PEREGRINUS

И неделята от този уикенд трябваше да се оползотвори подобаващо. Плана за днес беше пътуване до пещера “Снежанка” до гр. Пещера, разходха, малко образование, почивка и възможност за скриване на нов кеш. 🙂

Пътуването от Пловдив до Пещера, макар и 1 час мина неусетно. Времето сутринта се беше леко намусило, но малко след като пристигнахме се усмихна и слънцето. Рейса ни остави точно до табелата за пещерата на разхлона на пътя за гр. Батак (N42°01.045 E024°16.853).

Началото на пътеката за пещерата.

Пътя е асфалтов и ходенето е сравнително лесно, въпреки наклона и немалкото завои. По-голямата част от пътя до пещерата може да се измине и с автомобил, но аз лично ви препоръчвам да го изминете пеша, както направихме и ние…

По асфалтовия път към пещерата…

В даден момент, може би след около 30-45 мин ходене, трябва да се отклоните от асфалтовия път и се поема по туристическа пътека. Това е и най-крайната точка която може да се достигне и с автомобил (N42°00.071 E024°16.874).

Отклоняване от асфалтовия път…

… и поемане по стръмната пътека.

Пътеката нагоре, макар и стръмна е много приятна за вървене. С нормален ход не би трябвало да ви отнеме повече от 30 мин, за да стигнете до пещерата. В по-голямата си част има изградени огради, пейки и дори… стъпала!

Нагоре по пътеката… Дишай дълбоко! 🙂

Както казах, не след дълго стигнахме и самата пещера. Ето малко повече информация и за нея:

Входа на пещерата (N 42° 00.154 E 024° 16.637)…

Пещерата е разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. Открита е неотдавна. На 3 януари 1961г., Борис Ефтимов, Генчо Коцев и Георги Златаров случайно намират нейния вход. Кръстникът й е известният български спелеолог Алекси Петров. Независимо от това че е сравнително малка, в пещерата можете да видите едни от най-красивите ледникови форми в България. Дължината и е само 145 м, с постоянна годишна температура 8 градуса. Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера.

Първата ни среща с тази красавица е в Залата на виметата.

Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Най-големият сталактит е дълъг 1.27м. “Снежанка” се състои от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала, изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, дала името на пещерата.

Залата на виметата…

В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Намерената бронзова игла и съдове край кръглото огнище са едно потвържение, че в дълбините на Голямата зала е намирало приют древното тракийско племе беси.

Пещерата е обявена за природна забележителност и поставена под закрилата на закона. През 1968г. Снежанка става достъпна за масово посещение – благоустроена и електрифицирана. Снежанка е и сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Територията на пещерата и особено страничните галерии, които са неосветени и не се посещават от туристи съхраняват ценни местообитания за редица редки и защитени видове. Съгласно Палеарктичната класификация, Снежанка се отнася към следните типове местообитания: 65.22 Континентални прилепни пещери, 65.41 Пещери с безгръбначни троглобионти в умерената зона, 65.5 Пещери с безгръбгначни троглофили, 65.6 Пещери с безгръначни субтроглофили.

Биоразнообразието на територията на пещерата, включва интересни представители на троглобионтите, които са с най-висока консервационна стойност. Троглобионтите са отлично адаптирани към подземен живот организми, в повечето случаи ендемични за дадена пещера или район. Почти всички са загубили пигментацията на тялото си, очите липсват или са силно редуцирани, сетивните или тектилните органи са силно развити, живеят и се размножават само в подземна среда. От тази екологична категория наскоро в пещерата бяха открити много интересен бръмбар, предствител на Tribus, вероятно нов за науката род и вид и вероятно нов вид многоножка от род Bacillidesmus, чието научно описание предстои. Други установени троглобионти са троглобионтната скрипя (Lithobius lakatnicensis), низши безкрили насекоми (Plusiuocampa sp.), видове от род Chtonius и представители на Collembola. От прилепите в пещерата са установени голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), трицветен нощник (Myotis emarginatus) и голям нощник (Myotis myotis).

В дебрите на пещерата към края на нашата обиколка.

Освен,че си направихме страхотна разходка сред природата, видяхме и се насладихме на доста от подземнте й красоти остана време и за малко геокешинг… Скрих нов кеш на това разкошно място.
Snow White and the Seven Dwarfs (GC2R0G4).