„Текстове и прочити – приключението продължава“ – под този надслов през 2008 г. се реализира юбилейната Десета национална студентско-докторантска конференция в Пловдив. Настоящият сборник включва отличените доклади в секциите по лингвистика и литературознание – изследвания, получили висока оценка от авторитетни специалисти в тематичните направления.
Езиковедските текстове изговарят авторовата мисъл по проблеми от всички равнища в системата на българския език, което потвърждава единството на теоретико-практическите казуси, постоянно отворени за анализационни техники.
Езикът, отдавна легитимирал както комуникативната, така и метаезиковата си функция, поема ролята на пътеводител по траекториите на лексикалната и граматичната семантика. И читателят тръгва към вариативността на българските фразеологични единици и категорията род при някои съществителни имена; към статуса и поведението на морфемите в словообразувателните процеси и в технологията на превода; към аспектите на неопределеността в родния ни език, а и в други езици; към особеностите на най-активния клас думи – глаголите. В изследователския фокус са и недостатъчно проучени български диалекти, носители на уникални лингвистични черти.
Тематична пъстрота, разнородни изследователски оптики, множество езици – така най-кратко би могла да се характеризира литературоведската част на сборника. И все пак като нейно ядро бихме могли да посочим наблюденията върху българската литература, опитващи се да типологизират случващото се във и с нея от Възраждането до наши дни.
Тук трябва да отбележим, че водещ в повечето текстове е принципът на междутекстовостта. От една страна, е потърсен диалогът между творби и автори в рамките на един период от развитието на българската литература (напр. Възраждането, новата литература) или на няколко десетилетия. От друга страна, е направен опит да се изведат и коментират общите сюжети, които литературата ни пише, с които спори или от които се опитва да избяга в процеса на своето съзряване. От трета страна, е осмислен проблемът за екранизирането на художествения текст като негов превод, но и като негова своеобразна редакция. В сборника са очертани и културните мостове, които се съграждат в един по-широк план – като част от опитите за търсене и заявяване на нашата национална идентичност в европейски контекст. Чрез мотива за двойничеството пък са проследени интертекстуалните пресичания между античността, романтизма и модерността.
Проблемите на модерната епоха са показани и чрез анализ върху съдбата на медиите и опитите им да понесат и(ли) отвърнат на натиска на американската комерсиална система върху тях.
Въобще „Текстове и прочити“ доближава читателя до филологически разсъждения по различни теми от лингвистиката и литературознанието, изграждащи тялото на текста като сбор от малки системи с едновременно автономни и интегративни функции. В този смисъл студентско-докторантското научно събитие е тъждествено на себе си и чрез това дефинира атрактивната си самостоятелност, кодирана в импровизацията…
„Текстове и прочити“ – поредната визитка на Националната научна конференция, се превръща в полиграфическа реалност благодарение на сериозната подкрепа, която деканското ръководство на Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ традиционно оказва на младите филолози в мисията им да обговорят и популяризират моделираните от тях езиковотеоретични и литературноинтерпретативни светове. Във или извън орбитата на изящната словесност. И винаги – в орбитата на Духа…