В края на 2018 г. излезе от печат монографията на доц. д.ф.н. Ваня Зидарова “Семантика и прагматика на именната детерминация в българския език“ (Пловдив: Коала Прес, 356 стр.).
Изследването е посветено на една от най-актуалните и най-дискусионните теми в българското езикознание – именната детерминация. Появата на определени и неопределени форми при имената е една от най-важните структурни промени в българския език. Граматично ядро на детерминацията е морфологичната категория определеност – неопределеност, чието изразяване се свързва с употребата на определителен член. Категорията възниква в ранния среднобългарски период и наличието ú дистанцира българския език от останалите славянски езици, приближавайки го същевременно до редица индоевропейски езици с членна система.
В книгата е направен аналитичен обзор на многобройните изследвания по темата. Разглеждат се въпроси, свързани с типологията на категорията, структурата и семантичното съдържание на категорията, систематизацията на изразните средства, възможността да съществува на неопределителен член един, отношението между детерминация и генеричност.
Именната детерминация е представена като широка функционално-семантична сфера. В типологично отношение най-специфична особеност на тази категория е нейният прагматичен характер, пряко зависим от условията на комуникация. В семантично отношение категорията е базирана върху два типа опозиции: семантична и прагматична. Семантичната опозиция единичност – множественост е бинарна и се основава на семиотичните отношения денотат – десигнат. Прагматичната опозиция има градуален характер и е свързана с идентификацията на референта. Триадата е изградена от признаците неидентифицираност – идентифицируемост – идентифицираност. Въз основа на тези семантични и прагматични признаци са изградени четири семантични сфери с различно съдържание. По отношение на референтността на фразите се приема комуникативната интерпретация на референцията, която допуска съществуване и на нереферентни фрази в изказването.
Детерминацията разполага с разнородни езикови средства за изразяване – семантични (собствени имена), лексикални (местоимения) и граматични (членни модификатори). Предлага се разграничаване на два омонима при нулевия член. Специално внимание е обърнато на дискусионния за българската лингвистика въпрос относно наличието на неопределителен член „един“. Според авторката процесът на граматикализация не е приключен. При детерминатора „един“ също се приема наличие на два омонима – лексикален и полуграматикализиран.
Свързаната с детерминацията генерична употреба на детерминаторите се разглежда като случай на речева неутрализация на семантичните и прагматичните опозиции. При тази неутрализация се наблюдава частична конкуренция между детерминаторите.
