PEREGRINUS

По принцип има много сайтове за рецепти за вегетариански и вегански гозби и реших, че няма смисъл и аз само да преповтарям и разпространявам известни рецепти, но снощи реших за първи път да направя съвсем сам вегански сладки и се сблъсках с някои трудности,  които реших да споделя. Искам да подсажа на тези от вас, които решат да си сготвят нещо подобно от къде да намерят някои от по-трудно намиращите се продукти, и някои технологични решения на проблеми при приговянето. И така… Снощи исках да направя някакъв вегански десерт по случай Ивановден. До сега не бях правил такова нещо. Разгледах рецептите в www.veganskirecepti.com и си харесах ето тази рецепта: Сурови двупластови шоколадови сладки.

Първият проблем, който се сблъсках беше, че явно бях накиснал кашуто за много кратко време, защото то си остана твърдо. Освен това фурмите също бяхо сушени и доста твърди. Като цяло, като сложих това в блендера, горкия направи няколко нещастни опита да смеле фурмите и кашуто, но на третия опит се счупи. Успях някак си да го ремонтирам и го залепих с “Капчица”. След като понакиснах фурмите и кашуто към два часа нещата се получиха, но резултата не беше каша, а просто суха начупена материя от кашу и фурми. За това реших да добавя и продуктите за “втория” пласт вътре. Резултата вече беше по-различен. Въпреки, че моите сладки не приличаха на тези от картинката от сайта, пак си бяха вкусни. Ето видоизменената от мен рецепта:

Необходими продукти:

1 ч.ч. обезкостени фурми (предварително накиснати във вода),
1 ч.ч. кашу (предварително накиснато във вода),
[можете да накиснете кашуто и фурмите във топла вода с малко ром в нея още предната вечер и да стоят цяла нощ]
1/2 ч.л. ванилия,
4-5 с.л. кокосово масло (предварително разтопено на водна баня),
2 с.л. какао на прах,
1 с.л. агаве (можете да използвате и мед, но тогава сладките няма да са на 100% вегански),
щипка сол (по желание)

+настъргани орехи за поръсване

Начин на приготвяне:
Смелете продуктите в блендер, докато се получи хомогенна каша. Тъй като сместта ще е доста суха тази задача няма да е лесна, тъй като сместта ще полепва по стените на блендера и ще трябва периодично да я избутвате надолу към перката с помощта на лъжица (при изключен блендер, разбира се). Настържете орехите с машинка за орехи и разстелете в чиния. С помощта на чаена лъжица взимате малко от сместта и я овалвата в орехите. Така получените топчета нареждате в подходящ съд. Слагате във фризера за около два часа, за да стегне и сладките са готови за сервиране.

Сладките могат да бъдат съхранявани около седмица в хладилник.

Ето и крайният резултат:

Сладките се получиха много вкусни и са изключително здравословни. Фурмите са отличен източник на калий, калций, желязо, витамин А. Кашуто е богато на магнезий и фосфор. Магнезият играе важна роля за засилването на костите и за активността на ензимите. В кашуто се съдържа и желязо, което е важна част от хемоглобина, влизащ в състава на червените кръвни телца. Кокосовото масло подобрява храносмилането, засилва метаболизма, помага при хипогликемия, има противовирусни и противогъбични свойства. Състои се от 90% сурова наситена мазнина, която е под формата на средноверижни мастни киселини. Те поддържат имунната система, тироидната жлеза, кожата и осигуряват бърза енергия. Кокосовото масло съдържа повече лауринова киселина от всяко друго растение. Притежава силни антиоксидантни и антиейджинг свойства и намалява нуждите от витамин Е. Сиропът от агаве е 1,5 пъти по-сладък от захарта, с нисък гликемичен индекс и се усвоява изцяло от организма. Агавето съдържа важна субстанция, която се бори срещу процесите на декалцификация в организма и предпазва от остеопороза и други заболявания. Освен това стимулира производството на хормона GLP-1, регулирайки нивото на инсулина в кръвта. Агавето съдържа и вещества, които предпазват от рак на дебелото черво.

Фурмите и кашуто могат да се намерят във всеки по-голям хранителен магазин. Колкото до кокосовото масло и сиропа от агаве (както и други полезни био-храни и козметика) можете да си закупите в магазина за био-храни “Зелен Био” в Пловдив, намира се на ул. “Скайлер” № 3 близо до Джумаята. Магазини от тази верига има и в София и Благоевград, а можете да поръчате и онлайн.

Звучи невероятно, че едни сладки могат да бъдат толкова полезни, но – факт. Е, да стават малко калорични и не се за препоръчване за всeкидневна консумация, но можете да се поглезите с нещо много полезно и ВЕГАНСКО на празника! 🙂

Това е цялата вдъхновяваща лекция на Гари Юрофски за правата на животните и веганството от лятото на 2010 в Джордж Тек. Чуйте този невероятен човек, който ще разсее митовете, ще представи много интересни факти и ще ви помогне да направите важен избор за вашето физическо и духовно здраве. Неговата харизматичност и искреност са уникални. Това видео е важно за всеки, който го е грижа за животните и иска да направи света по-добро място.

