Катедра по история на литературата и сравнително литературознание

      Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание във Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски” организира цикъл лекции на тема „Флорентински ренесанс” с лектори проф. д.ф.н. Георги Каприев, проф. д.ф.н. Клео Протохристова и гл. ас. д-р Дияна Николова.

Вторият модул е посветен на един частен аспект от Флорентинския ренесанс – изобилието от изображения на Благовещение в изкуството от XV век. Търси се обяснение за интензифицирането на интереса към темата с фокусиране върху присъщата й символика и обследване на контекстите – обществено историческия и собствено естетическия. Предлага се хипотеза за мястото и ролята на благовещенския сюжет в ренесансовия мегатекст.

Втората лекция ще се проведе от проф. д.ф.н. Клео Протохристова на 11 декември, сряда, от 15.00 ч. в 12. с. з. (Ректорат).

КОНКУРСИ за отпускане на стипендии на български граждани за обучение, специализации и научни изследвания в чужбина за академичната 2014/2015 година – СТУДЕНТИ

КОНКУРСИ за отпускане на стипендии на български граждани за обучение, специализации и научни изследвания в чужбина за академичната 2014/2015 година – ПРЕПОДАВАТЕЛИ

На 02.12.2013 г.  в зала Компас на ПУ „Паисий Хилендарски” се проведе откритото заключително заседание  за присъждане на образователната и научна степен ‘доктор’  на асистент  Здравко Трифонов Дечев, редовен докторант към Катедра по история на литературата и сравнително литературознание.

Дисертационният труд “ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ГЛАС (ПРОБЛЕМЪТ УСТНОСТ – ПИСМЕНОСТ ВЪВ ВЪЗРОЖДЕНСКАТА КУЛТУРА)” беше успешно защитен пред национално жури в състав: 

доц. д-р Мила Димитрова Кръстева (председател на журито)

проф. д.ф.н. Инна Иванова Пелева (рецензент)

проф. д-р Амелия Веселинова Личева (рецензент)

 доц. д-р Доротея Димитрова Добрева 

 доц. д-р Юлия Христова Николова (научен ръководител)

Премиерата на сборника “Атика в България“  се състоя на 27 ноември от 17:00 ч. в Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автори в тома са: Светла Черпокова, Младен Влашки, Клео Протохристова, Невена Панова, Витана Костадинова, Йоана Сиракова, Стефка Видева, Славка Михайлова, Вяра Калфина; както и специалните гости: Оливър Таплин (Университет в Оксфорд), Лорна Хардуик (Отворен университет, Лондон), Барбара Бибик (Университет в Торун). За “Атика в България”, в присъствието на съставителя и част от авторите, говориха проф. Мирена Славова, проф. Амелия Личева и проф. Виолета Дечева. Студенти от специалност “Класическа филология” представиха кратък откъс от постановка на Еврипд.

Материали и кадри от представянето виж на адрес:

https://www.youtube.com/playlist?list=PLVv1za1T72FOUKzcK0bnqGIsB-o2tKdo8

ФЛОРЕНТИНСКИ РЕНЕСАНС

Лектори: проф. д.ф.н. Георги Каприев, проф. д.ф.н. Клео Протохристова, гл. ас. д-р Дияна Николова

Анотация: Курсът си поставя за задача да представи от три неслучайни гледни точки културата на Ренесанса в Италия. Фиксирайки се върху класически негови топоси, той подбира развитията във Флоренция като “класическо място” за изследваните културни процеси. Работата по курса предполага уточняване на самото понятие “Ренесанс”, извеждане на основните му характеристики, формулиране на спецификите на ренесансовото образование и изкуство, както и на ренесансовата литература и философия.

Първата специализирана част е посветена на новия антропологически концепт, генериращ характерния за ренесансова Флоренция философски стил с неговите особености, при което детайлно се уточнява характерния за него “платонизъм”. Специално внимание се обръща на двама от емблематичните Флорентински философи: Пико делла Мирандола и Марсилио Фичино с концентрация върху форматиращи техни текстове. Търси се непосредствена кореспонденция на тяхното философстване със стиловете и жизнените практики на големите художници, работили по тяхно време. Като особен тип “резюмиране” специфичния тип теоретичен и практически живот се анализира делото на Савонарола.

