СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ

 

I. Книги:

а) Монографии

  1. Българският периодичен печат и градивните книжовноезикови процеси през Bъзраждането (върху материал от сп. “Читалище”,1870–1875). Пловдив, 1994 (224 стр.).
  2. Григор Пърличев и книжовноезиковата ситуация през 60–те–80–те години на ХIХ век. Пловдив, 1995 (224 стр.).
  3. Езиковите въпроси в българския периодичен печат през Възраждането. Пловдив, 1998 (176 стр.).
  4. По следите на анонимното авторство в печата през Възраждането. Пловдив, 2000 (204 стр.).
  5. Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Евангелието. (Текстология и език). Пловдив: ИК „Призма”, 2002 (545 стр.).
  6. Eзикът на Библията. Български синодален превод 1925 г. (Върху материал от Евангелието). Пловдив: ИМН, 2003 (235 стр.).
  7. Недописани страници от историята на българския книжовен език. І част. Славистични ракурси. Университетско изд. „Паисий Хилендарски” Пловдив 2008 г. (396 с.)
  8. И от зазоряването започва денят… Изследвания върху приемствеността в развоя на българския книжовен език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2010 (375 с.) (в съавторство с Б. Велчева).
  9. Недописани страници от историята на българския книжовен език. Щрихи от палитрата на българското слово (XVII-XX век). Книга втора. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2017, 281 с. ISBN: 978-619-202-270-9

б) Учебници, учебни помагала, речници:

  1. Zwięzła Gramatyka języka bułgarskiego. Poznań: Wyd. UAM, 2004 (współautorstwo z V. Popovej). (200 str.).
  2. Култура на деловото общуване. Делова кореспонденция. Изд. ИМН, Пловдив, 2007 (263 с.).
  3. Culture of business communication. Busness corespondence. Europian College of ekonomics and management. Plovdiv 2008 (A training Textbook). (179 p.)
  4. Многоезичен тематичен речник по туризъм (български, руски, английски, немски, френски)”, Пловдив, 2009 (257 с.).
  5. Фонетичен курс по български език за чуждестранни студенти от I и II курс (за работа във фонетичен кабинет). Pусе, 1981 (II изд. 1985) (62 с.).
  6. Учебно помагало по български език за чуждестранни студенти от I курс. Русе, 1980 (II изд. 1984) (в съавторство с М. Душкова, Г. Михайлова)(117 с.)
  7. Учебно помагало по български език за чуждестранни студенти от II курс. Русе, 1980 (II изд. 1985) (в съавторство с М. Душкова, Г. Михайлова) (108 с.).
  8. Учебно помагало по български език за чуждестранни студенти (курс за интензивно обучение). Русе, 1985 (в съавторство с В. Коева, Р. Русев) (129 с.).
  9. Култура на деловото общуване. Лингвостилистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2012 г. (249 с.)
  10. История на новобългарския книжовен език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2012 г. (507стр.).
  11. История на новобългарския книжовен език. (Второ преработено и допълнено издание). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“,  2017 г. (519 стр.).

II. Автореферати на дисертации и хабилитационни трудове

  1. „Езикът на Григор Пърличев” (автореферат за присъждане на научната степен “доктор”). София: ИБЕ – БАН, 1986 (26 стр.).
  2. Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Евангелието. (Текстология и език) (автореферат за присъждане на научната степен “доктор на филологическите науки”). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2001 (52 стр.).
  3. Хабилитационен труд за доцент: Списание “Читалище” и книжовноезиковите процеси през третата четвърт на XIX век. Пловдив, 1990 (348 стр. маш. текст)
  4.  Хабилитационен труд за професор: Библия и език. Синодалната Библия (1925 г.) и българският книжовен език през първата четвърт на ХХ век. (Върху материал от Евангелието). Пловдив, 2003.

