Linguistic club “Prof. Boris Simeonov”

“ДУМИ СРЕЩУ ДОГМИ”

Дванадесетата национална научна конференция за докторанти, студенти и средношколци се проведе на 20 и 21 май 2010 г. в Пловдив. По традиция Домът на учените в Стария град посрещна участници, членове на специализираното жури и изкушени от тайните на словото гости. Събитието протече под надслов „Думи срещу догми” и бе посветено на 100-годишнината от рождението на големия български езиковед проф. д-р Любомир Андрейчин. С минута мълчание присъстващите на откриването почетоха и паметта на напусналия ни преди няколко месеца доц. д-р Стефан Гърдев. С малко тъга, но и с надежда за незабравими два дни, конференцията бе открита от доц. д-р Красимира Чакърова.

„Думи срещу догми” напълно оправда определението национална конференция, тъй като Пловдив посрещна филолози от цялата страна (ПУ „Паисий Хилендарски”, СУ „Св. Климент Охридски”, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ШУ „Епископ Константин Преславски”, Нов български университет, БСУ „Проф. д-р Асен Златаров”, Белградски университет, ИБЕ при БАН). За първи път в историята на събитието участие взеха и ученици в специално организираната секция за средношколци. Традиционно конференцията протече в работа по секции – за докторанти, магистри, бакалаври и ученици в раздел „Езикознание” и раздел „Литературознание”. Специализирано жури имаше задачата да изслуша и да оцени докладите на участниците – национално жури по езикознание (председател – проф. дфн Стефана Димитрова (ИБЕ при БАН), проф. дфн Диана Иванова (ПУ), доц. д-р Ваня Зидарова (ПУ), доц. д-р Константин Куцаров (ПУ), гл. ас. д-р Надежда Михайлова-Сталянова (СУ), ст. ас. д-р Снежа Цонева-Матюсън (ПУ), национално жури по литературознание (председател – доц. д-р Иван Русков (ПУ), доц. д-р Владимир Янев (ПУ), доц. д-р Дарина Дончева (ПУ), гл. ас. д-р Димитър Кръстев (ПУ), гл. ас. д-р Диана Николова (ПУ), гл. ас. Илонка Георгиева (ПУ) и специализирани консултанти (проф. дфн Калина Лукова (БСУ), доц. д-р Елена Гетова (ПУ), гл. ас. д-р Мая Тименова (ПУ), гл. ас. Младен Влашки (ПУ).

С незабравими спомени и с награди от Дванадесетата национална научна конференция в секцията по езикознание ще останат:

Магистри:

Втора награда:

Райка Крушарова, ПУ, магистърска програма „Актуална българистика” („Наблюдения върху личната номинация в съвременната българска преса”);

Стефан Узунов, СУ, магистърска програма по украинска филология („Ненормативни явления в лексиката на съвременния украински език”).

Трета награда:

Десислава Крушарова, ПУ, магистърска програма „Актуална българистика” („Комуникативни похвати и средства в телевизионните реклами на котешка храна”);

Александър Александров, ПУ, магистърска програма „Актуална българистика” („Суфиксално образуване на българските фамилни имена с турски корен”).

Бакалаври:

Първа награда:

Маргарита Пеева, ПУ, 2. курс, АФ („Съпоставителен анализ на прилагателните имена в българския и японския език”).

Втора награда:

Енчо Тилев, ПУ, 3. курс, РЕЗЕ („Елативът в руския и българския език – между омонимията и аналитизма”);

Теодора Иванова, 3. курс, БФ („Функционалност и категориалност на вокатива в съвременния български език”);

Теодора Арнаудова, 4. курс, АФ („Наблюдения върху лингвостилистичните особености на детския стихотворен разказ „Котка с шапка” от д-р Сюс”).

Трета награда:

Антония Петрова, 4. курс, БЕНЕ, Борислава Атанасова, 4. курс, БЕРЕ („Аналитичните повелителни форми в българския език и функционалните им еквиваленти в немския език”);

Десислава Самуилова, 4. курс, БЕРЕ („Към въпроса за интерактивните методи в обучението по език и литература”);

Десислава Димитрова, 3. курс, СФ („Формален преглед на умалителните съществителни от женски род в българския и полския език”).

