Катедра „История на литературата и сравнително литературознание” е създадена през 1994 г. след разделянето на по-рано общата Катедра по българска литература. Неин ръководител от момента на създаването й е проф. Клео Протохристова. Към катедрата в момента работят Аделина Странджева (гл. ас., д-р), Гергина Кръстева (гл. ас., д-р), Дияна Николова (гл.ас., д-р), Елена Гетова (доц., д-р), Живко Иванов (доц., д-р), Иван Русков (доц. д-р), Клео Протохристова (проф., дфн), Маргарита Славова (доц., д-р), Мила Кръстева (доц., д-р), Младен Влашки (гл.ас.), Светла Черпокова (доц., д-р), Соня Александрова, (гл. ас., д-р), Стефка Видева (гл.експерт) и Татяна Ичевска (доц., д-р). Като хоноруван преподавател продължава учебната и научната си работа доц. д-р Юлия Николова, един от основателите на филологическите специалности в Пловдивския университет. Преподавателският състав осигурява значителна част от литературоведската подготовка за всички филологически специалности, както и за отделни бакалавърски и магистърски специалности към философско-историческия и педагогическия факултет с лекционни курсове и семинари по дисциплините Български фолклор, Българска възрожденска литература, Българска литература след Освобождението, Съвременна българска литература, Историческа граматика, Детска литература, Антична и западноевропейска литература, Сравнително литературознание и ред други.
Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание представлява звено с активна научна дейност. Нейните преподаватели са автори на многобройни книги и учебни помагала, между които „Обърната точка. Към етимона на пейзажа и пейзажната лирика” и „Битие и парадокс. Записки по българските преображения” и „Дявол на кантар. Приписки към записките” на И. Русков, „Бай Ганьо: между Отечеството и Европа”, „Вазовите разкази. Критически анализи”, „Българската литература след Първата световна война. (От Смирненски до Емилиян Станев)”от Живко Иванов, „От разпятието до мрака. Към сюжета за българските възрожденски идентичности” и „(Светло)сенките на Възраждането и сянката на Чинтулов” на М. Кръстева, „Журналистически езици на Възраждането. Българо-френски контексти”, „Почеркът на ХІХ век”, пътуването, писането”, „Изобретяване на модерни светове през ХІХ век. Иван Богоров” на Е. Гетова, „Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи”, „Огледалото – литературни, метадискурсивни и културносъпоставителни траектории”, „Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта” на К. Протохристова, „Митичното в българската литература – светове и форми”, „Библейското слово у Йовков”, „Романите на Димитър Димов” на Т. Ичевска, „Тематична археология на немския романтизъм” на Св. Черпокова, „От разказа към мита” на Д. Николова и Св. Черпокова.. Те се представят също и като съставители и редактори на научни сборници и издателски поредици, както и като автори на труднообозрим брой студии, статии, критически отзиви, публикувани в престижни издания у нас и в чужбина. Членове на катедрата са измежду най-утвърдените автори на учебници по литература за средния курс.
В хода на годините катедрата е била инициатор и домакин на редица значими научни форуми като националните конференции за наратива (1995) и за книгата и четенето (1998) и международната конференция, посветена на 180-годишнината от издаването на „Рибния буквар”.
Характерен щрих от битието на катедрата е и фактът, че тя е приемник на библиотеката на световно известния литературовед Емил Щайгер.
Специалисти от катедрата участват в международни изследователски проекти: „Сблъсъкът на цивилизациите: миграция, модерен национализъм и носталгия в епохата на глобализация”, „Migration, Modern Nationalism and Nostalgia for Homeland in the Age of Globalization”, Ethnic Minorities, Nationality, History, културни дискурси и текстове (част от проекта Globalization, Identity Politics, and Social Conflict), ARCNET. European Network of Research and Documentationof Performances of Ancient Greek Drama (www.ancientdrama.net.), English Studies in Non-Anglophone Contexts: East Europe (http://www.open.ac.uk/Arts/he-englishes/).
Важен актив на катедрата е обстоятелството, че в нея, първоначално като обособени сектори, започнаха дейността си бъдещите катедри по английска филология и етнология.