Faculty of Biology

Дейността на учените ще бъде контролирана от австралийския Национален съвет по здравеопазване и медицински изследвания.

Ръководството на съвета настоява учените да имат право да работят само с ембриони. Ще им бъде забранено да преминават на следващия етап, при който клонираните ембриони се имплантират в матката. Това действие все още е забранено от закона.

Стволовите клетки имат уникалната способност да се трансформират във всякакъв друг вид клетки и са основни при формирането на тъканите и органите.

Тяхното производство може да бъде използвано при трансплантацията на човешки органи, а също и при лечението на сериозни заболявания.

Това е единственото животно с подобни способности в света, пишат китайски и американски учени в протоколи на Националната академия на науките.

Учените са убедени, че земноводното е развило необичайните си умения по необходимост, защото живее в много шумна среда.Вместо да вика, както биха направили хората, то започва да цвърчи или да издава много високи ултразвуци. За целта жабата отваря и затваря евстахиевите тръби, които свързват фаринкса с лявото и дясното средно ухо.

Жабата може да локализира звуците с изненадваща точност и мъжките скачат право към зовящите ги женски. Уникалната слухова система на Odorrana tormota вече се използва за разработване на "интелигентни" слухови помощни средства.

Такова нещо не бяхме виждали, заяви Шейла Сера, биолог от Института за морските бозайници в бразилския град Салвадор – НПО, която се грижи за опазването на бяло-черните птици, достигащи 76 см. Най-големият брой изхвърлени на брега пингвини досега е бил двадесетина през 2001 г. Магелановите пингвини (Spheniscus magellanicus), които се размножават на многобройни колонии в южната част на Аржентина и в Чили напускат тези райони, за да мигрират на север между март и септември, следвайки рибните пасажи. Естествената граница на морските течения е крайбрежието на щата Рио де Жанейро. Тази година обаче Магелановите пингвини са стигнали далеч по- на север – в район близо до екватора. През юли цяла колония Магеланови пингвини са наблюдавани в Салвадор. Почти всички пингвини, изхвърлени в северната част на Бразилия са млади и гладни. Те пристигат в състояние на хипотермия и първото нещо, което трябва да се направи е да се стабилизира температурата на тялото им на 39-40 градуса. Дават им се течности и се държат на топло. Следва хранене със сонда – риба и витамини. Едва след това те може да се хранят с цели риби – кило сардини или аншоа на ден за пингвин. Прави им се баня веднъж дневно. За възстановяването им са необходими 60 дни.

Според биолозите климатичното явление Ел Ниня, свързано със затоплянето на планетата, вероятно е причината птиците да попаднат на североизточното крайбрежие на Бразилия. В края на септември Магелановите пингвини ще бъдат транспортирани с военен самолет от Салвадор до щата Рио де Жанейро, за да продължат миграцията си към Патагония.

Екип от Калифорнийския университет в Лос Анджелисанализира данни от петте сателита "THEMIS" на НАСА и от 20 наземни обсерватории в Канада и Аляска.

Специалистите установиха, че внезапното засилване на северното и южното сияние се дължи на мощни експлозии от магнитна енергия на една трета от разстоянието между Луната и Земята.

Полярните сияния се свързват със слънчевия вятър – заредени електрически частици, които идват от нашата звезда. Линиите на земното магнитно поле достигат далече в космоса, като съхраняват енергия от слънчевия вятър.

Когато две линии на магнитното поле се доближат заради натрупването на енергия, се достига критична граница и линиите се свързват. Това преобразува магнитната енергия в кинетична и в топлина.

Освобождаването на тази енергия предизвиква зрелищните припламвания. "Доказахме, че процесът започва далече от Земята, а след това се разпространява към нея", каза ръководителят на екипа Василис Ангелопулос.

"Това е начин да се освобождава слънчевата енергия, погълната от Земята". Освободената енергия може да е мощна като силно земетресение и да премине през полярен район за 60 секунди.

