УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО СРАВНИТЕЛНА ГРАМАТИКА

НА СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ

 

МОДУЛ I. УВОД В СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ.

Тема 1. Увод в славянската филология.

1.1. Езиково и културно родство между славянските народи.

1.2. Славянската филология като научно понятие.

1.3. Пионери на славянската филология.

1.3.1. Йозеф Добровски, Александър Христофорович Востоков, Бартоломей Копитар.

1.3.2. Павел Йозеф Шафарик, Франц Миклошич, Ватрослав Ягич.

1.4. Славянското езикознание като частна научна дисциплина от славянската филология.

Тема 2. Предмет и задачи на сравнителната граматика на славянските езици.

2.1. Сравнителната граматика на славянските езици като научна дисциплина.

2.2. Предмет на сравнителната граматика на славянските езици.

2.3. Метод на сравнителната граматика на славянските езици.

2.4. Задачи на сравнителната граматика на славянските езици.

2.5. Връзки на сравнителната граматика на славянските езици с други научни дисциплини.

Тема 3. Място на славянските езици в индоевропейското езиково семейство.

3.1. Славянските езици – архаична част на индоевропейското езиково семейство.

3.2. Индоевропейските езици.

3.3. Прародината на индоевропейците.

3.4. Най-стари писмени паметници на индоевропейските езици.

Тема 4. Разпадане на предполагаемата индоевропейска общност.

4.1. Сатемизация, снемане на опозицията аспированост~ неаспированост, поява на х.

4.2. Общи черти на германските, балтийските и славянските езици.

Тема 5. Проблемата за балтославянската езикова общност.

5.1. Дилемата за балтославянска езикова общност или балтославянски езиков паралелизъм.

5.2. Общоприети и изтъквани сходства между балтийски и славянски.

5.3. Езикови явления, характеризиращи отделянето на праславянската езикова и етническа общност от балтийската.

Тема 6. Проблемата за праславянската родина.

6.1. Най-стари вести за славянските племена.

6.2. Най-стари хипотези – М. В. Ломоносов, Й. Добровски, А. Х. Востоков, П. Й. Шафарик.

6.3. Хипотезата на Л. Нидерле.

6.4. Схващанията на Н. Я. Мар, А. Греков, А. Удалцов и др.

6.5. Хипотезата на Т. Лер-Сплавински.

6.6. Хипотезата на К. Мошински.

6.7. Съвременни хипотези – Ф. П. Филин и др.

Тема 7. Проблемата за праславянските диалекти.

7.1. Времето на разпадане на предполагаемата праславянска общност.

7.2. Източен и западен праславянски диалект.

7.3. Северен и южен праславянски диалект.

7.4. Формиране на трите групи славяни – източни, западни и южни.

Тема 8. Класификация на славянските езици.

8.1. Съвременните славяни – численост, териториално разпределение, главни административни и културни центрове.

8.2. Съвременните славянски езици.

8.3. Генеалогична класификация.

8.4. Класификацията на С. Б. Бернщейн.

8.4. Класификацията на Фр. Копечни.

8.5. Нови предложения за класификация на славянските езици.

Тема 9. Конвергенция в славянските езици.

9.1. Що е конвергенция.

9.2. Конвергенция при западните славянски езици.

9.3. Конвергенция при източните славянски езици.

9.4. Конвергенция при южните славянски езици. Балкански езиков съюз. Балканизми.

Тема 10. Праславянски лексикални заемки.

10.1. Праславянският речник – обща характеристика.

10.2. Славяно-германски отношения.

10.3. Славяно-латински отношения.

10.4. Славяно-гръцки отношения.

10.5. Славяно-келтски отношения.

10.6. Славяно-ирански отношения.

10.7. Славяно-угрофински отношения.

10.8. Славяно-тюркски отношения.

10.9. Праславянска диференциация на речниковия състав.

10.10. Праславянски речников състав.

Тема 11. Книжовните славянски езици.

11.1. Начало на книжовните славянски езици.

11.2. Книжовните славянски езици в областите на старо византийско културно влияние.

11.3. Книжовните славянски езици в областите на старо римско културно влияние.

11.4. Развойни тенденции при книжовните славянски езици от Възраждането до наши дни.

МОДУЛ II. ФОНЕТИКА.

Тема 12. Индоевропейска основа на славянската фонетична система.

12.1. Вокалната система в края на предполагаемото съществуване на индоевропейската общност.

12.2. Индоевропейски сонанти и дифтонги със сонантен елемент.

12.3. Консонантната система в края на предполагаемото съществуване на индоевропейската общност.

12.4. Звукови редувания в индоевропейски.

Тема 13. Преминаване на квантитета в квалитет. Вокализмът в краесловието.

Тема 14. Палатализации.

14.1. Палатализации под влияние на следходен j.