III. Научни статии
1. Статии по темата на дисертацията за присъждане на научната степен „доктор”
а) Публикувани в България
1. Характерът на лексиката в първия превод на ”Илиада” от Григор Пърличев. – Език и литература, 1983, №1, с. 61–67.
2. Фонетичните особености на езика на Григор Пърличев.– Български език, 1984, №2, 162–170.
3. Приносът на Григор Пърличев за утвърждаването на някои норми на съвременния български книжовен език. – Български език, 1985, №4, с. 373–378.
4. Петко Р.Славейков – преводач на Григор Пърличев от гръцки. – Български език, 1986, № 2, с. 154–158.
5. Диалектната лексика в езика на Григор Пърличев. – Език и литература, 1986, №4, с. 61–68.
6. Езикови особености на Пърличевата поема ”Сердарят” – Език и литература, 1988, №2, 79–86.
7. Книжовноезиковите възгледи на Григор Пърличев.– Втори международен конгрес по българистика. Сб. доклади. История на българския език, 1986, т. 2, с. 320–334.
8. Особености при категорията род на някои съществителни в езика на Григор Пърличев. – Сборник по случай Юбилейната научна сесия на ИЧС, София, 1988, с. 8–10.
9. Старинна лексика от народните говори в езика на Григор Пърличев. – Македонски преглед, 1991, № 4, с. 85–92.
10. Преводите на Григор Пърличев от гръцки (поемата му ”Сердарят” и Омировата ”Илиада”). – Майстори на българското слово. Библиотека ”Образование” (за IХ клас). София–В.Търново. 1995, с. 111–119.
11. Григор Пърличев и лексикалната система на българския книжовен език през 60–80–те години на ХIХ век. – Лингвистични студии за Македония. Македонска библиотека №36. С.,1996, с. 134–164.
12. За някои синтактични особености в езика на Григор Пърличев. – Проблеми на българския език в Македония. С.,1993, кн. 2, с. 68–88.
13. Френските заемки в книжовния език на Григор Пърличев. – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Филологии, т. 26, кн.1, 1986, с. 209–217.
2. Статии по темата на дисертацията за присъждане на научната степен “доктор на филологическите науки”
а) Публикувани в България
1. За новобългарските библейски преводи. – Език и литература, 1992, № 5, с.116–121.
2. Приемственост и традиция и в новобългарските евангелски преводи. – Palаeobulgarica, 1993, №4, с. 89–106.
3. Текстологични особености на новобългарските евангелски преводи в сравнение със старите писмени паметници. – Сборник ”Език и свят”. Съвременна филологическа проблематика. Т.I. Езикознание. Пловдив, 1993, с. 155–162.
4. Първият новобългарски превод на Евангелието и старата писмена традиция. – Български език, 1993/1994, №4, с. 311–319.
5. Езиковите особености на Неофитовия превод на Новия завет. – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, 1994, т. 32, кн.1, с. 125–133.
6. Неофитовият превод на Новия Завет (с оглед на текстологичните му особености). – Български език, 1995, №3, с. 237–244.
7. Търговищкото печатно четвероевангелие (1512 г.) и ръкописната евангелска книжнина (с оглед на лексикалната приемственост). – В: Българистични проучвания. Международен семинар по български език и култура. В.Търново, 1996, с. 92–106.
8. Преводът на Eвангелието от Теодосий Бистрицки в историята на новобългарските преводи на Библията. –В: Българистични проучвания, т. 2, В.Търново, 1997, с. 191–201.
9. Текстологичните особености на три възрожденски превода на Евангелието. – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Филология, т. 36, 1998, с. 81–87; същата публикация в: Традиция и съвременност в българския език. Материали от конференцията, посветена на 75-годишнината от рождението на проф. Л. Андрейчин. София, 2001, с. 83–88 (съст. В. Попова, Б. Вълчев).
10. За текстологичната традиция в славянските източноправославни преводи на Евангелието (български, сръбски и руски през ХIХ век). – Сборник “Славистика” по случай ХII Славистичен конгрес на славистите в Краков, 1998, Пловдив,1998, с. 67–82.
11. Търговищкото печатно четвероевангелие (1512 г.) и старите славянски пре¬води на Евангелието (с оглед на текстологичната традиция). – Българистични проучвания. Международен семинар по български език и култура. Т. 5, В. Търново, 1999, с. 45–60.
12. Славейковата библия 1871 г. и руският евангелски превод през ХIХ век. – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”.Филология, т. 34, кн. 1, 1996, 103–110.
13. Новобългарските преводи на Евангелието и техните гръцки образци. – Българистични проучвания, №4, В.Търново, 1997, с. 93–110.
14. Преводът на Евангелието от Теодосий Бистрицки (1823 г.). (Източници и влияния).– Езикознание и методика на езиковото обучение. Т. I, Шумен, 1998, с. 190–200.
15. Печатните книги през XVI век и старата ръкописна традиция. – Международен симпозиум “Търновска книжовна школа”, № 6, В.Търново, 1999, с. 295–312.
16. Поглед към историята на славянските преводи на Библията. (До началото на ХХ век). –Контакти и паралели. (В южнославянски литературен и езиков контекст). Пловдив, 2000, с. 39–58.
17. Старата текстологична традиция и проекциите й в новобългарските евангелски преводи. – “Търновска книжовна школа.” Международен научен симпозиум. В.Търново, 7–8 .Х.1999, В. Търново, 2004, т.7, с. 21–34.
б) Публикувани в чужбина
1. Старопечатните славянски книги в Пловдивската народна библиотека ”Иван Вазов”. – Rękopis a druk. Najstarsze druki cerkiewnosłowiańskie i ich stosunek do tradicji rękopiśmiennej. Materiały z sesji w Krakowie, 7–10 .11. 1991. Kraków, 1993, s. 301–316 (в съавторство с Д. Дунков).
2. Paralele leksykaіne w starosłowiańskich i nowobułgarskich tłumaczeniach ewangelijnych. – Studia historicznojęzykowe. I (pod redakcią Mariana Kucały i Zdisławy Krążynskiej). Kraków, 1994 (Prace Instituta języka polskiego, 1990), s. 157–165.
3. О текстологической приемственности в славянских восточноправославных евангельских переводах (болгарских, сербских, украинских и русских) ХIХ–того века. –Роль библейских переводов в развитии литературных языков и культуры славян. РАН, Инст. славяноведения. Тезисы докладов международной научной конференции (Москва, 23–24 ноября 1999). Москва, 1999, с. 30–33.
4. О переводческих принципах в двух южнославянских изданиях Нового завета в первой половине ХIХ–ого века. – Проблеми зiставноi семантики. Збiрник статей за доповiдями Мiжнародноi науковоi конференцii. Киiв, 1999 с. 405–409.
5. Библия Славейкова (1871) и русские переводы Евангелие ХIХ века. – Первые славистические чтения памяти проф. П. А. Дмитриевича и проф. Г. И. Сафронова. Материалы международной научной конференции (12–14 .IХ. 1999), С.–Петербург, 1999, с. 87–89.
6. Лексикално–семантична и словообразувателна адекватност на новобългарските преводи на Евангелието по отношение на гръцките оригинали. – Dzieje Słowian w świetle leksiki. Pamięnci Profesora F.Sławskiego. (pod. red. J.Ruska, W.Borysia, L.Bednarczuka). Wyd. UJ, Krakуw, 2002, s. 397–403.
7. В търсене на библейския стил. (Средства за стилно-езикова архаизация на но- вобългарските преводи на Евангелието).– Slavolinguistica 3. V.Lehmann/ L. Udolph. Normen, Namen und Tendenzen in der Slavia. Festschrift fьr Karl Gutschmidt zum 65. Gegurstag. München 2004, p. 469–476.
3. Статии по темата на хабилитационния труд за доцент
а) публикувани в България
1. П. Р. Славейков – сътрудник и редактор на сп. ”Читалище” (с оглед на книжовноезиковите му възгледи). – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, Филология. 1988, т. 27, кн.1, с.103–109.
2. Книжовноезиковата практика на П. Р. Славейков във възрожденското списание ”Читалище”. – Сб. доклади на Съюза на учените, Пловдив, 1990, с. 75–78.
3. Лазар Йовчев (Йосиф I – Екзарх Български) като публицист и редактор на сп.”Читалище”. – Български език, 1990, №2, с. 164–170.
4. Книжовноезиковите въпроси през третата четвърт на ХIХ век (върху материали от възрожденското списание ”Читалище”, 1870–1875). – Език и литература, 1991, №2, с. 48–55.
5. Композитумите в книжовноезиковата практика на възрожденското списание ”Читалище”.– Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, 1991, Филология, т. 29,1, с. 193–199.
6. Проблемите на превода и преводаческото майсторство през погледа на възрожденските ни книжовници. (Върху материал от списание “Читалище”, 1870–1875). – Сб. “Едно поколение езиковеди”. София, 2000, с. 89–98.
7. Цариградският книжовен кръг през третата четвърт на XIX век (с оглед на социолингвистичното му представяне). – Сборник ”Проблеми на социолингвистиката”. С., 1990, т. 2, с. 84–93.
8. За динамиката и статиката в нормализационните процеси на възрожденския книжовен език (с оглед на словообразуването). – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, 1990, т. 28, кн.1, с. 112–121.
9. Заглавието като компонент на комуникативната система заглавие – текст – възприемател във възрожденския периодичен печат. – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, Филология. 1990, т. 30, кн.1, с. 49–56.
10. Текст и паратекст във възрожденските периодични издания. – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, Филология. 1995, т. 33, кн.1, с. 41–46.
11. Списание “Български книжици” (1858–1862) и въпросите на езиковото строителство през 60-те години на ХIХ в. – Изследвания по български език. Сборник с материалите от научна конференция, посветена на чл.-кор. проф. д–р Л. Андрейчин (30–31.III. 1995). В. Търново, 2001, с. 331–342.
б) публикувани в чужбина
Възрожденското списание “Читалище” и състоянието на нормата в българския книжовен език през третата четвърт на XIX век. – “Język, literatura, kultura słowian dawniej i dziś”. II, Poznań, 1997, с. 59–62.
4. Други научни статии
а) публикувани в България
1. Един неизследван книжовноезиков модел през третата четвърт на ХIХ век. – Език и литература, 1989, №6, с. 115–123.
2. Юрдан Трифонов като рецензент на школски учебници по български език. – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Филология. 1989, т. 27, кн. 1, с. 53–56.
3. Детска реч и чуждоезиково обучение (с оглед овладяването на езиковата система и норма). – Научни трудове на ВТУ ”А.Кънчев”. Юбилейна научна сесия “10 години ФЧС”. Русе, 1989, с.153–155.
4. Идеята за общ славянски книжовен език в културната история на славянските народи. (Концепцията на М. Рошковски за общославянска графична система). – Българо-полски колоквиум. Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, 1990, т. 29, кн.1, с. 79–84.
5. Още по въпроса за фонетичното правописно направление в периода на основното изграждане на българския книжовен език. – Научни трудове на ВТУ ”А. Кънчев”, Русе, 1990, с. 180–182.
6. Константин Фотинов и лексикалните въпроси през втората четвърт на XIX век.– Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”,1991, т. 29, кн.1, с. 227–234.
7. За авторството на една статия във възрожденския периодичен печат. – Език и литература, 1992, №3, с. 121–125.
8. Чешката славистика и лингвистичните идеи в България през епохата на Възраждането. – Материали от Българо–чешката конференция, Пловдив, 28–29 V, 1993. Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, 1993, т. 31, кн.1, с. 65–72.
9. Итеративните глаголи в новобългарския книжовен език. – Език и литература, 1993, №1, с. 58–70 (в съавторство с Кр.Чакърова).
10. Идеята за общославянски книжовен език в българската и в полската лингвистична теория през ХIХ век. – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, 1994, Филология, т. 32, кн.1, с. 55–59.
11. Браилското ”Периодическо списание” – трибуна на организираната филологическа мисъл през Българското възраждане. – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Филология, 1994, т. 30, кн.1, с. 39–44.
12. Възрожденската езикова теория и практика и съвременната книжовна норма.– Езиково обучение и актуални проблеми на езиковата култура. Смолян, 1995, кн. 1, с. 32-37.
13. Текст и паратекст във възрожденските периодични издания. – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, Филология. 1995, т. 33, кн.1, с. 41–46.
14. Чешките културни проекции в българското възрожденско общество (върху материал от периодичния печат). – Чехи в България и българи в Чехия. Етносоциални и културноантропологични модели. Литературоведски и лингвистични аспекти. Шумен, 1998, 255–265.
15. Константин Иречек и интересът му към българския език (върху материали от неговата кореспонденция с българи). – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Филология (Езикознание), т. 35, 1997, кн. 1, с. 51–58.
16. Марко Балабанов – виден общественик и книжовник (по случай 160 години от неговото рождение). – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Филологии, т. 35, 1997, с. 189–193.
17. Поезията на Николай Лилиев – “море от съзвучие и песенна хармония” (Опит за езикова характеристика). – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Филология, т. 37, кн.1, 1999 г., с. 245–250.
18. Филологическата дейност на Кузман Шапкарев. Поглед към теоретическите му възгледи и книжовна практика. – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, Филология, т. 38, кн.1, 2000, с. 43–52.
19. Йосиф Ковачев и проблемите на новобългарския книжовен език през 70–те години на ХIХ век. – Македонски преглед, ХХIII, 2000, № 1, с. 39–54.
20. Перфектоподобни форми с изпусната копула в библейски текстове през ХIХ в. – Пространства на езика и присъствието. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дфн. Ив.Куцаров. Пловдив, 2002 г., с. 150–156.
21. Южнославянски проекции и църковнославянска редакция в Острожката Библия (1581 г.) (Една съпоставка с Търговищкото тетраевангелие, 1512 г.). – Сб. в чест на проф. д-р А. Давидов. Материали от Международна научна конференция. В.Търново, 13-14 ХІІ. 2004.Университетско изд. “Св. св. Кирил и Методий”, В.Търново, 2006, с. 142-154.
22. Текстологична и преводаческа традиция в синодалния български превод на Евангелието (1925 г.). – ХХV Международен семинар по български език и култура (20–22 .VIII. 2002). Славистични изследвания. № 8. В. Търново: Фабер,  2003, кн. 9, с. 96–112.
23. Страници за България в пътеписите и очерците на полския учен Станислав Чарновски. – Българо-полски колоквиум. Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Филология, 2004, т.40, кн.3, с. 339-345.
24. Поправките в Евангелския текст на Синодалната Библия (1925 г.) в сравнение с изд. от 1909 г.– Юбилейна конференция на ФФ на ПУ. Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Филология, 2004, т. 40, кн. 1, 155-170.
25. Шуменци и Цариградският книжовен кръг през третата четвърт на ХIХ в.– Любословие (Шумен), 2003, № 4, c. 16–25.
26. За рецепцията на полски автори в България през ХIХ в. чрез сръбско посредничество. (Още един прочит на българските преводи на романа “Асен” от З. Милковски). – Славистика II. По случай ХIII Международен конгрес на славистите в Любляна. Пловдив, 2003, с. 59–72.
27. Славянски езикови утопии за общ книжовен стандарт (ХVI-ХХ в.). – Заседание на Комисията по теория и история на славянските книжовни езици към Международния комитет на славистите. Варна, 15-17. IХ. 2004. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2005, с. 157–168.

28. Франтишек Ладислав Челаковски, или за траекториите на славянската взаимност. – Чешко-български колоквиум, 23-24 май, 2005, Прага.– В: НТ на ПУ. Т. 43, кн. 1, сб. Б, 2005, с. 105-119.
29. Комуникативни стратегии в периодичния печат през Възраждането. – Лингвистични дискурси. Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. дфн Стефана Димитрова. Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Т. 43, кн. 1, сб. А, 2005, 53-58.
30. Проф. Беньо Цонев и славянската идея в България в началото на ХХ век. – Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, 2005, с. 21-29.
31. Константин Фотинов и въпросът за характера на неговия език в новобългарския превод на библейската книга Битие. // Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Ив. Харалампиев по случай 60-годишния му юбилей. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 71–90.

32. Езикови концепции в преводите на Библията през ХIХ век. – Сб. Слово и вяра. Международна научна конференция, посветена на 90-годишнината от рождението на проф. Боню Ст. Ангелов. Ст.Загора, 18-19 .Х. 2004. Изд. ПИК. В. Търново 2007, 497-509.
34. Възгледите на проф. Б. Цонев за устройство на книжовния език и неговата преводаческа и редакторска дейност над Синодалната библия. – Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, 2003, т. 41, кн. 1, с. 11-22.
35. Неофитовият превод на Новия завет в контекста на книжовноезиковите процеси през Възраждането. – Литературен форум, 2006. (Електронна библиотека LiterNet – Югозападен университет “Неофит Рилски, Ред. доц. Елена Тачева).
36. Преводите от славянски езици – източници на обогатяване на книжовната лексика през втората половина на ХIХ в. (Върху материали от българските преводи на романа “Асен” на З.Милковски) – Паисиеви четения, Х. 2006. Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Т. 44, кн. 1, сб. А, 2005, 129-144.
37. Literatura przekładowa z językach słowiańskich – żródło bogacenia bułgarskiego słownictwa literackiego grugiej połowy XIX wieku. – Паисиеви четения. ХІ българо-полски колоквиум. Сборник с резюмета. Пловдив, 2006, с. 7-8.
38. Между свое и чуждо, или за българските пътища на усвояване на европейските езиковедски идеи през Възраждането. – Език и литература 2007, кн. 3-4, с. 95-103.
39. Поэтические фигуры в греческих образцах, транспонированных в болгарской библейской переводческой традиции – Балканско езикознание (броят е посветен на проф. дин Б. Велчева), 2007, XLVI, 2-3, с. 259-270.
40. Романът “Антихрист” на Емилиян Станев и библейското слово. – Писател български. 100 години от рождението на Емилиян Станев. София, 2007, с. 188-203.
41. Езикът на Йовковите “Старопланински легенди” – жив като живота. – “Старпланински легенди” и българската национална идентичност. Нови изследвания. Изд. “Българска книжница”. С. 2008, 85-104.
42. Между “своето” и “чуждото”, или за европейските пътища в усвояването на зннието през Българското възраждане. – Международна конференция, организирана от Съюза на учените, Пловдив, 15-16 юни, 2007, 5–10.

