УЧЕБНА ПРОГРАМА
Българска възрожденска литература
Изготвил: доц. д-р Мила Кръстева
1. Ренесансът и Възраждането. Културноестетическа и хронотопична съпоставка между Ренесанса на западна Европа и Българското възраждане. Типологичен релеф на литературните направления в западна Европа – естетически особености на класицистичното, романтичното, сантименталното, просвещенското и еклектичното им „омесване” у нас през Възраждането. Изследвания и изследователи.
2. Периодизация на възрожденската литература. Възрожденски и съвременни постановки за периодизацията на възрожденския литературен процес. Спорни проблеми. Мнения за/против не/надеждността на литературноисторическите периодизации. Литературноестетическа периодизация. Мотивация. Изследвания и изследователи.
3. Българските книжовници преди Паисий. Дамаскинарската линия. Католическата книжнина. Ранната възрожденска историография (диахрония и синхрония). Отец Паисий Хилендарски. Автентични документи за живота му. Съвременници на Паисий и техните исторически съчинения (Анонимната Зографска история. Историята на йеромонах Спиридон. Историческите съчинения на Блазиус Клайнер и Йован Раич). “История славянобългарска” (преписи, преправки, приписки, домашни и чужди извори, композиционни особености). Проблемен анализ на „История славянобългарска”. Академични дискусии около биографичното битие на Паисий и „История славянобългарска”. Изследвания и изследователи.
* Задължителен текст. Паисий Хилендарски. “История славянобългарска”.
4. Софроний Врачански. Житейски път. Книжовни периоди и съчинения. “Житие и страдание грешнаго Софрония”. Академичните дискусии за жанра на „Житието”. Проблемен анализ. Изследователи и изследвания.
* Задължителен текст. Софроний Врачански. “Житие и страдания грешнаго Софрония”.
5. Интелигенцията от 20-те и 30-те години на ХIХ век: д-р Петър Берон, Неофит Рилски, Райно Попович, Емануил Васкидович, Неофит Бозвели, Христаки Павлович, Васил Априлов и др. „Буквар с разни поучения” („Рибен буквар”) на д-р Петър Берон. Към историята и теорията на взаимоучителната метода. Ролята на възрожденския предговор. Композиция на „Рибния буквар” и новото, с което идва в културата на Българското възраждане. За другите книжовни и научни изяви на Берон. Васил Априлов. Връзките на Априлов с Ю. Венелин. Априлов като теоретик и практик на новобългарското образование. Еволюция на националното съзнание на българите-еленофили. Съчиненията на В. Априлов – теми, идеи, композиция. Изследвания и изследователи.
* Задължителни текстове. Петър Берон “Рибен Буквар”. Васил Априлов. “Денница на новобългарското образование”.
6. Обща характеристика на идейно-естетическите и книжовни търсения на 40-те и 50-те години. Поява на периодичния печат. Начало и развой на църковната борба до 1844 година и навлизането й в политическа фаза след 1844 г. От даскалската поезия до появата на първото литературно-художествено поколение и неговите оригинални литературни дирения. Одески литературен кръг (представители, културни сблъсъци, текстове). Изследвания и изследователи.
7. Найден Геров и възрожденската култура. За многостранните изяви на Геров (учебникаря, даскала, поета, пътеписеца, епистоларната личност, политика, дипломата). “Стоян и Рада” – между фолклора и литературата. Изследвания и изследователи.
* Задължителен текст. Найден Геров. “Стоян и Рада”. Поезия. Пътеписи.
8. Познатият и недосяганият Неофит Бозвели (монахът, даскалът, книжовникът, поборникът, политикът, заточеникът). Книжовната дейност на Бозвели в контекста на изявите на поколението на възрожденските даскали от 30-те години на ХІХ-ти век. Литературни нововъведения в диалозите на Бозвели и в диалогичните търсения през Възраждането. Жанрови белези, идеи, образи в диалозите “Просвещенний европеец, полумершая Мати Болгарии и син Болгарии” и “Плач бедная Мати Болгарии”. Други диалогични текстове. Епистолария. Изслдвания и изследователи.
