Идеята за провеждане на кандидатстудентския изпит по български език (езикова култура) принадлежи на Катедрата по български език в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. На практика това е първата катедра, която промени традицията за хуманитарните специалности във ВУЗ да се кандидатства с изпит по литература. Първият изпит по български език бе проведен през 1992 г. и постепенно, след реализиране на успешни КСК кампании почти две десетилетия, той успя да се утвърди като ефикасно средство за проверка и оценка на реалните знания на кандидат-студентите, а форматът му бе възприет и в други висши училища (в Пловдив, Велико Търново, Благоевград, Бургас и др.).

Изпитният вариант съдържа четири задачи.

Първата задача е изцяло правописна. Тя съдържа три колони с по 20 словоформи (общо 60), от които трябва да бъдат подчертани правилно изписаните. За целта е необходимо в етапа на подготовката си кандидатът да изучи задълбочено съвременните звукови закони: редукция, асимилация, метатеза, елизия, ятов преглас и др., да овладее принципите на условния правопис, правилата за слято, полуслято и разделно писане, за употреба на главна буква, както и редица особености, свързани с морфемната и словообразувателната структура на думите. Тъй като кодифицираната книжовна норма е вариативна (допуска дублетност), естествено е да се очаква кандидат-студентът да познава всички общоприети и узаконени в книжовния език варианти. В противен случай той не би могъл да се ориентира и да подчертае като правилен онзи от дублетите, който е по-малко популярен или чужд в определена говорна област.

Втората задача представлява кратък научен или публицистичен текст, в който съзнателно са допуснати не само разнообразни правописни, но и граматически грешки, типични за свързания текст. Имат се предвид грешките при членуване, при употреба на бройна форма на съществителни имена от м.р., мн.ч., на т.нар. мъжколични форми при числителните, на падежните остатъци при някои местоимения, при замяна на възвратни притежателни местоимения с обикновени притежателни (напр. неговия вм. своя). От кандидата се изисква да препише внимателно текста, отстранявайки забелязаните грешки, без да прави смислови, стилистични и пунктуационни редакции в него. Ако обаче при преписването се допуснат допълнителни грешки, те се санкционират наравно с онези заложени грешки, които кандидатът е оставил непоправени в текста.

Третата изпитна задача цели да бъде проверена степента на овладяност на съвременната пунктуационна норма. На кандидат-студентите е представен откъс от художествен текст, в който са пропуснати препинателните знаци. Изреченията са рамкирани, т.е. посочени са техните граници – главна буква и точка (или многоточие). За успешното изпълнение на тази задача е необходимо текстът отново да се препише, без промяна на изреченските граници, но вече с подходящо поставени пунктуационни знаци, съобразени със стиловата и експресивната му характеристика. Напълно възможно е точката в края на дадено изречение да бъде трансформирана в друг финален знак (напр. въпросителен или удивителен) в съответствие с модалността на даденото изречение. Добре би било, ако по време на подготовката си кандидат-студентът обърне специално внимание на особените случаи при употреба на запетая – при въвеждане на обособени, вметнати и еднородни части, при използване на два подчинителни съюза в пряка съчетаемост и т.н., както и на спецификата при пунктуационното оформление на пряка, полупряка и косвена реч.

Важно е да се спомене, че ако при изпълнението на втората и третата задача кандидатът пропусне, макар и неволно, да препише ред или абзац, възможните грешки, заложени във въпросния текстов отрязък, също се санкционират.

Четвъртата задача от изпитните варианти има творчески характер. Тя изисква конструирането на текст (при пълна жанрова свобода) по зададена тема и с приблизително установен обем (2-3 стр.). Чрез тази задача се проверява умението на кандидатите за изграждане на логически свързано, цялостно, завършено, стилистично и жанрово единно изложение, а също и богатството на техния речников запас, способността им да осмислят формулираното заглавие и да представят адекватно тълкование. Безспорно някои от предлаганите теми позволяват полемични интерпретации, т.е. кандидат-студентът би могъл или да защити, или да опровергае заложената в заглавието теза, но той трябва да направи това аргументирано и убедително, чрез уместни илюстрации, като избягва банализираните дидактични конструкции, излишното оригиналничене, показност, многословие, сълзливо-сантименталните сюжети. Не на последно място, разбира се, конструираният текст трябва да е граматически правилен, без правописни, пунктуационни и стилистични грешки.