43. Един закъснял опит за създаване на общ славянски книжовен език в края на ХІХ век – ехо от Българското възраждане. – Българска реч, 2007, № 2, с. 10-17.
44. Генадиевската Библия (Евангелските книги) (1499) и Търговищкото четириевангелие (1512) – щрихи към лексикалната им характеристика. – Международен научен симпозиум “Търновска книжовна школа”. ВТУ, В. Търново, 14-16 .Х. 2004. Св. Евтимий, Патриарх Търновска и неговата духовна мисия в Европа. Унив. изд. “Св. св. Кирил и Методий”. В. Търново 2007, 359-370.
45. Езикови концепции в преводите на Библията през ХIХ век. – Сб. Слово и вяра. Международна научна конференция, посветена на 90-годишнината от рождението на проф. Боню Ст. Ангелов. Ст.Загора, 18-19 .Х. 2004. Изд. ПИК. В. Търново 2007, 497-509.
46. Между sacrum и profanum, или за езиковите колизии в преводите на Свещеното писание сред православните славяни през ХІХ в. – Славянска филология. Доклади и статии за ХІV Международен конгрес на славистите в Охрид. С., 2008, с. 5-26.
47. За езиковите контакти на Балканите. (Върху материали от говорите на селата Сухо и Висока на полския учен Мечислав Малецки). – Името в паметта на езика. Сборник в памет на проф. Борис Симеонов. Изд. Фигура, С., 2008, с. 210-220.
48. Преводите на Библията – огледало на тенденциите в развитието на българския книжовен език през Възраждането. – Български език. Изд. на ИБЕ, БАН, 2008, кн. 2, 41–50.

49. Булевардните издания и агресията на уличния език. – Сб. “Агресията на уличния език”. Девета международна конференция по социолингвистика –INSOLICO 2008, 22-23 март 2008, СУ “Кл. Охридски”. Проблеми на социолингвистиката. С., 2008, с. 25-30.
50. По въпроса за източника на българския превод на разказа „Swatanie zaporożca“ („Козаково сватуване”) от Михаил Чайковски. – Сб. Славистика III. По случай Х¬ІV Слав. Конгрес в Охрид, 2008. УИ “Паисий Хилендарски”. Пловдив, 2008, с. 62-69.
51. Руското библейско дружество и първите преводи на Библията на народен език сред православните славяни в началото на ХІХ век. – Юбилейна конференция (в чест на чл.-кор. проф. Т. Бояджиев, проф. В. Попова и проф. П. Пашов), 21–22 май, 2006. УИ “Св. Кл.Охридски” С., 2009, с. 242-253.
52. Създаване на Речник на българската лингвистична терминология (с английски, немски, френски и руски съответствия). – Българска електронна лингвистична библиотека. <www.belb.net/Proekti/Proekt-Pd.htm>, 2006 (В съавторство с Кр. Чакърова).
53. Българската възрожденска интелигенция и Балканите. – Scientific Researches of the Union of Scientists Plovdiv. Series B, Vol. VI. Plovdiv, 2006, c. 3-10.
54. Bulgarian Rivival and the Balkans. – Scientific Researches of the Union of Scientists Plovdiv. Series B, Vol. VI. Plovdiv, 2006, c. 10.
55. Представата за “другия”, или за културните мостове между поляци и българи през 20-те-30-те години на ХХ век. – Международна славистична конференция на ПУ “Паисий Хилендарски”. Пловдив 28-29 .11. 2008 //Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Т. 46, кн. 1, сб. А. 2008, с. 50-65.
56. The idea of “the other”, or about the cultural bridges between poles and Bulgarians during the 20s and 30s of the twentienth century. – Международна славистична конференция в чест на 30-годишния юбилей на славистиката в Пловдивския университет “Интеркултурният диалог – традиции и перспективи” – 27-28 .11. 2008. Сборник с резюмета. Пловдив 2008, с.22.
57. Българската възрожденска интелигенция и Германия. – Човекът и езикът. Универсум. Юбилеен сборник по случай 60-годишнината на доц. д-р Иван Чобанов. УИ “Паисий Хилендарски”. Пловдив 2009, с. 47-56.
58. От сьписахь, рукоделисахь сие книги” до „дадухми тая книга на стамба, сиречь на печать“, или за континуитета в българския книжовен език. – Отговорността пред езика. Книга 3. Сборник по случай 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2009, 116–131.

59. Библейските преводи на роден език и българската национална идентичност през Възраждането. Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски”. Филология, 2010, т. 48, кн. 1, сб. А, 27-38.

60. Старата книжовна традиция и езиково-правописните модели през Възраждането. – Търновска книжовна школа. Търново и идеята за християнския универсализъм ХII – XV век. Т. 9. Велико Търново: УИ „Св. Св. Кирил и Методий”. 2011, с. 189-204.

61. За приемствеността в новобългарския книжовен език (първите десетилетия на ХІХ в.). Васил Ненович. – Научна конференция “С любов и грижа към езика”. По случай 150-годишнината от рождението и 50-годишнината от смъртта на акад. А.Т.-Балан. София 22-23 окт. 2009.// Приложение към сп. Български език, 2009, 141–156.

62. Създатели, кодификатори, реформатори на българския правопис – Паисиеви четения 26-27 ноември 2009. Кръгла маса по въпросите на българския правопис. Филология, 2009, т. 47, кн. 1, сб. А, 9-22.

63. Щрихи към езиковата палитра на Илия Волен. – Научни трудове на ПУ ”П. Хилендарски”. Т. 48, кн. 1, сб. Б, 2010, 159-171.

64. Българските просветни дружества през Възраждането и тяхната роля за изграждането и развитието на българския книжовен език. (в контекста на националноезиковата програма). – Езикът и социалният опит. Проблеми на социолингвистиката. Т. 10, София, 2011, 74–81.

65. Власт – кодификация – обществено мнение (Правописната реформа от 1921 г.).– В: Власт и кодификация. (Отг. ред. Д. Иванова). Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2011, 240–254.

66. Българската езикова политика: съвременност и ретроспекции. – НТ на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, Т. 49, кн. 1, Сб. Б, 2011, 171–186.

67. Дългът и призванието (Белградският период в живота на Димитър Маринов). – Хоризонти и предели на южнославянските езици. – Сборник, посветен на 65-годишни¬ната на доц. д-р Славка Величкова. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2012, 17–25.

68. Възрожденските представи за единна и всеобща българска граматика – Сборник с доклади по случай 70-годишния юбилей на проф. д.ф.н. Ив. Куцаров. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2012, 193–206.

69. За историята на едно правописно правило в книжовната практика през ХІХ век. – Търновска книжовна школа. Старобългарската ръкописна книга – съдба и мисия. В памет на проф. Куйо Куев. Велико Търново: УИ „Св. Св. Кирил и Методий”. 2012, с. 298-308.

70. Българската езикова политика в контекста на езиковата политика на Европейския съюз – проблеми и перспективи. – В: Българската езикова политика в условията на европейска интеграция и глобализация. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2012, 101–120.

71. Българската езикова политика зад граница. Екзархийският вестник “Новини/Вести” (1890-1912). 40 години Шуменски университет 1971–2011. Сборник научни трудове от националната конференция с международно участие. (Ред. И. Савова, В. Попова). Шумен: УИ “Епископ Константин Преславски”, 2012, 168–174.

72. Българската езикова политика в условията на европейска интеграция и глобализация. Предговор. – В: Българската езикова политика в условията на европейска интеграция и глобализация. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2012, 9–16.

73. Българските преводи на Библията и живото Слово. – Магията на думите. Езиковедски изследвания в чест на проф. д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова. София: АИ «Проф. Марин Дринов», 2012, 469-477.

74. Народи и езици на картата на Европа и света в миналото и в нашето съвремие – Език и общество. „Култура на деловото общуване. (Лингвостилистика на деловите текстове)”. Пловдив: УИ “Паисий Хилен¬дарски”, 2012, 13–21.

75. Националните езици в Обединена Европа. Езиковата ситуация в ЕС. – Език и общество. Първа глава от учебника „Култура на деловото общуване. (Лингво¬стилистика на деловите текстове)”. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2012, 22-26.

76. Мястото на славянските езици в Европа – Език и общество. „Култура на деловото общуване. (Лингвостилистика)”. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2012, 27-30.

77. Българската езикова политика в контекста на езиковата политика на ЕС. – „Култура на деловото общуване. (Лингвостилистика)”. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2012, 31–45.

78. Образователни политики за езикова компетентност. – „Култура на деловото общуване. (Лингвостилистика)”. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2012, 45-53.

79. По някои актуални въпроси от историята на българския книжовен език. – Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски”. Филология, 2012, т. 50, кн. 1, сб. В, 11-33.

80. Ян Вагнер и неговата “Мluvnice jazyka bulharského” (1883). (Общ преглед). – . Славянските езици отблизо. Сборник в чест на 70-годишнината на доцент Янко Бъчваров. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2013, 450-459.

81. Южнославянската печатна книга от ХVІ век и пътят към окончателната руско църковнославянска кодификация на библейския (евангелски) текст. Славянска филология, 25, Сборник, посветен на ХV славистичен конгрес в Минск. София: АИ „Проф. М. Дринов”, 2013, 24-46.

82. Мостове на духовността. (Списание „Полско-български преглед” / Polsko-bułgarski przegląd, 1919-1925) – Славистика IV. В чест на от ХV международен славистичен конгрес, Минск 2013: Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2013, 124-147.

83. Османотурски лексикални заемки в преводи на Библията на български език през XIX век. Трети Българо-турско колоквиум. България и Турция на междукултурния кръстопът: език, история, литература, Пловдив, 10-12 .10.2013. Пловдив: УИ„Паисий Хилендарски”, 2014, 6-18.

84. Националноезиковата политика на Българската екзархия (върху материали във в. „Новини/„Вести“, 1890-1912). Трети международен конгрес по българистика. Секция Български език. Подсекция „История на българския език“, 23-26 май, 2013 г. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, 180 с. ISBN 978-954-07-3829-1.

85. Езиковата политика в европейски и национален контекст. Общо представяне на проблематиката. // Езиковата политика в европейски и национален контекст. Съст. и редактор Д. Иванова. Пловдив: УИ Паисий Хилен¬дарски”, 2014, 7-19.

86. Българската образователна и езикова политика в условията на държавна разпокъсаност. // Езиковата политика в европейски и национален контекст. Съст. и редактор Д. Иванова. Пловдив: УИ Паисий Хилендарски”, 2014, 169-187.

87. Иван Шишманов и модерният път на развитие на българската наука за езика.// 145 години Българско книжовно дружество. Езиковедски изследвания. // Български език. Приложение, 2014, 35 – 48.

88. Globallang.alle.bg. Bulgarian language policy – frameworks of language and literature heritage in the age of european integration and globalization. // Българската националноезикова политика и концепции за езиково и литературно наследство в условията на европейска интеграция и глобализация. Презентация.

89. Карл Гутшмит. // Енциклопедия „Българско възраждане. Литература, периодичен печат, литературен живот, културни средища“. Т. 1, А – Й, БАН – Институт за литература, София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2014, 238-240.

90. Българската националноезикова политика и концепции за езиково и литературно наследство в условията на европейска интеграция и глобализация. – В: Научни изследвания. Пловдив: УИ „Паисий Хилен­дарски”, 2014 (съст. П. Бъркалова).

91. Въпросът за чистотата на езика в българската националноезикова програма през Възраждането. (В съпоставка с полски език). – XIII Българо-полски колоквиум, 20 .10. 2014. // Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, 2014, т. 52, кн. 1, 303–320.

92. Езиковата политика в европейски и национален контекст. Общо представяне на проблематиката. // Езиковата политика в европейски и национален контекст. Съст. и редактор Д. Иванова. Пловдив: УИ Паисий Хилен­дарски”, 2014, 7-19.

