НАУЧЕН СЕМИНАР

за докторанти и магистри от „Актуална българистика”

Лектори: проф. д.ф.н Клео Протохристова, проф. д.ф.н. Георги Каприев, гл.ас. д-р Дияна Николова

Курсът си поставя за задача да представи от три неслучайни гледни точки културата на Ренесанса в Италия. Фиксирайки се върху класически негови топоси, той подбира развитията във Флоренция като “класическо място” за изследваните културни процеси. Работата по курса предполага уточняване на самото понятие “Ренесанс”, извеждане на основните му характеристики, формулиране на спецификите на ренесансовото образование и изкуство, както и на ренесансовата литература и философия.

Първата специализирана част е посветена на новия антропологически концепт, генериращ характерния за ренесансова Флоренция философски стил с неговите особености, при което детайлно се уточнява характерния за него “платонизъм”. Специално внимание се обръща на двама от емблематичните Флорентински философи: Пико делла Мирандола и Марсилио Фичино с концентрация върху форматиращи техни текстове. Търси се непосредствена кореспонденция на тяхното философстване със стиловете и жизнените практики на големите художници, работили по тяхно време. Като особен тип “резюмиране” специфичния тип теоретичен и практически живот се анализира делото на Савонарола.

Вторият модул е посветен на един частен аспект от Флорентинския ренесанс – изобилието от изображения на Благовещение в изкуството от XV век. Търси се обяснение за интензифицирането на интереса към темата с фокусиране върху присъщата й символика и обследване на контекстите – обществено историческия и собствено естетическия. Предлага се хипотеза за мястото и ролята на благовещенския сюжет в ренесансовия мегатекст.

Третата част е посветена на едно ново изкуство, което се ражда във Флоренция в края на XVI век – операта. Очертават се някои аспекти, свързани с появата на операта като dramma per musica: отношението поезия – музика и присъствието на операта в контекста на светския театър, балета, ренесансовата драматургия, поезия и проза; влиянието на пасторала върху развитието на операта. Тази част от курса ще проследи накратко дейността на Флорентинската Camerata, основните трактати за музиката (през XV-XVI в.), както и ренесансовите идеи за перспектива, за сценична архитектура и живописта, родили и новия тип сценично пространство на ренесансовия театър и операта. Откроява се начинът на осмисляне на операта (opera, вм. dramma per musica, opera scenica) именно като ново изкуство, родено от диалога между поезия и музика, в дебата за приоритетната роля на едно от двете изкуства в операта, които на свой ред водят от общото обозначение за „техне” до дефинирането на операта главно чрез музиката и до новия статут на музиканта в XVI–XVII век.

Лекциите ще се проведат на следните дати:

26. XI. 2014 – с лектор проф. д.ф.н Георги Каприев

10. XII. 2014 – с лектор гл.ас. д-р Дияна Николова

14. I. 2015 – с лектор проф. д.ф.н. Клео Протохристова

от 17.00 часа в 13 ауд. (Ректорат)

На 14 октомври 2014 г. от 18.00 ч. в 6 аудитория на Ректората на ПУ “Паисий Хилендарски” ще бъде представена дебютната книга с разкази на Иван Станков “Спомени за вода”.

Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание във Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски” организира цикъл лекции на тема „Флорентински ренесанс” с лектори проф. д.ф.н. Георги Каприев, проф. д.ф.н. Клео Протохристова и гл. ас. д-р Дияна Николова.

Третият модул е посветен на едно ново изкуство, което се ражда във Флоренция в края на XVI век – операта. Очертават се някои аспекти, свързани с появата на операта като dramma per musica: отношението поезия – музика и присъствието на операта в контекста на светския театър, балета, ренесансовата драматургия, поезия и проза; влиянието на пасторала върху развитието на операта. Проследява се дейността на Флорентинската Camerata, основните трактати за музиката през XV-XVI в., както и ренесансовите идеи за перспектива, за сценична архитектура и живопис, родили и новия тип сценично пространство на ренесансовия театър и операта. Откроява се начинът на осмисляне на операта (opera, вм. dramma per musica, opera scenica) именно като ново изкуство, родено от диалога между поезия и музика, в дебата за приоритетната роля на едно от двете изкуства в операта, които на свой ред водят от общото обозначение за „техне” до дефинирането на операта главно чрез музиката и до новия статут на музиканта в XVI–XVII век.

Третата лекция ще се проведе от гл. ас. д-р Дияна Николова на 15 януари, сряда, от 15.00 ч. в 12 с.з. , Ректорат.

Катедрите

Българска литература и  теория на литературата

и

История на литературата и сравнително литературознание

на Филологическия факултет

при Пловдивския университет  „Паисий Хилендарски“

имат удоволствието да Ви поканят на

публична лекция за съдбата на четенето , която ще изнесе проф. д-р Александър Кьосев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“

         на 13.01. 2014 г. ( понеделник) от 15.00  в 8-а аудитория,

както и на представяне на неговата книга „Караниците около четенето. (Научни дискусии, публични дебати и институционални конфликти около природата и състоянието на четенето 1960-2012 г.)“( Сиела, 2013), което ще направи проф. д-р Албена Хранова с участието на автора

    също на 13. 01.2014г. от 17.30 в Заседателната зала на Ректора.

      Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание във Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски” организира цикъл лекции на тема „Флорентински ренесанс” с лектори проф. д.ф.н. Георги Каприев, проф. д.ф.н. Клео Протохристова и гл. ас. д-р Дияна Николова.

Вторият модул е посветен на един частен аспект от Флорентинския ренесанс – изобилието от изображения на Благовещение в изкуството от XV век. Търси се обяснение за интензифицирането на интереса към темата с фокусиране върху присъщата й символика и обследване на контекстите – обществено историческия и собствено естетическия. Предлага се хипотеза за мястото и ролята на благовещенския сюжет в ренесансовия мегатекст.

Втората лекция ще се проведе от проф. д.ф.н. Клео Протохристова на 11 декември, сряда, от 15.00 ч. в 12. с. з. (Ректорат).

КОНКУРСИ за отпускане на стипендии на български граждани за обучение, специализации и научни изследвания в чужбина за академичната 2014/2015 година – СТУДЕНТИ

КОНКУРСИ за отпускане на стипендии на български граждани за обучение, специализации и научни изследвания в чужбина за академичната 2014/2015 година – ПРЕПОДАВАТЕЛИ

Премиерата на сборника “Атика в България“  се състоя на 27 ноември от 17:00 ч. в Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автори в тома са: Светла Черпокова, Младен Влашки, Клео Протохристова, Невена Панова, Витана Костадинова, Йоана Сиракова, Стефка Видева, Славка Михайлова, Вяра Калфина; както и специалните гости: Оливър Таплин (Университет в Оксфорд), Лорна Хардуик (Отворен университет, Лондон), Барбара Бибик (Университет в Торун). За “Атика в България”, в присъствието на съставителя и част от авторите, говориха проф. Мирена Славова, проф. Амелия Личева и проф. Виолета Дечева. Студенти от специалност “Класическа филология” представиха кратък откъс от постановка на Еврипд.

Материали и кадри от представянето виж на адрес:

https://www.youtube.com/playlist?list=PLVv1za1T72FOUKzcK0bnqGIsB-o2tKdo8