За повече информация:
http://vegebg.org
http://ecovege.org
http://animalrights.aresistance.net
http://adaptt.org

Линк към Q&A сесията (част с въпроси и отговори):
http://www.youtube.com/watch?v=WIkC4OJEx3c

Връзка за изтегляне:
http://bit.ly/GaryFileBG

Полина Маринова е председател и съосновател на Българското вегетарианско общество. Координатор е и на местната организация в София. Завършила е бакалавър в УНСС със специалност Стопанско управление.

АЗ, ВЪЗПИТАНИКЪТ на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”,
като навлизам в редовете на българската интелигенция,
СЕ ЗАКЛЕВАМ:
– да пазя името на университета,
който разкри пред мен света на науката;
– да защитя достойно професионалната си подготовка;
– да използвам научните си познания единствено за добро,
за напредък,
за хуманизация на света;
– да съдействам за издигане на човека
като висш критерий за всяка научна и социална дейност;
– да утвърждавам в себе си и в обществото
основните принципи на човешкия морал;
– верен на своя народ,
да допринеса с труда си за неговото по-добро бъдеще;
– да бъда достоен гражданин на Отечеството си!
ЗАКЛЕХ СЕ!

Това е Галилеевата клетва, която всеки абсолвент във всяко едно висше учебно заведение полага, когато завърши своето висше образование. На 7 януари 1989 г. на едноименния площад пред църквата “Санта Кроче” във Флоренция, където е погребан Галилео Галилей, се e състоял митинг в негова чест. Тогава прозвучава призив да се въведе във всички университети и институти Галилеева клетва, подобна на Хипократовата – да се произнася тържествено обещание за използване на науката единствено за борба с болката и страданието, в името на хуманизацията на света. Радостно е, че това е вече утвърдена традиция в Пловдивски уни­вер­си­тет, който е откликнал на този хуманен призив.

Дипломирането на студентите или т.нар. “промоция” (бел. ред. – все още ми звучи супер странно) е емоционален ден, както за студентите така и за преподавателите. Всички се обличат тържествено в т.нар. “академично облекло”, звучи студентският химн и най-важното – студентите получават своите дипломи. Оказва се, че малко хора до сега са се запитвали, от къде идва традицията да се обличат тоги и квадратните шапки в този ден. Много хора и до ден днешен не знаят. От малкото, които знаят съм убеден, че дори и те не са подозирали, за някои аспекти относно истината за т.нар академично олекло.

За да разкрием историята на академичните облекла следва да се върнем 7-8 столетия назад към 11-12 век, когато в Европа се създават и укрепват първите университети в Париж и Болоня, а малко по късно и Университетите в Оксфорд и Кеймбридж.

Получаването на академична степен по това време преминава през същите етапи както в занаятчийските гилдии (където степените са също три – чирак, калфа и майстор). Не е много ясно и засега не е установено кога се е появила титлата доктор, като по висша от тази на магистър, но през 12 век в Университетите в Париж и Болоня те са присвоявани, а в Оксфорд тяхното присвояване започва през 1184 година.

По това време облеклото е било доста по различно от днешното, но горното облекло за всички е било вид роба (наподобяващо днешната тога). Различните съсловия са украсявали връхната дреха по различен начин. Елегантността е зависела от ранга и богатството. Тогата с много варианти се е запазила до 16 столетие. След тази дата тя е рядко носена, но се е запазила за определени професионални съсловия. След края на 17 век само официални лица (главно адвокати и съдии) носят тоги. По същото време (14-15 век) се появява качулката, която претърпява още по големи изменения за да се достигне до отделна шапка и качулка. След 16 век качулка се носи само от духовни и академични лица, като тя е елемента в облеклото, който подчертава степента на академичното лице или ранга на духовенсвото. През късното средновековие се появяват и първите правила и описания за облекло в английските университети, позволяващи да се различават степени и факултети.

В американските университети в резултат на английското академично наследство шапките и тогите се използуват от колониално време, особено в университетите в Ню Йорк, Пенсилвания, Колумбия, Йеил. Около 1885 година се подема широка кампания сред студентите по време на церемонии да се носят академични облекла. Факултетите на университетите много бързо одобряват тези практични и изпълнени с достойнство дрехи за церемонии и особено за връчване на дипломи и академични степени. Много скоро те са възприети и от членовете на академичното тяло. През 1895 година е организирана специална комисия, която изработва и представя пред академичната общност правилата за изработка и носене на академични облекла. Тези правила определят изискванията за тоги, шапки, качулки, пискюли, цветове и материали от които се изработват. От 1895 година тези правила са били променяни няколко пъти, като последния е бил през 1959 год. Най – големи промени са били направени в областта на използваните материали- по-леки, с по ярки цветове.

Според възприетите правила има три вида тоги-бакалавърски, магистърски, докторски. Черната шапка се носи от всички степени, но само докторите могат да носят златисто жълт пискюл. Страната от която се носи пискюла също има значение, но е прието да се носи от ляво (left), тъй като вие “напускате университета” (have left the university). Качулката е един от важните елементи на академичното облекло в американските университети. Тя позволява да се разпознаят бакалаври, магистри, доктори, както и да се разпознае университета, който е присвоил степента.

