Катедра по български език

Уважаеми колеги,

В петък, 18.12.2020 г., от 14 ч. в  Google meet  ще се проведе публичната защита на доц. д-р Петя Николова Бъркалова за придобиване на научната степен “доктор на филологическите науки”.

Темата на дисертационния труд е “Българската синтактична традиция и пътят на синтактичния елемент на граматическото знание”.

Материалите по защитата са на разположение тук.

Линкът за достъп в Google meet е: meet.google.com/otx-tatx-jgd.

Уважаеми колеги,

Филологическият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ има удоволствието да Ви покани на Юбилейната научна конференция
„Филологията – традиция и предизвикателства в новата реалност“
по повод 30 години от създаването на Филологическия факултет

Форумът ще се проведе в началото на месец октомври 2021 г. в Югозападния университет,
Благоевград и ще бъде организиран в четири модула:
– Лингвистика
– Литература и фолклористика
– Медийни изследвания
– Методика на преподаването.
Работни езици: всички славянски езици и английски език
Очакваме заявката за Вашия доклад (приложената форма) до 15.12.2020 г. на адрес:
-Лингвистика – lingvistika@swu.bg
– Литература и фолклористика – filologiya_literatura@swu.bg
– Медийни изследвания – filologiya@swu.bg
– Методика на преподаването – filologiya_metodika@swu.bg
Докладите ще бъдат публикувани в научни издания с двойно анонимно рецензиране.

ЗАЯВКАТА ЗА УЧАСТИЕ може да откриете тук.

С уважение:
Организационен комитет

                                                          ПАИСИЕВИ ЧЕТЕНИЯ 2019

ПОКАНА / CALL FOR PAPERS / ПРИГЛАШЕНИЕ

Уважаеми колеги,

Филологическият факултет

на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“

Ви кани да участвате с публикация в поредното

издание на Научните трудове на Филологическия факултет

В памет на проф. д.ф.н. Иван Куцаров е предвидено публикуването на отделен том, който ще включва изследвания в тематичното направление Актуални тенденции в развитието на съвременния български език.

Заявки за този том изпращайте на адрес:  zidarova_v@abv.bg   до 10 ноември 2019 г.

Формуляр за участие в сборника: вж.

Крайният срок за изпращането на окончателните текстове (оформени по стандарта –  вж.) е 15 януари 2020 г. Ще очакваме подготвените за публикация текстове на допълнително посочен електронен адрес, за който ще Ви информираме след приключване на срока за подаване на заявките.

Сборникът Научни трудове 2019 ще бъде рецензиран и рефериран.

От организационния комитет

В края на 2018 г. излезе от печат монографията на доц. д.ф.н. Ваня Зидарова “Семантика и прагматика на именната детерминация в българския език“ (Пловдив: Коала Прес, 356 стр.).

Изследването е посветено на една от най-актуалните и най-дискусионните теми в българското езикознание – именната детерминация.  Появата на определени и неопределени форми при имената е една от най-важните структурни промени в българския език. Граматично ядро на детерминацията е морфологичната категория определеност – неопределеност, чието изразяване се свързва с употребата на определителен член. Категорията възниква в ранния среднобългарски период и наличието ú  дистанцира българския език от останалите славянски езици, приближавайки го същевременно до редица индоевропейски езици с членна система.

В книгата е направен аналитичен обзор на многобройните изследвания по темата. Разглеждат се въпроси, свързани с типологията на категорията, структурата и семантичното съдържание на категорията, систематизацията на изразните средства, възможността да съществува на неопределителен член един, отношението между детерминация и генеричност.

Именната детерминация е представена като широка функционално-семантична сфера.  В типологично отношение най-специфична особеност на тази категория е нейният прагматичен характер, пряко зависим от условията на комуникация. В семантично отношение категорията е базирана върху два типа опозиции: семантична и прагматична. Семантичната опозиция единичност – множественост е бинарна и се основава на семиотичните отношения денотат – десигнат. Прагматичната опозиция има градуален характер и е свързана с идентификацията на референта. Триадата е изградена от  признаците неидентифицираност – идентифицируемост – идентифицираност. Въз основа на тези семантични и прагматични признаци са изградени четири семантични сфери с различно съдържание. По отношение на референтността на фразите се приема комуникативната интерпретация на референцията, която допуска съществуване и на нереферентни фрази в изказването.

Детерминацията разполага с разнородни езикови средства за изразяване – семантични (собствени имена), лексикални (местоимения) и граматични (членни модификатори). Предлага се разграничаване на два омонима при нулевия член. Специално внимание е обърнато на дискусионния за българската лингвистика въпрос относно наличието на неопределителен член „един“. Според авторката процесът на граматикализация не е приключен. При детерминатора „един“ също се приема наличие на два омонима – лексикален и полуграматикализиран.

Свързаната с детерминацията генерична употреба на детерминаторите се разглежда като случай на речева неутрализация на семантичните и прагматичните опозиции. При тази неутрализация се наблюдава частична конкуренция между детерминаторите.