ОТЧЕТ НА ДОКТОРАНТА ЗА ПЕРИОДА 2010-2011 г.

1. Име, презиме, фамилия: Виолета Йорданова Георгиева.

2. Научна специалност: Съвременен български език (Синтаксис).

3. Тема на дисертацията: „Синтаксис на полипредложните конструкции в съвременния български език”.

4. Научен ръководител: доц. д-р Петя Николова Бъркалова.

  • Работа по дисертацията:

За периода 01.03.2010 г. – 01.03.2011 г. основната част от дейността ми бе съсредоточена върху ексцерпцията на езиков материал. От електронно базирани текстови корпуси, както и от произведения на художествената литература бяха подбрани целенасочено търсените примери изречения, на чиято основа ще се опре бъдещата дисертация. Разнообразният примерен материал представлява солиден езиков корпус, който позволява оформянето на един от вариантите за изграждане структурата на научната разработка. Паралелно бе извършен литературен обзор, т.е. съставяне на подробна библиография по темата, която с оглед на целите ни би могла да бъде допълвана по-късно, заедно със запознаване с ресурси, търсачки и програми за езикови изследвания, както и със съществуващите в науката лингвистични теории.

  • Участие в научни форуми и публикации:

Може да се отбележи участието ми в Дванадесетата национална научна конференция за докторанти, студенти и средношколци от 20–21 май 2010 г. с доклад на тема „Наблюдения върху функционирането на трипредложните съчетания в съвременния български език”, в Паисиеви четения 2010 от 26–27 ноември 2010 г. с доклада „Адвербиализация на предлозите в съвременния български език”, както и подготовката на „Библиография на трудовете на чл.-кор. проф. д-р Любомир Андрейчин (1931 – 1975) // В: “Любомир Андрейчин – пътят на откривателя”, Пловдив 2010, и участието в редакционната колегия на „Планетата Слово”, сборник с доклади от Единадесетата национална конференция за студенти и докторанти през 2009 г. Задължително бе присъствието ми на семинарните занятия, организирани от доц. д-р Живко Иванов, които приключиха с предаване на доклад, свързан с интересуващата ни тема.

  • Други дейности:

От февруари 2011 г. преподавам български език на чужденци в Университета по хранителни технологии УХТ – гр.Пловдив. Предстоят ми участия в конференции, организирани през 2011 г., както и продължаване на работата по дисертацията, включително още подбор на библиографски материали и примери главно от художествената литература (с оглед на по-трудоемкото ексцерпиране). На 02.03.2011 г. успешно бе положен изпит по специалността според изискванията на т.нар. докторантски минимум.

07.03.2011 г.

……………………………………………………………………………………………………………………………………….

ОТЧЕТ НА ДОКТОРАНТА ЗА ПЕРИОДА 01.06.2011 г. – 01.09.2011 г.


  • Работа по дисертацията:

В посочения период бе продължена ексцерпцията на примерен материал и попълването на натрупаната до този момент библиографска база данни, както и тяхната систематизация. Въз основа на разглеждания материал типовете полипредложни конструкции могат да се класифицират от гледна точка на поставянето им в подчинена позиция спрямо глагол, съществително, прилагателно, числително име, местоимение и наречие, т.е. категорията PP присъства като пояснение в границите на категориите VP, NP, AP, AdvP. Задълбочено изследване изискват причините, поради които в границите на полипредложното богатство се обособяват отделни групи от съчетания, за чието съществуване влияние явно оказват различни процеси в езика. Някои конструкции например са знак за опразнена синтактична позиция, други сигнализират само формално съседство на два предлога в резултат на промени в словореда. Така изясняването на механизма за образуване на полипредложните конструкции е основна задача на изследването.

Планирани са участия в бъдещи конференции, които изискват допълнително търсене на материали, и посещения на лекционни курсове през учебната 2011-2012 г.

Участие в КСК 2011 г.

  • Участие в научни форуми и публикации:

Участие в национална конференция с международно участие “40 ГОДИНИ ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ 1971 – 2011”, 13-14 септември 2011 г. в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Тук бе представен доклад на тема: „Към синтаксиса на полипредложните конструкции в съвременния български език”. Обект на настоящото изложение са някои особености на полипредложните конструкции в българския език. Макар езикът ни да разполага с определено множество от предлози, явно търси възможности за тяхното комбиниране и разширяване на отделните значения. Така в предложната система може да се открои групата на съчетанията от два, три или повече предлога, които, освен че поемат характеристиките на „едносъставните” служебни думи, проявяват и свои специфични черти. Съпоставката на полипредложните конструкции обаче позволявава в границите на тяхната група да се разграничат различни типове образувания, функциониращи по определен начин в изречението. В чисто „количествено” отношение, т.е. в зависимост от броя на предлозите в контактна позиция в езика се противопоставят двупредложни и трипредложни съчетания (възможно е да се конструират и примери с четири служебни единици). Такова представяне се явява по-скоро схематично , затова е необходимо и изясняване на особеностите на отделните употреби, за да се откроят съществените им разлики в начина на образуване и основните функции. Една по-прецизна класификация би очертала главните специфики на коментираните случаи, акцентирайки и върху близостта между дву- и трипредложните съчетания. Задълбочено изследване изискват причините, поради които в границите на полипредложното богатство в съвременния български език се обособяват отделни групи от съчетания, за чието съществуване влияние явно оказват различни процеси в езика. Някои конструкции например са знак за опразнена синтактична позиция, други сигнализират само формално съседство на два предлога в резултат на промени в словореда. Така изясняването на механизма за образуване на тези комбинации е основна задача на настоящите наблюдения и предполага множество посоки за анализ предвид възможността да се открият сравнително голям брой примери. Наред с общите особености в групата на разглежданите структури могат да бъдат обособени отделни подгрупи предложни образувания, които по специфичен начин проявяват различия една спрямо друга.

Съавтор на рецензия: Бъркалова, П., Георгиева, В. Българският семантично анотиран корпус, Св. Коева – редактор и съставител; Светла Коева, Борислав Ризов, Екатерина Търпоманова, Мария Тодорова, Светлозара Лесева, Христина Кукова, Цветана Димитрова – автори. Изд. Институт за български език  БАН, София, 2010. 208 стр., в: сп. Български език (предадено за печат през месец август). Колективният труд „Българският семантично анотиран корпус” като част от Българския Браун корпус поставя и решава специфичните теоретични и практически проблеми, с които екипът от компютърни лингвисти от Секцията по компютърна лингвистика към ИБЕ при БАН се сблъсква при осъществяването на идеята за изграждането на българската лексикално-семантична мрежа като йерархично организирана система, където семантичната анотация осигурява връзката към всяко синонимно множество в БулНет и същевременно цели автоматичното отстраняване на семантична многозначност чрез избирането на коректното значение в дадения контекст.

  • Други дейности:

Участие в КСК’ 2011 г. (член на комисията за проверка на писмените работи по български език).

26.09.2011 г.