PEREGRINUS

Драгойна е връх в северната част на Източните Родопи с надморска височина 813,6 м. Пприлича на един от пловдивските хълмове, но значително по-обемист. Разположен е в землището на община Първомай, където планината се среща с Горнотракийската низина. Всъщност това е един от най-северните ридове на Родопите. На самия връх се намира обсъжданото през последните години в научните среди, но сравнително неизвестно за широката публика тракийско светилище у нас. За първи път то е проучвано в периода 2004 – 2006 г. от археологически експедиции на Пловдивския музей, ръководени тогава от ст. н. с. д-р Костадин Кисьов. Светилището е обитавано от 13-и до 3-и век преди новата ера, а крепостният зид е вдигнат през 5-и век пр. Христа, твърдят научни работници от пловдивския Археологически музей.

Археологическия обект – светилището на връх Драгойна, е с площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10 м. В основната си част разсипът е от местни камъни-отломки, но също така са запазени и обработени камъни с историческа информация. По източните склонове на масива Драгойна личи античен път. Ясно личат и иманярските набези, които са разрушили ценни исторически данни.

След проучвания от лятото на 2010 г. се смята, че в близост е имало и голям тракийски град. Новата археологическа експедиция е ръководена от Елена Божинова и се е натъкнала на нови данни. Проучването е разширено до почти 1/3 от територията на рида, включвайки и поречието на река Кайлийка. Според Божинова там се намира най-голямото тракийско селище, разкривано до момента на територията на Южна Тракия. То е било активно от ХVІІІ до ІІІ век пр. н. е.

До есента на 2010 са били открити каменна площадка, която е във вид на амфитеатър, както и 50 тракийски могили, по-голямата част, от които обаче подлежат на детайлни изследвания. А на километър от близкото с. Драгойново е открита и уникална крепост от византийската епоха, като в същия район са разкрити и три уникални църкви.

Местните наричат крепостта Козлек, а според легенда била управлявана от болярина Драгой, откъдето и името на селото.

Според учените тъкмо в околностите на Драгойново за първи път са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която мирно са съжителствали българи и ромеи. В района са намерени уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите…

До връх Драгойна и светилището се стига от самото село и шосето за другото село в подножието – Буково. Преди да се излезе от Драгойново, в ляво има пътека с маркировка към върха. По пътеката се минава и край останките от крепостта Козлек, за която вече стана дума. Изкачването до върха трае около час и половина. Ще видите и много красиви скални образувания на северозапад от върха. Оттам се вижда и изоставената хижа „Буково”.

Разбира се причината да погеглим към Драгойново и да секачим на Драгойна отново беше геокешингът, а не археологията… 🙂 Причината да дойдем тук беше ето този кеш:

Dragoyna Peak
A cache by v_abozov & el_alexa Hidden : 11/14/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Regular)
http://coord.info/GC2JAGE

 

След като прочетохме описанието на кеша и логовете на granchar решихме да подходим към върха от с. Буково, а да се върнем към с. Драгойново. Тъй като бяхме с две коли това беше възможно. Оставихме едната кола в Драгойново и отидохме с другата до с. Буково. Оставихме колата там и започнахме да се изкачваме към върха. както винаги не тръгнахме по пътека, защото не виждахме такава, а карахме под права линия… 😀 Терена действително си е 3,5-4 – точно каквито ги харесваме… 🙂 След няколко кратки почивки и доста изкачване след около час бяхме вече на върха.

Търсенето на самия кеш беше средна трудност. Не го намерихме веднага и го търсихме към 5-10 мин. Скриването беше добро. До някъде ми напомни за Turluka cache. 🙂 В крайна сметка намерихме кеша, записахме се в дневника и направихме размени. Аз оставих геомонета, която Крео веднага взе, а той остави TB.

А иначе гледката от върха беше уникална. Направо ти спира дъха… Няма начин как да не се спреш и да не се огледаш наоколо. Както и да направиш малко снимки…

Разбира се толкова бяхме пленени от това място, че останахме доста там. Направихме си импровизиран пикник за обяд. Пийнахме и биричка… Наслаждавахме се не само на гледката, но и на любовната и друга лирика по скалите…

Толкова се увлякохме горе, че всъщност забравихме, че ни чака дълъг път към с. Драгойново… Бяхме изправени пред дилемата дали да се качив на вр. Голяма Драгойна, за да разгледаме археологическите разкопки и да загубим още 1 час или да потегляме към Драгойново. След кратки дебати решихме, че предпочитаме да се прибираме по светло и за това потеглихме към селото. По пътя очаквахме да видим доста забележителности, както е изобразено на картата в началото на страницата, но видяхме единствено камъка, където Ангел войвода (най-известният войвода по тези места).

Ето и още инфо за него:

Пътеката до с. Драгойново беше дълга (отне ни 3 часа) и не особено приятна. В смисъл нямаше нещо кой знае какво да се види. Като че ли очаквахме повече… Изкачването откъм Буково беше много по приятно и кратко, за това го препоръчвам на останалите, които ще търсите този кеш. Като цяло кеша е много готин и изживяването си заслужава!

Представям на вашето внимание най-новият геокешинг клип от личната ми колекция в YouTube канала ми – http://www.youtube.com/user/MrMollov

Turluka cache
A cache by fotop Hidden : 10/06/2008
Difficulty: Terrain: Size:  (Small)
http://coord.info/GC1GZHF

 

Датата е 26-ти април 2011… Слънчев хубав ден след Великден и аз, Крео и Евгени не бяхме на работа и това означаваше само едно – геокешинг… Срещата ни беше в с. Драгойново, но на път за там аз не пропуснах да “ударя” друг кеш, който не бях намирал, а именно

Arapovski Monastery (GC2JC8Q)
A cache by Kreo_74 & Evgenin Hidden : 11/16/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Small)
http://coord.info/GC2JC8Q

 

Тъй като тръгвахме от Пловдив, решихме да минем п пътя за с. Ягодово, Катуница, Каданджово, Избегли… От Избегли GPS-а малко ни заблуди и се отклонихме в ляво, а правилната посока е дясно. Малко по-нататък по пътя си имаголяма синя табела указваща пътя към манастира. Когато пристигнахме до манастира бях поразен от… тишината. Нямаше никой! Буквално нябаше жива душа. Манастира беше отворен, аз влязох а разгледам, направих доста снимки, част от които виждате тук. Беше толкова тихо и спокойно, че чувах собствените си стъпки… Дори собствените си мисли. Чувствах се кано натрапник, който не би трябвало да безпокои тази тишина. За това набързо разгледах и се запътих към изхода… От там се насочих към самия кеш, чието намиране не беше проблем и аязмото! Аааа аязмото – невероятно красиво е! Препоръчвам на всеки, който идва до манастира да го посети. Отвътре цялото е изписано с невероятно красиви икони (вижте снимките по-долу)! Мястото е страхотно!

