PEREGRINUS

5 Юни беше световен ден за опазване на околната среда (http://www.unep.org/wed). Празника се чества от 1973 г. съгласно резолюция на Общото събрание на ООН от 15 декември 1972 г.

Денят е годишнина от откриването през 1972 г. на конференцията на ООН попроблемите на околната среда в Стокхолм, Швеция, на която е взето решение за създаването на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП).
Тази година Международният ден за опазване на околната среда е посветен на богатствата на горските ресурси и протича под мотото: “Горите: природата в служба на човека”.

Акцентът тази година ще бъде насочен към поощряване на отделния човек да се присъедини към световните усилия за борба с изменението на климата, което ще спомогне за намаляване на бедността и подобряване управлението на горското богатство. Както винаги ООН се опитва да даде човешко измерение на проблема и да накара всеки човек да извърши реални действия за опазване на Планетата. Световният ден за опазване на околната среда може да бъде честван по много и различни начини, включително велосипедни походи, “зелени” концерти, конкурси за есета и плакати в училищата, засаждане на дръвчета, дейности за рециклиране, кампании за почистване и много други. В много страни това събитие се използва за привличане на вниманието на политиците към екологичните проблеми.

Международен ден на биологичното разнообразие отбелязваме днес.

Той е иницииран и обявен от Обединените нации, за да се подобри информираността и разбирането за проблемите пред биоразнообразието. За първи път, като Международен ден на биологичното разнообразие, Генералната асамблея на ОН обявява 29 декември 1993 г. – датата, когато влиза в сила Конвенцията за биологичното разнообразие. През декември 2000г., Генералната асамблея на ОН възприема 22 май като Международен ден на биоразнообразието, за да отбележи 22 май 1992 г., датата, на която в Найроби е приет окончателния текст на Конвенцията за биологичното разнообразие.

Отчасти промяната е направена поради трудността на 29 декември – когато по света се празнува настъпването на Новата година, да се организират празнични прояви, посветени на биологичното разнообразие. Както вече информирахме, 2011 година е обявена от ООН за Международна година на горите и по този повод темата на Международния ден за биологично разнообразие  тази година е „Биоразнообразие и гори” и е посветена на природния ресурс като източник на биологично разнообразие.

През последните няколко години 22 април, Ден на Земята се празнува навсякъде по света. Интересът към този ден расте от година на година. Всичко започва на 22.04.1970 г., когато Американският сенатор Гейлорд Нелсон открива първият официален Ден на Земята с цел да привлече общественото внимание, за да се приемат необходими закони за почистването на замърсените реки и другите източници на питейна вода. Тогава милиони американци участват в демонстрация и настояват политиците, държавниците, бизнесмените  да включат в своите приоритети опазването на околната среда. В проявите на първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.

През 1990 г. отбелязването на Деня на Земята излезе извън границите на САЩ и стана Международно събитие. От 1990 г. започна да действа международна организация за Деня на Земята с идеална цел, регистрирана в Канада и САЩ и координираща дейностите по случай Деня на Земята на 3200 организации в 141 страни. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея.

България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г.  Сформиран е  Национален комитет за Деня на Земята. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда.

На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г.

Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

40 години след отбелязването за първи път на Деня на Земята, Светът е изложен на по-голяма опасност, отколкото когато и да било. Ако промяната на климата е най-голямото предизвикателство на нашето време, съществува също и голяма възможност да се изгради здравословна, просперираща икономика на база чиста енергия, сега и за в бъдеще. Денят на Земята през 2010г. може да бъде обратна точка за напредъка на политиките, свързани със запазване на климата, добрата енергийна ефективност, използването на източници на възобновяема енергия и други ,,зелени дейности”. Този ден дава възможност на всяка отделна личност, на корпорациите и правителствата да се обединят в създаването на глобална зелена икономика.

Хора, организации и движения на този ден се обединяват от една обща цел – бъдещето на планетата Земя. Вниманието на обществеността е насочено към поведението на хората и начина, по който то влияе върху природата. Хората разбраха, че трябва да променят собствените си действия, за да защитят планетата.

Тази година темата на Международния ден на Земята е „Милиард действия в зелено”. Тази тема признава правото на милиони индивидуални действия и фокусира вниманието върху личния принос на всеки човек в общия ни стремеж да живеем по устойчив начин.