Луната е на около 385 000 км от Земята. Този процес е на около 128 000 км от Земята. Същият механизъм предизвиква и смущения в сателитите, електрозахранващата мрежа и комуникационните системи на Земята.

Основната цел на мисията "THEMIS" е да бъдат разработени сигурни модели за прогнозиране на времето, мястото и силата на полярните сияния.

Елен с един рог по средата на главата си, точно като мистичното животно еднорог, е бил забелязан в национален парк в Италия, съобщиха от дирекцията на парка в сряда. "Това е фантазия, превръщаща се в реалност", съобщава пред Асоушиейтед Прес, Жилберто Този, директор на Центъра за Естествени науки в Прато. "Еднорогът винаги е бил митологично животно."

Едногодишният елен, с прякор "Еднорогът", се е родил в плен в центъра за изследвания към парка в Прато, близо до Флоренция. Причината за порастването само на един рог е генетичен дефект, с който се е родило животното. Неговият брат-близнак се е родил с две рога. Това е първият подобен случай в кариерата на Този. Според него именно такива генетични аномалии сред елените са причина за възникването на мита за еднорозите. Еднорогът – митично същество подобно на кон, притежаващо изцерителни възможности, се появава в множество легенди и приказки, от древни и средновековни текстове та чак до приключенията на Хари Потър. "Това показва, че вероятно и в миналото са съществували животни с подобни аномалии", казва Този. "Съмнявам се, че образът на еднорогът е бил измислен."

Еднорогови елени се срещат изключително рядко, но не са прецедент, но по-необичайното в случая е централната позиция на рога, твърдят експертите. "Обикновено рога е от едната страна на главата, а не в центъра й. Това изглежда по-сложен случай", съобщава Флувио Фратицели, научен директор от Римския зоопарк. Той казва, че позицията на рога, може да бъде резултат и от травма, която животното е получило в ранните етапи от живота си.

Раковините и други морски същества, които превръщат въглеродния диоксид във варовик, в условията на глобалното затопляне и по-високата киселинност на океаните, не западат, а процъфтяват и успешно се борят с повишението на глобалните температури, съобщи в. "Индипендънт", като цитира изследване, публикувано в сп. "Сайънс".

Стотици милиона години морските раковини и микроскопичните морски растения, известни като коколитофори (едноклетъчни водорасли, протисти и планктон), превръщат калциевите йони, разтворени в морската вода, в твърди черупки и форми, които всеки ден измират с милиарди, падат на морското дъно и образуват друг геоложки пласт скала. Ако тях ги нямаше, нямаше да ги има и всички варовикови скали на земята. Образуването на черупки, наречено морска калцификация, зависи от сложна поредица от химически реакции, поддържани в състояние на равновесие.

Големият въпрос за морските биолози е как повишаващите се нива на създавания от човека въглероден диоксид в атмосферата ще се отразят върху тези химически реакции и дали морските организми ще продължат да образуват черупките и скелетите си. Отговорът на този въпрос е свързан с това дали океаните и моретата ще продължат да поемат въглерода, освободен в атмосферата под формата на CO₂. Най-новите изследвания върху коколитофорите, извършени от екипа на биолога-океанограф Дебора Иглесиас-Родригес от Националния център по океанография в Саутамптън сочат, че морските същества се развиват изключително добре, когато нивата на СО₂ са високи. Тогава те образуват все по-големи плочки калциев карбонат. Оттук учените правят извода, че раковините и коколитофорите и в бъдеще ще продължат да се борят срещу глобалното затопляне.

Технологията, базирана върху Рамановата спектроскопия, увеличава полето на молекулярното изображение. Става дума за съвсем нов вид изображение, което не напомня нищо друго, съществуващо досега, заяви главният автор на изследването проф. Санджив Сам Гамбхир от Станфордския университет в Калифорния. Рамановата спектроскопия позволява да се охарактеризират молекулярният състав и структурата на даден материал. За пръв път обаче тя е приспособена така, че да предостави изображения от вътрешността на човешкото тяло. Сигналите, излъчени благодарение на Рамановата спектроскопия, са по-мощни и по-трайни в сравнение с тези, свързани с други методи, а видът използвани частици може да достави информация за няколко молекулярни мишени едновременно.

