Истината за месото
Хапвате ли си сочни пържолки от свиня или бутчета от клетъчно отглеждан бройлер. Или може би обожавате препечено до степен на канцероген филе. Тази статия има за цел малко или много да отрезви всички месо-любители и да покаже доколко са изкривени масово разпространените човешки разбирания.
Човешкият организъм не е пригоден за консумацията на толкова много месо, колкото сме свикнали да консумираме в днешно време. Нека да сравним нашата храносмилателна система с тази на хищниците:
1. Уста – знаете, че процесът на храносмилане започва още в устата ни, където с дъвченето и отделянето на слюнка се подготвя храната за стомаха и се отделят жизнено важни ензими. Но разликата между нашата слюнка и тази на хищниците е, че човешката слюнка е алкална, докато тази на хищниците е киселинна. Киселинността е предпоставка за разграждането на месото.Нашите зъби също ни показват, че ние не би трябвало да сме месоядни същества. Нямаме остри и дълги зъби, с които да разкъсваме плячката си, челюстите ни не са издължени. Зъбите ни са плоски, равни, гъсто разположени – идеални за сдъвкването на растителна храна така, както е и при растителноядните животни. Докато ядем месо, между зъбите ни остават късчета, които е много трудно да извадим и престоявайки там започват да загниват. Това почти не се случва с хищниците, тъй като техните зъби не са плоски, равни и гъсто разположени, а точно обратното.
2. Стомах – солната киселина, която е необходима за доброто разграждане на месото и се произвежда в стомаха, е над 10 пъти по-малко, отколкото произвежданата в стомасите на хищниците. Техните стомаси са идеални за тази цел, но нашите трудно се справят със смилането на месо, приемано 3 пъти на ден, всеки ден, през цялата година.
3. Черва – вече влязла в устата ни, храната изминава дълъг път, докато излезе от нас. Ние имаме много по-дълги черва от тези на хищниците. Техните черва са много по-къси от нашите и отпадъците от месото бързо излизат навън, докато при нас тези отпадъци престояват ненужно дълго, продължавайки да загниват, ферментират, а цялата тази гнилост се абсорбира отново от дебелото черво, вредните вещества преминават отново в кръвта и ако имате лениви черва ужасът се засилва още повече.
И още:
4. Месото подкиселява нашия организъм. Това оказва силно влияние върху здравината на костите ни и работата на органите ни. Увеличената киселинност е предпоставка за развитието на много болести и най-вече на остеопорозата, тъй като, за да компенсира силната киселинност в организма ни, тялото извлича калция от костите.
5. Прекомерното приемане на животински мазнини блокира натрупването и усвояването на калций, тъй като се образуват устойчиви съединения (биохимични сапуни), които се изхвърлят от организма. И така, как мислите – ще си набавите ли необходимия калций след като си похапвате гниещо месо.
6. Месото, което купувате, си е всъщност мърша. Ами какво се учудвате, още след самото умъртвяване на животното, в тялото му започват процеси на разлагане. Колко дневна мърша мислите, че ядете. На 2 дена, о, съвсем прясна. Животното се коли, разфасова, складира, транспортира, като не винаги се спазват нужните хигиенни и температурни условия, месото престоява в магазините, ако не се изкупи, се овкусява с червени или зелени подправки за скара, ако пак не се купи се прави на каймичка, оттам на кюфтенца или плънка за нещо с неизвестен произход, сроковете за годност се подменят, или като крайна фаза месото се дава в ресторантите на безценица за термично “доубиване” или се приготвя в самите магазини на ароматни кебапчета с розово-лилаво оцветяване. И така – колко дневна мърша днес ще си похапнете. А като капак мършата, попадайки в дебелото черво, продължава да загнива и да ви трови.
7. Ние не сме хищници – никой от нас няма желанието да отива в гората и с голи ръце да дебне тревопасното животно и да откъсва със зъби от топлата плът парче месо. Ами да, ако майката Природа беше заложила в нашата същност да ядем месо, то тогава щеше да е нормално да изпитваме и такива желания, каквито имат и хищниците. Природата никога не бърка. Преди много много години се е налагало човекът да яде месо с цел да оцелее, но не и сега. Сега много по-добре бихме оцелели ако не консумирахме месо. Нямаше да има толкова болести, гняв, смърт. А списъкът на болести, предизвикани от консумация на месо, е твърде дълъг.
8. Животните са на върха на хранителната пирамида – заедно с храната, която приемат, в тялото им постъпват всичките пестициди, тежки метали, радиоактивни елементи, фунгициди и много други токсини от околната среда. Консумирайки такова месо, ние приемаме всички тези вредни химични елементи и съединения, които разстройват нашето здраве, тровят ни.

