Обект на научния анализ в настоящата книга на Красимира Чакърова е българският императив – единствената субективномодална грамема, на която до момента не е посветено специализирано монографично изследване. Авторката си поставя за цел не само да потърси задоволителен отговор на някои от най-сложните въпроси, свързани със семантиката на тази грамема, със спецификата на формалното й изразяване, взаимоотношенията й с останалите граматикализирани значения на българския глагол и употребата й в различните функционални стилове, да я съпостави с императивните парадигми в останалите славянски езици, но и да опише в детайли целия набор от алтернативни езикови средства от периферията на модалността (лексикални, морфологични, синтактични и пр.), участващи в експликацията на значението воля на говорещото лице.