Поощрителна награда:

Преслава Георгиева, СУ, 2. курс, БФ („Речникът на Тодор Хрулев – между енциклопедизма и етимологичните търсения”);

Кремена Дюлгерова, Университет „Проф. д-р Асен Златаров”, 2. курс, БФ („Лексикални и морфологични особености на говора на жителите от село Долен (Златоградско)”);

Мария Ямболиева, ПУ, 1. курс, Приложна лингвистика (немски и новогр. език) („Поглед върху гръцкото словообразувателно и лексикално наследство в немския език”);

Филип Филипов, ПУ, 3. курс, БЕРЕ („Наблюдения върху употребата на неопределителни местоимения във Вазовата повест „Чичовци”).

Специална награда в секция „Дебюти”:

Елица Миланова, ученичка от 12. клас в ГХП „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Пловдив („Наблюдения върху глаголната система на езика илокано”).

Националното жури по литературознание също отличи своите победители:

Магистри:

Първа награда:

Богдана Паскалева, СУ, магистърска програма „Литературознание” („Огледалото, четенето и идентичността: сонетът на Георг Тракл „Ужасът”);

Втора награда:

Иглика Милушева, СУ, магистърска програма по антична култура и литература („Смъртта и оказването на погребални почести според „Писмата” на Плиний Млади”);

Лилия Симеонова, СУ, магистърска програма „Литературознание” („Проблеми на идентичността в романа „Степния вълк” на Херман Хесе”).

Бакалаври:

Първа награда:

Елена Борисова, НБУ, 3. курс, програма „Език и литература” („Разкървавяващата истина за майката и оголването на патологичността у дъщерята: Йелфриде Йелинек и Марина Цветаева”).

Втора награда: не бе присъдена.

Трета награда:

Станислава Кирилова, ШУ, 3. курс, БФ („Римейкът на Гоголевия „Шинел” в драмата на Олег Багаев „Башмачкин”);

Ивелина Христова, БСУ, 4. курс, Журналистика („Юда – необходимият виновник”);

Милена Иванова, ПУ, 3. курс, БЕФЕ („Фантастичните новели на Мопасан”).

Награждаването на участниците и закриването на конференцията бяха предшествани от премиерата на сборника „Планетата слово”, който включва отличените доклади от конференция 2009 – още една от традициите на събитието. „Думи срещу догми” ще бъде сборникът, събрал най-добрите научни разработки от пловдивските майски дни, посветени на словото.

Така, с уверен и вдъхновен поглед в научното бъдеще приключи Дванадесетата национална научна конференция за докторанти, студенти и средношколци в стария Пловдив. Организаторите на събитието изразяват сърдечна благодарност на Студентския съвет на ПУ „Паисий Хилендарски” за оказаната от тях финансова помощ, на издателствата „Анубис-Булвест”, „Хермес”, „Пигмалион”, „Летера”, „Жанет-45”, Пловдивско университетско издателство за осигуряване на наградния фонд, както и на членовете на Лингвистичния клуб при ПУ за съдействието им при организирането на форума.

ЛИНГВИСТИЧНИЯТ КЛУБ ПОЧЕТЕ СВОЯ ПАТРОН

В рамките на ежегодните Дни на отворените врати във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” на 13 май се проведе семинар, посветен на делото на големия български езиковед проф. д-р Борис Симеонов. Организатори на събитието бяха Центърът по българска ономастика „Проф. Николай Ковачев” при ВТУ и екипът на проекта „Тезаурус на българската топонимия – неизчерпаем източник на информация за културно-историческо минало и народностна идентичност”, а конкретният повод – публикуваната монография на проф. Борис Симеонов и доц. Елена Иванова „Топонимията на Плисковско-Мадарския регион”. Форумът беше открит доц. д-р Мария Атанасова – директор на ЦБО „Проф. Н. Ковачев” – и доц. д-р Багрелия Борисова, декан на Филологическия факултет при ВТУ.

Гости на семинара бяха представители на филологическите факултети в университетите, където проф. Борис Симеонов е развивал своята дейност: СУ „Св. Климент Охридски”, ПУ „Паисий Хилендарски”, ШУ „Епископ Константин Преславски” и ЮЗУ „Неофит Рилски”. Проф. дфн Петя Асенова от Софийския университет направи задълбочен преглед на научните постижения на проф. Борис Симеонов, след което част от присъстващите, които са имали честта да го познават лично, разказаха свои спомени от съвместната си работа с него. Специален гост на събитието беше семейството на изтъкнатия учен, което направи атмосферата в залата още по-емоционална.

