Нова книга

В края на 2018 г. излезе от печат монографията на доц. д.ф.н. Ваня Зидарова “Семантика и прагматика на именната детерминация в българския език“ (Пловдив: Коала Прес, 356 стр.).

Изследването е посветено на една от най-актуалните и най-дискусионните теми в българското езикознание – именната детерминация.  Появата на определени и неопределени форми при имената е една от най-важните структурни промени в българския език. Граматично ядро на детерминацията е морфологичната категория определеност – неопределеност, чието изразяване се свързва с употребата на определителен член. Категорията възниква в ранния среднобългарски период и наличието ú  дистанцира българския език от останалите славянски езици, приближавайки го същевременно до редица индоевропейски езици с членна система.

В книгата е направен аналитичен обзор на многобройните изследвания по темата. Разглеждат се въпроси, свързани с типологията на категорията, структурата и семантичното съдържание на категорията, систематизацията на изразните средства, възможността да съществува на неопределителен член един, отношението между детерминация и генеричност.

Именната детерминация е представена като широка функционално-семантична сфера.  В типологично отношение най-специфична особеност на тази категория е нейният прагматичен характер, пряко зависим от условията на комуникация. В семантично отношение категорията е базирана върху два типа опозиции: семантична и прагматична. Семантичната опозиция единичност – множественост е бинарна и се основава на семиотичните отношения денотат – десигнат. Прагматичната опозиция има градуален характер и е свързана с идентификацията на референта. Триадата е изградена от  признаците неидентифицираност – идентифицируемост – идентифицираност. Въз основа на тези семантични и прагматични признаци са изградени четири семантични сфери с различно съдържание. По отношение на референтността на фразите се приема комуникативната интерпретация на референцията, която допуска съществуване и на нереферентни фрази в изказването.

Детерминацията разполага с разнородни езикови средства за изразяване – семантични (собствени имена), лексикални (местоимения) и граматични (членни модификатори). Предлага се разграничаване на два омонима при нулевия член. Специално внимание е обърнато на дискусионния за българската лингвистика въпрос относно наличието на неопределителен член „един“. Според авторката процесът на граматикализация не е приключен. При детерминатора „един“ също се приема наличие на два омонима – лексикален и полуграматикализиран.

Свързаната с детерминацията генерична употреба на детерминаторите се разглежда като случай на речева неутрализация на семантичните и прагматичните опозиции. При тази неутрализация се наблюдава частична конкуренция между детерминаторите.

In memoriam

С дълбока скръб съобщаваме, че на 31 януари 2019 г. ни напусна

един от най-талантливите български езиковеди, дългогодишният ректор на ПУ “Паисий Хилендарски”

проф. д.ф.н. Иван Куцаров

Любим преподавател на поколения филолози, забележителен учен хуманитарист, доайен на Пловдивската лингвистична школа, проф. д.ф.н. Иван Куцаров бе истинско въплъщение на думата Учител. Умееше не просто да разкрива тайните на езика, но и да вдъхновява своите студенти и колеги, да ги увлича по пътя на научното познание в търсене на неразгаданите пространства на българското слово. Той вярваше в своите студенти, както малцина го правят. Умееше да им дава криле, да стимулира първите им стъпки в науката. И се радваше, когато успяват. Беше колоритна и харизматична личност. Незабравим и незаменим Човек.

Проф. Куцаров е един от най-известните у нас и в чужбина български лингвисти. Научното му творчество е впечатляващо не само по обем, задълбоченост и тематично многообразие, но и заради новаторските идеи и забележителните приноси в българската граматика и в славянското езикознание.

Авторитетът и признанието на проф. Иван Куцаров в национален и международен мащаб намират отражение в дейността му като заместник-председател на ЦС на Съюза на българистите, председател на Комисията по българистика при МОН, член на Президиума на ВАК, дългогодишен член на Специализирания научен съвет при ВАК и на Международната комисия по граматически анализ към Международния комитет на славистите. Огромен е приносът му за утвърждаване на авторитета на Филологическия факултет и на Пловдивския университет като декан на факултета и ректор на висшето училище.

Загубата ни е непрежалима. Разделяме се с изключителен професионалист, всеотдаен колега и приятел.

Да е светла паметта ти, Учителю! Оставаш сред нас…

Научна сесия “Дни на науката 2018”

Покана за конференция

Уважаеми колеги,

Съюзът на учените в България – Пловдив Ви кани  да участвате в традиционната ежегодна научна сесия “Дни на науката 2018”,
която ще се проведе на 2 и 3 ноември 2018 год., (петък и събота) в залите на Дома на учените, ул. “Митрополит Паисий” № 6, гр. Пловдив, по следните научни направления:

                    ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ

                    ЕСТЕСТВЕНИ И АГРАРНИ НАУКИ

                    ХУМАНИТАРНИ И ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ

                    МЕДИЦИНА, ФАРМАЦИЯ И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА.

След анонимно рецензиране и положителна оценка представените на конференцията доклади ще бъдат отпечатани в периодичното издание “Научни трудове на СУБ“, което е реферирано в две бази данни: ВИНИТИ и eLibrary.ru.

Заявки за участие ще се приемат до 27 октомври 2018 год.
в канцеларията на Съюза, по пощата или на e-mail: sub_plov@mail.bg

обява

заявка

технически изисквания

Покана за лекция

Уважаеми колеги,

Заповядайте на публичната лекция на проф. Кай Долеруп от Университета в Копенхаген, посветена на творчеството на Ханс Кристиан Андерсен.

Лекцията ще се състои на 25 октомври (четвъртък) от 16.30 часа в зала „Компас” на Ректората.

Ще могат да се закупят и първите два тома от започналата през 2017 г. тритомна поредица, чиято цел е да обедини всички приказки и разкази на Ханс Кристиан Андерсен в директен превод от датски на Петър Милков Петров.

Покана за публична защита