PEREGRINUS

Драгойна е връх в северната част на Източните Родопи с надморска височина 813,6 м. Пприлича на един от пловдивските хълмове, но значително по-обемист. Разположен е в землището на община Първомай, където планината се среща с Горнотракийската низина. Всъщност това е един от най-северните ридове на Родопите. На самия връх се намира обсъжданото през последните години в научните среди, но сравнително неизвестно за широката публика тракийско светилище у нас. За първи път то е проучвано в периода 2004 – 2006 г. от археологически експедиции на Пловдивския музей, ръководени тогава от ст. н. с. д-р Костадин Кисьов. Светилището е обитавано от 13-и до 3-и век преди новата ера, а крепостният зид е вдигнат през 5-и век пр. Христа, твърдят научни работници от пловдивския Археологически музей.

Археологическия обект – светилището на връх Драгойна, е с площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10 м. В основната си част разсипът е от местни камъни-отломки, но също така са запазени и обработени камъни с историческа информация. По източните склонове на масива Драгойна личи античен път. Ясно личат и иманярските набези, които са разрушили ценни исторически данни.

След проучвания от лятото на 2010 г. се смята, че в близост е имало и голям тракийски град. Новата археологическа експедиция е ръководена от Елена Божинова и се е натъкнала на нови данни. Проучването е разширено до почти 1/3 от територията на рида, включвайки и поречието на река Кайлийка. Според Божинова там се намира най-голямото тракийско селище, разкривано до момента на територията на Южна Тракия. То е било активно от ХVІІІ до ІІІ век пр. н. е.

До есента на 2010 са били открити каменна площадка, която е във вид на амфитеатър, както и 50 тракийски могили, по-голямата част, от които обаче подлежат на детайлни изследвания. А на километър от близкото с. Драгойново е открита и уникална крепост от византийската епоха, като в същия район са разкрити и три уникални църкви.

Местните наричат крепостта Козлек, а според легенда била управлявана от болярина Драгой, откъдето и името на селото.

Според учените тъкмо в околностите на Драгойново за първи път са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която мирно са съжителствали българи и ромеи. В района са намерени уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите…

До връх Драгойна и светилището се стига от самото село и шосето за другото село в подножието – Буково. Преди да се излезе от Драгойново, в ляво има пътека с маркировка към върха. По пътеката се минава и край останките от крепостта Козлек, за която вече стана дума. Изкачването до върха трае около час и половина. Ще видите и много красиви скални образувания на северозапад от върха. Оттам се вижда и изоставената хижа „Буково”.

Разбира се причината да погеглим към Драгойново и да секачим на Драгойна отново беше геокешингът, а не археологията… 🙂 Причината да дойдем тук беше ето този кеш:

Dragoyna Peak
A cache by v_abozov & el_alexa Hidden : 11/14/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Regular)
http://coord.info/GC2JAGE

 

След като прочетохме описанието на кеша и логовете на granchar решихме да подходим към върха от с. Буково, а да се върнем към с. Драгойново. Тъй като бяхме с две коли това беше възможно. Оставихме едната кола в Драгойново и отидохме с другата до с. Буково. Оставихме колата там и започнахме да се изкачваме към върха. както винаги не тръгнахме по пътека, защото не виждахме такава, а карахме под права линия… 😀 Терена действително си е 3,5-4 – точно каквито ги харесваме… 🙂 След няколко кратки почивки и доста изкачване след около час бяхме вече на върха.

Търсенето на самия кеш беше средна трудност. Не го намерихме веднага и го търсихме към 5-10 мин. Скриването беше добро. До някъде ми напомни за Turluka cache. 🙂 В крайна сметка намерихме кеша, записахме се в дневника и направихме размени. Аз оставих геомонета, която Крео веднага взе, а той остави TB.

А иначе гледката от върха беше уникална. Направо ти спира дъха… Няма начин как да не се спреш и да не се огледаш наоколо. Както и да направиш малко снимки…

Разбира се толкова бяхме пленени от това място, че останахме доста там. Направихме си импровизиран пикник за обяд. Пийнахме и биричка… Наслаждавахме се не само на гледката, но и на любовната и друга лирика по скалите…

Толкова се увлякохме горе, че всъщност забравихме, че ни чака дълъг път към с. Драгойново… Бяхме изправени пред дилемата дали да се качив на вр. Голяма Драгойна, за да разгледаме археологическите разкопки и да загубим още 1 час или да потегляме към Драгойново. След кратки дебати решихме, че предпочитаме да се прибираме по светло и за това потеглихме към селото. По пътя очаквахме да видим доста забележителности, както е изобразено на картата в началото на страницата, но видяхме единствено камъка, където Ангел войвода (най-известният войвода по тези места).