93. In memoriam. Проф. д-р Йежи Русек (9.10.1930–15.02.2015). // Български език, 63 (2015), 1, 41–43.

94. Спомен за учителя . Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Езиковедско наследство. http://e-nasledstvo.com/index.php/2015-02-05-07-38-55/49-2015-02-05-07-37-52

95. Центры просвещения на Балканах и болгарская интеллигенция эпохи Возрож­дения. // Балканско езикознание. Отделна книжка „Народопсихологията на балканските страни от византийския културен кръг – езици, литератури, култури“, 2015, № 1, 3–16.

96. Змей Горянин и неговият летопис  за Бачковската ставропигална обител. (Езико­во-стилистични особености на текста). – Да (преоткриваш) думите. Сборник, посветен на 60-годишнината на проф. д.ф.н. Вера Маровска. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2015, с. 227239.

97. Ян Вагнер  и  популяризирането на българския език в Чехия (края на ХIХ – началото на XX век). (в съавт. с  Борислав Борисов). // Език и литература, 2015, № 1–2, с. 57–70.

98. Езикови ескизи върху Йовковите „Старопланински легенди“. // сп. „Антимовски хан“. Издание за животопис и култура. Сдружение на българските писатели в Добрич. Добрич, 2015, № 4,  с. 31–36. ISSN 1313-7832

99. Ян Вагнер и практическото обучение по български език на чехи. – Сборник, посветен на 80-годишнината на проф. д-р Кирил Димчев. София, 2015, с. 120–39.

100. Полските и българските пословици в Сборника на Франтишек Ладислав Челаковски „Mudrosloví ná­rodu slovanského ve příslo­vích“ (1852). Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. д.ф.н. Иванка Гугуланова. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2015, с. 1728.

101. За един малко познат дамаскин от края на XVII век в ръкописната колекция  на Народната библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив. // Дзяло. Сайт за хуманитаристика и извори. Год. IV, 2016, брой 7. ISSN 1314-9067.

102. Ръкопис № 119 (137) от края на XVII век и Карловско-Кукленската калиграфска школа. // Български език, 2016, № 2, 7–24.

103. Черти от oхридския говор в поемата „Сердарят“ от Григор Пърличев. // В: Отговорността пред езика. Книга 4. Шумен: УИ „Еп. Константин Преславски“, 2016, 196–204.

104. Дамаскините от XVII век. Ръкопис № 119 (137) от сбирката на НБ „Иван Вазов“, Пловдив (с оглед на ортографията). Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”. Филология, т. 52, кн. 1, 2016, 303–320.

105. За малко познатия дамаскин от края на XVII век (№ 119/ 137). Лингвистични особености. // Филологически проучвания на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. д.ф.н. Иван Харалампиев. Том 35. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2016, 31–47.

106. Списание „Славянски глас“ и славянската идея в България. // Славянски диалози, Списание за славянски езици, литератури и култури, 2017, кн. 17, с. 33–48. ISSN 1312-5346

107. Мечислав Малецки и научните му приноси в славянската диалектология. // Български език / Bulgarian Language, 65 (2018), 4, с. 133–150.

108. За лингвистичните особености на един ръкописен текст от ранното творчество на Петко Славейков.// Научни трудове на Съюза на учените в България – Пловдив. Серия А. Обществени науки, изкуство и култура. Том V,  Пловдив: Дом на учените,  2019, с. 32–36. https://usb-plovdiv.org/wp-content/uploads/2019/07/2019_obshtestveni_nauki_tom_V.pdf

109. Новобългарските преводи на Старозаветната книга Битие през XIX век (с оглед на славянската традиция. // Славянска филология. Доклади за XVI Международен конгрес  на славистите. Белград – Сърбия, 20-27 август 2018 г. Т. 26, София: Изд. на БАН „Проф. М. Дринов“, 2018 (240 стр.), с. 129-140. ISBN 978-954-322-927-7

110. За един ранен ръкопис на П. Р. Славейков – превод на драмата „Невинност или Светослав и Милева“ от Йован Стерия Попович (с оглед на графиката и правописа). Стереотипът в славянските литератури и култури. Сборник с доклади от 14-те  международни славистични четения. София, 26 – 28 април 2018. Том първи, Езикознание. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2019 с. 465 – 476. ISBN 978-954-07-4883-2

111. Още данни за превода/редакцията на текста „Словото Христово на гората“ (Мт, гл. 5 – 8) – в  подкрепа на една хипотеза.  // Езиков свят / Orbis linguarum, 2019,  т. 17, кн. 1, с. 18–23. ISSN 2603-4026 (Online).

112. Антон Никопит и неговият превод „Учения за децата“ (1850) в контекста на българо-гръцките културни връзки през възраждането. // Чуждоезиково обучение, книжка 3, година XLVI, 2019, с. 299-307. ISSN 1314–8508 (Online) ISSN 0205–1834 (Print).

113. Думи за сбогом (в памет на проф. д.ф.н. Иван Куцаров) [Farewell Words (In Memory of Prof. DSc. Ivan Koutsarov)]. (в съавторство с В. Маровска) // Чуждоезиково обучение, 2019, № 1, с. 62-87.

114. Иван Куцаров (1942-2019). (в съавторство с В. Маровска)  // Съпоставително езикознание, ХLIV, 2019, № 1, с.  108-111.

115. Езиковият естетизъм в историческите романи на Змей Горянин. – В безкрая вечен и незрим. Юбилеен сборник, посветен на проф. д.ф.н Жоржета Чолакова. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2020, с. 479 – 489.

116. За възрожденските разговорници: рецепция и спомоществователи. // Български език и литература, (62), 2020, № 6, 559 – 568. ISSN 0323–9519 (Print).

117. Христаки Павлович и неговите уроци по Писмописание в „Писменник общеполезен“ (1835). // Чуждоезиково обучение, Vol. 48, № 1, 2021, с. 77 – 87.

б) публикувани в чужбина
1. Чехия и чехите в българския периодичен печат през Възраждането. – Prace z dejin slavistiky. XVIII, Praha, 1997, s. 71–78.
2. Българското слово на Константин Иречек. – Slavica Pragensia ad tempora nostra. Praha, 1998, s. 258–262.
3. Теория перевода в контексте развития литературного языка в эпоху Болгарского возрождения. – Проблеми зiставноi семантики. Доповiдi та повiдовлення Мiжнародноi науковоi конференцii. Киiв, 1997, s. 405–409.
4. О двух неизвестных публикациях в болгарской и русской периодической печати (1870 и 1871 гг.).– Материалы ХХVIII межвузовской научно-методической конференции преподавателей и аспирантов. Выпуск 11. IV Державинские чтения “История и современные проблемы болгаристики и славистики.” Часть II.1999. С.-Петербург. Секция “Языкознание и литературы”, с. 3–6.
5. Българската националноезикова програма и езиковостроителните принципи през Възраждането. – Vilniaus Universitetas. Kalbotyra 48 (2). Slavistica Vilnensis, 1999. Vilniaus Universiteto Leidykla, с. 147–153.
6. Полонизми в българския книжовен език през възрожденската епоха. – IV kolokwium sławistyczne polsko–bułgarskie, Poznań, 1999, 49–55.

7. О текстологической приемственности в славянских восточноправославных евангельских переводах (болгарских, сербских, украинских и русских) ХIХ-того века. – Роль библейских переводов в развитии литературных языков и культуры славян. РАН, Инст. славяноведения. Тезисы докладов международной научной конференции (Москва, 23–24 ноембря 1999). Москва, 1999, с. 30–33.

8. Библия Славейкова (1871) и русские переводы Евангелие ХIХ века. – Первые славистические чтения памяти проф. П. А. Дмитриевича и проф. Г. И. Сафронова. Материалы международной научной конференции (12–14 .IХ. 1999), Санкт Петербург, 1999, с. 87–89.

9. Поэтические фигури в болгарской переводческой традиции. – Българският език и литература на кръсто­пътищата на културата. Международна конференция Сегед, Унгария, 21–22 юни, 2007. Том ІІ, с. 22–32.

10. За авторството на поредицата от статии ”Черти от народен дух в съвременните българи” във в. ”Дунавска Зора”(1868/1869 г.). – Съкровище словесьно. Studia sławistyczne ofiarowane proresorowi Jerzemu Ruskowi na 70. urodziny (pod redakcią W.Stępniak-Minczewej i W. Borysia). Kraków, 2000, s. 67–72.
11. Концепции и модели за общ славянски книжовен език в културната история на славянските народи в периода на националното им възраждане (ХVII–ХIХ в.). – VIII Kolokwium Sławistyczne Polsko-Bułgarskie, t. I (red. naukowa M. Walczak–Mikolajczаkowa), Gniezno, 2001, s. 89–107.
12. O języku współczesnej prasy bułgarskej i polskej, (w:) Słowiansczyzna w kontekscie przemian Europy konca XX wieku. Język – tradycja – kultura. (red. E.Tokarz), Katowice 2001, s. 306–312. (współprac. M.Walczakowa).
13. Културни модели от Средна Европа и рецепцията им в българското възрожденско общество през ХIХ в. (С оглед главно на чешкия пример. По материали от периодичния печат и непубликувани писма от архива на Хр. Г. Данов). – Narodowy i podnarodowy model kultury. Europa Sródkowa i Półwysep Bałkański. Wyd. UAM, Poznań, 2002, s. 249–261.
14. Развитие болгарского языка и литературноязыковая практика книжников XIV–XVII веков. – Закономерности языковой эволюции. Латвийский университет. Тезиси докладов. Рига, 1990 (в съавторство с Д. Дунков).
15. Поетичният език на Димчо Дебелянов – самородна драгоценност в съкровищницата на българския книжовен език. – Z zagadnień literatury, kultury i języka. Studia sławistyczne ofiarowane profesorowi Edwardowi Możejce (pod red. Bożeny Tokarz). Katowice, 2002, 93–100.
16. Тырговищкое печатное тетраевангелие (1512 г.) и Острожская Библия (1581 г.). Опыт текстологического и лексического сопоставления. – Палеославистика. Лексикология. Лексикография. Тезисы международной научной конференции, посвященной памяти Р. М. Цейтлин, 27–29 ноембря. Москва, 2002, с. 26–30.
17. Восточноправославные переводы Евангелии ХIХ века и старославянская текстологическая традиция. – Konferencja naukowa “Tradycja i nowatorstwo w kulturach słowiańskich“, Uniwersytet Szczeciński, 24–25.10. 2002.
18. Theory  for Juraj Križanić̛ s General Slavic Standart Language: It Acceptance and Development in the Cultural History of the Slavic People (the 18th – the 19th 19th Century). – Treći hrvatski slavistički kongres – Zagreb – Zadar, 15-19 listopada, 2002, s. 18-19.
19. Поетичният език на Кирил Христов – сътворяван “по каноните на красотата”. – Języki i tradycye Słowian. Studia sławistyczne ofiarowane profesorowi dr. hab. Mieczysławowi Basajowi. Prace naukowe Uniwersytetu Sląskiego w Katowicach (pod red. E.Tokarza). (N 2095). Katowice 2003, s. 402–408.
20. Bułgarski sinodalny przekład Ewangelii (1925) a tradycja tekstologiczna i translatorska. – Materiały z Konfencii “Język religijny dawnej i dziś”. Gniezno, 15–18 kwietnia, 2002. Poznań, 2004, s. 333–343.
21. Spóżniona próba utworzenia ogółnosłwiańskiego języka literackiego w końcu XIX w.: echo Bułgarskiego odrodzenia. – Konferencja naukowa “Idee współnotowe Słowiańszczyzny – bilans i zagrożenia“, 27–28 marca 2003 roku. UAM – Poznań. Idee współnotowe Słowiańszczyzny. Poznań 2004, s. 217-228.
22. О dwóch wydaniach Ewangelii Rosyjskiego Towarzyсtwa Biblijnego z początku XIX wieku. – Język religijny dawniej i dziś. II. Materiały z konferencji, Gniezno 3-5 czerwca 2004. Biblioteczka Poznańskich Studiów Polonistycznych. Poznań 2005, s. 101-110.
23. O bułgarskich tłumaczeniach i tłumaczach powieśści Zygmunta Miłkowskiego “Asen” – Z malą ojczyzną w sercu. Księga pamiątkowa dedykowana Profesorowi Tadeuszowi Zdancewiczowi. Poznań 2005. (X Kolokwium polsko-bułgarskie. Jubileuszowa konferencjа Międzynarodowa dedykowana Prof. Dr. hab. T. Zdancewiczowi. Poznań – Obrzycko, 25-26 maja 2004), с. 283-295 .
24. Europejskie językoznawstwo i początki bułgarskich nauk filologicznych w okresie Odrodzenia Narodowego.– Konferencja naukowa “Kultorowe konteksty integracji europejskiej”. Gniezno, 16-17.10. 2003. Kultorowe konteksty integracji europejskiej”. Gniezno 2004, 217-228.
25. Leksikalne właściwości gwar wsi Suche i Wysoka. (Na podstawie słownika Miecyzsława Małeckiego). (w:) – “Mieczysław Małecki (1903–1946). Człowiek, uczony, organizator nauki”. Sesja naukowa w setną rocznicę urodzin. Kraków, 7–9 .11. 2003. Kraków, 2005, 219-229.
26. Język literacki a język biblijny: dziewiętnastowieczne koncepcje i ich realizacja w krajach Slavia Orthodoxa. – Konfencja naukowa “Język religijny dawnej i dziś”, powięconej pamięci Jana Pawła II. Poznań, 24-26 .04.2006. Biblioteczka Poznańskich Studiów Polonistycznych. Seriii językoznawczej, 36 (Red. Ks. P. Bortkiewicz, St. Mikolajczak, M. Rybka). Poznań 2007, 480-487.
27. Преводите на Библията и българската национална идентичност през Възраждането. – Ролята на християнството за формиране на идентичността в България и Чехия през ХVІІ-ХІХ в. 13-14 юли, 2006, Прага.
28. Русская Библия (1876) – современная основа болгарского синодального перевода 1925 года. – VІІІ Славистические чтения памяти профессора П. А. Дмитриева и профессора Г. И. Сафронова. Славянская филология в современной системе университетского образования. Материалы международной научной конференции 12-14 .09. 2006. Санкт-Петербургский государственный университет. С.-Петербург 2007, с. 140-148.
29. Поэтические фигури греческих образцах, транспонированы в болгарской переводческой традиции. – Българският език и литература на кръстопътищата на културата. Международна конференция Сегед, Унгария, 21-22 юни, 2007. Том ІІ, с. 22-32.
30. Русские издания Библии и болгарская традиция перевода Библии в эпоху Возраждения. – Болгария и Россия (ХVІІІ-ХХ в.в.): взаимопознание. Москва. Институт славяноведения – РАН, Институт литературы – БАН. Москва, 2010, 191-201.