Целта е да се регистрират един милиард действия за опазване на природата преди провеждането на Световната среща за Земята в Рио де Жанейро през 2012 година.

Най-голямата екологична кампания в света  вдъхновява и поощрява хората от всички националности, отделни индивиди и големи корпорации и има за цел те да извършат действие, което да помогне за намаляване на въглеродните емисии, както и да се насърчи устойчивото развитие. Нека  на днешния ден  всеки от нас си направи  равносметка какъв е неговият принос за опазването на природата и  на  майката Земя.

Днес е първи април. Но съвсем не на шега днес Светът чества Международния ден на птиците. Денят се чества от 1906 г. по силата на Конвенцията за защита на полезните птици. Днес продължаваме да отбелязваме тази дата, за да покажем колко красива и същевременно крехка е природата около нас и колко необходими са нашите грижи, за да я запазим и споделим с нашите деца.

Българското дружество за защита на птиците всяка година прави оценка на броя и вида на всички наблюдавани птици в нашата страна. По случай професионалния празник БДЗП представи днес на пресконференция в София най-новия природозащитен проект на организацията – „Опазване на ловния сокол в Североизточна България, Унгария, Румъния и Словакия” (LIFE09 NAT/HU/000384). Днес БДЗП организира и редица мероприятия в страната, включително: наблюдение на птици в Булгас, поставяне на къщички за гнездене на пойни птици в детските градини и училищата в Дунавските общини – Козлодуй, Байкал, Белене и Свищов и др. Регионалната инспекция по околна среда и води-Шумен отбелязва Международния ден на птиците, 1 април, с участие на ученици от СОУ „П. Волов”, град Шумен.

В България се срещат 413 вида птици. Някои от тях можем да наблюдаваме целогодишно, включително и около нас, други са толкова редки за нашата страна, че са виждани от малцина късметлии. По време на миграция могат да бъдат забелязани дори някои изключително интересни и нетипични за големите градове видове като черен щъркел, пчелояд, малък креслив орел и др. Всичко това е индикатор за състоянието на околната среда и за качеството на живот.

Така че, ако не друго възползвайте се от хубавия ден и излезте на разходка в най-близкия парк и се порадвайте на тези красиви, гласовити, пернати създания. 😉

Полезни линкове за птиците в България:

http://www.birdsinbulgaria.org/

Птици в България (Уикипедия)

http://ptici.start.bg/

И неделята от този уикенд трябваше да се оползотвори подобаващо. Плана за днес беше пътуване до пещера “Снежанка” до гр. Пещера, разходха, малко образование, почивка и възможност за скриване на нов кеш. 🙂

Пътуването от Пловдив до Пещера, макар и 1 час мина неусетно. Времето сутринта се беше леко намусило, но малко след като пристигнахме се усмихна и слънцето. Рейса ни остави точно до табелата за пещерата на разхлона на пътя за гр. Батак (N42°01.045 E024°16.853).

Началото на пътеката за пещерата.

Пътя е асфалтов и ходенето е сравнително лесно, въпреки наклона и немалкото завои. По-голямата част от пътя до пещерата може да се измине и с автомобил, но аз лично ви препоръчвам да го изминете пеша, както направихме и ние…

По асфалтовия път към пещерата…

В даден момент, може би след около 30-45 мин ходене, трябва да се отклоните от асфалтовия път и се поема по туристическа пътека. Това е и най-крайната точка която може да се достигне и с автомобил (N42°00.071 E024°16.874).

Отклоняване от асфалтовия път…

… и поемане по стръмната пътека.

Пътеката нагоре, макар и стръмна е много приятна за вървене. С нормален ход не би трябвало да ви отнеме повече от 30 мин, за да стигнете до пещерата. В по-голямата си част има изградени огради, пейки и дори… стъпала!

Нагоре по пътеката… Дишай дълбоко! 🙂

Както казах, не след дълго стигнахме и самата пещера. Ето малко повече информация и за нея:

Входа на пещерата (N 42° 00.154 E 024° 16.637)…

Пещерата е разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. Открита е неотдавна. На 3 януари 1961г., Борис Ефтимов, Генчо Коцев и Георги Златаров случайно намират нейния вход. Кръстникът й е известният български спелеолог Алекси Петров. Независимо от това че е сравнително малка, в пещерата можете да видите едни от най-красивите ледникови форми в България. Дължината и е само 145 м, с постоянна годишна температура 8 градуса. Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера.