14.2. Палатализации на съгласни под влияние на обкръжаващи ги гласни звукове.

14.3. Палатализационни промени при гласните.

14.4. Депалатализации.

Тема 15. Отворените срички – обединително вокално-консонантно явление.

15.0. Типове сричкова структура.

15.1. Монофтонгизация на низходящите дифтонги.

15.2. Поява на носови гласни.

15.3. Ликвидна метатеза.

15.4. Развой на сричкотворните ликвидни и носови.

15.5. Отпадане на краесловните съгласни.

15.6. Преместване на сричковата граница вътре в думата и оп­ростяване на групите съгласни в началото на новите срички.

15.7. Поява на протези.

Тема 16. Фонетичната система в последния период от съществуването на праславянската общност.

16.1. Преглед на вокализма.

16.2. Преглед на консонантизма.

16.3 Праславянски алтернации.

Тема 17. Фонетичната система в периода на разпадане на славянската езикова общност и началото на самостоятелния развой на отделните славянски езици.

17.1. Изчезване и вокализация на еровете.

17.2. Развой на носовите гласни.

17.3. Развой на ятовия гласен и ЪI.

17.4. Развой на сричкотворните ликвидни.

17.5. Особености в самостоятелния развой на отделните славянски езици.

Тема 18. Акцентологични явления.

18.1. Ударение.

18.2. Интонация.

18.3. Квантитет.

Тема 19. Фонемен състав на съвременните славянски езици.

19.1. Вокални фонеми.

19.2. Консонантни фонеми.

МОДУЛ III. МОРФОЛОГИЯ.

Тема 20. Връзка на праславянската морфологична система с индоевропейската.

Тема 21. Склонение.

21.1. Съществителни имена.

21.2. Склонение на съществителните имена.

21.3. Прилагателни имена.

21.4. Числителни имена.

21.5. Местоимения.

Тема 22. Спрежение.

22.1. Обща характеристика на славянския глагол.

22.2. Сегашна и инфинитивна основа.

22.3. Типове славянски спрежения.

22.4. Морфологични категории – лице, число, род, време (вкл. вид на действието и таксис), наклонение, залог.

22.5. Лексикално-граматична категория вид на глагола.

22.6. Глаголно-именни форми.

22.7. Неопределени форми на глагола – инфинитив и супин.

Тема 23. Неизменяеми части на речта.

23.1. Наречие.

23.2. Предлог.

23.3. Съюз.

23.4. Частица.

23.5. Междуметие.

Тема 24. Главни тенденции в развоя на славянската морфология в ново време.

24.1. В областта на склонението.

24.2. В областта на спрежението.

24.3. При неизменяемите части на речта.

ЛИТЕРАТУРА:

Бернштейн С. Б. Очерк сравнительной грамматики славянских языков. Москва, ч. I – 1961, ч. II – 1974.

Bajec А., R. Kolarič, M. Rupel. Slovenska slovnica. Ljubljana, 1971.

Brabec I., M. Hraste, S. Živković. Gramatika hrvatskosrpskoga jezika. Zagreb, 1961.

Буюклиев Ив. Кратка словашка граматика. София, 1989.

Вайан А. Руководство по старославянскому языку. Москва, 1952.

Večerka R. Staroslovĕnstina. Praha, 1984.

Виноградов В. В. Русский язык. Москва, 1972.

Гаспаров Б. М., П. С. Сигалов. Сравнительная грамматика славянских языков. Тарту, 1974.

Георгиев Вл. Бележки върху някои особености на праславянския език. – Известия на Института за български език, кн. ХI, 1964 г.

Георгиев Вл. Вокалната система в развоя на славянските езици. София, 1964.

Георгиев Вл. Към въпроса за балтославянската езикова общност. – Български език, 1958.

Георгиев Вл. Основни проблеми на славянската диахронна морфология. София, 1969.

Георгиев Вл. Праславянский и индоевропейский языки. – Славянска филология, т. III. София, 1963.

Георгиев Вл. Три периода в развитии праславянского языка. – Славянска филология, т. ХII. София, 1973.

Горнунг Б. В. Из предистории образования общеславянского языкового единства. Москва, 1963.

Гълъбов Ив. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. София, 1980.

Добрев Ив. Старобългарска граматика. Теория на основите. София, 1982.

Иванов В. В., В. Н. Топоров. Санскрит. Москва, 1960.

Иванчев Св. Приноси в българското и славянското езикознание. София, 1978.

Ivšić St. Slavenska poredbena gramatika. Zagreb, 1970.

Кондрашов Н. А. Славянские языки. Москва, 1962.

Krajčovič R. Slovenčina a slovanské jazyky. I. Bratislava, 1974.

Кузнецов П. С. Очерки по морфологии праславянского языка. Москва, 1961.

Куцаров Ив. Увод в славянската филология. София, 1980.