Обикновено можем да изследваме едновременно едно-две неща, но в дадения случай технологията ни позволява да наблюдаваме едновременно 10, 20 и дори 30 неща, допълни изследователят, който е експерт по радиология. Наночастици, които служат за ориентири, са инжектирани в тялото на пациента. Когато светлината от лазерен лъч, изпратен от външен източник, ги срещне, частиците излъчват сигнали, които могат да бъдат измерени и превърнати във видим маркер. Той определя местоположението им в организма. Авторът на изследването сравнява новата технология с позитронно-емисионната томография.

Санджив Сам Гамбхир и неговият екип първо тествали новата технология върху мишки, като им инжектирали наночастици, бомбардирани със сноп лазерни лъчи. Това позволило мигрирането на наночастиците да бъде проследено до бъбреците на животното. Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Испански учени са стигнали до извода, че избиването на мамутите от ловците е довело до измирането на животните, съобщи в. "Дейли телеграф". Екипът на Давид Ногес-Браво от Мусео насионал сиенсиас натуралес в Мадрид слага край на дебата с помощта на математическо моделиране, което отделя климатичните от човешките фактори. В изследването, публикувано в сп. PLoS Biology (Public Library of Science Biology), са използвани климатични модели и разпространението на фосили, за да се установи, че вълнистите мамути са изчезнали главно поради загуба на хабитата, причинена от промяна в температурите, но избиването на животните от хората е било "последното камъче, което преобръща колата".

За да стигне до този извод, екипът е определил какъв е бил климатът и какво разпределението на видовете в различни периоди от историята на мамутите – преди 126 000, 42 000, 30 000, 21 000 и 6000 години. Преди 6000 години вълнистите мамути са разполагали само с 10% от хабитата, който са имали преди 42 000 години, когато ледниците са покривали най-голяма повърхност от Земята. Контактът на мамутите със съвременните хора е забил последния гвоздей в ковчега на животните. Според оптимистичния сценарий на испанските учени за броя на мамутите преди 6000 години,, огласен на 1 април, всеки от ловците е трябвало да избива по един мамут на всеки три години, за да изчезнат животните, а според песимистичния сценарий всеки човек е трябвало да избива само по един мамут на всеки 200 години.

Фосил от морски крокодил, живял преди около 62 милиона години, бе предствен в Рио де Жанейро от изследователи, които предлагат нова хипотеза за еволюцията на този вид на нашата планета, съобщи Франс прес. Фосилът е от вид, кръстен Guarinisuchus munizi, и бе открит в морски скали по крайбрежието на бразилския щат Пернамбуку.

Видът принадлежи към семейство Dyrosairidae. "Негови представители са живели през палеоцена (преди 65-55 милиона години) и са оцелели след феномена, предизвикал изчезването на динозаврите на планетата", заяви на пресконференция палеонтоложката Мария Сомалия Виана, преди да бъде представена възстановка на влечугото.

Италиански учени представиха лекарство срещу диабета, създадено на основата на хормон от специален вид гущер, наречен "Чудовището Джила", който се среща в САЩ, съобщи ИТАР-ТАСС.

Препаратът, получил названието "Екзенатиде", може да регулира производството на инсулин и да поддържа необходимото ниво на захар в кръвта при болните от диабет от втори тип. "Екзенатиде" помага на пациентите да свалят излишните килограми, тъй като въздейства на рецепторите, предизвикващи чувството на глад. Хормонът, от който е създадено новото лекарство, участва в обмяната на веществата на гущера.

Италианските учени са установили, че хормонът на гущера "Чудовището Джила" има по-дълъг ефект в сравнение с аналогичния човешки глюкагон-подобен пептид-1 (GLP-1), регулиращ в организма производството на инсулин. В резултат препаратът позволява съществено да се отложи моментът на приемане на синтетичния инсулин при заболяване от диабет от втори тип.