ОТЧЕТ НА ДОКТОРАНТА ЗА ПЕРИОДА 31.01.2012 г. – 28.01.2013 г.

Име, презиме, фамилия: Мария Петрова Мицкова

Дата на записване на докторантура: 31.01.2012 г.

Научна специалност: Съвременен български език (история на новобългарския книжовен език)

Тема на дисертацията:

Възрожденските представи и концепции за книжовен език в предговорите от 20-те – 70-те години на ХІХ век

Научен ръководител:  проф. д.ф.н. Диана Петрова Иванова.

През изтеклия отчетен период (31.01.2012 г. – 28.01.2013 г.) моята дейност се концентрира върху няколко основни направления, съобразени с индивидуалния работен план за първата година от докторантурата:

  1. Работа над дисертацията

1.1. В началото на отчетния период с помощта на научния ми ръководител проф. д.ф.н. Д. Иванова формулирахме проблема на научното изследване, беше изготвен нов проект за по-рационално разпределение на съдържанието на бъдещата дисертация. Беше избран тематичният принцип, като всеки един от проблемите се разглежда според хронологическото си проявление на страниците на възрожденския предговор.

1.2. Бяха определени целите и задачите на изследването. Основната цел на настоящото изследване е да проследи развитието на филологическата мисъл в предговорите от периода на Възраждането в контекста на балканските и европейските процеси, допринесли за осъществяването на съзнателното търсената „модернизация на манталитетите”на фона на протичащите промени и реформи в Османската империя от епохата на Танзимата, а от друга страна, да анализира собственобългарските процеси от гледна точка на вътрешната логика, която те следват като резултат от зараждането и движението на филологическото съзнание.

1.3. Така набелязаната цел и произлезлите от нея задачи, които се поставиха за изпълнение в хода на проучването, предопределиха дескриптивно-аналитичния метод като основен метод на изследване. Той позволява описаните езикови факти, феномени и процеси да се анализират и теоретизират, като се обърне специално внимание на интерференцията между социално-политическите явления, философско-идейните тенденции на епохата и движението на българската филологически възгледи и теории. Вторият, системно-структурният метод, беше избран, защото предоставя механизма за едно по-дълбинно изследване на езиковия материал и съответно за класифицирането на явленията и разглеждането им като закономерен процес.

2. Във връзка с възприетия подход извърших проучване на научната литература по проблеми, свързани с историята на българския книжовен език, историята на филологическата мисъл през Възраждането, както върху паратекстуалната същност и функциите на предговора като въвеждащ и предхождащ същинската книга тест. Беше изготвена библиографска справка, която до дози момент съдържа 140 научни заглавия. Наред с това направих описание на предхождащите изследвания от следните научни области: съвременен български книжовен език; история на българския книжовен език; социолингвистика; история на България; балканска история; османска история; социология; културология; теория на литературата.

3. През изтеклия отчетен период проучих архивите на старопечатните отдели на НБ „Св. св. Кирил и Методий” – София и НБ „Ив. Вазов” – Пловдив за неизследвани досега възрожденски предговори, издадени в периода 1865–1878 г. Подбрах онези от предговорите, занимаващи се с езикови проблеми от различно естество, каталогизирах ги и направих архив, от който да се възползвам в работата си. Архивът съдържа 80 неиздадени досега предговора, които се занимават с интересуващата ме проблематика.

4. През изминалата година оформих и подготвих уводната, първата и втората глава на дисертацията, а също и две части от основната Трета глава на дисертацията.

2. Публикации

През изтеклата една календарна година подготвих за печат 4 статии и 2 хроники. Бях редактор на новия превод на съвременен български език на Зографската чернова на Паисиевата „История славянобългарска”.

  • Статии
  1. Възрожденските лингвистични идеи в балкански и европейски контекст (върху материали от предговори от 30-те години на ХІХ в.). – Сборник научни трудове от Националната конференция с международно участие. 40 години Шуменски университет 1971 – 2011. Ред. И. Савова, В. Попова. Шумен: УИ “Еп. К. Преславски”, 2012, 144–151.
  2. Възрожденската езикова политика (въпроси на правоговора в предговорите на книги в периода 20-те – 70-те години на ХІХ в. – Българската езикова политика в условията на европейска интеграция и глобализация. Ред. и съставител проф. дфн Д. Иванова. Пловдив: УИ „П. Хилендарски”, 2012, 50–62.
  3. Българските филологически идеи на страниците на възрожденския предговор. Славянски ракурси. – Научни трудове на Пловдивския университет.Филология. Т.49, кн.1, сб. А, 2011, Пловдив: УИ „П. Хилендарски”, 2012, 241–251.