ПУ „Паисий Хилендарски” представиха двама от членовете на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” в ПУ: Виолета Георгиева – докторант по синтаксис на съвременния български език, и Таня Пеева – студентка във ІІ курс на специалността „Българска филология”. Те очертаха ярката фигура на проф. Б. Симеонов в българската лингвистика и чрез мултимедийна презентация разказаха за дейността на единствената в България езиковедска формация, обединяваща студенти и докторанти, която с достойнство носи името на пионера проф. Борис Симеонов. Поздравителен адрес към участниците с кратък преглед на научните му трудове и кръжочната дейност в Пловдивския университет изпратиха доц. д-р П. Пенев и гл. ас. д-р Ив. Гайдаджиева.

Виолета и Таня се радваха на сърдечен прием от страна на домакините, които ги запознаха отблизо с начина на работа и проектите на Центъра по българска ономастика „Проф. Н. Ковачев”, като по време на срещата имаха възможност в неформална обстановка да общуват с изявени български езиковеди. След това вечерта продължи с приятна разходка из старопрестолния Търновград в компанията на внучката на проф. Симеонов – Маргарита Филипова.

ЗА ОЛИМПИАДАТА ПО ОЛИМПИЙСКИ,

ИЛИ КАК ДА СТАНЕШ “МОРФОЛОГ НА ГОДИНАТА”

За дванадесета поредна година Филологическият факултет на Пловдивския университет и Лингвистичният клуб „Проф. Борис Симеонов” проведоха общофакултетска олимпиада по морфология на съвременния български език. Това събитие за студентите и техните преподаватели българисти вече се превърна в утвърдена традиция, събирайки от година на година все повече желаещи да докажат себе си на морфологичното поприще.

Автор на идеята за провеждането на олимпиадата и главен организатор е доц. д-р Красимира Чакърова от Катедрата по български език и заедно с колегите си доц. д-р Константин Куцаров и гл. ас. Мария Павлова успяват да предадат на своите студенти състезателния дух и желанието за себедоказване.

Победител в олимпиадата и носител на званието „Морфолог на годината” тази година стана Павлина Александрова – студентка в трети курс по специалността „Български език и английски език”. На церемонията по награждаването, която се състоя на 13 януари 2010 г. в 8. аудитория, Павлина получи своята награда и официално беше поканена за член на Лингвистичния клуб от съпредседателя на клуба Тенчо Дерекювлиев. Със същата покана той се обърна и към другите отличени участници:

Втора награда: Гергана Василева (СФ) и Мина Колева (БЕНгрЕ)

Трета награда: Радост Никифорова (БЕНЕ) и Теодора Петрова (БФ)

Поощрителни награди:

Велена Ранкова (БЕАЕ)

Евелина Лухова (БЕАЕ)

Симеон Димчев (БЕНгрЕ)

Милена Иванова (БЕФЕ)

Елена Петрова (БЕИЕ)

За своите впечатления от олимпиадата и олимпийския дух пожела да разкаже Теодора Петрова – носителката на трета награда:

Странен беше устремът, който, предполагам, всички ние изпитахме в онова ранно утро, и който накара всеки от нас да преодолее солидната доза съботен мързел и да отбележи своето присъствие на олимпиадата по морфология в Пловдивския университет. Но ние го направихме и прилежно заехме своите места в 3. или 4. аудитория, където едва успяхме да намерим свободни места. Странна беше и голямата еуфория, голямото вълнение, пълнещо гърдите ни в очакване на заветните листове с нерешими задачи, които всеки трябва да преодолее и превърне в решими. Това вълнение беше почти необяснимо поради факта, че олимпиадата не е изпит и от него не зависи нашата съдба, но все пак го имаше. Може би защото всеки от нас беше вече заразен от помитащата сила на този състезателен дух, който всъщност ни превръща в търсещи и мислещи хора. Не мисля, че някой изпитваше озлобление, страх или каквито и да е негативни чувства към другия като потенциален конкурент за така оспорваната титла „Морфолог на годината”. В този смисъл олимпиадата не беше бойно поле, а по-скоро възможност да се запознаеш, да осъществиш контакт с други странни като теб хора, за които филологията не е само труднопроизносима дума. Олимпиадата ни даде възможност да срещнем други с подобни на нашите интереси и, малко или много, да осъществим тази заедност, към която всички се стремят. Благодарим на доц. д-р Красимира Чакърова, на доц. д-р Константин Куцаров и гл. ас. Мария Павлова, на Лингвистичния клуб и на всички други, съдействали за реализиране на лингвистичното състезание, защото именно чрез подобни събития всички ние достигаме до това случване, което ни осмисля като способни същества, желаещи да изявят своите умения. И не мисля, че за някого от участниците трите часа, прекарани над листовете с морфологични задачи, бяха загубено време, най-малкото защото ни доведоха до много важни въпроси като този: „Каква е семантиката на термина транспозиция?”- въпроси, без които нашето битие би било неописуемо празно. Това е шега, разбира се, но тази шега е само още един знак, че всеки от нас прие олимпиадата като едно приятно преживяване, в което можеш да научиш нещо повече, да покажеш това, което знаеш, да се скриеш от зоркото око на квесторите, но най-вече за да осъществиш контакти с други твои връстници, които също като теб са станали рано и са дошли, за да защитят достойно това странно същество Филолога.

