ОТЧЕТ НА ДОКТОРАНТА ЗА ПЕРИОДА 01.03.2020 г. – 01.03.2021 г.

 

  1. Име, презиме, фамилия: Диана Георгиева Мъркова
  2. Дата на записване на докторантурата: 01.03.2020 г.
  3. Научна специалност: Съвременен български език (Морфология)
  4. Тема на дисертационния труд: „Семантика и прагматика на т.нар. сегашно страдателно причастие в съвременния български език“
  1. Научен ръководител:  доц. д-р Красимира Ангелова Чакърова
  2. Дейности за периода: 01.03.2020 г. – 01.03.2021 г.
  1. Работа по дисертационния труд

1.1. Първата година от докторантурата беше посветена на теоретични проучвания по дисертационната тема и запознаване с обекта на изследване. В рамките на този период съставях и окомплектовах библиографската база на изследването. В края на първата година библиографията се състои от 90 заглавия, 46 от които са статии от периодични издания, 33 са системни граматики, 9 – монографии, и 2 – речници.

1.2. След консултация с научния ми ръководител беше изготвен предварителен план на дисертационния труд, който се състои от увод, четири глави, заключение, приложение и библиография.

1.3. Във връзка със започването на работа по теоретичната глава на дисертацията направих преглед на български граматики от различни периоди, където разглеждах как са представени разделите за причастната система и проучвах въпроса за мястото на т. нар. сегашно страдателно причастие:

1.3.1. Преглед на проучванията във възрожденските граматики (1835 – 1878): Н. Рилски – „Болгарска граматика“ (1835), Хр. Павлович – „Граматика славеноболгарска“ (1836), Ив. Богоров – „Първичка българска граматика“ (1844), Ив. Момчилов – „Писменница на славянския язик“ (1847), Й. Груев – „Основа за блъгарска граматика“ (1858), Т. Хрулев – „Българска граматика“ (1859), Г. Миркович – „Кратка и методическа българска граматика“ (1860), С. Радулов – „Учебник за българский язик“ (1863), Д. Войников – „Кратка българска граматика с упражнения“ (1864), Ив. Момчилов – „Граматика за новобългарския език“ (1868), „Начална граматика за изучение на българский язик“ – С. Радулов (1870), Т. Шишков – „Начална българска граматика“ (1872). Въпросът беше разгледан и в „Очерк по история на българската граматика“ на Хр. Първев (1975).

1.3.2. Преглед на проучванията в първите системни научни граматики от т.нар. „жътварски период“ (1936 – 1944): П. Калканджиев – „Кратка българска граматика“ (1936), Н. Костов – „Българска граматика“ (1939), Ст. Младенов и Ст. Попвасилев – „Граматика на българския език“ (1939), Ал. Теодоров-Балан – „Нова българска граматика“ (1940), Д. Попов – „Българска граматика“ (1942), Л. Андрейчин – „Основна българска граматика“ (1944).

1.3.3. Преглед на проучванията в граматиките на съвременния български книжовен език от периода след 1945 г. до наши дни: Л. Андрейчин, М. Иванов и К. Попов – „Съвременен български език“ (1957), Л. Андрейчин, Н. Костов и Е. Николов – „Български език за институтите за начални учители“ (1962), Ст. Стоянов – „Граматика на българския книжовен език“ (1964), Ю. С. Маслов – „Граматика на българския език“ (1982), БАН – „Граматика на съвременния български книжовен език“ (Том II: Морфология) (1983), П. Пашов – „Практическа българска граматика“ (1989), Ст. Георгиев – „Морфология на българския книжовен език“ (1991), Т. Бояджиев, Ив. Куцаров, Й. Пенчев  – „Съвременен български език“ (1999), Ив. Куцаров – „Теоретична граматика на българския език“ (2007), Р. Ницолова – „Българска граматика. Морфология“ (2008).

1.4. Проучвах статии от периодични издания, обвързани с темата на дисертационния труд и дискутиращи въпроса за мястото на т.нар. сегашно страдателно причастие в системата на българския език. Обособих разгледаните становища в три групи, в зависимост от това какъв статут приписват на девербативите на -м. Прегледани са статиите по темата на Д. Иванова (1952), Ив. Дуриданов (1956), А. Иванова (1957), Й. Русек (1966), Хр. Първев (1962, 1963, 1969, 1970, 1976), Е. Георгиева (1968), М. Чоролеева (1970), З. Гунова (1975), М. Метларова (1978), Х. Валтер (1981), Ив. Табакова (1986), М. Деянова (1992), Ст. Петрова (2001), К. Куцаров (2001, 2002, 2011), Б. Дикова (2001), Св. Парашкевова (2003), Хр. Пантелеева (2004), Цв. Бояджиева (2006), П. Баракова и Б. Радева (2008), В. Накова (2008, 2009), И. Спасова (2010), Кр. Чакърова (2012), М. Зозикова (2014), М. Анастасова (2017), Д. Йорданова-Петрова (2020).

1.5. Проучих авторовите концепции по въпроса за т.нар. сегашно страдателно причастие, представени в две монографии върху българската партиципиална система: на Ив. Гугуланова – „Българските причастия и деепричастия в славянски контекст“ (2005), и на К. Куцаров – „Българското причастие“ (2012).

