Защо се отказах от MafiaWars и FrontierVille във Facebook?
Mafia Wars е социална игра и жалък опит на човечеството да интегрира аутсайдерите към себе си. За да я играете, трябва да имате акаунт в нацистката паравоенна организация Фейсбук, създадена е от Масоните. Добре де, може да не е от масоните, а от един еврейн с осакатени способности на социални контакти в реалния живот и много свободно време, който в последствие натрупва милиони от т.нар. “социална мрежа”.
Играта е създадена с образоветлни цели. Задачата й е да научи децата на нещата от живота. Като например как да обереш съперничава банда, как да контрабандираш крадена стока и наркотици, да не забравяме оръжие, как да се оттървете от нежелан сенатор или полицейски началник (чрез компрометиращи снимки или по добрият стар начин – “to make him sleep with the fishes”) и много други жизнено важни за оцеляването ви техники. Препоръчва се във всички детски градини и училища до четвърти клас.
Подобно на други подобни браузъригри, Mafia Wars е боза. В същността си играта представлява безумно, безкрайно цъкане по разни бутони, а доброто развитие на виртуалния ви герой гарантира саботиране на социалния живот.
Разбирайки, че ще води жалък живот до края на съществуването си, играчът трябва да събира различни ненужни предмети, които най-вече служат за украса. След като се развиете добре, околните “мафиоти” веднага ще започнат да ви ошушкват, пречейки ви да събирате така ценните “пари”. Не, че героят ви е материалист, но парите са нужни за купуване на предмети, а предметите са нужни, за да ходите на мисии с тях. Така че е сигурно, че ако пестите цяла седмица за даден такъв, а на шестия ден, когато имате много, парите ще са изджамбазени. Ще сте преебани, а ако сте от търпеливите, това ще се повтори още няколко пъти и ще спре окончателно развитието ви. За да оправите проблема, можете да се оплачете във форума на играта, където здравото къмюнити ще ви бие по едно рамо (в главата), а после по един шут в гъза.
За да се биете срещу босове (които са най-често картинки), е нужно да имате големи мафии. За да стане възможно това трябва да каните непознати хора да се присъединят към приятелите ви. Въпреки че не ги познавате и няма никога повече да си общувате, те ще придадат масивност на престъпната ви организация.
Ако сте обречан/а на жалко съществуване до края на живота си, без никакъв или минимален шанс за контакт с други хора (най-вече от другия пол), Mafia Wars e за вас!!!
Покрай Мафията се натъкнах и на това “чудо” на техниката…
FrontierVille – новата мода
FarmVille? Оо, я стига глупости, „Объркал си рейса, пич!“.
След нечувания успех, който успя да постигне любимата на поколения българи фермичка, времето й поотмина, а на играещия му втръсна. От Zinga ви приканиха да кажете едно „чао“ на старите си земеделски култури и да разгледате новото предложение от същите тези гении, които ви накараха да се почувстваме като дребни и средни земеделци, което се явява като продължение на тяхната пристрастяваща игра и носи името FrontierVille.
FrontierVille е игра със нова концепция, изградена на базата печелившите попадения от FarmVille + нови екстри и доразвит геймплей да допълнително губене на време. Действието се развива високо в планината, точно все едно се намирате в някой пионерски лагер. Уникалността на преживяването донася факта, че в играта е симулиран истинският, живият свят, който можете да изпитате и като… де да знам… излезете сред природата?! Ето какво предлага играта, накратко:
Уникален герой – още в самото начало получаваш възможността да създадеш героя си по твоите собствени предпочитания. Така нагласен ще си го виждаш всеки път, когато се шляе по тревицата, а също и на картинката – аватар.
Море от любов – Създайте и персонализирайте вашата половинка (така или иначе истинска няма да видите), създайте свое собствено фронтиер семейство и се насладете как децата ви порастват (на кой му трябва да гради истинско семейство и да гледа истински деца, като може да си има “фронтиер семейство”)!
Култивиране – След като си разчистил от излишния буреняк по двора е време за посев. От виртуалната борса се купуват различни семена, които след като бъдат посяти и обляни с грижа, носят различни благини. Важен момент е да не ги забравиш да презреят 🙂
Животновъдство – „Пиуенцата“ са много „суадички“ докато са малки, нали? Да, ама ако се грижиш добре за тях, те могат да станат дори големи и силни петлета и кокошчици. Овчици, прасенца, а защо не и магаренца, всички те могат да се почесват из твоята морава. 🙂
Гадинки – Също както в истинският свят (предполагам и в градинката зад вас), природата поднася различни животинки, не всички от които добронамерени. Така в твоята градинка на Фронтиер е възможно да се появят змии, къртици и дори мечки (ама не заспали, като тази от Пловдивския зоопарк).
Съседи – Покани всички твои приятели да ти станат съседи и си направете едно малко ТКЗС. Твоите съседи могат да ти помагат при отсичането на дървета или строежа на бараката ти. Също приятна възможност е да ги наемаш, като така те да работят за теб.
Като цяло играта е забавна, но по нищо не се различава от всички останали губещи време, умопомрачаващи, затъпяващи бозички, които ни предлага Zinga.
В крайна сметка гледането на нещо по вълнуващо ли е от правенето на нещо? Имаме ли достатъчно време да направиш всички неща, които желаем? Изпитваме ли нужда да видим небето? Изпитваме ли нужда да видим водата, листата, шумата, животните? Блещукането, проблясването, движението? Затова ли имаме домашен любимец, аквариум, домашни растения? Или компютъра e нашето блещукане, проблясване и движение? Каква част от живота ни идва при нас през екрана? Омайват ли ни видеозаписите и снимките ни и тези на нашите приятели, така че някак си ние сме по- истински в образа, отколкото в живота? Ако животът ни бе направен на игра, бихме ли искали да я играем?