31. О текстологической приемственности в славянских восточноправославных евангельских переводах (болгарских, сербских, украинских и русских) ХIХ-того века. – Роль библейских переводов в развитии литературных языков и культуры славян. РАН, Инст. славяноведения. Тезисы докладов международной научной конференции (Москва, 23–24 ноембря 1999). Москва, 1999, с. 30–33.

32. Библия Славейкова (1871) и русские переводы Евангелие ХIХ века. – Первые славистические чтения памяти проф. П. А. Дмитриевича и проф. Г. И. Сафронова. Материалы международной научной конференции (12–14 .IХ. 1999), Санкт Петербург, 1999, с. 87–89.

33. Поэтические фигури в болгарской переводческой традиции. – Българският език и литература на кръсто­пътищата на културата. Международна конференция Сегед, Унгария, 21–22 юни, 2007. Том ІІ, с. 22–32.31. Восточноправославные переводы евангелии ХІХ века и старославянская текстологическая и переводческая традиция. Гданск, 18-20 .10.2007 (под печат).
34. Między współczesnością i tradicją, czyli o drogach europejskich w uswajania idei językoznawczych w okresie bułgarskiego Odrodzenia narodowego. – Сб. По случай ХІV славистичен конгрес. Познан 2008. По случай ХІV Славистичен конгрес. в др. сб.
35. Między Sacrum a Profanum, czyli o kolizjach językowych w tłumaczeniach Рisma śwętego wśród słowian prawosłwnych w XIX wieku. – ХІV Међународен славистички конгрес. Охрид 10-16 септември 2008. Зборник на резимета. І том. Лингвистика. Скопие 2008, с. 42-43.
36. Европейското езикознание и познанието за езика през Българското Възраждане. – Specimina Philologiae Slavicae. Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65.Geburstag. Band 151. Verlag Otto Sagner. München, 2008, 401-407.
37. Приемственность поэтики в традиции новоболгарских библейских переводов (ХІХ-ХХ в.). – Rocznik sławisticzny. UG – Гданск 2009.
38. Między Sacrum a Profanum, czyli o kolizjach językowych w tłumaczeniach Рisma śwętego wśród słowian prawosłwnych w XIX wieku. – ХІV Међународен славис¬тич¬ки конгрес. Охрид 10-16 септември 2008. Зборник на резимета. І том. Линг¬вистика. Скопие 2008, 42-43.

39. Европейското езикознание и познанието за езика през Българското Възраждане. – Specimina Philologiae Slavicae. Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65.Geburstag. Band 151. Verlag Otto Sagner. München, 2008, 401-407.

40. Dziewiętnastowieczne bułgarskie wersje przekładów Księgi Rodzaju (na podstawie przekładu Fotinowa z 1875 r.), [w:] Język religijny dawniej i dziś (w kontekście teologicznym i kulturowym)IV. Materiały z konferencji Gniezno 22-24 września 2008, red. ks. P. Bortkiewicz, S. Mikołajczak, M. Rybka, Biblioteczka Poznańskich Studiów Polonistycznych Serii Językoznawczej, t. 38, Poznań 2009, s. 407-416.

41. Научният стил в обучението по български език като чужд. – Výuka jihoslovan¬ských jazyků v dnešní Evropě. Brno: Porta Balcanica, 2011, 8–17.

42. Брашовският книжовен кръг и отношението на неговите представители към книжовната традиция. – Българският език и литература в славянски и неславянски контекст. Международна научна конференция. Сегедски университет, Се¬гед, Szeged, 2011, с. 42-52.

43. В русле традиции Slavia Orthodoxa: Бухарестское евангелие (1582). – В: Современная славистика и научное наследие Самуила Борисовича Бернштейна». Тезиси докладов международной научной конференции, посвященной 100-летию со дня рождения выдающегося отечественного слависта д.ф.н. проф. С. Б. Бернштейна. РАН – И-т славяноведения; МГУ им. М. В. Ломоносова, ФФ. Москва 15-17 март, 2011. Москва, 2011, 271-273.

44. Biblia а żywe słowo: przekład lekcjonarza pióra ojca Nenczo Nestorowa (1865) – Język religijny dawniej i dziś (w kontekście teologicznym i kulturowym). VI. Materiały z międzynarodowej konferencji naukowej (red. Al. Mikolajczak). Poznań: Wydaw¬nictwo naukowe UAM, 2012, 407-415.

45. Българският субстандарт в българския медиен дискурс. – Topografia tozsamości. (red. B. Zieliński). T. 2, Poznań: Wydawnictwo naukowe UAM, 2012, 127–138.

46. Съвременната българска езикова ситуация: тенденции и изменения в езика след 90-те години на ХХ век. – Slovanski jezyki: iz pretelosti v prichodnost. Urednik Vojko Gorjanc. Ljubljana: Znannstvena zalozba Filozofske fakulteta, 2012, 31–41.

47. Българската езикова политика след 90-те години на ХХ век. – Заседание и кон­фе­рен­ция на Комисията за славянски книжовни езици при Между­народния ко­ми­тет на славистите на тема „Езиковата политика в европейски и национален контекст (след 90-те години на ХХ век)”. Прага, 26–29 май 2011. Slavia (časopis pro slovanskou filologii  (Tezysi), 21-24.

48. Българският стандарт и субстандарт (между теорията и прагматиката). Иванова, Д. Стандарт и субстандарт в българския език (между теорията и прагматиката. // Opera Slavica. Slavistické rozhledy. Jazykovědný sešit. Ročník ХХІІІ, Brno: Masarykova univerzita, ISSN 1211-7676, 2013, 4, 187 – 196.

49. Jazykové právo v jednotlivých slovanských zemích. България. Българското законодателство с оглед употребите на българския език. (в съавт. с К. Вачкова). – Jazykové právo a slovanské jazyky. Práce Filozofské fakulty Univerzity Karlovy. (eds. Hana Gladkova, Kina Vačkova). Praha: Varia, 2013, 295-304.

50. Między tradycją a współczesnoscią albo o bułgarskich drogach przyswajania europejskich idei językoznawczych w okresie odrodzenia narodowego. – Cum reverantia, gratia, amicitia. Księga jubileuszowa dedykowana Profesorowi Bogdanowi Walczakowi. Pod red. J. Migdał, A. P.-Wojaczyk. Poznań: Wydaw¬nictwo UAM, 2013, T. I, 603-608.

51. Българските печатни книги от ХVI век и пътят към окончателната църковнославянска кодификация на библейския (евангелски текст). – ХIV Мiжнародны з’езд славiстаў. Мiнск, Беларусь, 20-27 жнiўня 2013 г. Тэзiсы дакладаў. Том 1. Мовазнаўства, 18-19.

52. Паметта на/за думите, или за лексикалната приемственост в развоя на българ­ския книжовен език. – Ел. издание Výuka jihoslovanských jazyků a literatur v dnešní Evropě. Sborník příspěvků přednesených na stejnojmenné konferenci konané v Brně ve dnech 30.5. – 1.6.2013, Brno, 2014, ISBN 978-80-904846-7-2, Občanské sdružení Porta Balkanica.

53. Усвояването на интернационална културна лексика в българския книжовен език през втората половина на 19 в. с посредничеството на сръбски преводи. // Српски jeзик. Студиjе српске и словенске. Сериjа, год. XIX, броj XIX. Научно друшство за неговање и проучвање српског jезика. Београд, 2014, 359 – 376.

54. Езикът на съвременните български медии – огледало на езиковия вкус на епохата.  Mjezynarodna konferenca Komisije za słowjanske spisowne rěče při Mjezynarodnym Komiteju slawistow Słowjanske spisowne rěče a medije Slawische Schriftsprachen und Medien Славянские языки и срeдства мaссовой информaции.udyšin / Bautzen, 18. – 21. 6. 2014. Serbski dom / Haus der Sorben. Redakcija: Jana Šołćina a Božo Ćorić. Sorbisches Institut / Serbski institut. Bautzen / Budyšin, 2015, с. 158-173. 208 stronow. ISBN 978-3-9816961-2-7. Bilingualer Spracherwerb im Witaj-Projekt, Budyšin, 2015.