А ето и малко информация за самия манастир. Единствен по рода си в страната, манастирът е построен по време на Османското владичество на България. Според легендата, водата от аязмото на манастира излекувала любимата на местния Турски владетел Арап бей и той от благодарност дарил земя до лековития извор и разрешил изграждането на манастир.

Първоначално манастирът е основан като монашеско общежитие край аязмото през 1856г. до 1863г. се оформя като цялостен манастирски комплекс. Построен е с дарения на родолюбви пловдивчани като противопостявяне на асимилаторските опити на Гръцката църква.

Манастирският комплекс е строен от родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Манастирският храм е построен през 1859 г, както може да се види от надпис над западната му врата. Храмът представлява внушителна трикорабна, триабсидна каменна постройка, като външните му стени са облицовани с каменни блокове. Шест каменни колони поддържат купола, а подът е покрит с мраморни плочки. Олтарният иконостас и четирите малки икони при колоните също са дело на майстор Узунов. Стенописите, от своя страна, са изработени от известния възрожденски художник Георги Ганчов – Зографина, близък приятел и съратник на Васил Левски. Отначало Ганчов работи заедно с учителя си Алексий Атанасов, но по неизвестни причини по-късно, едва 18-годишен, довършва сам църквата. В храма са изобразени повече от 150 сцени. За първи път в българската монументална живопис са изобразени животът и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е направено в цикъл от 10 последователни теми, като образите на светците не са канонизирани, а изглеждат изключително жизнени.

Една от най-ценните икони на манастира е тази на Св. Богородица, която се смята за чудотворна. Може да се види вдясно от южния вход. Нарисувана е така, че погледът й винаги следва богомолците.

Най-оригиналната постройка в манастирския комплекс е кулата на Ангел войвода – един от най-известните хайдути от този край. Според преданието, той лично е заръчал нейното съграждане. Кулата е правоъгълна и е използвана за наблюдателница и жилищна постройка. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници. Третият етаж представлява жилищната част с дървено-паянтова конструкция и силно издадени еркери. Тук има 4 стаи, които понастоящем се отдават под наем на посетители на манастира.

Извън двора недалеч от северния вход се намира старото аязмо. Около него е построен първият параклис, запазен и до днес. Параклисът е изографисан също от Георги Ганчов, като това е станало през 1870 г.

Манастирът е тясно свързан с просветната и революционната дейност в околността. През 1868г. тук е открито училище за свещенници, наред със съществуващото училище за деца от околността. През 1871-1872 г. “Св. Неделя” служи за едно от многобройните манастирски убежища на Левски.

Наистина невероятно място! Още един манастир за, който изобщо нямаше да знам, че същества, камо ли да отида да го разгледам, ако не беше геокешинга!!! Ето за това тази игра е велика…

Старосел

Старосел е село в Южна България. То се намира в община Хисаря, Област Пловдив. След откритите от проф. Георги Китов край него антични тракийски гробници и храмове то придобива световна известност.

Тракийският култов комплекс в „Четиньовата могила“, открит и разкопан от Георги Китов през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон, наричана от Георги Китов “храм”, впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

Траките почитат Великата богиня Майка, която е отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и мъжко божество. Царят на траките играе ролята на медиатор – връзката между хората и боговете. Според Александър Фол, от аристократичните ритуали на траките, води началото си гръцкото религиозно учение, наречено „орфизъм“. Светилището в Старосел е изпълнявал точно такава функция – във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до антроподемон.

На 30 м. южно от куполната сграда, е открит „кенотаф“ – празен гроб, а около него в три отделни ями – разчленено на три човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.

Могила „Хоризонт“ е единствената гробница-хероон в Тракия с колонада. И докато на други места колоните са една или две – тук броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. И в този хероон е бил погребан представител на тракийската аристокрация. Въпреки че гробницата е ограбена още в древността, намерените сребърни и златни предмети говорят красноречиво за ранга на погребания.

Комплексът е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

И на двете места има скрити геокешове:

Starosel Tracian Tomb “Horizont”
A cache by mollov Hidden : 09/01/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Small)
http://coord.info/GC2EF3M

Starosel Tracian Cult Complex
A cache by mollov Hidden : 11/15/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Regular)
http://coord.info/GC2JDBG

Хисаря

Град Хисаря се намира в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 360 м н.в. Характерно за град Хисаря е термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества.

Вълшебните извори Хисар се отличава от другите наши курорти по изобилието на своите горещи извори и техния разнообразен химичен състав, температура и лечебни свойства. Всеки извор има своето приложение, име и романтична легенда…

Минералната вода на извор Момина сълза е слабо минерализирана, но със съдържание на много микроелементи – манган, цинк, кобалт, мед и други или т.н. метални витамини. Това е най-вкусната от хисарските води! Използва се за питейно лечение и то предимно на стомашно-чревни заболявания. Има температура 42 градуса. Легендата разказва, че една красива българка отказала да стане наложница на турски бей. За да я унижи, той я накарал да сервира гола на гостите. Девойката го направила, но когато се изправила пред него, стоварила тежкия поднос със сладкиши върху главата му и го убила. За постъпката си била наказана да изгори на клада. Когато пламъците обгърнали голото тяло, от очите ѝ се отронили две топли сълзи. От тях бликнал извор, който хората нарекли Момина сълза. Тази легенда е пресъздадена във фонтана с голата жена в центъра на града.

Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон (160 Емана) и температура 47 градуса, което я прави най-показателна за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Водата е слабоминерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Името Момина баня се свързва с една легенда от Средновековието, според която дъщерята на местния управител обичала да се къпе в извора извън крепостните стени. Веднъж градът бил нападнат от врагове и портите на крепостната стена се затворили. Болярската дъщеря и приятелките ѝ останали при извора. За да не ги заловят в плен, предпочели да се удавят в топлия извор. Преданието говори, че оттогава през нощта се чува плискане на вода в банята – момата излизала от извора…

Хисаря (наричан Аугуста, Диоклецианополис, Севтополис, Алексиополис, Топлица) има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр.Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел.

След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 метра, а южната крепостна порта се извисява на 13 м. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули . В античния град се е влизало през четири големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор “Момина сълза”. Тук се намира най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 кв.м. Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода. Комплексът от представителните сгради в парк “Момина сълза” включва и амфитеатъра. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази далечна епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на IV в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извора “Момина баня”, където и сега е запазен керамичен надпис, дълъг 16 метра, с имената на римските съимператори Максимилиан Галери и Лициний-баща.

След въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV – VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита до сега двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

Минават векове на разруха. А възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено Хисаря. На арабски език Хисар значи “крепост”.

Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 м. южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Впечатлява с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветната си подова мозайка. Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града.

В града се намира Археологически музей – Основан от местния родолюбец и патриот генерал Тодор Марков. Разполага с богата сбирка от археологически и етнографски находки. Отлично запазени образци от праисторическо време; тракийски, римски и византийски съдове; колони, мраморни плочи, статуи. Златни, сребърни и бронзови монети и предмети, проследяващи историята на народите, населявали района. Музейна сбирка на бъбречните камъни – съдържа около 10 000 конкремента, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар. Малка част от тях са извадени след оперативна намеса. Сбирката е доказателство за лечебния ефект на хисарската минерална вода. Открита е през 1981 година. Намира се в Балнеолечебница «Момина баня». Най-впечатляващият експонат е бъбречен камък с тегло 560 грама, изваден оперативно.

Град Хисаря се слави със своите красиви паркове с около 300 растителни вида, заемащи 100 хектара площ. В тях има редки растителни видове от всички краища на света – магнолии, гинко билоба, ацер, пауловния, албиции и други. Първият парк, около бившата баня „Тополица”, е дело на швейцарския инженер Лусиен Шевалиас от 1892 г. Красиви паркове има около извор „Момина Баня”, Летния театър, в лечебно-възстановителната база на Министерски съвет. В околностите на града има пояс от смесени широколистни и иглолистни гори, които оформят множество кътове за отдих. От Хисаря тръгват няколко пешеходни туристически маршрута до билото на Средна гора или южните масиви.

Най-голямата и най-интересната от всички римски гробници, открити до сега в района на Хисаря. Гробницата се намира на около 300 м югозападно от крепостната стена в естествения парк “Славеев дол” и в близост до минерален извор “Момина сълза”. Впечатлява с красивата си подова мозайка, наподобяваща на пъстроцветен килим. Изградена е през втората половина на ІV век. Погребалната камера представлява правоъгълно помещение с размери 4,29 на 2,78 м. В стените симетрично са изградени шест ниши с ритуално предназначение. Подът на камерата е с разноцветна мозайка. Върху мозаечния под са иззидани две гробни легла. Стените и сводовете на гробницата са били покрити със стенописи – рози и други цветя, символизиращи райската градина. Строителните техники и материали, стенописите и мозайката сочат, че тя е била предназначена за семейството на знатен римлянин, сановник или военачалник.

Видео: http://vbox7.com/play:b8494cc8

В Хисаря до момента имаше 3 кеша:

The Camels
A cache by kreo_74 & Mollov Hidden : 07/05/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Micro)
http://coord.info/GC2B8XQ

Roman tomb – Hisarya
A cache by dakich Hidden : 11/15/2010
Difficulty: Terrain: Size: (Small)
http://coord.info/GC2JA5C

The Ancient Roman Wall
A cache by 4il4ica team Hidden : 04/09/2011
Difficulty: Terrain: Size:  (Regular)
http://coord.info/GC2B8XQ

И по време на нашето ходене скрихме още един:

Hisarya’s Eiffel Tower
A cache by mollov Hidden : 04/22/2011
Difficulty: Terrain: Size:  (Micro)
http://coord.info/GC2TT1Z

Сопот

Сопот е родното място на великия български поет и писател Иван Вазов. Тук той прекарва детството и юношеството си, оставили най-дълбоки следи в жизнения и творческия му път.

Сопот е бил важно средище в дейността на Васил Левски. В Сопотския мъжки манастир „Св. Спас“ (Възнесение Христово) на 24 ноември 1858 г.(ст.ст.) е замонашен Васил Левски под името Игнатий. Тук Левски създава първия монашески революционен комитет още през 1869 г. с председател игумена отец Рафаил, приятел на Апостола. При посещенията си в този край Апостолът винаги е предпочитал да пребивава и да се среща с майка си в Сопот, а не в родното си Карлово. Герджик Сопот погива в пламъците на Руско-турската война. Градът е опожарен (1877 г.), а населението му избито или прогонено. От около петхилядното население към оня момент над 900 души са избити и измрели от глад, болести и неволи само за 6 месеца до повторното освобождаване на града на 1 януари 1878 г. (стар стил). Временното руско управление отпуска около 5000 златни рубли на сопотската община за възстановяването ѝ. Средствата са използвани за възстановяването на: Мъжкия манастир „Св. Спас“, църквата „Св. Петър и Павел“ (Долната църква), Девическото училище и конака (общинското управление). На населението била раздадена помощ от една златна рубла на човек (тогава в Сопот останали не повече от 1500 жители). За църквата „Св. Богородица“ (Горната църква)и Мъжкото класно училище парите не достигнали и те останали в руини. Започнал един от най-трудните периоди за оцеляването на Сопот. Поминъкът на града бил съсипан допълнително, освен от турското разорение и от вноса на европейска фабрична прежда за замиращата търговия с гайтани.

Сопотският манастир “Св. Спас” се намира на около километър от гр. Сопот в северна посока, в подножието на Стара планина. Точната дата на възникването на манастира не е стигнала до наши дни. Счита се, че е основан през 13-ти в., като най-вероятно “Св. Спас” е наследник на предишен манастир в Сопотския район – “Св. Троица”, изчезнал около 11-12-ти в. Предполага се също така, че манастирът “Св. Спас” е бил “царски” – т.е. бил е дарен с права и имоти от самия цар Смилец. Тези грамоти били пазени в манастира до 1870г., след което са били предадени на Найден Геров, за да ги публикува.

По време на Турското владичество църквата е била опожарявана и разрушавана многократно. След възстановяването й през 1870г. е изографисана от художника Георги Данчев, близък приятел на Васил Левски. По време на Руско-турската война (1877-1878г.), обаче, църквата отново е разрушена, като единствено олтарът е оцелял, но очите на светците са били избодени от щиковете на турците. След опожаряването на Сопот в двора на манастира са изклани много от бягащите граждани на града.

Църквата и чешмата в манастира са наново възстановени през 1879г. от игумен Рафаил, чийто гроб се намира зад олтара. До южната стена на църквата се вижда голямата камбана, лята в Крайова през 1873г. и подарена на манастира от граждани на Сопот, живеещи в Румъния.

Манастирът е развивал богата книжовна и революционна дейност. В него се срещат Неофит Рилски и копривщенският чорбаджия Вълко Чалъков, за да подготвят откриването на училища в Пловдив и Копривщица, а през 1828г. тук игуменът Панталеймон прави препис с поправки на Паисиевата “История славянобъргарска”. В манастира също така учители и просветни дейци издават сатиричния вестник “Остен”. В този манастир Васил Иванов от Карлово (прославил се като Васил Левски) е ръкоположен за дякон Игнатий на 7-ми декември 1858г., а по-късно използва “Св. Спас” като едно от многото си убежища. По-късно, през 1875г. революционерът Тодор Каблешков заклева в манастира членовете на възобновения Сопотски революционен комитет.

