Катедрата по български език и Филологическият факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, организатори на научната конференция на тема: “Актуални проблеми на съвременния български правопис”, съобщават, че докладите на авторите, заявили участие във форума, трябва да бъдат изпратени до 30 март 2010 г. на адрес: belcheva@uni-plovdiv.bg, за да бъде подготвен и издаден сборник, който участниците да получат на самата конференция.
Проблематиката на конференцията е обособена в следните направления:
- Правописни принципи. Условен правопис.
- Пълен и кратък член.
- Употреба на падежни форми.
- Ятов преглас.
- Слято, полуслято и разделно писане на сложни и съставни думи.
- Употреба на главна и малка буква.
- Проблеми на пунктуационната норма.
В докладите биха могли да се повдигнат и други дискусионни въпроси на съвременната книжовна норма.
Конференцията ще бъде проведена на 26-27 ноември 2010 г. в Пловдив.
Таксата за правоучастие в конференцията е 40 лева. (За пенсионираните колеги такса не се изисква). Разходите по пребиваването (пътни, дневни, нощувки) са за сметка на участниците.
СТАНДАРТ ЗА ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТОВЕТЕ:
Научните статии да не превишават 15 стандартни страници, не повече от 27 000 знака.
Страниците да не се номерират.
Шрифт на основния текст: Times New Roman; подравняване: Justify, междуредие: Single, 12 pt. First line: 1, 25.
Ако в текста са използвани други шрифтове, те трябва да се изпратят като прикачени файлове на адрес: paisievi_chetenija09@abv.bg. Докладът трябва да се изпрати прикачен като .doc файл на същия адрес.
Заглавието се изписва с големи букви (All caps), центрирано (Times New Roman; Bold, Single, 14 pt.), а под него (след един празен ред) с малки букви без съкращения – името, фамилията и работното място на автора (Times New Roman; Bold, Single, 12 pt.).
В началото на статиите се представя кратка анотация за проблематиката на работата на английски език (не повече от 6 реда). След нея на отделен ред се дават ключови думи на английски. Големина на шрифта за анотацията и ключовите думи – 10 pt., Normal, Single.
Цитирането на източниците в текста (фамилия на автора, година на изданието, двоеточие, страница) се дава в кръгли скоби, например (Караулов 1999: 43). Ако е сборник, се дава фамилията на редактора, годината на издаване, страницата, напр. (Димитрова, ред. 1998: 56).
Бележките към текста се дават под линия на всяка страница.
Библиографията се дава на края на статията. Най-напред вляво на страницата след пропускане на празен ред се написва Литература (Small caps, Bold, 12) и се поставя двоеточие. Пропуска се един ред. На следващия ред започва подреждането на авторите (в азбучна последователност, без номериране, Times New Roman; Single, 12 pt).
Оформянето става по следния начин: фамилия на автора (ако е сборник – фамилия на редактора), година на издаване (и двете Bold), двоеточие, шпация. (Фамилиите на автори, изписани на латиница, се транслитерират на кирилица.) След това е изписват фамилията и инициалите на автора (тук латинизираните имена се изписват в оригинал), заглавието на текста (Italic), мястото на издаване (град), издателството и годината на издаване (издателството се въвежда след двоеточие).
Ако е цитирана статия, заглавието се дава в Normal, поставя се точка, след нея се пишат две наклонени черти и след тях се цитира заглавието на книгата или списанието (Italic), посочват се мястото и годината на издаване, при списанията – и броят (въведен с №), както и страниците на статията (с дълго тире, напр. 15-25). Ако статията е от вестник, се слагат две наклонени черти и се дават заглавието, годината, броят (пише се №), датата, страниците.
При електронните източници първо се дава датата на публикуване (ако е посочена), след това датата на влизане в сайта, като сайтът се посочва в ъглови скоби, напр. <http://www.belb.net/personal/zidarova/Chastici_i_morfemi.htm>.
При повече публикации от един и същи автор в една и съща година след годината се слага буква a, b, c.
Образец за библиографско оформление:
Литература:
Георгиев 1985: Георгиев, Вл. Възникване на нови сложни глаголни форми със спомагателен глагол “имам”. // Вл. Георгиев. Проблеми на българския език. София, Изд. на БАН, 1985, 113-137.
Димитрова, ред. 1998: Езиково съзнание. Под ред. на Ст. Димитрова. София: Наука и изкуство, 1998.
Карагьозова 1998: Карагьозова, Сн. Езикът на рекламата. // Езиково съзнание. Под ред. на Ст. Димитрова. София: Наука и изкуство, 1998, 289–315.
Караулов 1999: Караулов, Ю. Н. Активная грамматика и ассоциативно-вербальная сеть. Москва: ИРЯ РАН, 1999.
Станкова, Харлакова 1991: Stankova, E., I. Harlacova. English idioms. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 1991.
Харалампиев 1981: Харалампиев, Ив. Старобългарските средства за изразяване на бъдещи действия и съвременните форми за бъдеще време. // Български език, 1981, № 2, 116-122.
Шепърд 1998: Sheppard. L. Father Involvement Shows Positive Outcomes. 13 April, 1998. University of Illinois at Urbana-Champaign. 29 July, 1999 <http://www.urbanext.uiuc.edu/news/news980413g.html>.
Ако статията е от вестник, оформлението е следното: … // Литературен глас, V, № 161, 24. ІХ. 1932, с. 4.