УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ИСТОРИЯ
НА БЪЛГАРИСТИКАТА И СЛАВИСТИКАТА
Тема І: Съвременното славянство – численост, териториално разпределение, историческо развитие, административни и културни центрове.
1. Източни славяни: руси, украинци, белоруси.
2. Западни славяни: поляци, чехи, словаци, горнолужичани, долнолужичани.
3. Южни славяни: сърби, хървати, черногорци, словенци, българи, македонци, населението на Босна и Херцеговина.
Тема ІІ: Славистиката (и българистиката) в България.
1. Първи прояви на славистични занимания в България.
2. Българистиката през Възраждането.
3. Българистиката от Освобождението до края на Втората световна война. Ролята на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и на Българската академия на науките за развитието на българистиката и славистиката. Делото на най-значимите представители на славистиката и българистиката.
4. Българистиката от края на Втората световна война до началото на 60-те години: развитие на славистичните катедри в Софийския университет, дейността на Института за български език, Института за литература и Института за фолклор към Българската академия на науките. Най-значими представители на българската и славянската филология.
5. Българистиката от 60-те години до края на века. Създаване и развитие на българистичните центрове извън София – Велико Търново, Пловдив, Шумен, Благоевград, Бургас. Делото на хабилитираните преподаватели от извънстоличните университети. Международни прояви на българистиката.
Тема ІІІ: Славистиката у източните славяни.
1. Предистория и първи стъпки на славянската филология в Русия. Делото на Александър Христофорович Востоков.
2. Славянската филология в дореволюционна Русия. Славистиката и Руската академия на науките. Ролята на Санктпетербургския и Московския университет в развитието на славистиката.
3. Славянската филология в СССР до Втората световна война.
4. Славянската филология в СССР след края на Втората световна война.
5. Славистиката в Украйна – Киев, Харков, Одеса и др. центрове.
6. Славистиката в Беларус.
7. Приносът на славистите от балтийските страни за развитието на източнославянската славистика.
8. Ролята на руската славистика за развитието на световната славистика.
Тема ІV: Славистиката у западните славяни.
1. Славистиката в Чехия и Словакия.
1.1. Предистория и първи стъпки на чешката славистика. Делото на Йозеф Добровски и Павел Йозеф Шафарик.
1.2. Славистиката в Чехия и Словакия до края на Първата световна война.
1.3. Славистиката в Чехословакия до края на Втората световна война.
1.4. Съвременната чешка и словашка славистика.
1.5. Ролята на чешката славистика и на Карловия университет за развитието на световната славистика.
2. Славистиката в Полша.
2.1. Първи стъпки на полската славистика.
2.2. Полската славистика до края на Първата световна война: в Австрия, Русия, Германия.
2.3. Полската славистика между двете световни войни. Ролята на Ягелонския (Краковския), Лвовския и Варшавския университет.
2.4. Съвременната полска славистика.
3. Славистиката у горнолужичаните и долнолужичаните.
Тема V: Славистиката у южните славяни (без българите).
1. Ролята на словенците Бартоломей Копитар и Франц Миклошич за развитието на световната славистика.
2. Първи стъпки на славистиката у южните славяни. Делото на Вук Караджич.
3. Славистиката на сърби, хървати, черногорци и словенци до края на Първата световна война. Ролята на хърватина Ватрослав Ягич в развитието на световната славистика.
4. Славистиката в Югославия между двете световни войни.
5. Съвременната славистика на сърби, хървати, черногорци, словенци и македонци.
Тема VІ: Славистиката в неславянския свят.
1. Славистиката в Австрийската империя. Виена като един от трите центъра (заедно с Прага и Санктпетербург) на зараждане и развитие на славянската филология.
2. Славистиката в Австрия след края на Първата световна война. Делото на Николай Сергеевич Трубецкой.
3. Славистиката в Унгария.
4. Славистиката в Германия. Лайпциг и Берлин като славистични центрове.
5. Славистиката в Италия.
6. Славистиката във Франция.
7. Славистиката в Белгия.
8. Славистиката в Румъния.
9. Славистиката във Финландия.
10. Славистиката в Швеция.
11. Славистиката в Норвегия.
12. Славистиката в Дания.
13. Славистиката в Холандия.
14. Славистиката във Великобритания.
15. Славистиката в Швейцария. Ролята на Сергей Осипович Карцевски за развитието на швейцарската славистика.
16. Славистиката в Гърция.
17. Славистиката в САЩ. Ролята на Роман Осипович Якобсон за развитието на съвременната американска славистика.
18. Славистиката в Канада.
19. Славистиката в Австралия.
20. Славистиката в Израел.
21. Славистиката в Китай.
22. Славистиката в Япония.
23. Славистиката в Корея.
Тема VІІ: Славистичните конгреси – световни форуми на славянската филология.
1. Предпоставки и първи опити за организиране на световен славистичен конгрес.
2. Първият славистичен конгрес в Прага – 1929 г.
3. Вторият славистичен конгрес във Варшава и Краков – 1934 г.
4. Непроведеният трети славистичен конгрес в Белград – 1939 г.
5. Голямата среща на филолозите слависти в Белград през 1955 г. Международният комитет на славистите.
6. Четвъртият международен конгрес на славистите в Москва – 1958 г.
7. Петият международен конгрес на славистите в София – 1963 г.
8. Шестият международен конгрес на славистите в Прага – 1968 г.
9. Седмият международен конгрес на славистите във Варшава – 1973 г.
10. Осмият международен конгрес на славистите в Загреб и Любляна – 1978 г.
11. Деветият международен конгрес на славистите в Киев – 1983 г.
12. Десетият международен конгрес на славистите в София – 1988 г.
13. Единадесетият международен конгрес на славистите в Братислава – 1993 г.
14. Дванадесетият международен конгрес на славистите в Краков – 1998 г.
15. Тринадесетият международен конгрес на славистите в Любляна през 2003 г.
Изготвил програмата:
проф. д.ф.н. Иван Куцаров,
Катедра по български език