В Сопот има два кеша (вторият от които намерихме за първи път сега):

Sopot Monastery “St. Spas”
A cache by mollov Hidden : 08/03/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Small)
http://coord.info/GC2CV1W

Trapeto
A cache by kreo_74 Hidden : 12/05/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Regular)
http://coord.info/GC2K33F

 

Един незабравим ден, завършил със среща на Топ 5 геокешърите в България по-късно и на биричка… 🙂

Автор: CYBret
Превод и редакция: Ивелин Моллов
Източник: Geocacher U

Ако сте играли геокешинг за дълъг период от време, сигурно сте виждали резултатите от т.нар. “прегаряне”. Почти навсякъде има поне един кешър, който започва да играе много ентусиазирано, открива много кешове, скрива много и след това ентусиазма му избледнява и изчезва съвсем от играта почти толкова бързо колкото е и дошъл. Останалите кешъри остават с с множество изоставени кешове, за  които да се грижат или да оправят и с въпроса “Какво се е случило?”, а може би дори и се чудят, което са могли да направят, за да помогнат.

А може би сте го почувствали и самите вие? Прекарали сте деня в търсене на кешове, които са микро след микро. Преровили сте хиляди дупки и сте повдигнали стотици камъни. Седите пред компютъра си и се опитвате да напишете новия лог и осъзнавате, че той всъщност звучи точно като предишния ви лог. Ако изобщо имате желание да пишете лог, не оставяте просто смайли или тривиалното “TFTC!”. Изведнъж започвате да се чудите дали това все още ви е забавно.

Burnout (“прегаряне”) може да се наблюдава във всяка една област на живота. Психолозите го определят като “изживяването на дългосрочно изтощаване и намаляване на интереса (деперсонализация или цинизъм), обикновено в контекста на работата.” Почти всеки един от нас, се е чувствал по този начин в една или друга степен, и се справяме някак си с този проблем. Понякога обаче той става по-всеобхватен и тогава просто се чувстваме изтощени. В един момент същите тези неща, които са ни носили радост и спокойствие сега ни донасят разочарование и в крайни случаи, депресия.

Интернет страницата на клиниката Майо дава добра информация за разпознаване на признаците на “прегарянето”. Въпреки, че техните насоки са свързани по-скоро с прегаряне, свързано с работата, не е трудно тези концепции да се приложат и в света на геокешинга:

Задайте си тези въпроси, за да проверите, дали проявявате симптоми на “прегаряне”:

* Осъзнавате ли, че сте станали по-циничен, критичен и/или саркастичен по отношение на геокешинга?
* Загубили ли сте способността да изпитвате радост?
* Трябва ли да се насилите, за да отидете на геокешинг?
* Станали ли сте по-чувствителни и по-малко търпелинви с околните?
* Смятате ли, че ви липсва енергия, за да отидете на геокешинг?
* Изпитвате ли удовлетворение от постиженията си?
* Трудно ли ви е, да се смеете на самите себе си?
* Уморени ли сте от това други хора да ви питат дали сте добре?
* Чувствате ли се разочаровани от геокешинга?

Моето наблюдение е, че геокешърите са особено чувствителни към ефектите на “прегаряне”. Голяма част от това, което правим за забавление може да стане повторяемо и банално, ако нямаме необхадимата нагласа за него. Също така, тъй като голяма част от играга е обществена дейвост, последиците от прегаряне на един човек се виждат и усещат от цялата общност.

Разпознаването на прегаряне е лесно. Излизането от него може да бъде трудно. За да стане това често се налага да се направят огромни промени в нагласите и навиците. Всеки е различен и ние всички изпитва тези чувства в различна степен. Като цяло обаче, има няколко стъпки, които можете да предприемете, за да намалите ефекта на прегаряне и да врезете отново в релси и да се забавлявате.

Връщане към основите – Защо започнахте да се занимавате с геокешинг?

Никой не може да отрече, че геокешинга се е променил доста през годините. Тези, които играем играта по-отдавна, вожем да се задоволим и с една или две хубави разходки сред природата на месец и да не обърнем особено внимание на възможността да намерим още 100 кеша. Днес не е необичайно за чисто нов cacher да намери над 100 кеша само през първия си месец, или дори първата седмица, ако се намират в подходяща зона.

Някои хора обичат да играят играта заради бройката, а други го намерат за повторяемо и банално, но все пак имат очаквания да имат много находки. Но, когато количеството на забавлението е обпатно пропорционално на количеството намерени кешове, е време да преосмислим защо играем и какво точно искаме.

Най-вероятно, не сте започнали да играете геокешинг с идеята да спирате на всички лампи и парапети или да се ровите м места отрупани с боклуци. Вероятно сте си представяли нещо по-авантюристично. Ако геокешинга вече не ви задоволява, може би е време да се върнете към първоначалните ви намерения и идеи.

Като цяло, за да излезете от burnout помага това да търсите по-авантюристични кешове. Например с по-висока трудност на намиране или по-труден терен (да речем от 3 нагоре). Също помага това да разгледате снимките си или видеоклиповете си и си припомните търсенето на някои хубав кеш, който наистина ви е харесъл и донесъл наслада. Това е особено освежаващо в студените зимни дни, когато повечето копнеем за малко слънце. Целта е да се свържете с тези моменти в живота, когато геокешинг ви донесъл реална наслада. Какво сте изпитвали тогава? Какво ви липсва сега? Какво можете да направите, за да възстановите това, което липсва?

Освен да търсите повече авантюристични кешове, помага и това да си възстановите авантюристичния дух по принцип. Всеки обича да се сравнява геокешинга с любимите си истории за приключения – “Геокешингът в гората е, като да си на лов за съкровище.”, “Геокешинг в града е, като че си шпионин на мисия”. Защо не заобиколите малко кеширането и се върнете към тези истории, които обичате?

Отделете няколко вечери и изгледайте отново тези филми, които грабват вашето въображение. Повчето геокешъри се превъплъщават в известният археолог и изследовател Индиана Джоунс от едноименната четирилогия и геокешинга до някаква степен им напомня за приключенията му. Двата филма “Национално съкровище” също грабват въображението на не-малко геокешъри и са били причината да грабнат GPS-а и да хукнат те да разгадават загадки и да търсят своето съкровище.

Направете, каквото е необходимо, за да се върнете към първата си любов, това, което ви е вълнувало и свързвало с приключенията, преди някога са сте били свързани с геокешинга. Това може не само да разпали отново любовта ви към търсенето и приключенията, н може да ви вдъхнови да направите някои наистина добри скривания.

