Катедра по история на литературата и сравнително литературознание

МИЛА ДИМИТРОВА КРЪСТЕВА, Филологически факултет, Катедра по история на литературата и сравнително литературознание. Доктор по филология (1997). Доцент по българска литература (2005).

Родена през 1960 г. в гр. София. Завършила българска филология с втора специалност английска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” (1989). Постъпва в Пловдивския университет през 1997 г. Чете лекции по Българска възрожденска литература. Автор на над 40 публикации и три монографични изследвания. Лектор по български език, литература и култура в Пекинския университет, република Китай (2006-2007).

Научна тематика: литературната теория, история на литературата, теоретична психоанализа.

МОНОГРАФИИ:

1. Сюжетът в Българските възрожденски повести. Моделът “нещастна фамилия” в повестите на Васил Друмев, Илия Блъсков и Любен Каравелов. София: Култура, 1995, 168 с.

2. От разпятието до мрака. Към сюжета за българските възрожденски идентичности. Пловдив: Макрос 2000, 2001, 196 с.

3. (Светло)сенките на Възраждането и сянката на Чинтулов. От неудобното Възраждане към непопулярната психобиография на Добри Петров Миндов от Сливен. София: Ромина, 2004, 288 с.

СТАТИИ И СТУДИИ:

4. Стилистичен анализ на езиковите структури на фонетично равнище в сборника “Идилии” на Петко Ю. Тодоров. // Език и литература. Списание за българска и славянска филология. ХLІV, 1989, № 5, с. 93-97.

5. Сюжет и тип повествование в белетристиката на Възраждането. Наблюдения върху повестите и разказите на В. Друмев, И. Блъсков и Л. Каравелов. // Трудове на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Филологически факултет. Литературознание. Унив. изд. “Св. св. Кирил и Методий”. Т. 39, 1991, № 1, с. 42-70.

6. Един поглед върху “Крива ли е съдбата” на Любен Каравелов и моделът “нещастна фамилия”. // Проглас. Филологическо списание (В. Търново: Унив. изд.), г. ІІІ, 1994, № 2, с. 103-108.

7. Семантика и структура на събитието в българските ранновъзрожденски повести. // Проглас. Филологическо списание (В. Търново: Унив. изд.), г. V, 1996, № 2, с. 58-71.

8. Теоретико-критичният дискурс на Българското възраждане за поезията и поетическото творчество. // Balkanic Forum. Издава Международният университетски семинар за балканистични проучвания и специализации при ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград, г. VІ, 1997, № 2, с. 162-169.

9. “Плач бедная Мати Болгарии” и интуициите на Неофит Бозвели за културно генериращите стратегеми на възрожденската менталност. // Сборник на докладите от Юбилейната научна сесия. 50 години Съюз на учените в България. Пловдив. Секция “Естествени науки”. Секция “Хуманитарни науки”. Т. ІІІ. Пловдив, ноември 1998, с. 255-258.

10. Поетика на контрапунктуалното “но” в сюжетната концепция на “Иванко, убиецът на Асеня І” от Васил Друмев. // Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Филология. Т. 37. Пловдив, 1999, № 1, с. 571-577.

11. Аз-ът, историята и провокациите на едно начало. // Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Филология. Т. 38. Пловдив, 2000, № 1, с. 467-471.

12. Плачовете на възрожденските майки и едипово-инфантилните им синове: според прочитите на Неофит Бозвели. // Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Филология. Т. 38. Пловдив, 2000, № 1, с. 487-501.

13. “La Renaissanse Bulgare et la divizion des langles. Païsij de KHILENDAR et l’ Histoir slavo-bulgare. // Reflets. Association Franco Bulgare bouses du rhone. Article extrait de L’Express semaine du 12 au 19 octobre 2000, 3.

14. “Това ви чака”. Ако не е истина, не е и лъжа, на Христо Ботев. Към теорията и поетиката на жанра. // Лингвистика на литературния текст и теория на литературата. В. Търново: Унив. изд. “Св. св. Кирил и Методий”, 2000, с. 102-110.

15. Нецитирането и “професията” на историка. // Страница. Литературно списание, 2001, № 1, с. 48-52.

16. Одисеята на духа: да се завърнеш в изгубения рай. // Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Филология. Т. 39. Пловдив, 2001, № 1, с. 133-137.

17. За плачовете на възрожденските майки. // Жажда. Списание за литература и изкуство (Сливен: Издателска къща “Жажда”), 2001, № 2, с. 16-17.

18. Чужденецът, знанието и адът на другите. // Български език и литература. Научно методическо списание. Министерство на образованието и науката, г. ХLІ, 2001, № 4, с. 34-43. Също: LiterNet, № 8 (21), 24.08.2001 <http://liternet.bg/publish7/mkrysteva/chuzhdenecyt.htm> (27.06.2006).

19. “Стоян и Рада” и интерпретацията на Геров на един възрожденски казус от патриархалния брачен хабитус. // Коментар, интерпретация, възможност за четене. София: Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2001, с. 105-111.

0. Великият библейски код и благата вест на Паисий Хилендарски за свещената изначалност на българския род. // Следите на свещената книга в българската литература. В. Търново, 2001, с. 75-85.

21. Паспортът на “Малаков”. // Страница. Литературно списание (Пловдив), 2002, № 2, с. 97-103.

22. Тъмната памет за един царски позор. // Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Филология. Т. 40. Пловдив, 2002, № 1, с. 139-148.