Ето и още инфо за него:

Пътеката до с. Драгойново беше дълга (отне ни 3 часа) и не особено приятна. В смисъл нямаше нещо кой знае какво да се види. Като че ли очаквахме повече… Изкачването откъм Буково беше много по приятно и кратко, за това го препоръчвам на останалите, които ще търсите този кеш. Като цяло кеша е много готин и изживяването си заслужава!

Представям на вашето внимание най-новият геокешинг клип от личната ми колекция в YouTube канала ми – http://www.youtube.com/user/MrMollov

Turluka cache
A cache by fotop Hidden : 10/06/2008
Difficulty: Terrain: Size:  (Small)
http://coord.info/GC1GZHF

 

Датата е 26-ти април 2011… Слънчев хубав ден след Великден и аз, Крео и Евгени не бяхме на работа и това означаваше само едно – геокешинг… Срещата ни беше в с. Драгойново, но на път за там аз не пропуснах да “ударя” друг кеш, който не бях намирал, а именно

Arapovski Monastery (GC2JC8Q)
A cache by Kreo_74 & Evgenin Hidden : 11/16/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Small)
http://coord.info/GC2JC8Q

 

Тъй като тръгвахме от Пловдив, решихме да минем п пътя за с. Ягодово, Катуница, Каданджово, Избегли… От Избегли GPS-а малко ни заблуди и се отклонихме в ляво, а правилната посока е дясно. Малко по-нататък по пътя си имаголяма синя табела указваща пътя към манастира. Когато пристигнахме до манастира бях поразен от… тишината. Нямаше никой! Буквално нябаше жива душа. Манастира беше отворен, аз влязох а разгледам, направих доста снимки, част от които виждате тук. Беше толкова тихо и спокойно, че чувах собствените си стъпки… Дори собствените си мисли. Чувствах се кано натрапник, който не би трябвало да безпокои тази тишина. За това набързо разгледах и се запътих към изхода… От там се насочих към самия кеш, чието намиране не беше проблем и аязмото! Аааа аязмото – невероятно красиво е! Препоръчвам на всеки, който идва до манастира да го посети. Отвътре цялото е изписано с невероятно красиви икони (вижте снимките по-долу)! Мястото е страхотно!

А ето и малко информация за самия манастир. Единствен по рода си в страната, манастирът е построен по време на Османското владичество на България. Според легендата, водата от аязмото на манастира излекувала любимата на местния Турски владетел Арап бей и той от благодарност дарил земя до лековития извор и разрешил изграждането на манастир.

Първоначално манастирът е основан като монашеско общежитие край аязмото през 1856г. до 1863г. се оформя като цялостен манастирски комплекс. Построен е с дарения на родолюбви пловдивчани като противопостявяне на асимилаторските опити на Гръцката църква.

Манастирският комплекс е строен от родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Манастирският храм е построен през 1859 г, както може да се види от надпис над западната му врата. Храмът представлява внушителна трикорабна, триабсидна каменна постройка, като външните му стени са облицовани с каменни блокове. Шест каменни колони поддържат купола, а подът е покрит с мраморни плочки. Олтарният иконостас и четирите малки икони при колоните също са дело на майстор Узунов. Стенописите, от своя страна, са изработени от известния възрожденски художник Георги Ганчов – Зографина, близък приятел и съратник на Васил Левски. Отначало Ганчов работи заедно с учителя си Алексий Атанасов, но по неизвестни причини по-късно, едва 18-годишен, довършва сам църквата. В храма са изобразени повече от 150 сцени. За първи път в българската монументална живопис са изобразени животът и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е направено в цикъл от 10 последователни теми, като образите на светците не са канонизирани, а изглеждат изключително жизнени.

Една от най-ценните икони на манастира е тази на Св. Богородица, която се смята за чудотворна. Може да се види вдясно от южния вход. Нарисувана е така, че погледът й винаги следва богомолците.

Най-оригиналната постройка в манастирския комплекс е кулата на Ангел войвода – един от най-известните хайдути от този край. Според преданието, той лично е заръчал нейното съграждане. Кулата е правоъгълна и е използвана за наблюдателница и жилищна постройка. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници. Третият етаж представлява жилищната част с дървено-паянтова конструкция и силно издадени еркери. Тук има 4 стаи, които понастоящем се отдават под наем на посетители на манастира.

Извън двора недалеч от северния вход се намира старото аязмо. Около него е построен първият параклис, запазен и до днес. Параклисът е изографисан също от Георги Ганчов, като това е станало през 1870 г.

Манастирът е тясно свързан с просветната и революционната дейност в околността. През 1868г. тук е открито училище за свещенници, наред със съществуващото училище за деца от околността. През 1871-1872 г. “Св. Неделя” служи за едно от многобройните манастирски убежища на Левски.

Наистина невероятно място! Още един манастир за, който изобщо нямаше да знам, че същества, камо ли да отида да го разгледам, ако не беше геокешинга!!! Ето за това тази игра е велика…