Променете фокуса си и към други аспекти на играта

Често се случва, човек да влезе в един коловоз в повечето дейности в живота. Това, което започва като забавление и нещо ново, понякога започва да се повтаря и да се превръща в банален навик. Ако цялото ви време е консумирано от намирането на кеш след кеш и лог след лог, може би е време да обмислите и други аспекти на геокешинга, които могат да вдъхнат нов живот на вашия отдих.

Ако сте били фокусирани върху намирането на кешове, опитайте се само да криете за известно време. Поставянето на нови кешове може да подхрани въображението ви и да даде нов живот на играта за вас. То също може да ви даде усещане за постижение и да ви донесе удовлетворение, докато четете логовете от играчи, коитса харесали кеша ви и са оценили усилената работа, която сте положили в него.

Понякога промянята на фокуса е всъщност концентрирането на повече фокус върху играта ви. Предизвикателства съществуват, и те са нещо повече от това да натрупате една камара смайлита. Приемете предизвика-телства, които ще ви помнагат да се концентрирате върху конкретни цели. Участието в евенти може да събуди нови възможности и ще донесе нов поглед върху играта ви.

Понякога предизвикателството може да е по-лично… Имам една приятелка, която си постави за цел за себе си, че следващите й 100 кеша ще бъдат всичко друго, но не и традиционни кешове. Така тя мина няколко virtuals, няколко събития и много пъзели и mutli-кешове. До края на личното си предизвикателство тя бе изтощена, но поглеждайки назад върху пъзелите, които усилено е решавала и върху мултитата, които е завършила, тя изпита огромно чувство на удовлетворение, което бе много е по-голямо, отколкото това от простото намиране на 100 “парк енд граб” кешове например.

Има и други, които намират радост и удовлетворение в това да местят trackables. Вместо да се фокусират върху броя на кешовете, които те могат да намерят, те се фокусират върху броя на пътешествениците (travel bugs) и геомонетите, чиито мисии да могат да спомогнат за завършване.

Най-лошото нещо, което можете да направите вследствие на усещането си на прегаряне е да се откажете от играта като цяло. Потърсете нещо по-различно в геокешинга, което да ви вълнува и да представлява предизвикателство за вас.

Burnout или boreout?

Burnout е всичко свързано със стрес и преумора. Честно казано, това звучи ли ви, като проблеми на хората, които играят геокешинг? Истинският проблем може да бъде по-скоро “отегчаване” (boreout), отколкото изтощение.

През 2007 г. статия на TimesOnline оценява, че 15% от офис служителите, страдат от “boreout”, а не от професионално прегряване. Авторът Петър Вердер казва просто: “Те просто нямат предизвикателства пред себе си.”

Звучи ли ви познато? Колко трудно е да се намери намери поредното микро в града и да регистрирате вашето име отново и отново? Какво предизвикателство е просто да карате по пътя, и да намирате кеш след кеш, коита са скрити на едва километър-два един от друг? Безсмислено, повтарящи се задачи довежда до умора, апатия и дори до ниско самочувствие. В много отношения това състояние имитира прегаряне, но лечението му може да бъде толкова просто, колкото намирането на нещо, което ви предизвиква и нещо, което ви вълнува.

Направете пауза

Любимата ми сцена във филмите с Индиана Джоунс е, когато д-р Джоунс се връща в колежа Маршал и върши преподавателска работа в кабинета си. Имаше нещо странно успокояващо във факта да знам, че дори и той може да върши нещо обикновено, като обикновен човек … поне за известно време. Винаги е било очевидно, че когато си е у дома само усилва желанието му отново да се впусне в приключение.

Колкото и трудно да звучи, може би най-доброто нещо, което можете да направите против прегаряне е да си вземе почивка от геокешинга за известно време. Никой не е казал, че всеки ден от живота ви трябва да премине в преследването на съкровище или смайлита. Крачка назад за известно време може да даде известен нов поглед върху геокешинга, а така и върху живота като цяло.

А всъщност, може да откриете, че проблемът изобщо не е бил геокешинга. Много често последиците от прегаряне крият, друга част от нашия живот (дейност, лице или отговорност), която е действителната причина за прегаряне, но тя се проявява на друго място. Би било много лесно да се хвърли вината върху хоби, като геокешинга, когато истинският източник на прегаряне е важна отговорност, която ние просто не сме в състояние да изпълняваме.

Разбира се, вземането на почивка от геокешинга не трябва да се разбира като отказване от играта. Специалистите, които изучават въздействието на burnout ще ви кажат, че последното нещо, което трябва да направите, е да спрете да работите напълно. Въпреки всичко, като се отдръпнете за малко може да добиете по-добра перспектива за това, какво е ви е дало истинска радост и удоволствие от играта на първо място. В действителност, много пъти се оказва, че прегарянето има по-голям ефект, отколкото причината и истинският проблем е нещо, което изобщо не е свързано с въпросната дейност.

Ничий живот не би трябвало да бъде изживян приключение след приключение. Дори Джеймс Бонд си взима почивни дни. Индиана Джоунс все пак се връща в класната стая от време на време.

Преди всичко – грижете се за себе си. Геокешингът не би трябвало да бъде стресиращ. Може би напрежението, което чувстване всъщност е неоправдано.

Геокешингът е едно от любимите ми хобита и смятам за в бъдеще доста да говоря за него, затова ми се струва добра идея първо да обясня, за незапознатите какво е геокешинг?!

Значи, това, което трябва да знаете е, че геокешингът е игра. Но преди да се разочаровате и да спрете да четете нататък, нека ви кажа, че това е хай-тек игра за авантюристи, която се играе в целия свят, включително и Антарктида! Идеята на играта е, че един играч скрива кутия (наричана “геокеш”-geocache или просто “кеш”-cache) някъде и другите играчи трябва да я намерят, използвайки Глобалната Позиционираща Система (GPS).  За да се включите и вие, единственото, което ви трябва е GPS приемник (да, този в телефова ви, ще свърши работа ;)) и достъп до Интернет.

Първото нещо, което трябва да направите, е да отидете на главния сайт, ръководещ играта, а именно www.geocaching.com. Можете да използвате търсачката или картата, за да потърсите някой скрит близо до вас кеш. На страницата на кеша ще има публикувани GPS координати и описание на кеша. Всеки един кеш съдържа дневник, в който трябва да се запишете след като го намерите и обикновено има и дребни предмети за размяна. Обикновено това са играчки или евтини предмети, но понякога геокешърите оставят и по-скъпи предмети, като например мобилни телефони, пейджър, часовници и др. Ако си харесате нещо от предметите в кеша, можете да го задържите, но трябва да оставите нещо в замяна, което да е със същата или по-висока стойност. По този начин, за следващите играчи, които ще намерят кеша, също има „съкровище“, което да открият.

