PEREGRINUS

Старосел

Старосел е село в Южна България. То се намира в община Хисаря, Област Пловдив. След откритите от проф. Георги Китов край него антични тракийски гробници и храмове то придобива световна известност.

Тракийският култов комплекс в „Четиньовата могила“, открит и разкопан от Георги Китов през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон, наричана от Георги Китов “храм”, впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

Траките почитат Великата богиня Майка, която е отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и мъжко божество. Царят на траките играе ролята на медиатор – връзката между хората и боговете. Според Александър Фол, от аристократичните ритуали на траките, води началото си гръцкото религиозно учение, наречено „орфизъм“. Светилището в Старосел е изпълнявал точно такава функция – във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до антроподемон.

На 30 м. южно от куполната сграда, е открит „кенотаф“ – празен гроб, а около него в три отделни ями – разчленено на три човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.

Могила „Хоризонт“ е единствената гробница-хероон в Тракия с колонада. И докато на други места колоните са една или две – тук броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. И в този хероон е бил погребан представител на тракийската аристокрация. Въпреки че гробницата е ограбена още в древността, намерените сребърни и златни предмети говорят красноречиво за ранга на погребания.

Комплексът е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

И на двете места има скрити геокешове:

Starosel Tracian Tomb “Horizont”
A cache by mollov Hidden : 09/01/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Small)
http://coord.info/GC2EF3M

Starosel Tracian Cult Complex
A cache by mollov Hidden : 11/15/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Regular)
http://coord.info/GC2JDBG

Хисаря

Град Хисаря се намира в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 360 м н.в. Характерно за град Хисаря е термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества.

Вълшебните извори Хисар се отличава от другите наши курорти по изобилието на своите горещи извори и техния разнообразен химичен състав, температура и лечебни свойства. Всеки извор има своето приложение, име и романтична легенда…

Минералната вода на извор Момина сълза е слабо минерализирана, но със съдържание на много микроелементи – манган, цинк, кобалт, мед и други или т.н. метални витамини. Това е най-вкусната от хисарските води! Използва се за питейно лечение и то предимно на стомашно-чревни заболявания. Има температура 42 градуса. Легендата разказва, че една красива българка отказала да стане наложница на турски бей. За да я унижи, той я накарал да сервира гола на гостите. Девойката го направила, но когато се изправила пред него, стоварила тежкия поднос със сладкиши върху главата му и го убила. За постъпката си била наказана да изгори на клада. Когато пламъците обгърнали голото тяло, от очите ѝ се отронили две топли сълзи. От тях бликнал извор, който хората нарекли Момина сълза. Тази легенда е пресъздадена във фонтана с голата жена в центъра на града.

Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон (160 Емана) и температура 47 градуса, което я прави най-показателна за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Водата е слабоминерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Името Момина баня се свързва с една легенда от Средновековието, според която дъщерята на местния управител обичала да се къпе в извора извън крепостните стени. Веднъж градът бил нападнат от врагове и портите на крепостната стена се затворили. Болярската дъщеря и приятелките ѝ останали при извора. За да не ги заловят в плен, предпочели да се удавят в топлия извор. Преданието говори, че оттогава през нощта се чува плискане на вода в банята – момата излизала от извора…

Хисаря (наричан Аугуста, Диоклецианополис, Севтополис, Алексиополис, Топлица) има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр.Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел.

След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 метра, а южната крепостна порта се извисява на 13 м. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули . В античния град се е влизало през четири големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор “Момина сълза”. Тук се намира най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 кв.м. Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода. Комплексът от представителните сгради в парк “Момина сълза” включва и амфитеатъра. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази далечна епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на IV в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извора “Момина баня”, където и сега е запазен керамичен надпис, дълъг 16 метра, с имената на римските съимператори Максимилиан Галери и Лициний-баща.

След въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV – VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита до сега двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

Минават векове на разруха. А възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено Хисаря. На арабски език Хисар значи “крепост”.

Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 м. южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Впечатлява с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветната си подова мозайка. Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града.

В града се намира Археологически музей – Основан от местния родолюбец и патриот генерал Тодор Марков. Разполага с богата сбирка от археологически и етнографски находки. Отлично запазени образци от праисторическо време; тракийски, римски и византийски съдове; колони, мраморни плочи, статуи. Златни, сребърни и бронзови монети и предмети, проследяващи историята на народите, населявали района. Музейна сбирка на бъбречните камъни – съдържа около 10 000 конкремента, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар. Малка част от тях са извадени след оперативна намеса. Сбирката е доказателство за лечебния ефект на хисарската минерална вода. Открита е през 1981 година. Намира се в Балнеолечебница «Момина баня». Най-впечатляващият експонат е бъбречен камък с тегло 560 грама, изваден оперативно.