55. Османотурски лексикални заемки в ранната новобългарска книжнина (от края XIV до края на XVIII век). (Върху материали от приписки). // Българистични четения. Международна научна конференция, 2017. Сегедски университет, 7-9 юни, 2017, с. 23 – 34. ISBN 978-963-315.

56. Projekte ejner gemeinslavischen Schriftsprache. – Die slavischen Handbuch zu ihrer Struktur, ihrer Geschichte Erforschung.//An Internacional Handbook of their Strukture, their History and their Investigation. XVIII. Slavische Standardsprachen / Slavic Standard Languages. Herausgegeben von Edited by Karl Gutschmidt, Sebastian kempgen, Tilman Berger, Petr Kosta. Band 2/ Volum 2, ISBN: 978-3-11-021547-2 Offprint, 2014, p.p. 1486 – 1496.

57. Възрожденското списание „Читалище” и състоянието на нормата в българския книжовен език през третата четвърт на XIX век. –„Język, literatura, kultura słowian dawniej i dziś. II, Poznań, 1999, s. 57–62. Język, literatura, kultura słowian dawniej i dziś. II, Materiały międzinarodowej konferencji naukowej zorganizowanej z okazji 75 rocznicy powstania Uniwersytetu im. Adama Mickiewicza w Poznaniu. Poznań, Pod red. J. Świdzińskiego. Poznań, 22-24 IX 1992, Pod red. J. Świdzińskiego, Poznań: Polimfo 1999, 203 s. ISBN 83-901136-8-6.

58. Kнижовноезикова норма и книжовноезикова периодизация: теоретични и методологични аспекти (с оглед на историята на българския книжовен език).  In: Historický a sociolingvistický kontext kodifikácií slovanských spisovných jazykov. Edit. J. Glovňa. Bratislava: Veda 2017, s. 95 ‒ 102. ISBN: 978-80-89489-30-5 / EAN 9788089489305.

59. Ян Вагнер и българският език в Чехия. // Българистични четения. Сегед, 2015. Международна научна конференция Сегед, Унгария, 11 – 12 юни 2015, с. 19 – 26. Сегед 2016, ISBN: 978-963-315-313-0

60. Българският книжовен език и неговите употреби (норма – кодификация – обществени нагласи). In: Slovanské spisovné jazyky od teorie k praxi formování jazykového vědomí a postojů k jazyku.Tematický blok na XVI. Mezinárodním sjezdu slavistů. Bělehrad 20.–27. VIII. 2018 H. Gladkova, M. Giger, O. Bláha (eds.). Praha: Varia, Práce Filozofické fakulty Univerzity Karlovy, 2018 (375 S.) с.103-122. ISBN 978-80-7308-867-5 (print)978-80-7308-868-2 (online: PDF ).

61. Bułgarska politika językowa w kontekśćie ewropejskim i narodowy: wyzwania, paradoksy, konglicty. – In: Słowiańska Wieża Babel. T. 2, Język i tożsamość. Pod red. J. Cyj, I. Jermaszowej, M. Wojciak,  B. Zielińskiego. Poznań: Wyd. Naukowe UAM, 2018 (269 S.), s. 135 – 146. ISBN 978-83-232-3328-2; ISSN 1429-7612

62. Новобългарските преводи на Старозаветната книга Битие през XIX век (с оглед на славянската традиция. Међународни конгрес слависта. Тезе и резимеи у два тома. Том I.  Jeзик.  Београд, 20-27 VIII 2018, с. 39. ISBN 978-86-917949-5-8

63. „Модерните науки“ на новото време: „Писменик общеполезен“ на Христаки Павлович (1835). Slovanské a slavistické reflexe. Sborník k životnímu jubileu profesorky Hany Gladkové. Ginka Bakărdžieva, Markus Giger,Kateřina Lah (edd.). Pavel Mervart, 2021, 123 – 134.

IV. Научно-приложни издания и научни статии по съвременен български език
а) Научно-приложни издания (самостоятелни и колективни трудове)
1. Тестове по български език за кандидат-студенти. Пловдив, 1997 (в съавторство с Кр. Чакърова); ІІ изд. 2006.
2. Тестове по български език за кандидат-студенти (разсекретени варианти). Пловдив, 2006 (в съавторство).
3. Тестове по български език за кандидат-студенти (разсекретени варианти).. Пловдив, 2007 (в съавторство).
4. Тестове по български език за кандидат-студенти (разсекретени варианти). Пловдив, 2008 (в съавторство).
б) Научни статии
1. За някои типични правописни и правоговорни грешки на кубинските студенти при изучаване на български език. (в съавторство с А. Петрова). – Сборник по случaй 20 години катедра “Чужди езици” – ВТУ “А.Кънчев”, Pусе, 1980, 65–67.
2. Особености и методи на работа при обучението по български език на чужде¬странни аспиранти. – Научни трудове на ВТУ ”А. Кънчев”– Русе, т.23, серия 11, Русе, с. 1981, с. 289–294.
3. Работата по фонетика в напреднал етап на обучение по български език на чуждестранни студенти с използване на съпровождащ фонетичен курс. – Научни трудове на ВТУ ”А. Кънчев”– Русе, т.23, серия 11, Русе, 1981, с. 295–300.
4. Система упражнения за корекция на някои типични грешки в правописа и правоговора на кубинските студенти (в съавторство с А. Петрова). – Сборник доклади от научно-практическата конференция по чуждоезиково обучение в икономическите вузове, посветена на 1300-годишнината от образуването на българската държава. ВФСИ ”Д. А. Ценов”, Свищов, 1981, 47–50.
5. Развиване уменията на чуждестранните студенти за монологично изказване в напpеднал етап на обучение по български език. – Сборник резюмета и микрофилмирани доклади. Научна сесия на ВМЕИ ”В. И. Ленин”, секция 11, 1983, с.61.
6. Научна организация на учебния процес по български език с чуждестранните студенти за овладяване на научния стил на речта (в съавторство Р. Русев и В. Коева). – Доклади на научно-практическата конференция ”Научна организация на учебния процес и труда на преподавателите и студентите във ВТУЗ”. Русе, 1983.Секция 2Б, с. 59–64.
7. Междупредметна връзка в обучението по руски и български език на чуждестранните студенти (в съавторство с А. Петрова). – Доклади от научно-практическия семинар ”Основни въпроси на качеството и ефективността в обучението на чуждестранни студенти”, Русе, 1984, с.41–45.
8. За някои морфологични грешки и предотвратяването им в процеса на овладяване на български език от чуждестранните студенти (в съавторство с А. Петрова). – Научни трудове на ВТУ ”А. Кънчев” – Русе, т. 26, серия 11,Русе 1984, с.129–135.
9. Интелектуална система за решаване на словесни задачи за движение, задавани на български език (в съавторство с П. Крачанов, В. Коева). – Научни трудове на ВТУ ”А.Кънчев”– Русе, т. 28, серия 6, Автоматика, изчислителна техника и кибернетика. Русе, 1986, с. 55–60.
10. Фонограмата като учебно средство в обучението по български език на чуждестранни студенти. – Научни трудове на ВНВУ ”В. Левски”. Юбилейна научна сесия ”150 години от рождението на В. Левски”, №10, Филология. В. Търново, 1988, с.387–390.
11. Подбор на учебните текстове в “Помагало за интензивно обучение по български език на чуждестранни студенти” (в съавторство с Р. Русев, В. Коева).– Научни трудове на ВНВУ ”В. Левски”. Юбилейна научна сесия ”150 години от рождението на В. Левски”, № 10, Филология. В. Търново, 1988, с.391–394.
12. Системата от упражнения в “Учебно помагало за интензивно обучение по български език на чуждестранни студенти” (в съавторство с Р. Русев, В. Коева). – Научни трудове на ВНВУ ”В. Левски”. Юбилейна научна сесия ”150 години от рождението на В. Левски”, № 10, Филология. В.Търново, 1988, с.395–400.
V. Съобщения, персоналии, информации и др.:
1. Трети българо-полски колоквиум на славистичната катедра при Познанския университет ”А. Мицкевич” и катедрите по български език и по българска литература при ПУ ”Паисий Хилендарски”. – Език и литература, 1991, №3, с. 155–156.
2. Четвърти полско-български колоквиум на славистичната катедра при Познанския университет ”А. Мицкевич” и ПУ ”П.Хилендарски”. – Език и литература, 1992, № 6, с. 127–128.
3. Отпразнуван юбилей. (10 години от основаването на Факултета за чуждестранни студенти при ВТУ “А. Кънчев”, Русе) (в съавторство с И. Чобанов). – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, 1990, Филология, т. 28, кн.1, с. 419–421.
4. Юбилейна научна конференция ”Език и свят”. Съвременна филологическа проблематика”. – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, 1993, Филология, т. 31, кн.1, с. 347–352.
5. Научните приноси на професор д-р Йежи Русек. (По случай удостояването му с почетната титла “Доктор хонорис кауза на ПУ “Паисий Хилендарски”. – Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”, 1999, Филология, т.37, кн.1, с.19–20.
6. Творчески път, изпълнен с успехи. (Проф. Карл Гутшмит на 65 години). – Българистика/ Bulgarica, 2002, № 5, с. 61–64.
7. Сто години от рождението на Мечислав Малецки. – Българистика/Bulgarica, 2003, № 7, 67-72.
8. Проф. Любомир Андрейчин беше достъпен за всички… – Любомир Андрейчин – пътят на откривателя. Сборник, посветен на 100-годишнината от рождението на големия български езиковед чл.кор. проф. д-р Любомир Андрейчин. Пловдив: Изд. „Амарт”, 2010, с. 115-119.

9. Хроника. Паисиевите четения 2011 – в светлината на големия юбилей. (в съавторство). // в. “Пловдивски университет”, 2011.

10. IN MEMORIAМ. Карл Гутшмит (1937-2012). // Български език, № 1, 2012, 117-120.

11. Юбилейна годишнина на проф. д.и.н. Боряна Велчева. // Рalaeobulgarica, 2012, № 2, 69-78.

12. Проф. д-р Кина Вачкова на 70 години. // Български език, 2014, № 1, 119-125, ISSN 0005-4283

13. Хроника. Заседание и научна конференция на Комисията за славянски кни¬жов¬ни езици към Международния комитет на славистите на тема: Slovanski jezyki: iz pretelosti v prichodnost. Ljubljana, 2012. // Съпоставително езикознание (в съавторство с Н. Николова), № 4, 2012, 110-113.

14. Диана Иванова, Красимира Чакърова, Елена Гетова. Паисиевите четения 2011 – в светлината на големия юбилей. // Славянски диалози, 2011

15. Диана Иванова. Заседание на комисията за славянски книжовни езици към Международния комитет на славистите с научна конференция на тема „Езиковата политика и славянските езици след 90-те години на ХХ век“.// Славянски диалози, 2011.

