Apr 29
Уважаеми колеги,
на 4 май 2011 (сряда) ще ни гостува гл. ас. д-р Мария Дудаш от Университета в Будапеща „Лоранд Йотвьош“, която ще изнесе лекция на български език на тема: За Унгария като за Унгария, или за предизвикателствата на унгарския език.
Лекцията ще се проведе от 15 h в 14 с.з. (Ректорат).
Нека пламъкът на любовта и добротата изпълва човешкия живот!
Здраве, мир и благоденствие!
Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
Господи, преди да съм живял!
Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просяк.
Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.
И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език…
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.
Атанас Далчев
Уважаеми колеги, на 4 април 2011 г. от 18.30 h в книжарница “Хеликон-Пловдив, Център” ще се проведе поетична вечер с Тереза Рийдълбаухова (Чехия) и доц. д-р Жоржета Чолакова от ПУ “Паисий Хилендарски”.
Заповядайте!
Уважаеми колеги,
в памет на Добромир Тонев Лингвистичният клуб при ПУ „Паисий Хилендарски” организира поетична вечер, която ще се проведе на 22 март 2011 г. (вторник) от 17:00 часа в 10. аудитория на Ректората. Гости на събитието ще бъдат изтъкнати културни дейци – писатели, преводачи, литературоведи, книгоиздатели, докоснали се до личността и творчеството на поета.
В програмата е включен рецитал по стихове на Добромир Тонев.
Ще имам покрив, ще си имам дом,
а нежността ми ще роди акация.
И тя ще е бодливото гнездо
на някоя щастлива птича нация.
Добромир Тонев
Жената с белия шал
С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
в който живее жената със белия шал,
те питам – защо красотата й, господи, бяла
на човека с малката черна душа си дал?
Как така бяла птица и гарван в едно съешаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й – бялата – там.
Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!
Ивайло Балабанов