Вторият модул е посветен на един частен аспект от Флорентинския ренесанс – изобилието от изображения на Благовещение в изкуството от XV век. Търси се обяснение за интензифицирането на интереса към темата с фокусиране върху присъщата й символика и обследване на контекстите – обществено историческия и собствено естетическия. Предлага се хипотеза за мястото и ролята на благовещенския сюжет в ренесансовия мегатекст.

Третата част е посветена на едно ново изкуство, което се ражда във Флоренция в края на XVI век – операта. Очертават се някои аспекти, свързани с появата на операта като dramma per musica: отношението поезия – музика и присъствието на операта в контекста на светския театър, балета, ренесансовата драматургия, поезия и проза; влиянието на пасторала върху развитието на операта. Тази част от курса ще проследи накратко дейността на Флорентинската Camerata, основните трактати за музиката (през XV-XVI в.), както и ренесансовите идеи за перспектива, за сценична архитектура и живописта, родили и новия тип сценично пространство на ренесансовия театър и операта. Откроява се начинът на осмисляне на операта (opera, вм. dramma per musica, opera scenica) именно като ново изкуство, родено от диалога между поезия и музика, в дебата за приоритетната роля на едно от двете изкуства в операта, които на свой ред водят от общото обозначение за „техне” до дефинирането на операта главно чрез музиката и до новия статут на музиканта в XVI–XVII век.

Първата лекция ще се проведе от проф. д.ф.н. Георги Каприев на 27 ноември, сряда, от 15.00 ч. в 29. с.з. (в сградата на ул. „Костаки Пеев” 21, ет 2.).

На 27 ноември 2013 г. от 17.00 ч. в  Огледалната зала на Софийски университет “Свети Климент Охридски” ще бъде представен сборникът “Атика в България”. Катедра Класическа филология на Софийски университет “Свети Климент Охридски” и Катедра по история на литературата и сравнително литературознание на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” ви канят на представянето.

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ” ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ

на тема:

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ, НЕГОВАТА ИСТОРИЯ, НЕЙНИТЕ ПРЕПИСИ, ПРЕПРАВКИ И ПРИПИСКИ – ПРЕДАЙ НАТАТЪК!

Лектор: Доц. д-р Мила Кръстева

29 октомври 2013 г. 15.00 ч.

11 ауд. (на партера в Ректората)

Лекцията се провежда в рамките на проекта: “От идеята за историята към националното, космополитното и глобалното: преписите и преправките на

“История славянобългарска” на Паисий Хилендарски и културноидентификационните модели на XVIII – XXI в. ” (Проект № НИ13 ФЛФ014 / 20.03.2013 от 23.04.2013 на Фонд “НИ” на ПУ)

Ръководител на проекта: Доц. д-р Мила Кръстева

Членове на проекта: доц. д-р Йордан Костурков, гл. ас. д-р Атанаска Тошева, гл. ас. д-р Иванка Гайдаджиева, гл. ас. д-р Фани Бойкова, гл. ас. Антоанета Джельова, гл. ас. Гергана Иванова, гл. ас. Мариана Куршумова, докт. Галина Димитрова, докт. Тенчьо Дерекювлиев, Самуил Дабов (студент)

С предстоящата лекция Деканатът на Филологическия факултет на Пловдивския университет поздравява любомъдрите българи с Деня на народните будители (1 ноември 2013 г.)

Текстовете, включени в този сборник, съставляват представителна част от резултатите на проучванията,  които бяха осъществени в рамките на научния проект „Документиране и изследване на рецепцията на античната драма в България: превод, сценична реализация, изкуства, образование и културни политики“, субсидиран от Фонд научни изследвания (ДИД 02/1709). Участници в проекта са преподаватели, специалисти и докторанти от Катедра „Класическа филология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Катедра „История на литературата и сравнително литературознание“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.  В сборника са включени и текстовете на лекции, изнесени в рамките на проекта от нашите партньори проф. Оливър Таплин и проф. Лорна Хардуик от Великобритания и на проф. Барбара Бибик от Полша.