Lamprecht A. Praslovanština. Brno, 1987.

Леков Ив. Кратка сравнително-историческа и типологическа граматика на славянските езици. София, 1968.

Леков Ив. Насоки в развоя на фонологичните системи на славянските езици. София, 1960.

Леков Ив. Общност и многообразие в граматическия строй на славянските езици. София, 1958.

Леков Ив. По някои оспорвани въпроси в сравнителната граматика на славянските езици. – Български език, 1955, N 3.

Леков Ив. Праславянските глаголни форми и отраженията им в днешните славянски езици. – Списание на БАН, 1934.

Леков Ив. Характеристика на общите черти в български и източнославянски. София, 1941.

Лер-Сплавински Т. От изток ли са дошли славяните? – Български език, 1961, N 1.

Lehr-Spławiński T. O pochodzeniu i praojczyźnie słowian. Poznań, 1946.

Lehr-Spławiński T., R. Kubiński. Gramatyka języka polskiego. Wrocław, 1952.

Ломтев Т. П. Грамматика белорусского языка. Москва, 1956.

Ломтев Т. П. Сравнительноисторическая грамматика восточнославянских языков. Москва, 1961.

Maretić Т. Gramatika hrvatskoga ili srpskoga jezika. Zagreb, 1963.

Мейе А. Общеславянский язык. Москва, 1951.

Милетич Л. Записки по сравнителна граматика на славянските езици. София, 1946.

Мирчев К. Старобългарски език. София, 1972.

Михалик Р. Кратка полска граматика. София, 1984.

Mluvnice ceštiny. T. II – Tvarosloví. Praha, 1986.

Moszyński L. Wstęp do filologii słowiańskiej. Warszawa, 1984.

Moszyński K. Pierwotny zasiąg języka prasłowiańskiego. Kraków – Wrocław, 1959.

Нахтигал. Р. Славянские языки. Москва, 1963.

Niderle L. Slovanské starožitnosti. Praha, 1902.

Niderle L. Mannuel de l’antiquité slave. Paris, 1923-1926.

Нидерле Л. Быт и культура древных славян. Прага, 1924.

Отрембски Я. Славяно-балтийское языковое единство. – Вопросы языкознания, 1954, N 4.

Pauliny Е. Slovenská gramatika. Bratislava, 1981.

Pauliny Е., J. Ružička, J. Štolc. Slovenská gramatika. Bratislava, 1968.

Petr J. Základy slavistiky. Praha, 1984.

Petr J., L. Řeháček. Základy slovanské jazykovědy. Praha, I – 1966; II – 1968.

Petr J., L. Řeháček. Slovanská jazykověda. Praha, 1972.

Petr J., L. Řeháček. Úvod do slovanské jazykovědy. Praha, 1981.

Пизани В. Общее и индоевропейское языкознание. Москва, 1956.

Романска Цв. Славянските народи. София, 1969.

Романски Ст. Славянската прародина. – Българска историческа библиотека, II, 1929, N 2.

Rudnicki M. Prasłowanszczyzna. Poznań, 1959.

Савченко А. Н. Сравнительная грамматика индо-европейских языков. Москва, 1974.

Селимски Л. Славянски езици. Очерци и текстове за упражнения. В.Търново, 1976.

Селимски Л. Славянски езици. София, 1985.

Селищев А. М. Славянское языкознание. Москва, 1961.

Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници. Севернославянска група. София, 1972.

Славянски текстове. София, 1958.

Супрун А. Е., А. М. Калюта. Введение в славянскую филологию. Минск, 1981.

Супрун А. Е. Введение в славяскую филологию. Минск, 1989.

Топоров В. Индоевропейские языки. – Языки народов СССР. Т. I. Москва, 1966.

Trofimowič К. К. Hornjoserbskoruski slownik. Budyšin, 1974.

Украинская грамматика. Киев, 1986.

Филин Ф.П. Образование языка восточных славян. Москва-Ленинград, 1962.

Филин Ф.П. Происхождение русского, украинского и белорусского языков. Москва, 1973.

Havránek В., A. Jedlička. Česká mluvnice. Praha, 1986.

Horálek K. Úvod do studia slovanských jazyků. Praha, 1955.

Ходова К. И. Языковое родство славянский народов. Москва, 1969.

Czekanowski J. Wstęp do historii słowian. Lwów, 1927.

Широкова А. Г., В. П. Гудков. Славянские языки. Москва, 1977.

ŠmilauerVl. Nauka o českém jazyku. Praha, 1972.

Szober S. Gramatyka języka polskiego. Warszawa, 1962.

Stieber Zd. Zarys gramatyki porównawczej języków słowiańskich. Warszawa, 1979.

Изготвил програмата:

проф. д.ф.н. Иван Куцаров,

Катедра по български език