Катедра по история на литературата и сравнително литературознание

Уъркшопът „Каква ни е Медея?“ се проведена 16 и 17 април 2008 г. от екип към Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание при Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, със съдействието на Консулството на Република Гърция в гр. Пловдив, Педагогическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, поделение „Научна и приложна дейност“ при ПУ „Паисий Хилендарски“ и Съюза на учените в България – клон Пловдив. Форумът беше посветен на литературната, научната, преводната и театралната рецепция на Еврипидовата трагедия „Медея“ в България. Инициатор на проекта е проф. Клео Протохристова, ръководител на екипа и на катедрата организатор.

Събитието беше открито от г-н Никос Матюдакис, консул на Република Гърция в гр. Пловдив. Участваха водещи имена от българската култура – драматурзи, композитори, университетски преподаватели, сред които проф. Надежда Сейкова (режисьор и преподавател в НАТФИЗ), Диана Добрева (актриса и режисьор), Елена Камбурова (костюмограф), Румяна Мартон (композитор, вокален педагог), Антония Каракостова (театровед), доц. Светослав Овчаров (режисьор и преподавател в НАТФИЗ), доц. Искра Николова (преподавател в НАТФИЗ) и др.

По-важните акценти в Програмата бяха изпълнението на „Сънищата на Медея“, моноопера за сопран и роял на композитора Румяна Мартон; представянето на „Медея“ на Еврипидот Учебния театър при ПУ „Паисий Хилендарски“ (режисьор проф. Надежда Сейкова); прожекцията на филма „Възстановителна репетиция“ (2004) и среща с неговия режисьор – Светослав Овчаров.

Настоящият сборник включва текстовете на презентациите от уъркшопа, както и част от материалите, събрани в хода на проучването на българската рецепция на Еврипидовата трагедия от екип преподаватели, под ръководството на проф. Клео Протохристова. Проучвателната работа беше извършена с помощта на Поделение „Научна и приложна дейност“ при ПУ „Паисий Хилендарски“, а също и на Университетска фондация – Пловдив.

За повече информация може да посетите официалния сайт на проекта на адрес : http://atticdrama.com

Книгата, следствие от хабилитационен труд, предлага стратегия за проучване на немския романтизъм, назована „тематична археология”. Обект на изследване са автори като Вакенродер, Фридрих и Август Шлегел, Новалис, Лудвиг Тик, Айхендорф, Адалберт фон Шамисо, Е. Т. А, Хофман и техните произведения. Визират се и преводите им на български език, като се поставя въпросът кои послания достигат до българския читател и кои са изгубени по пътя.

Наблюденията се провеждат и чрез прилагането на два нарочно формулирани принципа – „принципа на археологията” и „принципа па анатомията”, видени като резултат от потребността на културата да описва себе си в диахрония и в синхрония. Немският романтизъм е огледан и в перспективата на едно слабо застъпено в литературоведските съчинения отношение — „алхимия и литература”. Потърсени са доказателства за присъствието на херметически концепти, на алхимическа и окултна символика в творчеството на ранните и на късните немски романтици. Проследени са отгласи от идеите на Хенрих Корнелий Агрипа, Якоб Бьоме, Парацелз, Сведенборг.

Рубрика „Витрина” – Литературен вестник, Год. 19, бр. 18, 19.–25.05.2010, с. 5. http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1093.pdf

Дияна Николова е преподавател по антична и западноевропейска литература в Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Завършила е българска филология с втора специалност руска филология в ПУ „П. Хилендарски“. Автор е на книгата „От разказа към мита“ (1997, в съавторство със Светла Черпокова), съставител е на антологията „Старогръцка лирика“ (2001); автор е на студии и статии върху античната литература и западноевропейското изкуство и литература. Съавтор е в учебници и учебни помагала по литература.

Настоящата книга е докторска дисертация. В основата на изследването стои опитът за едно систематично проучване на аспектите на човешкото в старогръцката култура – как елинът мисли и говори за себе си и другите, за божествената и човешката сфера и отразява това в художествената творба; какви са ранните представи за човешкото и как те се артикулират в старогръцката лирика; какви са типовите представи за човека в една агонална по своя характер култура, където човешкото съществувание е прицелено в точката на славата и безсмъртието, а паметта е гарант за това безсмъртие; какви са аспектите на личността, най-ранните форми на изява на „аза“, видими в културата на Елада от периода VІІ – началото на ІV в. пр. Хр. Вниманието е фокусирано основно върху развойните тенденции в старогръцката лирика от периода на архаиката и класиката. Те са видени и в един по-общ културен контекст, за да се проследи  дълговековният живот на някои теми, мотиви и литературни топоси, родени в лириката от епохата на архаиката и ранната класика и разгръщащи се в западноевропейската култура до края на ХVІІІ век.

Изследването откроява приемствеността между културни епохи и художествени практики, приемственост на теми и мотиви, на идеологически схеми, на важни и устойчиви антропологически категории, изградили корпуса на западноевропейската култура. То очертава някои интересни интертекстуални обвързвания, осъществяващи се както в полето на старогръцката лирика, така и на тази лирика спрямо последвалата я поетическа традиция в Европа. В съпоставка с тенденциите в старогръцката лирика се представя и развитието на елинския пластичен и живописен език в периода VІІ–ІV в. пр. Хр., очертават се каноните за изображение на човека в скулптурата и живописта. Изследването анализира и представите за връзката между лирика – музика в античността, както и раждането на соловата музика.

Рецензия на Георги Каприев във в. “Култура”, бр. 5, 11.02.2011 – http://www.kultura.bg/bg/article/view/17995

 На 08.02.2010  Младен Влашки представи новата книга на Живко Иванов “Европа ли? Европа, я!”,  публикувана от изд. “Хермес”. Тя събира избрани текстове от редовната петъчна колонка на в. “Марица”, писана в продължение на 6 години (2004 – 2010). Темите засягат актуални въпроси на българското общество в периода на предприсъединяването и членството в Европейския съюз, разкриват дълбоката предистория на българския европеизъм и антиевропеизъм, идеите за самобитност и уникалност. Жанрово есетата са разнообразни – от пътеписни и злободневни до етнофилософски и социокултурни.

На добър път сред читателите й!

В катедра “История на литературата и сравнително литературознание” се провеждат  конкурси за  редовни докторанти по научните специалности 06.04.01 Теория и история на литературата (детска литература) и 05.04.02 Българска литература (българска литература от Освобождението до Първата световна война).