PEREGRINUS

Днес и аз реших да се възползвам от хубавото време и да покарам колело на Гребната в Пловдив. Не бях карал от октомври миналата година и в интерес на истината нямах търпение. Бях си стегнал колелото след стоенето в мазето цяла зима – напомпах си гумите, сложих си нови светлоотражатели и светлини… Всичко си беше тип-топ. Сложих си вело-ръкавиците, напълних си шишето с вода, пуснах си любимото радио “NRJ” на телефона, сложих слушалките и тръгнах.

Първото нещо, което ме подразни на път за Гребната беше, нещо което не ми се случва за първи път, но като че ли бях позабравил. А именно, че града не е пригоден за движение на велосипеди. Няма да говоря, че почти няма алеи за велосипеди, да не говорим за места, където можеш да си оставиш колелото без да се страхуваш, че ще ти го откраднат – това си е направо утопия. Дразни ме например първо спрелите навсякъде коли – по тротоари, до тротоара, на улицата – навсякъде. Когато съм с колелото се предполага, че трябва да карам до самия бордюр на тротоара, за да не преча на движението. Е хубаво, но когато не заобикалям спрелите автомобили се налага да се съобразявам и с недружелюбни пешеходци, които поради някаква неразбираема за мен причина не вървят по абсолютно празния тротоар, а по улицата ДО тротоара! И когато недай си Боже се осмеля да сигнализирам със звънеца си да се преместят на тротоара или поне да се отдръпнат от пътя ми  бивам засипан със ругатни! Поради тази причина гледам да карам по тротоара, когато маршрутът ми го позволява, но и тогава си навличам гнева на минувачите. Получава се малко патова ситуация – не мога да карам на улицата, не мога да карам до тротоара, не мога да карам и на тротоара…

Както и да е – добрах се до Гребната в крайна сметка. Винаги съм харесвал това място. Дори атмосферата е някак си друга там – природа, чист въздух, вода… и всичко това в града! Лошото беше, че веднага щом пристигнах и се засилих с колелото си се сблъсках с другият проблем – хора навсякъде! Майки с деца, тинейджъри, пенсионери, деца карат колелета, ройлери и т.н. – сигурно половината Пловдив беше там. В началото ми беше забавно, защото заобикалях хората като на слалом без да забавям особенно, но в последствие взе да ми омръзва, защото на няколко пъти се наложи буквално да спра, защото например групичка хора си правят лаф-мохабет по средата на алейката и аз няма от къде да ги заобиколя, или друга групичка решили, незнайно защо да вървят в редица, заемайки цялото пространство, или дечица, които карат колелелтата си като самоубийци – не в права линия, а на зиг-заг (на два пъти едва не отнесох две такива) или любимият ми момент – хора си разхождат кучетата, но пуснали каишката с дължина 5-10 м и аз се чудя как да мина без да забера и кучето с мен… Напълно ми е ясно, че Гребната не е правена за мен и, че всеки има право да е там, но малко здрав разум прекалено много ли е да се поиска? Необходимо ли е, като се разхождате да го правите в редица? Или ако имате да проведете някой важен разговор, проблем ли е това да стане малко по- в страни, а не по средата на алеята? Като разхождате кучето си необходимо ли е то да върви 10 метра пред вас на каишка? Не знам – може и да искам твърде много, но според мен на всички ще ни е по-удобно на Гребният канал, ако всеки поне малко се съобразява…

Иначе не мога да кажа, че разходката ми беше изцяло неприятна… Успях все пак да покарам малко, пораздвижих се. А и гледките наоколо бяха много приятни. 😉 Нали знаете приказката, че когато се постопли Главната улица в Пловдив се превръща в модният подиум на Пловдив. Всяка готина мацка се облича с най-сексите и най-нови дрешки, които има и си ги “разхожда” по Главната. Е, “спортната” колекция е на Гребната! 🙂