Град Хисаря се слави със своите красиви паркове с около 300 растителни вида, заемащи 100 хектара площ. В тях има редки растителни видове от всички краища на света – магнолии, гинко билоба, ацер, пауловния, албиции и други. Първият парк, около бившата баня „Тополица”, е дело на швейцарския инженер Лусиен Шевалиас от 1892 г. Красиви паркове има около извор „Момина Баня”, Летния театър, в лечебно-възстановителната база на Министерски съвет. В околностите на града има пояс от смесени широколистни и иглолистни гори, които оформят множество кътове за отдих. От Хисаря тръгват няколко пешеходни туристически маршрута до билото на Средна гора или южните масиви.

Най-голямата и най-интересната от всички римски гробници, открити до сега в района на Хисаря. Гробницата се намира на около 300 м югозападно от крепостната стена в естествения парк “Славеев дол” и в близост до минерален извор “Момина сълза”. Впечатлява с красивата си подова мозайка, наподобяваща на пъстроцветен килим. Изградена е през втората половина на ІV век. Погребалната камера представлява правоъгълно помещение с размери 4,29 на 2,78 м. В стените симетрично са изградени шест ниши с ритуално предназначение. Подът на камерата е с разноцветна мозайка. Върху мозаечния под са иззидани две гробни легла. Стените и сводовете на гробницата са били покрити със стенописи – рози и други цветя, символизиращи райската градина. Строителните техники и материали, стенописите и мозайката сочат, че тя е била предназначена за семейството на знатен римлянин, сановник или военачалник.

Видео: http://vbox7.com/play:b8494cc8

В Хисаря до момента имаше 3 кеша:

The Camels
A cache by kreo_74 & Mollov Hidden : 07/05/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Micro)
http://coord.info/GC2B8XQ

Roman tomb – Hisarya
A cache by dakich Hidden : 11/15/2010
Difficulty: Terrain: Size: (Small)
http://coord.info/GC2JA5C

The Ancient Roman Wall
A cache by 4il4ica team Hidden : 04/09/2011
Difficulty: Terrain: Size:  (Regular)
http://coord.info/GC2B8XQ

И по време на нашето ходене скрихме още един:

Hisarya’s Eiffel Tower
A cache by mollov Hidden : 04/22/2011
Difficulty: Terrain: Size:  (Micro)
http://coord.info/GC2TT1Z

Сопот

Сопот е родното място на великия български поет и писател Иван Вазов. Тук той прекарва детството и юношеството си, оставили най-дълбоки следи в жизнения и творческия му път.

Сопот е бил важно средище в дейността на Васил Левски. В Сопотския мъжки манастир „Св. Спас“ (Възнесение Христово) на 24 ноември 1858 г.(ст.ст.) е замонашен Васил Левски под името Игнатий. Тук Левски създава първия монашески революционен комитет още през 1869 г. с председател игумена отец Рафаил, приятел на Апостола. При посещенията си в този край Апостолът винаги е предпочитал да пребивава и да се среща с майка си в Сопот, а не в родното си Карлово. Герджик Сопот погива в пламъците на Руско-турската война. Градът е опожарен (1877 г.), а населението му избито или прогонено. От около петхилядното население към оня момент над 900 души са избити и измрели от глад, болести и неволи само за 6 месеца до повторното освобождаване на града на 1 януари 1878 г. (стар стил). Временното руско управление отпуска около 5000 златни рубли на сопотската община за възстановяването ѝ. Средствата са използвани за възстановяването на: Мъжкия манастир „Св. Спас“, църквата „Св. Петър и Павел“ (Долната църква), Девическото училище и конака (общинското управление). На населението била раздадена помощ от една златна рубла на човек (тогава в Сопот останали не повече от 1500 жители). За църквата „Св. Богородица“ (Горната църква)и Мъжкото класно училище парите не достигнали и те останали в руини. Започнал един от най-трудните периоди за оцеляването на Сопот. Поминъкът на града бил съсипан допълнително, освен от турското разорение и от вноса на европейска фабрична прежда за замиращата търговия с гайтани.

Сопотският манастир “Св. Спас” се намира на около километър от гр. Сопот в северна посока, в подножието на Стара планина. Точната дата на възникването на манастира не е стигнала до наши дни. Счита се, че е основан през 13-ти в., като най-вероятно “Св. Спас” е наследник на предишен манастир в Сопотския район – “Св. Троица”, изчезнал около 11-12-ти в. Предполага се също така, че манастирът “Св. Спас” е бил “царски” – т.е. бил е дарен с права и имоти от самия цар Смилец. Тези грамоти били пазени в манастира до 1870г., след което са били предадени на Найден Геров, за да ги публикува.