23. Дългият път към късия новобългарски разказ. // Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Филология. Т. 40. Пловдив, 2002, № 1, с. 53-60.

24. Пародийното травестиране на “голямото” в “малкото” в “Това ви чака” на Хр. Ботев. // Научни трудове на Съюза на учените в Пловдив. Серия Б. Естествени и хуманитарни науки. Т. 2. Пловдив, 2002, с. 303-307.

25. Неманипулациите в ранновъзрожденските исторически съчинения. // Текстът като манипулация. Шумен: Унив. изд. “Епископ Константин Преславски”, 2002, с. 174-184.

26. Чинтулов и неговата сянка. // Страница. Литературно списание (Пловдив), 2003, № 2, с. 82-91.

27. Да поменем срама си. // Български език и литература. Научно методическо списание. Министерство на образованието и науката, г. ХLІІІ, 2003, № 2, с. 30-36. Също: LiterNet, № 11 (39), 11.11.2003 <http://liternet.bg/publish7/mkrysteva/da.htm> (28.06.2006).

28. Биването майка “квачка” на едипово-инфантилен син. // Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Филология. Т. 41. Пловдив, 2003, № 1, с. 55-76.

29. Биографът: между смъртта на автора и смъртта на читателя. // Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски”. Филология. Т. 41. Пловдив, 2003, № 1, с. 47-54.

30. Тъй отива смехът. // Класика – Авангард. Юбилеен сборник в чест на седемдесетгодишнината на проф. дфн Иван Сарандев. София: БАН, 2005, 29-37.

31. От автентичното заглавие, през брачната колизия, към възрожденското послание на една комедия. // Сборник доклади от юбилейна научна сесия. 185 години от рождението на Сава Доброплодни. Сливен, 2005, с. 59-71.

32. Когато Западна Европа слуша Mozart… // Литературни сюжети, тематизации и контексти. С подкрепата на Австрийското посолство в София. Пловдив: Университетско издателство “Паисий Хилендарски”, 2008, с. 237-252.

33. Метафората на паметта в “История славянобългарска” на отец Паисий. // Проглас. Филологическо списание (Велико Търново), 2008, № 1, с. 26-45.

34. Макросюжетът за нещастната политическа патрицентрична фамилия и метафората за мъжката памет в “История славянобългарска” на отец Паисий. // Проект “Четвърт хилядолетие “История славянобългарска”, 2008 <http://www.paisii.swu.bg/doc/biblioteka/Bansko_M.Krasteva.pdf> (10.06.2009).

35. Патрицентричната политическа фамилия в “История славянобългарска” на отец Паисий. // Български език и литература, 2009, № 1, с. 12-28. Също: LiterNet, № 5 (114), 28.05.2009 <http://liternet.bg/publish7/mkrysteva/patricentrichnata.htm> (28.05.2009).

36. “История славянобългарска” на отец Паисий: каноничната памет на публичния патриархат и Големите новобългарски разкази. // Човекът и езикът универсум. Юбилеен сборник по случай 60-годишнината на доц. д-р Иван Чобанов. Пловдив: Университетско издателство “Паисий Хилендарски”, 2009, с. 90-96.

37. Теополисът на историята. // Проглас. Филологическо списание (Велико Търново), 2009, № 1, с. 1-25.

38. Трудният път към Големия възрожденски разказ „майки и синове”. (Дълбиннопсихологически анализ на (не)съзнаваното психично в инцестния комплекс на „Плач бедная Мати Болгарии” от Неофит Бозвели). // Страница, 2009, № 3, с. 159-174.

39. Митът за Едип и „Плач бедная Мати болгарии” на Неофит. Бозвели. // Съдбата на Едип – българските маршрути. Материали от уъркшоп, 18 май 2010. Пловдив: Унив. изд. „Паисий Хилендарски”, 2010, с. 192-224.

40. Големият разказ „Бащи. И синове”. // Страница, 2010, № 3, с. 156-177.

41. Що е история: История ли е „История славянобългарска” на Йеромонах Паисий. // Проглас. Филологическо списание (Велико Търново), 2011, № 1, с. 22-45.

42. Как разказва отец Паисий. // Паисий Христов – една кариера в служба на словото. Сборник, посветен на професор дфн Паисий Христов. Велико Търново, 2011, с. 236-252.

43. Сизигията майка-син и психоаналитичното й тълкуване в диалозите на Неофит Бозвели. // Българският език и литература в славянски и неславянски контекст. Международна конференция, Сегед, Унгария (28-29 май 2009), Szeged, 2011, с. 446-452.

РЕЦЕНЗИИ:

44. Огледалото в огледалните култури на света (Протохристова, Кл. Огледалото. Литературни, метадискурсивни и културносъпоставителни траектории. Пловдив: Летера, 2005). // Български език и литература. Научно-методическо списание. Министерство на образованието и науката, г. ХLV, 2005, № 4, с. 70-77. Също: LiterNet, № 11 (72), 01.11.2005 <http://liternet.bg/publish7/mkrysteva/ogledaloto.htm> (28.06.2006).

45. За (не)очертаността на възрожденските очерци. // LiterNet, 12.08.2006, № 8 (81) <http://liternet.bg/publish7/mkrysteva/ocherci.htm> (12.08.2006).

46. Още един научен принос към горещата литературоведска тема за възрожденските модерни светове. // LiterNet, 06.04.2010, № 4 (125) <http://liternet.bg/publish7/mkrysteva/elena-getova.htm> (06.04.2010).