16. Спомен за учителя . Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Езиковедско наследство. http://e-nasledstvo.com/index.php/2015-02-05-07-38-55/49-2015-02-05-07-37-52

17. Кръгла маса „Книжовници и книги (Предвъзраждане и Възраждане)“. Паисиеви четения 2020, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. БЕЛ, № 6,

VI. Рецензии
а) публикувани в специализирани научни издания:
1. Г. К. Венедиктов. Болгарский литературный язык эпохи возрождения. Проблемы нормализации и выбора диалектной основы. Москва. 1990. – Български език, 1991, №2, 184–186.
2. Зд. Урбан, Л. Ржехачек. Прага и българската филология. С., 1992 (208 с.) – Език и литература, 1994, № 4, 145–148.
3. T. Lewaszkiewicz. Łużyckie przekłady Biblii. (Przewodnik bibliograficzny). Warszawa, 1995. – Български език, 1996, с. 95–100.
4. Кина Вачкова. Изследвания по история на българския книжовен език. Помагало за студенти. I част. Университетско издателство ”Епископ Константин Преславски”, Шумен, 1997 (195 стр.). – Език и литература, 1998, № 5–6, с. 164–166.
5. Кина Вачкова. Изследвания по история на българския книжовен език. Помагало за студенти. II част. Университетско издателство ”Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2001 (144 стр.). – Съпоставително езикознание, 2002, №3, с. 150–153.
6. Надка Николова. Нов принос в българското езикознание. “Билингвизмът в българските земи през ХV-ХIХ век.” Шумен, 2004. – Език и литература 2005.
7. Познанската славистика. Narodowy i podnarodowy model kultury. Europa Śródkowa i Półwysep Bałkański. Pod red. B. Zielińskiego. Poznań, Wyd. Naukowe – UAM, 2002, Seria Filologia Słowiańska N 7. – Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ”Паисий Хилендарски”. Пловдив 2005, кн. 2-3, с. 191.
8. Wókól Macedonii: siła kultury – kultury siły. Pod red. B. Zielińskiego. Poznań, Wyd. Naukowe – UAM, 2002. – Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ”Паисий Хилендарски”. Пловдив 2005, кн. 2-3, с. 192.
9. Idee współnotowe słowiańszczyzny. Pod red. Al. Mikolajczka, W. Szulca, B. Zielińskiego. Poznań, Wyd. Naukowe – UAM, 2002. – Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ”Паисий Хилендарски”. Пловдив 2005, кн. 2-3,192-193.
10. Великотърновска славистика. Мариола Мостовска. Показателните местоимения в полския и българския език и техните функционални съответствия. УИ “Св. св. Кирил и Методий”. В. Търново 2004. – Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ”Паисий Хилендарски”. Пловдив 2005, кн. 2-3, с. 193-194.
11. Mira Kostova, Steliana Dankova. Jeśli chcesz wiwdzieć więcej … УИ “Св.Св. Кирил и Методий”. В. Търново 2005. – Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ”Паисий Хилендарски”. Пловдив 2005, кн. 2-3, с. 194-195
12. Трапезата в културата на българи и сърби/Трпеза у култури Бугара и Срба. УИ “Св.Св. Кирил и Методий”. В.Търново, 2004.- Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ”Паисий Хилендарски”. Пловдив 2005, кн. 2-3, с. 195-196.
13. Ганчо Савов. Южнославянските литератури през ХХ столетие. Литерноисторически преглед. УИ “Св. св. Кирил и Методий”. В. Търново 2004. – Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ”Паисий Хилендарски”. Пловдив 2005, кн. 2-3, с. 194.
14. Славистиката в Ягелонския университет. Mieczysław Malecki. Dialekty polskie i słowiańskie. Pod red. Jerzego Ruska. Wyd. UJ, Kraków, 2004, 382 s. – Славянски диалози, Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ”Паисий Хилендарски”, г. ІV, кн. 8, Пловдив 2008, с. 202-204.
15. Mieczysław Malecki. Człowiek, uczony, organizator. W setną rocznicę urodzin. Pod red. Jerzego Ruska. Wyd. UJ, Kraków, 2005, 280 s. – Славянски диалози, Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ”Паисий Хилендарски”. г. ІV, кн. 8, Пловдив 2008, с. 204-206.
16. Język i lieratura słowacka w perspektywie słowiańskiej. Studia Słowacko-polskie ofiarowane profesor Marii Honowskiej. Pod red. Haliny Mieczkowskiej i Barbary Suchoń-Chmiel. Wyd. UJ, Kraków, 2005, 303 s. – Славянски диалози, Списание за славянски езици, литератури и култури. Изд. на ФФ на ПУ”Паисий Хилендарски”. г. ІV, кн. 8, Пловдив 2008, с. 206-207.
17. Славистиката в Шльонския университет. Z zagadneń lieratury, kultury i języka. Studia ofiarowane profesorowi Możejce. Pod red. Bożeny Tokarz. Wydawnictwo Naukowe, Katowice, 2002, 270. s. – Славянски диалози, г. ІV, кн. 8, Пловдив 2008, с. 207-208.
18. Języki i tradycje Słowian. Pod red. Emila Tokarza. Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego. Katowice, 2003, 480 s. – Славянски диалози, г. ІV, кн. 8, Пловдив 2008, с. 208.
19. Гр. К. Венедиктов. Ученое путешествие Ю. И. Венелина в Болгарию (1830-1831). Российская академия наук. Институт славяноведения. Ответственый редактор В. С. Ефимова. Москва 2005 (153 с.) – Български език, 2007, кн. 1, с. 109-113.
20. К. Вачкова. Шуменската школа в историята на НБКЕ. Шумен 2005. – Български език, 2007, № 2.
21. К. Вачкова. – Типологична характеристика на българския книжовен език (Възрожденски период). Университетско издателство “Епископ Константин Преславски”. Шумен 2008 (376 стр.). – Български език 2009, кн. 2, 78-82.
22. К. Вачкова. Типологична характеристика на българския книжовен език (Възрожденски период). УИ “Епископ Константин Преславски”. Шумен 2008 (376 стр.). – Български език, 2009, кн. 2, 78-82.

23. Б. Борисов. Особености на кодификацията в чешки и български език. // Съпоставително езикознание, 2013, № 1, 84-88.

24. Ния Радева. От езика на „История славянобългарска“ към езика на нейните преписи. Част 1. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2013 (138 с.) // Български език, 2015.

25. Вера Маровска.  Референция и рефериране в света на езика, Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2013, 385. ISBN 978-954-423-858-2. // Славянски диалози. Списание за славянски езици, литератури и култури, 2016, кн. 18, 132 – 139, ISSN 1312-5346

26. Ivan Petrov. Od inkunabuƚów do pierwszych gramatyk. Konteksty rozwoju buƚgarskiego języka literackiego (koniec ХV – początek ХVII wieku). Łódź, Wydawnictwo uniwersytetu Łódzkiego, 2015. 260 str. ISBN 978-83-79-69-791-5 // Славянски диалози, 2017, кн. 19, 135 – 143. ISSN 1312-5346

б) Рецензии и отзиви за докторски дисертации и хабилитации
1. Отзыв о диссертационном труде Лилии Владимировны Мельниковой на тему: ”Категория рода в современных болгарском и русском языках”, представленном в автореферате дисертации на соискании учёной степени ”кандидата филологических наук”. С.-Петербургский университет (03. 1997).
2. Н. В. Иванова. Болградското културно-просветно средище в историята на БКЕ. – дисертация за присъждане на НОС “доктор” през СНС по езикознание при ВАК. Юни 2008.
3. Николай Димитров Паскалев: “Изразяване на учтивост в съвременния български книжовен език” (по научната специалност 05.04.17 – Български език), дисертация за присъждане на НОС “доктор” през СНС по езикознание при ВАК. 02- 2009 .
4. Отзив на докторски труд за вътрешна защита на Борислав Борисов – СНС по езикознание при ПУ “Паисий Хилендарски”, 8 март 2009.
5. Борислав Борисов. “Особености на кодифицирането в българския и чешкия книжовен език през Възраждането” (по научна специалност 05.04.18 – Славянски езици), дисертация за присъждане на НОС “доктор” през СНС по езикознание при ВАК. 4 юни 2009.
6. Отзив за зачисляване в докторантура на Иво Братанов при Катедрата по съвременен български език при ШУ “Епископ Константин Преславски”, 5 март 2009.
7. К. Вачкова. – Рецензия по процедурата за длъжност “професор”, СНС по славянско езикознание, април 2008.
8. Становище: д-р Албена Проданова Стаменова, преподавател по украински език в Катедрата по славянско езикознание при Факултета по славянска филология, СУ “Св. Климент Охридски” – за участие в конкурс за доцент по украински език (шифър 05.04.18), 25 юни, 2011.

9. Становище за дисертационния труд “Граматическите признаци определеност и относителност и пространствено-времевата локализация на изказва¬нето” на доц. д-р ВЕРА ТЕРВЕЛ МАРОВСКА от Катедрата по български език при ПУ “Паисий Хилендарски” за получаване на научната степен “доктор на филологическите науки”, 27.02.2012.

10. Отзив за дисертационния труд “Семантични и функционално-семантични промени в лексиката на РКЕ в края на ХХ – началото на ХХІ век (в съпоставка с БКЕ)” на Мария Елисеева Зозикова, представен за обсъждане (вътрешна защита) пред Катедрата по руска филология при ПУ “Паисий Хилендарски”. 09.02.2012.

11. Рецензия за дисертационния труд “Семантични и функционално-семантични промени в лексиката на РКЕ в края на ХХ – началото на ХХІ век (в съпоставка с БКЕ)” на Мария Елисеева Зозикова пред Научно жури при ПУ “Паисий Хилендарски”. 29.04.2012.

12. Отзив за дисертационния труд на Иво Братанов „Езикът на Матей Преображенски”, представен за обсъждане за предзащита пред Катедрата по български език на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” за вътрешна защита. 30.01.2013 г.

13. Отзив за дисертационния труд на Мартин Стефанов Стефанов. “Процеси на номинализация и декомпозиция на предиката в сръбския и българския книжовен език от края на ХІХ и началото на ХХ век”, представен за обсъждане (вътрешна защита) пред Катедрата по славянско езикознание при СУ “Св. Климент Охридски”. 15.01.2013 г.

14. Участие в научно жури за провеждане на конкурс за гл. асистент на д-р Божана Нишева в Катедрата по славянско езикознание при СУ “Св. Климент Охридски”. Март 2013.

15. Рецензия на дисертационния труд на Мартин Стефанов Стефанов. “Процеси на номинализация и декомпозиция на предиката в сръбския и българския книжовен език от края на ХІХ и началото на ХХ век” като член на научно жури при Катедрата по славянско езикознание при СУ “Св. Климент Охридски”.25 юни, 2013.

16. Рецензия на дисертационния труд на Иво Братанов „Езикът на Матей Преображенски”, като член на научно жури при Катедрата по български език на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” 28. 06. 2013 г.

17. Рецензия на дисертационния труд на Мая Радичева Значение на падежните грамеми в старочешки в съпоставка със среднобългарски език (безпредложна употреба на родителен и творителен падеж), като член на научно жури при Катедрата по славянско езикознание при СУ “Св. Климент Охридски”. София, 23.09.2013.

18. Отзив за хабилитационния труд на гл. ас. д-р Мирослав Михайлов „Източни родопски говори” на обсъждане в Катедрата по български език, април 2013.

19. Отзив за труда на доц. д-р Иван Чобанов «Македонски именик» на разширен съвет Катедрата по общо езикознание и история на българския език, 2013.

20. Становище за трудовете на гл. ас. д-р НИЯ ИВАНОВА РАДЕВА ПО ПРОЦЕДУРА за участие в конкурс за доцент във ФФ на ВТУ, 07 април 2014.