За мащаба на извършената работа свидетелства и приложеният летопис на български постановки на произведения на старогръцката драма – театрални и музикално-сценични. Издирени и описани са както режисьорските интерпретации на пиесите на Есхил, Софокъл , Еврипид и Аристофан, така и разнообразните случаи на техни адаптации. Освен  постановките на професионални театри са обхванати и такива, осъществявани от аматьорски състави. Летописът е изработен въз основа  на базата данни с подробни досиета на всяка постановка, изработени по стандарт, утвърден от

ARCNEТ (Европейска мрежа за документиране и изследване на постановките на старогръцката драма), достъпна на сайта „Атика в България“ (http://atticdrama.com).  Значителна  част от тази база данни е плод на дългогодишна дейност, предхождаща настоящия проект  и осъществена от екипа на Пловдивския университет в  хода на поредица от вътрешноуниверситетски проекти от  1997 г. нататък  под наслова „Атика в България“. Като реверанс към  този начален етап, изпълнен с много усърдие и ентусиазъм, със същото заглавие се представя и този сборник.

Проф. дфн Клео Протохристова

На 11 и 12 октомври 2013 г. в ПУ “Паисий Хилендарски” ще се проведе  ЮБИЛЕЙНА МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ 40 ГОДИНИ ФИЛОЛОГИИ. В рамките на събитието Катедра по история на литературата и сравнително литературознание организира секция ИДЕОЛОГИЯ И ЛИТЕРАТУРНА РЕЦЕПЦИЯ със следната програма:

СЕКЦИЯ

ИДЕОЛОГИЯ И ЛИТЕРАТУРНА РЕЦЕПЦИЯ

11 ОКТОМВРИ 2013

ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЛЕО ПРОТОХРИСТОВА

11.00 – 11.15 Клео Протохристова: Откриване на заседанието

11.15 – 11.30 Владимир Трендафилов (СУ): ВЛИЯНИЕ И РЕЦЕПЦИЯ, ПОЛИТИКА И  КУЛТУРА

11.30 – 11.45 Амелия Личева (СУ): НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ В НОВИЯ ВЕК. ИДЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ИЗБОРИ

11.45 – 12.00 Милена Кирова (СУ): ВЪОБРАЗЕНАТА БЪЛГАРИЯ. БРИТАНСКИЯТ КОЛОНИАЛЕН ДИСКУРС ОТ ВЧЕРА И ДНЕС

12.00 – 12.30 Дискусия

12.30 – 14.00 Обедна почивка

ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КИРОВА

14.00 – 14.15 Иван Русков (ПУ): ОБРАЗ И ПОДОБИЕ: ПРЕ/СЪЗДАВАНЕ НА ПАИСИЙ ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК

14.15 – 14.30 Николай Чернокожев (СУ): РОБИ И РОБСТВА

14.30 – 14.45 Младен Влашки (ПУ): ЕВРОПЕЙСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН АВАНГАРДИЗЪМ В БЪЛГАРСКИЯ СОЦИОКУЛТУРЕН КОНТЕКСТ НА ГОДИНИТЕ СЛЕД ПЪРВТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

14.45 – 15.00 Клео Протохристова (ПУ): ЗА ЕДИН ЕПИЗОД ОТ БЪЛГАРСКАТА РЕЦЕПЦИЯ НА СТАРОГРЪЦКАТА ТРАГЕДИЯ. („ОРЕСТИЯ“ НА ВИЛИ ЦАНКОВ ОТ 1986 Г. – ТВОРЧЕСКИ ИДЕИ, КРИТИЧЕСКИ РЕАКЦИИ И ИДЕОЛОГИЧЕСКИ КОНТЕКСТИ)

15.00 – 15.15 Дискусия

15.15 – 15.30 Кафе пауза

ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РУСКОВ

15.30 – 15.45 Дечка Чавдарова (ШУ): „КАВКАЗКИТЕ ПЛЕННИЦИ“ В СЪВРЕМЕННАТА РУСКА КУЛТУРА: ЛИТЕРАТУРЕН РИМЕЙК И ИДЕОЛОГИЧЕСКА УПОТРЕБА

15.45 – 16.00 Калина Лукова (БСУ): ИДЕОЛОГЕМИТЕ КАТО ПОЕТИЧЕСКИ „CAPRICHOS“

16.00 – 16.15 Дария Карапеткова (СУ): ПРЕВОДИТЕ ОТ ИТАЛИАНСКИ ЕЗИК ПРЕЗ 50-ТЕ ГОДИНИ: ИЗДАТЕЛСКИ И ИДЕОЛОГИЧЕСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ

16.15 – 16.30 Славка Михайлова (ПУ): АДАПТАЦИИ В ПРОЗА НА ОМИРОВАТА „ИЛИАДА“ ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ – ПРОБЛЕМИ НА РЕЦЕПЦИЯТА (1878 – 1944 Г.)

16.30 – 16.45 Дискусия