                        Под печат:

  1. Езиковите въпроси във възрожденския предговор от 20-те – 70-те години на ХIX в. – Научни трудове на Пловдивския университет. Филология. 2012.
  • Хроники
  1. Кръгла маса „Българската езикова политика в условията на глобализация и европейска интеграция”, Пловдив, 2 ноември 2012 г. – Сп. Чуждоезиково обучение, кн. 6, 2012, 611–617.
  2. Хроника на една дискусия. Кръгла маса „Българската езикова политика в условията на глобализация и европейска интеграция”, Пловдив, 2 ноември 2012 г. – В. Пловдивски университет, бр. 8-9, 2012, 9–10.
  • Редакторска работа
  1. Преподобни Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар. Научен редактор: Ив. Добрев. Света гора Атон: Славянобългарска Зографска Света обител, 2012. – 416 с.

ISBN 978-619-152-094-7 (редактор на съвременния български текст)

3. Участия на научни конференции и форуми

  • Паисиеви четения. Кръгла маса на тема „Българската езикова политика в условията на глобализация и европейска интеграция”. Пловдив, 2. 11. 2012 г.
  • Паисиеви четения: „250 години от „История славянобългарска”. Пловдив 2 – 3. 11. 2012 г. – задочно участие

4. Участие в научноизследователски проекти

  • Проект за научно изследване на тема: „Българска езикова политика и концепции за национално литературно наследство в ситуация на европейската интеграция и глобализация”, финансиран от Фонд „Научни изследвания и мобилни проекти” (сесия 2011-2012)  на Поделение „Научна и приложна дейност” към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” с научен ръководител проф. д.ф.н. Д. Иванова

5. Преподавателска дейност

Наред с текущата си преподавателска дейност в Департамента за езикова и специализирана подготовка на чуждестранни студенти през ноември 2012 г. изготвих презентация по въпроси, свързани с езиковата политика на страниците на възрожденския предговор, която представих пред чуждестранни студенти българисти от 3. и 5. курс от Чехия и Полша, обучаващи се в Пловдивския университет по програмата „Еразъм”.

…………………………………………………………………………………………………………

ОТЧЕТ НА ДОКТОРАНТА ЗА ПЕРИОДА 16.01.2013 г. – 26.03.2014 г.

1. Работа по дисертацията

  • През изминалата година продължих работата си по Трета глава на дисертацията. Изследването ми беше съсредоточено върху основния за историята на българския книжовен език от деветнайсетото столетие въпрос за възрожденската националноезиковата програма.
  • До този момент (януари 2014 г.) обемът на текста е 230 печатни страници, а посочената библиография съдържа 145 заглавия.

2. Публикации

През изтеклата година подготвих за печат 2 статии в научни издания. Бях редактор на второто допълнено и преработено издание на новия превод на съвременен български език на Зографската чернова на Паисиевата „История славянобългарска”.

  • Статии:

Езиковите въпроси във възрожденския предговор от 20-те – 70-те години на ХIX в. – Научни трудове на Пловдивския университет. Филология. Пловдив. 2013.

Под печат:

Възрожденската езикова политика и османската държава. – сб. Езикови политики в европейски и национален контекст. Пловдив. 2014

  • Редакторска работа:

Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар. Научен редактор: Ив. Добрев. Второ, допълнено и преработено издание. Света гора Атон: Славянобългарска Зографска Света обител, 2013. ISBN 978-954-509-495-8 (редактор на съвременния български текст)

3. Подготовка за изпитите по история на новобългарския книжовен език и по чужд език

  • През месец април 2013 г. се явих на писмен и устен изпит по история на новобългарския книжовен език. Изпитната комисия в състав: доц. д-р Вера Маровска (председател) и членове проф. д.ф.н. Диана Иванова и доц. д-р Петя Бъркалова постави отлична оценка на моето представяне.
  • През месец ноември 2013 г. се явих на изпит по английски език. Представих презентация на тема „Българската националноезикова програма на страниците на възрожденския предговор”. Комисията в състав: гл.ас. д-р Витана Костадинова (председател) и членове доц. д-р Йордан Костурков и гл. ас. д-р Снежа Тодорова Цонева-Матюсън оцени моето представяне като много добро.

4. Преподавателска дейност

Наред с текущата си преподавателска дейност в Департамента за езикова и специализирана подготовка на чуждестранни студенти през октомври 2013 г. изготвих презентация по въпроси, свързани с история на българския правопис и правоговор от гледната точка на мненията и възгледите на възрожденските книжовници, представени на страниците на възрожденския предговор, която представих пред чуждестранни студенти българисти от 3. и 5. курс от Чехия и Полша, обучаващи се в Пловдивския университет по програмата „Еразъм”.

………………………………………………………………………………………………………..

ОТЧЕТ НА ДОКТОРАНТА ЗА ПЕРИОДА 16.01.2014 г. – 16.01.2015 г.