21. Становище за дисертационния труд на Велин Д. Петров Събирателните имена в българския език (в съпоставка с други балкански езици) като член на научно жури при Катедрата по съвременен български език – ВТУ, 3- юни, 2014.

22. Отзив за проект за зачисляване в докторантура на Иван Чолаков от Катедра Теория и история на българската литература при ПУ на тема: 8 юни 2014.

23. Становище по процедурата за длъжност “професор” на доц. д-р Ценка Николова Иванова от Катедра „Славистика“ при ВТУ, 14. 10. 2014.

24. Рецензия като член на научно жури по представените научни трудове на гл. ас. д-р Юлиана Иванова Чакърова, преподавател по руски език в Катедрата по руска филология при Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски” за участие в конкурс за академичната длъжност доцент. 9.12.2013 г.

25. Становище по процедурата за длъжност “професор”, доц. д.ф.н. ВЕРА ТЕРВЕЛ МАРОВСКА от Катедрата по български език при ПУ “Паисий Хилендарски” за участие в конкурс за академичната длъжност „професор“, 15.12.2014.

26. Отзив за дисертационния труд на А. Джельова Типологична характеристика на глаголно-именните словосъчетания с родителен и с дателен падеж в старобългарския книжовен език. за придобиване на НОС „доктор“. Катедра по общо езикознание и историческа лингвистика при ПУ “Паисий Хилендарски”,.14.01.2015.

27. Участие в научно жури с рецензия за дисертационния труд на Евелина Грозданова. „Формиране на правописните норми у хървати и сърби (в контекста на книжовните сърбо-хърватски взаимоотношения)” за придобиване на НОС „доктор“. Катедра по славянска филология при ПУ “Паисий Хилендарски”. // 16.02. 2015.

28. Участие в научно жури за провеждане на конкурс за гл. асистент на д-р Мартин Стефанов Стефанов в Катедрата по славянско езикознание при СУ “Св. Климент Охридски“. 20.02.2015.

Рецензии и становища относно научноизследователски проекти

1. Рецензия на научен проект “Информационна технология за обучение и за оценяване на езиковите умения на чуждестранните студенти в УХТ” с научен ръководител доц. д-р Красимира Чакърова. 2011.

2. Рецензия на научен проект на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново за 2011 с научен ръководител проф. д.ф.н. Димитър Кенанов.

3. Становище относно проектите за учебни програми по български език за V – VII и VIII – XII клас (задължителна подготовка), подготвени от Министерството на науката и образованието. (20 .11.2013)

VII. Съставителство и редакторство на сборници, участие в редколегии
а) издателски рецензии
1. Й. Иванов. Учебник по фонетика на българския език. София, 1996.
2. Кр.Чакърова, П. Костова. Феноменът стилистична грешка. Пловдив, 1999.
3. К. Вачкова. Типологична характеристика на българския книжовен език. (Възрожденски период). Шумен, 2008.
4. Рецензент на Юбилеен сборник със статии по случай 65 години чуждоезиково обучение в Медицинския университет – Пловдив: Медицинския университет, 2011.

5. Гетова, Е. Възрожденската библиотека. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2012.

б) съставителство и редакторство
1. Сб. Традиции и новаторство в българското образование на границата на двете столетия. (25 години Педагогически колеж – Пазарджик). Пловдив, 1999.
2. Kultura bułgarska w naszych oczach. Materyały z międzynarodowej konferencji studenckiej. Rogalinek k. Poznania, 22-24 maja 2002 roku. Katedra Filolofii Słowiańskiej – UAM. Poznań, 2004 (Współredaktorctwo z B. Zielinskim).
3. Nowe spojrzenie na kulturę bułgarską. Materyały z międzynarodowej konferencji studenckiej. Rogalinek k. Poznania, 11-12 grudnia 2003 roku. Katedra Filolofii Słowiańskiej – UAM. Poznań, 2008. (Współredaktorctwo: N. Reczek, T. Lewaszkiewicz).
4. Власт и кодификация. Сборник от научната конференция на Комисията за славянски книжовни езици към МКС. (Отг. ред. Д. Иванова). Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2011.
5. Българската езикова политика в условията на европейска интеграция и глобализация. (Отг. ред. и съст. Д. Иванова). Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2012.
6. Увод в специалността. Учебно помагало за чуждестранни студенти с педагогически профил. (Научен ред. Д. Иванова). Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2012.
7. Борислав Борисов. “Особености на кодифицирането в българския и чешкия книжовен език през Възраждането”. София: Просвета, 2012 (научен ред. Д. Иванова).
8. Отг. редактор на Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Филология. Езикознание. Т. 50, кн. 1, Сб. В, за 2012. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2012 (369 стр.)
9. Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Филология. Езикознание. Т. 50, кн. 1, Сб. В, за 2012. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2013 (711 стр.)(Отг. ред.) .
10. Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Филология. Езикознание. Т. 50, кн. 1, Сб. А, за 2012. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2013 (505 стр.) Отг.редактор.
11. Сб. Езиковата политики в европейски и национален контекст. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски” , 2014 г.(Съст. и ред.).
в) участие в редакционни колегии
1. Славянски диалози. Орган на ФФ на ПУ “Паисий Хилендарски” (от 2005 >).
2. Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски” (от 2005 >).
3. Сборник Славистика III. В чест та XIV Международен славистичен конгрес. Охрид 2008. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2008.

г) Рецензии на публикуваните ми книги

1. Р. Русинов. Диана Иванова. Григор Пърличев и българската книжовноезикова ситуация през 60–80–те години на ХIХ в. – Бълг. език, 1996, № 4, 98–100.
2. Sava Heřman. Diana Ivanova. Balgarskijat periodičen pečat i gradivnite kniћovnoezikovi procesi prez Vayraћdaneto. Makros 2000, Plovdiv, 1994, 223 s. – Slavia (časopis pro slovanskou filologii). Roиnik 65, Praha, 1996, №4, 528–529.
3. К. Вачкова. Ново изследване върху езика на възрожденския периодичен печат. (Диана Иванова. Българският периодичен печат и градивните книжовноезикови процеси през Възраждането (върху материал от сп. “Читалище”), Пловдив 1994. – Език и литература, 1995, №4, с. 147–149.
4. К. Вачкова. Диана Иванова. Езиковите въпроси в българския периодичен печат през Възраждането. – Език и литература, 1999.
5. К. Вачкова. Диана Иванова. Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Евангелието. Текстология и език. Пловдив, 2002. – Български език, № 1.
6. М. Куршумова. Ценно изследване за сп.”Читалище” и книжовноезиковите процеси през Възраждането. (Диана Иванова. Българският периодичен печат и градивните книжовноезикови процеси през Възраждането (върху материал от сп. “Читали¬ще”). Научни трудове на ПУ “Паисий Хилен¬дар¬ски”, т. 32, кн.1 Филологии, с. 561–562, Пловдив, 1994.
7. М. Куршумова. Диана Иванова. Григор Пърличев и българската книжовноезикова ситуация през 60–80–те години на ХIХ в. – Български език, 1997/1998, № 2, 109–110.
8. М. Куршумова. За Григор Пърличев и мястото му в изграждането на новобългарския книжовен език. (рецензия за “Григор Пърличев и българската книжовноезикова ситуация през 60–80-те години на ХIХ в.” Диана Иванова, Пловдив, 1995). – Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски”, т. 35, кн.1 Филологии, 643–645, Пловдив, 1997.
9. М. Куршумова – Диана Иванова. Недописани страници към историята на българския книжовен език (Славистични ракурси). // Български език, 2010, кн. 3.
10. М. Григорова. Диана Иванова. Българският периодичен печат и градивните книжовноезикови процеси през Възраждането (върху материал от сп. “Читалище”). – Език и литература, 1997, №3–4, 159–161.
11. М. Григорова. Диана Иванова. Езиковите въпроси в българския периодичен печат през Възраждането. – Език и литература, 1999, №1.
12. E. Solak. Diana Ivanova, Po sledite na anonimnoto avtorstvo v pecata prez Vazraїdaneto. W: Pamiętnik słowiański. Kraków, 2003, № 3.
13. Kl. Steinke. Diana Ivanova, Ezikovite vaprosi v balgarskija periodicen pecat prez Vazrazdaneto [Die schprachen Fragen in den bulgarischen Periodika wдhrend der Wiedergeburt]. Plovdiv: Makros 2001. 1998. 176 S., ISBN 954–702–024–2. – In: Sьdost-forschungen, 2002/2003, band 61/62, s. 621-622.
14. Kl. Steinke. Diana Ivanova, Po sledite na anonimnoto avtorstvo v pecata prez Vazrazdaneto. [Auf den Spuren der anonymen Autorenschaft in der Presse wдhrend der Wiedergeburt]. Plovdiv: Makros 2001. 2000. 204 S., ISBN 954–702–055–2. In: Sьdost-forschungen, 2002/2003, band 61/62, s. 620-621.
15. Т. Славова. Диана Иванова. Традиция и приемственост в новобългарски преводи на Евангелието. Текстология и език. Пловдив, 2002. – Старобългаристика, 2003, № 1.
16. Б. Янев, Т. Дерекювлиев. Диана Иванова. В динамиката на нашата Filologia Sacra. Eзикът на Библията. (Български синодален превод, 1925). Пловдив, 2002. – в. “Пловдивски университет”, бр.от 01.02. 2005, с. 6-7.
17. М. Мицкова. Диана Иванова. Езикът на Библията. Български синодален превод 1925 г. (рецензия ) – Български език, кн. 2, 2007, 96-99.
18. М. Мицкова. Диана Иванова. Култура на деловото общуване. Делова кореспонденция. Пловдив, 2007 (рецензия) – Паисиеви четения. Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски”. Филология, т. 47, кн. 1, сб. Б, Пловдив, 2010, 450-455.
19. С. Величкова. Диана Иванова. Недописани страници към историята на Българския книжовен език. Учебно помагало. Първа част. Славистични ракурси. Пловдив: УИ“Паисий Хилендарски”, 2008, 394. – Съпоставително езикознание, 2010, № 3, 116-120.
20. Б. Борисов. Проф. д.ф.н. Диана Иванова на 60 години. Библиография. – Съпоставително езикознание, 2010, № 3, 139-158.
21. М. Димитрова. Б. Велчева, Диана Иванова. И от зазоряването тръгва денят… Изследвания върху приемствеността в развоя на българския книжовен език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2010 (375 с.). // Българска реч, 2011, кн. 3.
22. Д. Радославова. Б. Велчева, Диана Иванова. И от зазоряването тръгва денят… Изследвания върху приемствеността в развоя на българския книжовен език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2010 (375 с.). // Българистика, 2010, кн. 21, с. 103-107.
23. Т. Славова. Б. Велчева, Диана Иванова. И от зазоряването тръгва денят… Изследвания върху приемствеността в развоя на българския книжовен език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2010 (375 с.). // Български език, 2011, № 1.
24. К. Вачкова. Българската езикова политика в условията на европейска интеграция и глобализация. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2012. (съст. и отг. редактор Диана Иванова). // Български език, 2014, № 1, 108-111.
25. Е. Тилев. Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски”, 2010 Филология, т.38, кн.1. Д. Иванова и колектив. Тематичен многоезичен туристически речник (български – английски – френски – немски – руски. Пловдив, 2009.
26. Редакционна. И от зазоряването… в. “Пловдивски университет”, 2010.