Публикувано във в-к “Пловдивски университет”, бр. 1, 2010 г.

СЕМИНАР ПО СЛУЧАЙ 80-ГОДИШНИНАТА ОТ ПРОВЕЖДАНЕТО

НА ПЪРВИЯ СЛАВИСТИЧЕН КОНГРЕС В ПРАГА

На 16 декември 2009 г. членовете на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” под ръководството на доц. д-р Красимира Чакърова отбелязаха 80-годишнината от провеждането на Първия международен славистичен конгрес в Прага (1929 г.). На организираната от тях презентация бяха представени историята на конгреса, любопитни факти около провеждането му, изтъкнати участници в него и дискутираните от тях проблеми.

Не е случаен фактът, че Първият славистичен конгрес се състои именно през 1929 г. Това е период на усилени процеси на обособяване на славянските страни и развитие на техните езици. Като естествено продължение на тази тенденция се явява и нуждата от форум, на който да бъдат обсъждани актуални лингвистични, литературоведски и фолклористични проблеми, да се изгради връзка между учените, работещи в сферата на славянознанието. Повод за провеждане на конгреса е годишнината на Йозеф Добровски, но впоследствие форумът се превръща в традиция. До днес продължава да се провежда веднъж на всеки 4 години, като прекъсване се е наложило единствено по време на Втората световна война.

Участие на конгреса в Прага вземат делегации както от славянски, така и от неславянски държави, доказателство за нарасналото значение на славистиката в световен мащаб. Те бяха представени от организаторите чрез мултимедийни презентации. Оживена дискусия сред присъстващите предизвика докладът на Таня Пеева, студентка от ІІ-ри курс Българска филология, посветен на българското участие на конгреса. Тя изложи непознати до този момент факти и изрази своето виждане за представянето на делегацията ни. Български делегат в Прага е бил и академик Стефан Младенов, чиято 130-годишнина от рождението ще отбележат членовете на лингвистичния клуб през 2010 г.

Бе обсъден приносът на славистите Роман Якобсон, Александър Пешковски, Николай Державин, Кажимеж Нич, Вилем Матезиус, Макс Фасмер и Николай Трубецкой. На участниците в семинара беше представен Пражкият лингвистичен кръжок и същността на пражките тезиси.

Докладите и мултимедийните презентации за семинара подготвиха Десислава Крушарова, Десислава Димитрова, Таня Пеева, Елица Миланова, Иво Ганчев, Пламен Балчев, Енчо Тилев, а водещ бе съпредседателят на клуба Тенчо Дерекювлиев.

Студенти и преподаватели от Филологическия факултет уважиха събитието в 7. аудитория. Проф. дфн Диана Иванова, доц. д-р Дарина Дончева, доц. д-р Константин Куцаров, доц. д-р Елена Гетова, гл. ас. д-р Иванка Гайдаджиева, гл. ас. д-р Атанаска Тошева и ст. ас. д-р Милена Стойкова подкрепиха инициаторите. Специални гости на семинара бяха председателят на Българския национален комитет на славистите чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев и ректорът на Пловдивския университет проф. дфн Иван Куцаров, преподавател по история на българистиката и славистиката и автор на монографията „Славяните и славянската филология”. „Професионално направено” – подчерта чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев и посочи, че славистиката е необходима преди всичко на славянските народи и в съвремието се разширява нейното значение във връзка с тенденциите да бъдат подготвяни специалисти преводачи с оглед на новата геополитическа ситуация..

Задачата на славистичните конгреси е да се прави преглед на достиженията в периода между два конгреса, каза още проф. Бояджиев.

„Вие възкресихте началото на организираната славистика. Приветствам ви!” – с тези думи проф. дфн Иван Куцаров започна обръщението си. Синтезирано той припомни важни събития от историята на конгресите и добави, че интересът към българския език в световните славистични центрове е огромен.

Младите филолози от лингвистичната формация предвиждат през 2010 няколко открити презентации по актуални теми от езикознанието.

Публикувано във в-к “Пловдивски университет”, бр. 1, 2010 г.