9. В днешни дни месопроизводителната индустрия дотолкова се е изродила, че ако всички хора, ядящи месо, имаха шанс да погледнат със собствените си очи целия процес, щяха веднага да се откажат от консумацията му – да видят при какви условия се отглеждат животните, с какво ги хранят, как ги убиват, при какви условия се съхранява месото, как се произвеждат любимите колбаси, кренвирши, филета… Има много филми на тази тема – един от тях е “Земляни” /Earthlings/. Знаете ли, че обикновено, когато се разболее прасе от болест, която го убива бавно, обикновено му се дават тонове антибиотици, с цел да се поддържа живо, а ако показва признаци, че ще умира, бързо се умъртвява и се дава на кланиците като качествено месо. Да не си мислите, че има някакъв контрол от страна на държавата. На болните млекодаващи крави също се дават антибиотици и други лекарства, с цел да оздравеят или като превантивна мярка, а всички тия антибиотици ги поемаме ние хората, и още по-лошо – нашите деца. Месо от щастливи прасета – по-добре отидете и вижте колко са щастливи.
http://www.youtube.com/watch?v=iBbYUdvGWk0
10. Колбас или кренвирш от истинско месо!?!? – хората, които са работили в цех за производство на кренвирши или пастет, никога не ядат от тях, защото виждат какви боклуци се слагат в тях и колко отблъскващо протича целият процес.
И най-лошото е, че няма кой да ти каже за това!
Източник: http://www.zemianazaem.com


Автор: Джулиет Геллатли
Отгатнете гатанката: от увеличаващото се производството на кой продукт умират все повече хора? Досетихте ли се? Отговорът е месото. Повечето хора не вярват в това, но то е истина. Причината е в това, че месото не е съвсем икономично. За производството на един килограм месо се използва десет килограма растителни белтъчини. Вместо за това, хората просто могат да се нахранят с тях.
Например: дете родено в САЩ през целия си живот употребява ресурси 12 пъти повече отколкото дете, родено в Бангладеш: 12 пъти повече дървесина, мед, желязо, вода, земя и т.н. Някои от причините се крият в историята. Преди стотици години страните от Севера са завоювали южните страни и са ги превърнали в колонии, които и сега се владеят от тях. Южните страни са били богати на всевъзможни природни ресурси. Европейските колонизатори, използвайки тези страни, ги принуждавали да добиват продукти, необходими за работа на промишлеността. Те отнемали земите на много жители от колониите и ги заставяли да отглеждат селскостопанска продукция за Европейските храни. В този период милиони хора от Африка били насила превозвани в САЩ и Европа като роби. Това е една от причините, поради които сега Севера е станал толкова богат и могъщ.
Такъв чудовищен апетит на хамбургери оказва влияние на целия свят. И това е само в това хилядолетие – от момента, в който хората са започнали да ядат месо в такива големи количества, досега, когато месоядните буквално унищожават земята.
Възможно най-нагледният пример за безмислено унищожаване може да се види в Хаити, официално призната за една от най-бедните страни на света, където болшинството от хората използват най-хубавите и плодородни земи за отглеждане на люцерна и огромни международни компании специално превозват със самолети животни в Хаити от САЩ, за да се произведат още повече хамбургери. За да обезпечат храната за американските говеда, коренните жители на Хаити са принудени да живеят в горските неплодородни райони, където се мъчат да се занимават с фермерство.
За храна и пасища на 16,8 милиарда фермерски животни се използва все повече и повече обработваема земя. Но още по-плашещото е че площта на плодородната земя постепено намалява, а в същото време раждаемостта на планетата расте непрекъснато. Като резултат две трети от населението живее в полуглад, за да поддържат високият жизнен стандарт на оставащите една трета състоятелни жители на планетата.
Основно проблемите съставляват огромните загуби от напразното използване на земята за производството на месо. Сър Криспин Текел от Оксфорд, съветник в правителството на Великобритания по въпросите за екология казва, че от логична гледна точка цялото население на Земята (6,5 милиарда) не може да живее ако се храни изключително с месни продукти. На планетата просто няма такива ресурси. Само 2,5 милиарда човека (по-малко от половината население) могат да се хранят по този начин, като 35% от употребяваните калории ще получават от месните продукти. (Точно както се хранят жителите на САЩ).
Около 40% от добива на пшеница и царевица отива за храна на животните и огромните площи земя, които се използват за отглеждане на люцерна, фъстъци, ряпа и тапиока за фураж. Със същата лекота по тези земи може да се отглежда храна за хората.