Още по-малко известна и по-интересна е символиката на квадратната шапка, която се свързва с тайните общества и масоните. Като се има предвид, че всъщност масон (mason) означава “зидар”, а “freemasonary” може да се прведе като “гилдия на свободните зидари”, не е изненада, че самата шапка носи името mortar-board, което в певод то английски буквално означава “маламашка”. Маламашката е модификация на четириъгълната, църковна biretta носена от кардинали и епископи. Biretta-та е признат символ на майсторство и е подходяща шапка за възпитаници. За академични цели, горната част на шапката се е разширила до такава степен, че да може да се поддържа във въздуха и предпазва от падане пред лицето. Тази подкрепа била под формата на квадратно парче картон. С последващи изменения на корона става плоска и квадратна, с кепе беше монтирано отдолу. Разбира се, горната част на шапаката се нарича маламашка, защото прилича на квадратните дъски, които зидарите (masons) използвали, за да пренасят и нанясят хоросан.

Облечени на завършването със шапка (кепе), вие се присъединявате към общност с многовековна история на солидарност и постижение. Вашата шапка показва членството ви историческа традиция на учени, датираща още от Средновековието. Точно като и тогата, тя е част от историята. Шапката се нарича маламашка и е част от дизайна на шапки, носени от дюлгери и зидари през Средновековието. Плоската повърхност има практическо значение – място където се трупа на цимент или хоросан, необходим за слепването на тухли или камъни. Символиката е да се достигне до вашата “маламашка”, или тази на партньора ви, с мистрия за “разпространението на хоросан между тухлите”. Човек, който е спечелил (заслужил) “маламашка” е обучен член на стара гилдия на древни изкуства, както и маламашката показва гордостта му от постъпването му (изтъргуването му) в тази гилдия.

На иврит думата “кепе” (kippah) означава “купол”. Колкото и да е странно, шапки във формата на купол се носят от папи, кардинали, православни равини, и всъщност произлиза от гръцката шапката на Хермес, гръцко божество на ума. Търговията, богатството, гимнастиката, хитростта, мъдростта и проницателността са били на почит и празнувани в негова чест. Хермес има важно значение и за масоните. За тях той е “бог” на мъдростта, също така известен като Тот или Сет.

Някои автори, като Джордан Максуел, твърдят, че черната тога се свързва със култа към Сатурн. Когато получавате степен за висше образование (бакалавър, магистър или доктор), носейки масонска шапка-маламашка и челна тога от култа към Сатурн, вие ставате Alumni (от англ. “възпитаник на университет”) или Illumini.

Съдиите и римските католически свещеници също традиционно носят черни тоги. Съдиите имат масонски чук или чукчето, с което те удрят, за да обявят повелята на закона. Идеята на закона идва от библейските десет Божи заповеди, изписани на камък и за това се казва, че се “нарушава” (на англ. “break the law”) закона. Съдиите винаги седят на висока платформа, на три нива, представляващи първите три сини степени на масонството (бел. ред. – Като се замисля и в управлението на един факултет влиза деканско ръководство, което е на три нива – декан и двама заместник-декани. Може би за това те не носят шапки-маламашки?!).

Когато говорим за “масонско образование,” трябва да се има предвид, че става въпрос едновременно за образование, морална поука, духовно просветление и интелектуален растеж, така че човек да може да су учи и да се усъвършенства. Но това не е трябва да е самотно занимание, защото преди всичко масонството е братство. Идеята на масоните се  обяснява, чрез символиката на “кошера”, който не ще се стреми да добави към общия запас от знания,  безполезен член на обществото и недостоен за грижата и закрилата на масоните. Масонството се разкрива чрез ритуалите (бел. ред. – Също както церемонията по връчването на дипломите на студентите по своята същност е ритуал. Носят се специални дрехи с определена символика, произнася се на глас клетва, хората се изправят, слушайки химни с определено значение и т.н.). Тези вековни церемонии са рамка, или по-точно, картата, която всеки масон може да следва в неговото търсене на истината. Днес масонството представлява инструкции за всички, представени в алегория и символика. Тъжно е, че малко хора изглежда разбират или не искат да разберат, че тази сила е разпространена навсякъде и бива пренебрегвана от обикновения човек. В най-основното задължение на всеки един от нас – обучението ни, ние днес сме значително неинформирани (или дезинформирани). И най-лудото нещо, е че ритуалите и символиката ни разкриват всичко и дори ни казва какво да правим. Търсенето на познания е лично начинание на всеки един от нас, но има хора, могат да ви помогнат по пътя. Целта на образованието, както и целта на масонството е хората да се трудят заедно в попълване на “общият запас от знания” в преследване на истината.

Източници:

http://www.uchilishte.com/02/980-86-11/history.html
http://www.bitesizecanada.org/cause_18.htm
http://www.ehow.com/how_4743908_wear-graduation-cap.html
http://www.ltradio.org/articles/?admin=linkto&link=258
http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/atlantean_conspiracy/atlantean_conspiracy37.htm
http://www.masonicdictionary.com/education3.html