1.6. Прегледах различни становища относно въпроса за образуването на т.нар. сегашно страдателно причастие във връзка с изготвянето на първия ми доклад по дисертационната тема: „Към въпроса за формантите, с които се образува т. нар. сегашно страдателно причастие в съвременния български език“, който представих в секция „Езикознание“ на Двадесет и втората национална научна конференция за студенти и докторанти „Музиката на словото“ (Пловдив, 22 – 23.10.2020 г.).

1.7. Съставих речник на всички срещащи се т.нар. сегашни страдателни причастия, упоменати в Официален речник на българския език (БАН, 2012): общо 288 ексцерпирани глаголни образувания от интересуващия ме тип. Допълнително определих основата и вида на глагола, от който е образувана всяка лексема, с цел по-голяма яснота при определяне на формантите.

1.8. Предложих класификация на т. нар. сегашни страдателни причастия в зависимост от спрежението на произвеждащата глаголна основа и съставих диаграма на ексцерпираните речникови единици спрямо различните им форманти.

1.9. Работих по ексцерпирането на илюстративен езиков материал по темата – събирах примери от художествената литература и интернет за различни употреби на разглеждания тип девербативи, както и за новообразувания и необичайни авторови неологизми.

1.10. В последното тримесечие при ексцерпцията на езиков материал се съсредоточих предимно върху преводните съответствия на т. нар. сегашно страдателно причастие, като търсех примери от съвременната художествена литература на английски език.

  1. Участие в конференции

2.1. Взех участие в VIII-та международна конференция на младите учени, организирана от Съюза на учените в България – Пловдив, която се проведе в дистанционен формат през периода 23 – 26.07.2020 г. Представих доклад на тема: „Наблюдения върху някои случаи на родова вариативност при производни съществителни имена“, с който бях класирана на трето място.

2.2. Взех участие в Двадесет и втората национална научна конференция за студенти и докторанти „Музиката на словото“, проведена в ПУ „Паисий Хилендарски“ на 22 – 23 октомври 2020 г. Докладът ми беше на тема: „Към въпроса за формантите, с които се образува т. нар. сегашно страдателно причастие в съвременния български език“.

  1. Публикационна дейност

3.1. През отчетния период излязоха от печат три мои статии:

3.1.1. „Наблюдения върху някои прояви на системни отношения в сферата на българските граматични форманти“ (Verba iuvenium – „Словото на младите“, Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2020, бр. 2, с. 48 – 59);

3.1.2. „Наблюдения върху една група nomina heterogena в съвременния български език“ (сп. „Славянски диалози“, секция „Дебюти“, год. XVI, кн. 23, Пловдив, 2019, с. 70 – 79);

3.1.3. „Наблюдения върху някои случаи на родова вариативност при производни съществителни имена“ („Научни трудове на Съюза на учените в България – Пловдив. Серия Б. Обществени науки, изкуство и култура“, том XX, Пловдив, 2020, с. 76 – 79).

3.2. Редактирах, допълних и оформих за печат статията си „Към въпроса за формантите, с които се образува т. нар. сегашно страдателно причастие в съвременния български език“, която се очаква да излезе в трети брой на Годишника Verba iuvenium – „Словото на младите“ (2021).

3.3. Във в. „Пловдивски университет“ бяха публикувани две статии с публицистичен характер, отразяващи събития, организирани от Филологическия факултет – материал за XXII национална научна конференция (в съавторство с Ивана Витанова) и материал за XXIII общофакултетска олимпиада по морфология на съвременния български език (в съавторство с Васил Стаменов).

  1. Организационна дейност

4.1. Бях квестор при провеждането на Националното състезание по български език и литература за зрелостници, организирано от Филологическия факултет (01.02.2020 г.).

4.2. Взех участие в организацията на тържествената промоция на випуск’2019 г. на Филологическия факултет, проведена на 07.03.2020 г.

4.3. Бях квестор при провеждането на два писмени държавни изпита по български език и литература, състояли се съответно на 16.07.2020 г. и на 25.09.2020 г.

4.4. Бях част от организацията на XXII национална научна конференция за студенти и докторанти, проведена на 22 – 23.10.2020 г.

4.5. Взех участие в регистрацията на участници от форума „Паисиеви четения – 2020“, проведен в Ректората на ПУ „Паисий Хилендарски“ на 29 – 30.10.2020 г.

4.6. Бях част от организационния екип (като квестор) на XXIII общофакултетска олимпиада по морфология на съвременния български език, проведена в дистанционен формат на 10.01.2021 г.

4.7. Взех участие в проверката на писмени работи от олимпиадата по българска морфология.

  1. Посещавани курсове и положени изпити

5.1. В продължение на година (февруари 2020 – февруари 2021) редовно посещавах заложения по програма докторантски курс по английски език за напреднали с преподавател ас. Вадим Банев. През февруари 2021 г. положих изпит с отличен резултат за ниво Upper Intermediate.

5.2. През периода януари – февруари 2021 г. посещавах упражнения по руски език при гл. ас. д-р Милена Стойкова.

5.3. През месец декември 2020 г. присъствах на консултациите по морфология на съвременния български език с лектор доц. д-р Красимира Чакърова.

5.4. През февруари 2021 г. започна докторантският курс Academic writing с лектор гл. ас. д-р Милена Кацарска, който е по програма от Academia Iuventutis – Центъра за работа с млади учени, докторанти и постдокторанти към ПУ „Паисий Хилендарски“.

………………………………………………………………………………………………………………………………………………….