Интервю с мен по БНР, за играта геокешинг (2015)

Геокешингът е подобен на играта letterboxing, която има 150-годишна история, но която не е развита в България изобщо. Геокешингът възниква скоро след премахването на т.нар. избирателен достъп (на английски „Selective Availability“) до GPS на 1 май 2000, тъй като повишената точност на системата позволява поставянето и последващо локализиране на малки контейнери. Първото документирано поставяне на геокеш е извършено на 3 май 2000, от Дейв Улмър (Dave Ulmer). Координатите на мястото са публикувани в Usenet новинарската група sci.geo.satellite-nav. До 6 май 2000, кешът е открит два пъти, но само едното от двете посещения е отразено в дневника на кеша.

Първоначално играта се нарича GPS stash hunt или GPSstashing. Това обаче е променено след обсъждане в дискусионната група GPSstash на eGroups (сега Yahoo!). На 30 май, 2000, Matt Stum, предполагайки, че „stash“ може да носи негативни конотации, предлага вместо това да се използва „geocaching“.

Ако искате да скриете традиционен геокеш, който другите геокешъри да търсят, трябва да приготвите и скриете водонепроницаем контейнер, съдържащ дневник (евентуално молив или химикал) и разни дребни предмети или друг вид „съкровище“. След като скриете кеша на подходящо място, трябва да снемете координатите на скривалището и заедно с допълнително описание на мястото (напр. история, указания, подсказвания и др.) да ги публикувате в geocaching.com или на някой от другите специализирани сайтове, посветени на играта. По този начин останалите участници имат възможност да вземат координатите от сайта и да търсят кеша, използвайки ръчен GPS приемник. Понякога, играч, който създава кеш, може да остави в него и предмети с по-висока стойност, като специална награда за играча, който пръв намери кеша, или пък, ако кешът е скрит на труднодостъпно място и/или изправя търсещия пред някакво по-голямо предизвикателство.

Често, в кешовете могат да бъдат открити специални предмети, които се наричат trackables („проследими“). Те биват три основни типа – т. нар. „пътешественици“ (на англ. travel bugs), геомонети (на англ. geocoins) и скъпоценни камъни (на англ. geogems). Всеки един от проследимите предмети имат уникален номер, чрез който могат да бъдат проследявани в Интернет. За съжаление, колкото и да са красиви и да ви харесват, не можете да задържите тези предмети за себе си! Те се местят от един кеш в друг, а пътешествието им може да бъде регистрирано и проследено онлайн, като всеки играч, който ги намери и премести, логва номера им. Проследимите предмети добавят една допълнителна емоция към намирането на кеша и правят самата игра по-интересна.

Хората, които не са запознати с играта, обикновено са наричани “мъгъли”, като терминът е заимстван от книгите за Хари Потър. На английски се използва и терминът “muggled”, ако кеш бъде унищожен или откраднат. Геокешър, който открие, че даден кеш е унищожен или откраднат, би следвало да отбележи на сайта, където е публикуван кешът, че той има нужда от поддръжка. По този начин собственикът на кеша получава съобщение, че кешът трябва да бъде поправен или възстановен. В случай, че собственикът на кеша няма възможност да възстанови липсващ кеш, същият може да бъде “осиновен” или в краен случай ще бъде архивиран (деактивиран).

Самите геокешове могат да бъдат с различна големина — от кутийка за фотографска лента (която е твърде малка, за да съдържа нещо друго освен малък дневник) до кутии с наистина много големи размери. Съществуват и различни видове кешове. Някои са изключително лесни и могат да бъдат “открити” много бързо, докато играчът просто минава случайно в близост до мястото („park ‘n’ grab“). Други кешове са много трудни за намиране, например пъзел или мулти кешове, състоящи се от няколко отделни етапа. Например има кешове, които се намират под вода, на дърво, на височина 15 m, високо в планина, дори на континента Антарктида и на връх Еверест, на височина 7570 метра надморска височина.

Възможните типове геокешове са:

Традиционен кеш (Traditional Cache): Това е основния тип геокеш. Представлява контейнер с дневник (поне), който се намира на координатите, които са публикувани и може да съдържа предмети за размяна.

Нощен кеш (Night Cache): Вариант на традиционния геокеш. Може да бъде открит нощем, с помощта на фенерче, като се следва поредица от рефлектори (маркери), които водят до финалните координати на кеша. Маркерите могат да бъдт видяни само нощно време, като бъдат осветени с фенерче или начелник и през деня са почти незабележими.

Мулти кеш (Multi-Cache): Този тип геокеш се състои от няколко етапа.  Първоначалните координати ви отвеждан на първият етап. Следват няколко междинни точки, всяка от които съдържа координатите за следващата междинна точка или координатите на последната точка, където реално се намира кутията с дневника и предметите за размяна.

Мистериозен/Пъзел кеш (Mystery/Puzzle Cache): Този тип кеш изисква откриването на някаква информация или решаването на някаква задача (пъзел). Началните координати, които се публикуват обикновено са неверни и играчът трябва да реши някакъв пъзел за да намери истинските координати. В други случаи се публикуват истински координати, но това което се намира на публикуваните координати само по себе си съдържа пъзел, решаването на който води до истинското местоположение на кеша. Възможно е да има и определени изисквания, които трябва да бъдат спазени, за да бъде възможно регистриране онлайн.

Събитие (Event Cache): Това е среща на геокешъри, което е организирано от някой от участниците и самото събитие представлява геокеш. Понякога по време на такива събирания временно се скриват и реални контейнери, които са налични за откриване само за времето на събитието.

Мега събитие (Mega Event Cache): Това е разновидност на обикновенното събитие, но много по-голямо. За да се смята едно събитие за “мега” такова, в него трябва да вземат участие минимум 500 човека.

10 години! събитие (10 years! Event Cache): Това е специална разновидност на кеша-събитие, по случай честването на 10 години от създаването на играта. Такива събития бяха провеждани в периода 30 април – 3-ти май 2010 год. по целия свят.

Cache-In Trash-Out (CITO) събитие: Това е вариант на кеша-събитие. При него геокешърите се събират, за да почистят със съвместни усилия даден район от боклуци. Мотото на CITO е “Светът е нашата игрална дъска – нека я пазим чиста!”.

Земен кеш (Earthcache): Това са кешове организирани и подържани от Американското геоложко общество (Geological Society of America). На мястото на кеша, играчът намира не контейнер и предмети за размяна, а някакъв образователен материал за Земята. Изключително важно условие, кешът да бъде одобрен и публикуван е описанието му да съдържа образователна информация от науките за земята свързана с района на кеша и задача, която реално да направи участника съпричастен към геологията. EarthCache се предлагат на http://www.earthcache.org и след това се прехвърлят към сайта geocaching.com, в процеса на преглед.