По време на Турското владичество църквата е била опожарявана и разрушавана многократно. След възстановяването й през 1870г. е изографисана от художника Георги Данчев, близък приятел на Васил Левски. По време на Руско-турската война (1877-1878г.), обаче, църквата отново е разрушена, като единствено олтарът е оцелял, но очите на светците са били избодени от щиковете на турците. След опожаряването на Сопот в двора на манастира са изклани много от бягащите граждани на града.

Църквата и чешмата в манастира са наново възстановени през 1879г. от игумен Рафаил, чийто гроб се намира зад олтара. До южната стена на църквата се вижда голямата камбана, лята в Крайова през 1873г. и подарена на манастира от граждани на Сопот, живеещи в Румъния.

Манастирът е развивал богата книжовна и революционна дейност. В него се срещат Неофит Рилски и копривщенският чорбаджия Вълко Чалъков, за да подготвят откриването на училища в Пловдив и Копривщица, а през 1828г. тук игуменът Панталеймон прави препис с поправки на Паисиевата “История славянобъргарска”. В манастира също така учители и просветни дейци издават сатиричния вестник “Остен”. В този манастир Васил Иванов от Карлово (прославил се като Васил Левски) е ръкоположен за дякон Игнатий на 7-ми декември 1858г., а по-късно използва “Св. Спас” като едно от многото си убежища. По-късно, през 1875г. революционерът Тодор Каблешков заклева в манастира членовете на възобновения Сопотски революционен комитет.

В Сопот има два кеша (вторият от които намерихме за първи път сега):

Sopot Monastery “St. Spas”
A cache by mollov Hidden : 08/03/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Small)
http://coord.info/GC2CV1W

Trapeto
A cache by kreo_74 Hidden : 12/05/2010
Difficulty: Terrain: Size:  (Regular)
http://coord.info/GC2K33F

 

Един незабравим ден, завършил със среща на Топ 5 геокешърите в България по-късно и на биричка… 🙂

През последните няколко години 22 април, Ден на Земята се празнува навсякъде по света. Интересът към този ден расте от година на година. Всичко започва на 22.04.1970 г., когато Американският сенатор Гейлорд Нелсон открива първият официален Ден на Земята с цел да привлече общественото внимание, за да се приемат необходими закони за почистването на замърсените реки и другите източници на питейна вода. Тогава милиони американци участват в демонстрация и настояват политиците, държавниците, бизнесмените  да включат в своите приоритети опазването на околната среда. В проявите на първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.

През 1990 г. отбелязването на Деня на Земята излезе извън границите на САЩ и стана Международно събитие. От 1990 г. започна да действа международна организация за Деня на Земята с идеална цел, регистрирана в Канада и САЩ и координираща дейностите по случай Деня на Земята на 3200 организации в 141 страни. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея.

България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г.  Сформиран е  Национален комитет за Деня на Земята. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда.

На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г.

Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

40 години след отбелязването за първи път на Деня на Земята, Светът е изложен на по-голяма опасност, отколкото когато и да било. Ако промяната на климата е най-голямото предизвикателство на нашето време, съществува също и голяма възможност да се изгради здравословна, просперираща икономика на база чиста енергия, сега и за в бъдеще. Денят на Земята през 2010г. може да бъде обратна точка за напредъка на политиките, свързани със запазване на климата, добрата енергийна ефективност, използването на източници на възобновяема енергия и други ,,зелени дейности”. Този ден дава възможност на всяка отделна личност, на корпорациите и правителствата да се обединят в създаването на глобална зелена икономика.

Хора, организации и движения на този ден се обединяват от една обща цел – бъдещето на планетата Земя. Вниманието на обществеността е насочено към поведението на хората и начина, по който то влияе върху природата. Хората разбраха, че трябва да променят собствените си действия, за да защитят планетата.

Тази година темата на Международния ден на Земята е „Милиард действия в зелено”. Тази тема признава правото на милиони индивидуални действия и фокусира вниманието върху личния принос на всеки човек в общия ни стремеж да живеем по устойчив начин.

Целта е да се регистрират един милиард действия за опазване на природата преди провеждането на Световната среща за Земята в Рио де Жанейро през 2012 година.

Най-голямата екологична кампания в света  вдъхновява и поощрява хората от всички националности, отделни индивиди и големи корпорации и има за цел те да извършат действие, което да помогне за намаляване на въглеродните емисии, както и да се насърчи устойчивото развитие. Нека  на днешния ден  всеки от нас си направи  равносметка какъв е неговият принос за опазването на природата и  на  майката Земя.