Катедра по български език

Зад. 1. Подчертайте с права линия вярно изписаните думи и изрази.

Зад. 2. Препишете изреченията, като отстраните допуснатите граматически и правописни грешки.

Преставата ни, че под Османска власт духовния живот на българите замрел или поне западнал, е не точна и проистича от друга неточност: нашите престави за българския духовен живот през XIV-ти век.

Безусловно живопистците в Бояна, Търново, Иваново, както и търновската книжовна школа бележът висок върх в културата на европейския изток. Освен на творческият гений на отделни книжовници и живопистци тези постижения се далжали на съществуващите в Средновековна България институций, които насарчавали творчеството им и до голяма степен го напръвлявали, понеже на него били възложени несамо еститически, но и общественни функции: да въспитава подданниците във чиста ортодоксия, да им вношава почит към Българския престол, почит към онези добрудетели, които трябвало да опслужат и заздравят общноста, включена в границите на България.

Но докого стигали тези изблици на виша за времето си мисал? Кого ползвала еститическата стойнос на саздадения в Търново книжовен стил, представляващ донякъде само-целно майсторство? Тъй както патоса на риториката може да се излее само в монулог, и забележителните происведения на късно-средновековната ни книжовнос едва ли имали за адресад някой извън кръгът на високо посветените – някаква публика. Съвсем логично подир краят на Българските държави тези произведения намерили прийем извън земите ни и пак у такива, посветени на ортодоксалната словестност, професионалисти. Непредполагаме обаче, че евтимиевата правописно-езикова риформа стигнала дори до свещенниците; тя засягала изключително тясния кръг на преводачи, приписвачи и автори от Света Гора Търновска.

Зад. 3. Препишете текста. Поставете пропуснатите препинателни знаци, без да променяте границите на изреченията.

Щом пристигна великият хан пламнаха буйни огньове по всички огнища в двореца му двама слуги бързо смениха измокрените му дрехи но той все зъзнеше и дълго не можа да се стопли. Пронизван от студени тръпки Крум побърза да си легне ала тая нощ той спа неспокойно и на сутринта се пробуди блед със зачервени очи отпаднал. Все пак може би нямаше да стане това което стана седем дена по-късно ако бе останал Крум тоя ден на почивка в Преслав но той като се надяваше че ездата ще го разгорещи и ободри още рано преди пладне напусна аула със сина си Омуртаг. А през целия този ден небето беше облачно въздухът и всичко по земята беше пропито с влага и така великият хан вечерта трябваше да бъде пренесен на носилка в Плиска понеже бе изгубил свяст от силния огън в който бе пламнало тялото му…

Ювиги хан Крум беше тежко болен. Главният жрец и лекар от капището в Мадара когото бе довел тук Омуртаг даде на болния някакво питие и то бързо угаси огъня в гърдите му. Помогнаха му да се приповдигне и той дълго седя в леглото си мълчалив дълбоко замислен сякаш се ослушваше в някакъв далечен шум или очакваше нещо. И после като усети че треската отново обхващаше тялото му с твърди ледени пръсти той поклати глава на мислите си и се обърна към стария жрец който се бе изправил наблизо обърнат на изток.

Няма да ми помогнат тоя път твоите билки и заклинания каза той на беловласия жрец и като изкриви някак присмехулно устни продължи. Върни се ти още сега в Мадара и заколи там на жертвеника в свещената пещера черна кокошка или заек. Така ще бъде по-добре всемогъщият Тангра може да утоли жаждата си с топла кръв.

Зад. 4. Напишете текст (около две-три страници) на тема: “Паметта е по-дълга от чувството”.

ВАРИАНТ № 2 С ПОПРАВЕНИ ГРЕШКИ

Зад. 1. Подчертайте с права линия вярно изписаните думи и изрази.

Зад. 2. Препишете изреченията, като отстраните допуснатите граматически и правописни грешки.

Представата ни, че под османска власт духовният живот на българите замрял или поне западнал, е неточна и произтича от друга неточност: нашите представи за българския духовен живот през XIV век.

Безусловно живописците в Бояна, Търново, Иваново, както и Търновската книжовна школа бележат висок връх в културата на европейския Изток. Освен на творческия гений на отделни книжовници и живописци тези постижения се дължали на съществуващите в средновековна България институци, които насърчавали творчеството им и до голяма степен го направлявали, понеже на него били възложени не само естетически, но и обществени функции: да възпитава поданиците в чиста ортодоксия, да им внушава почит към българския престол, почит към онези добродетели, които трябвало да обслужат и заздравят общността, включена в границите на България.

Но до кого стигали тези изблици на висша за времето си мисъл? Кого ползвала естетическата стойност на създадения в Търново книжовен стил, представляващ донякъде самоцелно майсторство? Тъй както патосът на риториката може да се излее само в монолог, и забележителните произведения на късносредновековната ни книжовност едва ли имали за адресат някого извън кръга на високо посветените – някаква публика. Съвсем логично подир края на българските държави тези произведения намерили прием извън земите ни и пак у такива, посветени на ортодоксалната словесност, професионалисти. Не предполагаме обаче, че Евтимиевата правописно-езикова реформа стигнала дори до свещениците; тя засягала изключително тесния кръг на преводачи, преписвачи и автори от Света гора Търновска.

Зад. 3. Препишете текста. Поставете пропуснатите препинателни знаци, без да променяте границите на изреченията.

Щом пристигна великият хан, пламнаха буйни огньове по всички огнища в двореца му, двама слуги бързо смениха измокрените му дрехи, но той все зъзнеше и дълго не можа да се стопли. Пронизван от студени тръпки, Крум побърза да си легне, ала тая нощ той спа неспокойно и на сутринта се пробуди блед, със зачервени очи, отпаднал. Все пак може би нямаше да стане това, което стана седем дена по-късно, ако бе останал Крум тоя ден на почивка в Преслав, но той, като се надяваше, че ездата ще го разгорещи и ободри, още рано преди пладне напусна аула със сина си Омуртаг. А през целия този ден небето беше облачно, въздухът и всичко по земята беше пропито с влага и така великият хан вечерта трябваше да бъде пренесен на носилка в Плиска, понеже бе изгубил свяст от силния огън, в който бе пламнало тялото му…

Ювиги хан Крум беше тежко болен. Главният жрец и лекар от капището в Мадара, когото бе довел тук Омуртаг, даде на болния някакво питие и то бързо угаси огъня в гърдите му. Помогнаха му да се приповдигне и той дълго седя в леглото си мълчалив, дълбоко замислен, сякаш се ослушваше в някакъв далечен шум или очакваше нещо. И после, като усети, че треската отново обхващаше тялото му с твърди ледени пръсти, той поклати глава на мислите си и се обърна към стария жрец, който се бе изправил наблизо, обърнат на изток.

– Няма да ми помогнат тоя път твоите билки и заклинания – каза той на беловласия жрец и като изкриви някак присмехулно устни, продължи. – Върни се ти още сега в Мадара и заколи там, на жертвеника в свещената пещера, черна кокошка или заек! Така ще бъде по-добре – всемогъщият Тангра може да утоли жаждата си с топла кръв!