Виртуален кеш (Virtual Cache): При този тип кешове липсват традиционната кутия, дневник и предмети за размяна. Вместо това на мястото има някакъв обект. Като доказателство, че кешът наистина е бил открит/посетен, играчът трябва да изпрати електронно писмо на собственика на кеша, като предостави информация получена на мястото — например дата или име, които са били на някоя табела или пък трябва да публикува своя снимка на мястото, с GPS приемник в ръка.

Уебкам кеш (Webcam Cache): Подобен на вируалния тип кеш — няма контейнер, дневник и предмети за размяна. Вместо това координатите са на място с публично достъпна уебкамера. Вместо записване в дневника, играчът следва да представи снимка от уебкамерата като доказателство.

Groundspeak Headquaters Cache: Седалището на Groundspeak се намира в Сиатъл, САЩ. Геокешърите, които праявяват интерес да посетят щаба, за да логнат този кеша трябва да изпратят електронно писмо до contact@groundspeak.com.

Проект A.P.E. кеш (Project A.P.E. Cache): През 2001 г., четиринадесет геокеша са поставени във връзка с подкрепата на филма “Планетата на маймуните” на 20th Century Fox. Всеки кеш съдържа измислена история, в която учените са разкрили алтернативни пътища на еволюцията при приматите. Тези кешове са в специално маркирани контейнери. Във всеки кеш първоначално се е съдържало част от декорите от филма. Днес почти не са останали кешове от проекта A.P.E., като всичките са се намирали в САЩ.

Wherigo ™ Cache: Wherigo е набор от инструменти за създаване на GPS-базирани игри, които дават възможност на приключения, в реалния свят. Чрез интегрирането на опита на Wherigo, наречен cartridge, намирането на кеш може да се превърне в още по-богато преживяване. Освен това, Wherigo позволява геокешърите да взаимодействат както с физически, така и с виртуални елементи като обекти или символи, докато все още намират и физически контейнер (геокеш). Wherigo-съвместимо GPS устройство трябва да може да пуска такъв cartridge. Научете повече на www.wherigo.com.

Letterbox Hybrid: Letterboxing е друга форма на на игра на търсене на съкровище,  като при нея се използват улики, вместо координати. В някои случаи обаче, собственикът на letterbox го е направил и като геокеш и е публикувал координатите на Geocaching.com. За да прочетете повече за Letterboxing, посетет тeхният уеб сайт.

Геокешинг без разпечатки (Paperless geocaching) е процесът на използване на смартфон или друго електронно устройство с цел да се играе, без да е необходимо разпечатване на описанията на геокешовете. Също така, по този начин играчите получават възможност да поиграят, ако неочаквано имат свободно време и имат със себе си описанието на кешовете в съответния район.

Поради самото естество на играта, ако не се спазват определени правила, играчите може да застрашат самите себе си, други играчи или странични хора, които не участват в играта. Geocaching.com има насоки за скриване на кеш който се публикува на сайта. Други сайтове, като Terracaching.com и Geocaching with Navicache.com, Opencaching.de имат свои собствени правила, относно приемливите за публикуване кешове. В САЩ много институции също имат приети правила, относно поставянето на кешове на територия, която е тяхна собственост или под тяхно управление.

В случаите, когато кешът е скрит в оживен район, търсенето на кеша изисква много търпение, такт и майсторство, така че да не се привлече вниманието на незапознатите с играта (т.нар. мъгъли). Обикновено това се отчита, както от скриващия кеша, така и от тези които го търсят впоследствие. Недостатъчното внимание в това отношение, може да предизвика излишна паника и намеса на полицията, провокирана от „подозрителните“ действия на играчите. Има известни случаи, когато се е стигало до намеса на анти-бомбените отряди на полицията, които в крайна сметка откриват безобиден кеш или пък директно го унищожават.

Сайтове за геокешинг

Има голям брой сайтове, на които може да се публикуват геокешове. Първият и в момента най-големият от тях е Geocaching.com, който се появява през 2000 г. Този сайт има регистрирани членове от цял свят и над 1 милион публикувани кешове. Геокешовете се одобряват за публикуване от доброволци, организирани на регионален принцип. Сайтът е насочен към това, да популяризира спорта геокешинг като занимание за цялото семейство. Освен платеното членство (premium membership) на сайта, е възможно и обикновено, безплатно членство, което осигурява достъп до почти цялата богата база данни с кешове. Разликата е, че платеното членство дава някои предимства от гледна точка на функционалност на сайта — напр. по отношение практикуването на геокешинг без разпечатки, както и достъп до определен брой кешове, които са достъпни само за платените членове.

Следващият сайт, който предлага собствена база данни с кешове е Geocaching with Navicache.com. Започвайки като регионален списък с кешове около февруари 2001 г., Navicache.com бързо набира популярност всред играчи, които търсят по-малко рестриктивни алтернативи за публикуване на кешовете си в сравнение с наличните към онзи момент. Сайтът продължава да се разраства и макар че част от публикуваните кешове могат да бъдат открити публикувани и на други сайтове, Navicache.com предлага и голям брой уникални кешове. За разлика от комерсиалните сайтове, Navicache.com публикува почти всички видове кешове и в никой случай не изисква такса за достъп до базата данни. Принципно всички предложени за публикуване кешове минават процес на проверка и верификация, но правилата, които се следват, са доста либерални.

Алтернативен сайт е и TerraCaching.com, чиято цел е да привлича играчи, които публикуват и търсят кешове, които по някакъв начин са с по-високо „качество“. За целта играчите оценяват откритите от тях кешове.

В САЩ, където се хостват повечето от сайтовете, публикуващи кешове, координатите на кеша не са защитени, но самата информация за кеша е.

Играта придобива все по-голюма популярност и е станала дори обект на сюжети на филми от големия екран. Филми, в които се споменава геокешинг или действието се развива изцяло около играта са:

1. Splinterheads (2009) – http://www.splinterheadsthemovie.com
2. Find Me (2009) – http://www.findmethemovie.com/
3. Are You Scared 2 (2009) – Можете да гледате целия филм онлайн със субтитри тук – http://rapidadd.com/g/show:2BMm:ddf9e770
4. The Cache (2009) –  на страницата има и линк към целия филм, но без субтитри.
5. GPS – The Movie (2007) – http://www.gpsthemovie.com/
6. Tracker (2007)
7. Burried Secrets (2007)
8. Adventures in Geocaching (2006)
9. Geocaching: From the Web to the Woods (2006)

Геокешингът в България

Играта има все повече фенове и в България. На сайтове като geocaching-bg.org можете да намерите информация за нови кешове и да ги откриете, а също и да предложите ваши кешове.