1. Работа по дисертацията

През изминалата година продължих работата си по Трета глава на дисертацията и оформих цялостния текст на труда. Изследването ми беше съсредоточено върху онези лингвистични въпроси, свързани със специфичните условия, в които езиковите процесите се развиват, като въпросите на превода и преводния език, изучаването на чужди езици, мястото на турските и гръцките заемки в културната комуникация и промяната в лингвистичните разбирания на автора.

  • Въз основа на извлечения от страниците на възрожденския предговор езиков материал се оформиха следните части от дисертацията:

ГЛАВА ТРЕТА. ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ ПРЕДСТАВИ И КОНЦЕПЦИИ ЗА КНИЖОВЕН ЕЗИК В ПРЕДГОВОРИТЕ ОТ 20-ТЕ – 70-ТЕ ГОДИНИ НА ХІХ ВЕК

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ

ИЗТОЧНИЦИ

  • След завършването на основната Трета глава формулирах общите изводи и приносите и оформих цялостния текст на дисертацията, както следва:

Дисертацията е в обем 284 печатни страници, от които 255 са за основния текст. Посочената библиография съдържа 154 заглавия на български, английски и руски език. Източниците са обособени в две групи:

  1. Оригинални възрожденски предговори на отпечатани в периода 20-те – 70-те години на ХІХ в. книги (67 заглавия).
  2. Възрожденски предговори, обнародвани в отделни сборници, издания, антологии. Списък на възрожденските книги, от които са почерпени използваните предговори (83 заглавия).
  • Оформеното заключение доказва значението на възрожденското предисловие като източник за изучаването на движението и еволюцията на възрожденските лингвистични идеи в контекста на историята на българската филологическа мисъл.

Предговорите от разглеждания период са свидетелство за приспособяването и развитието на българската култура (и в частност език) в съответствие с изискванията на новите времена, за онзи преход, в който се осъществява равновесието между старо и ново, модерно и наследено, съвременно и традиционно. Направените предложения по различните лингвистични въпроси способстват налагането на перспективните за бъдещето на езика насоки и доказват тезата за съществуването на задълбочено филологическо познание и филологическо мислене през Възраждането, което довежда до създаването на единната концепция за книжовен език.

  • Основните приноси на дисертацията са следните:
  • Това е първото монографично изследване върху възрожденските представи и концепции за книжовен език, представени в предговорите на издадени през 20-те – 70-те години на XIX в. книги. Предложените постановки са предпоставка за разширяване на изследванията в областта на историята на българската филологическа мисъл.
  • Анализирането и обобщаването на изследвания лингвистичен материал предоставя възможност да се изясни същността и значението на възрожденския предговор като източник за изучаването на историята на българската филологическа мисъл през Възраждането.
  • Разгледаните във възрожденския предговор езикови проблеми със своята многоаспектност и задълбоченост позволяват да се очертае една още по-широка картина на българската националоезикова политика през Възраждането и да се представят филологическите основи при формирането на книжовния език.
  • Представените в предисловните текстове дискусии, мнения и предложения отразяват широката обществена заинтересованост и съпричастност към съдбата и устройството на книжовния език и мястото му в културната карта на Европа. Те са свидетелство както за израстването на възрожденския филолог, така и за зараждането и установяването по време на Възраждането на задълбочен интерес и солидно лингвистично познание, от които в следващите десетилетия ще възникнат различните клонове на българското езикознание.
  • Настоящото изследване като опит в рамките на взаимовръзката между развитието на книжовния език и развитието на възгледите за него представлява анализ на както на идеите, проектите, ценностните нагласи на българите по отношение на езика им, така и на процесите на установяване на книжовните норми. Тези две паралелни проявления на родната ни книжовноезикова история говорят за единен процес, в който развитието на знанието ЗА езика и познаването НА езика, вглеждането в неговото съвременно състояние и неговото минало, довежда, от една страна, до създаването на единна концепция за нормативното му устройство, а от друга друга – до формирането на новия български книжовен език като език на нацията.

Текстът на дисертацията предстои да бъде разгледан от Катедрата по български език към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, след което да се определи дата за предзащита.

2. Публикации

Възрожденската езикова политика и османската държава. – В: Езикови политики в европейски и национален контекст. Пловдив. 2014, 188 – 203.

3. Участие в научни форуми

Паисиеви четения. Кръгла маса на тема „Езикова политика в европейски и национален контекст”. Пловдив, 24 .10. 2014 г.

4. Преподавателска дейност

Наред с текущата си преподавателска дейност в Департамента за езикова и специализирана подготовка на чуждестранни студенти през ноември 2014 г. изготвих презентация по въпроси, свързани с историята на българската езикова политика от гледната точка на мненията и възгледите на възрожденските книжовници, представени на страниците на възрожденския предговор, която представих пред чуждестранни студенти българисти от 2. и 3. курс от Чехия и Полша, обучаващи се в Пловдивския университет по програмата „Еразъм”.

…………………………………………………………………………………………………………