми  бивам засипан със ругатни! Поради тази причина гледам да карам по тротоара, когато маршрутът ми го позволява, но и тогава си навличам гнева на минувачите. Получава се малко патова ситуация – не мога да карам на улицата, не мога да карам до тротоара, не мога да карам и на тротоара…

Както и да е – добрах се до Гребната в крайна сметка. Винаги съм харесвал това място. Дори атмосферата е някак си друга там – природа, чист въздух, вода… и всичко това в града! Лошото беше, че веднага щом пристигнах и се засилих с колелото си се сблъсках с другият проблем – хора навсякъде! Майки с деца, тинейджъри, пенсионери, деца карат колелета, ройлери и т.н. – сигурно половината Пловдив беше там. В началото ми беше забавно, защото заобикалях хората като на слалом без да забавям особенно, но в последствие взе да ми омръзва, защото на няколко пъти се наложи буквално да спра, защото например групичка хора си правят лаф-мохабет по средата на алейката и аз няма от къде да ги заобиколя, или друга групичка решили, незнайно защо да вървят в редица, заемайки цялото пространство, или дечица, които карат колелелтата си като самоубийци – не в права линия, а на зиг-заг (на два пъти едва не отнесох две такива) или любимият ми момент – хора си разхождат кучетата, но пуснали каишката с дължина 5-10 м и аз се чудя как да мина без да забера и кучето с мен… Напълно ми е ясно, че Гребната не е правена за мен и, че всеки има право да е там, но малко здрав разум прекалено много ли е да се поиска? Необходимо ли е, като се разхождате да го правите в редица? Или ако имате да проведете някой важен разговор, проблем ли е това да стане малко по- в страни, а не по средата на алеята? Като разхождате кучето си необходимо ли е то да върви 10 метра пред вас на каишка? Не знам – може и да искам твърде много, но според мен на всички ще ни е по-удобно на Гребният канал, ако всеки поне малко се съобразява…

Иначе не мога да кажа, че разходката ми беше изцяло неприятна… Успях все пак да покарам малко, пораздвижих се. А и гледките наоколо бяха много приятни. 😉 Нали знаете приказката, че когато се постопли Главната улица в Пловдив се превръща в модният подиум на Пловдив. Всяка готина мацка се облича с най-сексите и най-нови дрешки, които има и си ги “разхожда” по Главната. Е, “спортната” колекция е на Гребната! 🙂

Стотици милиони души от 134 страни се очаква да угасят тази вечер (26 март) осветлението си между 20.30 и 21.30 часа за тазгодишното честване на Часът на земята, съобщиха световните медии. Инициативата на международната природозащитна организация WWF (Световен фонд за дивата природа) е подкрепена от Обединените нации и целта й е да насочи вниманието към личния принос за решаване на проблемите с климата. Всяка година броят на участниците в глобалното събитие расте. Макар че WWF по традиция прави справки за спестеното електричество в отделните държави и свързаните с него въглеродни емисии, кампанията е по-скоро символичен жест – призив за действия към държавите, бизнеса и всички граждани за намаляване на парниковия ефект върху планетата.

WWF Earth Hour 2011 (video)

Часът на Земята 2011″ ще угасне осветлението на някои от най-познатите места на планетата – Айфеловата кула в Париж, Бранденбургската врата в Берлин, виенското колело “Ландън Ай” в Лондон, Ла Саграда фамилия в Барселона, мостовете на Дунав в Будапеща, моста през Босфора в Истанбул, Ниагарския водопад, операта в Сидни, станцията “Дейвис” в Антарктика, Таймс Скуеър в Ню Йорк, най-високата сграда в света “Бурж Халифа” в Дубай и много други.

В България официално в инициативата ще се включат 47 града. В София ще бъде угасено фасадното осветление на Народното събрание, сградата на президентството, Народният театър, БНБ, храмовете “Александър Невски”, “Св. Неделя”, “Св. София”, Народната библиотека, хотелите “Шератон”, “Грандхотел София” и “Хилтън”, и на няколко министерства.

Не забравяйте да се включите и вие и загасете осветлението във вашия дом от 20:30 до 21:30!