Първият известен геокеш в България е GCRILA и е поставен от играч с псевдоним Virag Tibor (най-вероятно чужденец) на 30 март 2002 г. в района на Рилския манастир (в момента активен, благодарение на Mort). До края на 2002 г. на Geocaching.com са регистрирани още 3 кеша. През 2003–2005 година броят на кешовете нараства незначително, което най-вероятно е свързано с факта, че любителските GPS-приемниците като цяло са непопулярни в България най-вече поради високата си цена и липсват активни български участници. От 2006 г. интересът към играта в България се засилва значително. Статистика на геокешовете в България, регистрирани на Geocaching.com по години (2002-2010):

Година     Брой активни геокешове
2002     2
2003     1
2004     0
2005     5
2006     20
2007     48
2008     92
2009     138
2010     203

По-пълни и актуални статистични данни за българските геокешове може да се намерят на geocaching-bg.org – официалния сайт на българската геокешинг общност.

През май 2008 е отсечена и първата българска геомонета – “Bulgarian Mystic Geocoin”. Геомонетата е с формата на седемлъчевата бронзова розета от Плиска, открита при разкопки през 1961 година (датирана към 7-9 век). Геомонетата е проследима на http://www.geocaching.com

Играта взе да става все по-популярна в България и благодарение на все по-честото й отразяване в Българските медии. На 20.08.2009 г. по bTV бе излъчен репортаж за геокешинг. В други ТВ и радиопредавания също все по-често започна да се споменава за играта. Излязоха десетки статии в различни наши вестници и списания (IT Forum, в-к “Капитал Лайт” и много др.).

Едно допълнително популяризиране на играта идва и от аматьорски геокешинг видео клипчета, споделяни в YouTube и Facebook. Един от първите инициатори да се заснемат геокешинг приключенията на видео и видеоклиповете да се споделят в YouTube беше моя милост. В канала ми в YouTube има над 80 видеоклипа с личните ми геокешинг истории. Тази идея бе прегърната и от kreo_74, който също има завидна колекция от видео в неговия канал в YouTube. Съществуват и много други единични геокешинг клипчета от България.

Geocaching BG – Geocaching Commercial (video)

За финал мога да кажа, че геокешингът е една страхотна игра. Благодарение на нея ще имате допълнителна мотивация да излезете сред природата и да се порадвате на красотите й, да видите места, които иначе едва ли някога ще посетите, ще научите интересни неща и най-важното ще се забавлявате. Не се иска много, за да го направите – опитайте! 🙂

В тази статия са използвани материали от:

Уикипедия

Geocaching.com

Geocaching Bulgaria

Imane – Forum of the Bulgarian Geocachers

bTV

И неделята от този уикенд трябваше да се оползотвори подобаващо. Плана за днес беше пътуване до пещера “Снежанка” до гр. Пещера, разходха, малко образование, почивка и възможност за скриване на нов кеш. 🙂

Пътуването от Пловдив до Пещера, макар и 1 час мина неусетно. Времето сутринта се беше леко намусило, но малко след като пристигнахме се усмихна и слънцето. Рейса ни остави точно до табелата за пещерата на разхлона на пътя за гр. Батак (N42°01.045 E024°16.853).

Началото на пътеката за пещерата.

Пътя е асфалтов и ходенето е сравнително лесно, въпреки наклона и немалкото завои. По-голямата част от пътя до пещерата може да се измине и с автомобил, но аз лично ви препоръчвам да го изминете пеша, както направихме и ние…

По асфалтовия път към пещерата…

В даден момент, може би след около 30-45 мин ходене, трябва да се отклоните от асфалтовия път и се поема по туристическа пътека. Това е и най-крайната точка която може да се достигне и с автомобил (N42°00.071 E024°16.874).

Отклоняване от асфалтовия път…

… и поемане по стръмната пътека.

Пътеката нагоре, макар и стръмна е много приятна за вървене. С нормален ход не би трябвало да ви отнеме повече от 30 мин, за да стигнете до пещерата. В по-голямата си част има изградени огради, пейки и дори… стъпала!

Нагоре по пътеката… Дишай дълбоко! 🙂

Както казах, не след дълго стигнахме и самата пещера. Ето малко повече информация и за нея:

Входа на пещерата (N 42° 00.154 E 024° 16.637)…

Пещерата е разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. Открита е неотдавна. На 3 януари 1961г., Борис Ефтимов, Генчо Коцев и Георги Златаров случайно намират нейния вход. Кръстникът й е известният български спелеолог Алекси Петров. Независимо от това че е сравнително малка, в пещерата можете да видите едни от най-красивите ледникови форми в България. Дължината и е само 145 м, с постоянна годишна температура 8 градуса. Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера.

Първата ни среща с тази красавица е в Залата на виметата.

Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Най-големият сталактит е дълъг 1.27м. “Снежанка” се състои от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала, изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, дала името на пещерата.

Залата на виметата…

В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Намерената бронзова игла и съдове край кръглото огнище са едно потвържение, че в дълбините на Голямата зала е намирало приют древното тракийско племе беси.

Пещерата е обявена за природна забележителност и поставена под закрилата на закона. През 1968г. Снежанка става достъпна за масово посещение – благоустроена и електрифицирана. Снежанка е и сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Територията на пещерата и особено страничните галерии, които са неосветени и не се посещават от туристи съхраняват ценни местообитания за редица редки и защитени видове. Съгласно Палеарктичната класификация, Снежанка се отнася към следните типове местообитания: 65.22 Континентални прилепни пещери, 65.41 Пещери с безгръбначни троглобионти в умерената зона, 65.5 Пещери с безгръбгначни троглофили, 65.6 Пещери с безгръначни субтроглофили.

Биоразнообразието на територията на пещерата, включва интересни представители на троглобионтите, които са с най-висока консервационна стойност. Троглобионтите са отлично адаптирани към подземен живот организми, в повечето случаи ендемични за дадена пещера или район. Почти всички са загубили пигментацията на тялото си, очите липсват или са силно редуцирани, сетивните или тектилните органи са силно развити, живеят и се размножават само в подземна среда. От тази екологична категория наскоро в пещерата бяха открити много интересен бръмбар, предствител на Tribus, вероятно нов за науката род и вид и вероятно нов вид многоножка от род Bacillidesmus, чието научно описание предстои. Други установени троглобионти са троглобионтната скрипя (Lithobius lakatnicensis), низши безкрили насекоми (Plusiuocampa sp.), видове от род Chtonius и представители на Collembola. От прилепите в пещерата са установени голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), трицветен нощник (Myotis emarginatus) и голям нощник (Myotis myotis).

В дебрите на пещерата към края на нашата обиколка.

Освен,че си направихме страхотна разходка сред природата, видяхме и се насладихме на доста от подземнте й красоти остана време и за малко геокешинг… Скрих нов кеш на това разкошно място.
Snow White and the Seven Dwarfs (GC2R0G4).