* Задължителен текст. Неофит Бозвели. “Плач бедная Мати Болгарии
9. Добри Чинтулов – казаното и неказаното за него в литературната наука. Към проблема за хронологията и периодизацията на Чинтуловата поезия (аргументи за/против надеждността на хронологизациите на една поезия с неустановен авторски статут). Автентични и неавторизирани поетически текстове, предписвани на Чинтулов. Ръкописните учебници на Чинтулов. Изследвания и изследователи.
* Задължителни текстове. Не/авторизираната поезия на Чинтулов.
10. Георги Раковски – дела и документи. Периодични издания, в които публикува и които издава самостоятелно. Раковски като радетел за всичко българско (род, език, история, вяра…) Раковски – политическият водач. Поетът Раковски. Раковски като автобиографична личност. Изследвания и изследователи.
* Задължителни текстове. Георги Раковски. “Горски пътник”. „Неповинен българин”.
11. Петко Р. Славейков: от преводачеството на любовни и анакреонтични текстове из балканската поезия към търсенето на оригинални поетически внушения: жанрове, теми, идеи, образи, сполуки и несполуки. Други жанрови изяви на П. Р. Славейков: смешните календари, драматургични опити, критикът и теоретикът, журналистът и публицистът Славейков. Поезията на Славейков (жанрова специфика). Изследвания и изследователи.
* Задължителни текстове. Поезия от различни жанрове (преводна и оригинална). “Не пей ми се”. “Жестокостта ми се сломи”. “Изворът на белоногата”. ”Що е роман”. Публицистика. Изследвания и изследователи.
12. Поемата през Възраждането: от баладната мистификация до оригиналната литературна поема. Представители, текстове, сюжетно-тематични особености.
* Задължителни текстове. Георги Раковски. “Горски пътник”. Григор Пърличев “Сердарят”. Райко Жинзифов. “Кървава кошуля”. Никола Козлев. “Чер арап и хайдут Сидер”. Христо Ботев. „Хайдути”, “На прощаване”, “Пристанала”, “Зададе се облак тъмен”.
13. От преводната и побългарена книжнина към оригиналните търсения на възрожденската белетристика. Белетристиката на Илия Блъсков, В. Друмев и Л. Каравелов. Културата на Българското възраждане и невъзможният роман до Освобождението. Поява на новобългарския разказ. Изследвания и изследователи.
* Задължителни текстове. Васил Друмев. “Нещастна фамилия”. “Ученик и благодетели”. Илия Блъсков. “Изгубена Станка”. “Злочеста Кръстинка”. Любен Каравелов. “Книга за страданията на българския народ”. “Крива ли е съдбата”. “Три картини от българския живот”. Христо Ботев. „Това ви чака”.
14. Възрожденската драма: от сценично-школския диалог през преводната драматургия към оригиналната драма на Българското възраждане. Представители, жанрове, тематични търсения. Изследвания и изследователи.
* Задължителни текстове. Петко Славейков. “Малакова”. Васил Друмев. Иванку, убиецът на Асеня І”. Добри Войников. “Райна княгиня”. “Криворазбраната цивилизация”. Тодор Пеев. “Фудулеску или прокопцаният зет на хаджи Стефания”.
12. Христо Ботев. Познатият и непознатият. Обществено-политически и книжовни изяви. Литературни търсения: текстове, теми, идеологически концепции, жанрова специфика на (не)литературната книжовност на Ботев.
* Задължителни текстове. Поезия. Проза. Публицистика.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА БИБЛИОГРАФИЯ
1. Енциклопедия на Българската възрожденска литература. В. Търново, 1996. (Съставители: Ив. Радев, Е. Налбантова, Н. Аретов, Р. Радев и др.)
2. Кръстева, М. Сюжетът в българските възрожденски повести. С., 1995.
3. Кръстева, М. От разпятието до мрака. Пловдив, 2001.
4. Кръстева, М. (Светло)сенките на Възраждането и сянката на Чинтулов. С., 2004.
5. Леков, Д. Българска възрожденска литература. В два тома. С., 1981
6. Радев, Ив. История на българската литература през Възраждането. С., 1996.
7. Топалов, К. Българска възрожденска литература (в съавторство с Н. Чернокожев). С., 1998.
ЗАЕБЕЖКА: Конкретна библиография по обсъжданите лектционни теми се дава на всяка лекция.
Пловдив, септември 2011 г.