Катедрата по български език има дълга и сложна история. Първите преподаватели българисти постъпват на работа още с откриването на специалността Българска филология – през 1973 г. Това са Пеньо Пенев (старобългарски език), Елена Първанова (общо езикознание) и Иван Куцаров (съвременен български език). Поради все още неутвърдения характер на специалността първоначално тези преподаватели са част от Катедрата по чужди езици. На следващия етап се оформя самостоятелно звено – Катедра по българска филология, чийто ръководител е доц. Васил Люцканов (специалност Физика), сменен по-късно от доц. Иван Койнаков – първия филолог, ръководител на катедрата. До този момент няма административно разделение на езиковеди и литературоведи. Тази структурна промяна се извършва през 1975 г., когато се обособяват две българистични катедри – Катедра по българска литература с ръководител доц. Иван Койнаков и Катедра по български език с ръководител доц. Йордан Иванов. Оттук нататък всяко от двете филологически направления започва собствен развой. След Йордан Иванов ръководител на катедрата става доц. д-р Иван Куцаров (1984 г.), а от 2001 г. – доц. д-р Вера Маровска. В различни периоди част от катедрата са били такива известни учени като проф. Мирослав Янакиев, проф. Борис Симеонов, проф. Йордан Пенчев, проф. Стоян Стоянов, проф. Светомир Иванчев, проф. Венче Попова, доц. Петър Илчев и др.

Нарастването на академичния състав и стремежът към по-голяма специализираност логично водят до следващото деление. През 1993 г. Катедрата се поделя на две самостоятелни звена – Катедра по български език с ръководител доц. дфн Иван Куцаров и Катедра по общо езикознание и история на българския език с ръководител доц. д-р Пеньо Пенев.

Днес в катедрата работят 13 преподаватели: двама професори, петима доценти, шестима асистенти. Научният потенциал е представен от седем доктори и двама доктори на науките. На подготовка в катедрата са зачислени двама докторанти – по история на българския книжовен език и по синтаксис на съвременния български език. Като гост професор от дълги години работи и чл.-кор. проф. Тодор Бояджиев.