Първата ни среща с тази красавица е в Залата на виметата.

Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Най-големият сталактит е дълъг 1.27м. “Снежанка” се състои от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала, изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, дала името на пещерата.

Залата на виметата…

В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Намерената бронзова игла и съдове край кръглото огнище са едно потвържение, че в дълбините на Голямата зала е намирало приют древното тракийско племе беси.

Пещерата е обявена за природна забележителност и поставена под закрилата на закона. През 1968г. Снежанка става достъпна за масово посещение – благоустроена и електрифицирана. Снежанка е и сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Територията на пещерата и особено страничните галерии, които са неосветени и не се посещават от туристи съхраняват ценни местообитания за редица редки и защитени видове. Съгласно Палеарктичната класификация, Снежанка се отнася към следните типове местообитания: 65.22 Континентални прилепни пещери, 65.41 Пещери с безгръбначни троглобионти в умерената зона, 65.5 Пещери с безгръбгначни троглофили, 65.6 Пещери с безгръначни субтроглофили.

Биоразнообразието на територията на пещерата, включва интересни представители на троглобионтите, които са с най-висока консервационна стойност. Троглобионтите са отлично адаптирани към подземен живот организми, в повечето случаи ендемични за дадена пещера или район. Почти всички са загубили пигментацията на тялото си, очите липсват или са силно редуцирани, сетивните или тектилните органи са силно развити, живеят и се размножават само в подземна среда. От тази екологична категория наскоро в пещерата бяха открити много интересен бръмбар, предствител на Tribus, вероятно нов за науката род и вид и вероятно нов вид многоножка от род Bacillidesmus, чието научно описание предстои. Други установени троглобионти са троглобионтната скрипя (Lithobius lakatnicensis), низши безкрили насекоми (Plusiuocampa sp.), видове от род Chtonius и представители на Collembola. От прилепите в пещерата са установени голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), трицветен нощник (Myotis emarginatus) и голям нощник (Myotis myotis).

В дебрите на пещерата към края на нашата обиколка.

Освен,че си направихме страхотна разходка сред природата, видяхме и се насладихме на доста от подземнте й красоти остана време и за малко геокешинг… Скрих нов кеш на това разкошно място.
Snow White and the Seven Dwarfs (GC2R0G4).

Стотици милиони души от 134 страни се очаква да угасят тази вечер (26 март) осветлението си между 20.30 и 21.30 часа за тазгодишното честване на Часът на земята, съобщиха световните медии. Инициативата на международната природозащитна организация WWF (Световен фонд за дивата природа) е подкрепена от Обединените нации и целта й е да насочи вниманието към личния принос за решаване на проблемите с климата. Всяка година броят на участниците в глобалното събитие расте. Макар че WWF по традиция прави справки за спестеното електричество в отделните държави и свързаните с него въглеродни емисии, кампанията е по-скоро символичен жест – призив за действия към държавите, бизнеса и всички граждани за намаляване на парниковия ефект върху планетата.

WWF Earth Hour 2011 (video)

Часът на Земята 2011″ ще угасне осветлението на някои от най-познатите места на планетата – Айфеловата кула в Париж, Бранденбургската врата в Берлин, виенското колело “Ландън Ай” в Лондон, Ла Саграда фамилия в Барселона, мостовете на Дунав в Будапеща, моста през Босфора в Истанбул, Ниагарския водопад, операта в Сидни, станцията “Дейвис” в Антарктика, Таймс Скуеър в Ню Йорк, най-високата сграда в света “Бурж Халифа” в Дубай и много други.

В България официално в инициативата ще се включат 47 града. В София ще бъде угасено фасадното осветление на Народното събрание, сградата на президентството, Народният театър, БНБ, храмовете “Александър Невски”, “Св. Неделя”, “Св. София”, Народната библиотека, хотелите “Шератон”, “Грандхотел София” и “Хилтън”, и на няколко министерства.

Не забравяйте да се включите и вие и загасете осветлението във вашия дом от 20:30 до 21:30!